Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 164 10.02.2020
година град Бургас
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А
Бургаски районен съд XX-ти наказателен състав
На осми януари 2020 година
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Станимира Иванова
при
участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД 5392 по описа на
БРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и сл.
от ЗАНН и е образувано по жалба от “K&З” ЕООД с ЕИК: ***, чрез
управителя – К. З., срещу Наказателно постановление № К19_211
F504077/20.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от
Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и на основание чл. 180, ал. 2
от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3831,77
лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакувания акт, като се
посочва, че дружеството действително е подало заявление за регистрация, но със
закъснение от два дни, както и че това е първо нарушение. Впоследствие е
представено и допълнение към жалбата, в което са изложени възражения за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Изтъква се, че както в
АУАН, така и в НП, не са посочени датата и мястото на нарушението, което се
твърди да е осъществено. Възразява се и че АНО не е обсъдил приложението на
чл.28 от ЗАНН в конкретния случай. С оглед на тези възражение, жалбоподателят
моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател
се представлява от пълномощник – адв. Цветков – БАК, който поддържа изложените
в сезиращата съда жалба, като моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процесуалният представител на ТД
на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното
постановление.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Същата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като мотивите за това са следните:
Във връзка с подадено заявление на основание чл.96,
ал.1 от ЗДДС за регистрация по ЗДДС с вх. № 00000059581/02.08.2019 г. от ”K&З”
ЕООД с ЕИК: *** на св. С.С. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Бургас, било
възложено извършването проверка за установяване на наличие на основания за
регистрация. В хода на проверката св. С. изискала съответните документи и
установила, че за периода от 13.03.2019 г. до 31.07.2019 г. е реализиран облагаем оборот от 72341,02 лева, от които
50778,99 лева в периода 01.06.2019 г. до 23.07.2019 г., т.е. за период не
по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. На база тези факти
св. С. преценила, че жалбоподателят е следвало да депозира в периода 23.07.2019
г. - 30.07.2019 г. заявление за регистрация по чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС, но не го е сторило. Констатирала, че това е сторено на 02.08.2019 г., а
самият Акт за регистрация е издаден на 09.08.2019 г. Свидетелката установила
също така, че за периода от 23.07.2019 г. до 09.08.2019 г. - т. е. от датата на
която е надвишен оборотът до датата на извършване на самата регистрация по ЗДДС
облагаемите доставки са на обща стойност 22990,59 лева.
На база горните факти свидетелката преценила, че жалбоподателят,е
нарушил разпоредба на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС, поради което на 12.08.2019
г. съставила срещу него АУАН с № F504077. Актът бил предявен на законния
представител на дружеството, която го подписала и получила препис от него, без
да прави възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на
НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 180, ал. 2, вр. с чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС била наложена „Имуществена санкция” в
размер на 3831,77 лева.
Така изложеното се установява от приложените по делото
писмени и гласни доказателства.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си
да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление,
независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна
следното:
Макар наказателно постановление да е издадено от
компетентен орган, а АУАН да е съставен от оправомощено за това лице, което е
видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., съдът намира,
че в хода на производството са допуснати съществени нарушения, довели до
опорочаване на издаденото НП.
Административнонаказателното производство е строго
формализиран процес, който е регламентиран преимуществено от императивни норми.
Сочената за нарушена правна норма – чл.180, ал.2 от ЗДДС, въз основа на която е
наложена и имуществената санкция, е препращаща. Съгласно същата разпоредба, първата
алинея на чл.180 от ЗДДС се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй
като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по ЗДДС в срок.
Законодателят пък е предвидил в чл.180, ал.1 от ЗДДС, че регистрирано лице,
което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се
наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления
данък, но не по-малко от 500 лв. С оглед на горното и видно от
обстоятелствената част на наказателното постановление, от начина, по който е
описано установеното нарушение, не става ясно за какво точно е санкционирано
лицето, сочено като нарушител - за това, че не се е регистрирало по ЗДДС в
срока по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за това, че не е начислило ДДС, или и за двете.
Описаните нарушения в НП са самостоятелно уредени с
отделни правни квалификации - по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като в АУАН въобще не е посочена нито една от двете. В случая, в
наказателното постановление за първи път като нарушена е посочена нормата на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, като съдът счита, че е неправилно едва в НП да се
посочва правната квалификация на вмененото нарушение. Нещо повече, в НП нормата,
на чието основание се налага санкцията, е чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, която обаче
не може да намери самостоятелно приложение, тъй като не съдържа в себе си санкция,
а препращаща към ал. 1, която следва да бъде посочена като основание за
налагане на наказание за извършеното от дружеството административно нарушение.
Ето защо, след като в наказателното постановление е посочена като санкционна
норма тази на чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, е допуснато съществено процесуално
нарушение, тъй като на практика не е посочена нормата, въз основа на която е
наложената на дружеството имуществена санкция. В горния смисъл е и константната
практика на Административен съд-Бургас.
Също така, ако наказващият орган е приел, че
нарушението се изразява в неначисляване на дължим данък, то същият е следвало
да посочи кога е извършено това нарушение. Като дата е посочено кога лицето е
следвало да се регистрира по закона на основание чл. 96 ЗДДС, но не става ясно
дали това е крайният срок, до който е следвало да се начисли и данъкът, който
се твърди да се дължи. Посочването на датата на извършване на административното
нарушение е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но
и с оглед съдебната проверка за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН в
административнонаказателното производство. Времето на извършване на
административното нарушение е определящо и за приложимия материален и
процесуален закон, съгласно чл. 3 от ЗАНН. Това е особено наложително в
настоящия случай, тъй като санкцията е наложена за неначисляване на данък,
поради липса на регистрация в срок, но следва да се има предвид, че хипотетично
е възможно едно лице да не се регистрира в срок, но в последствие да начисли дължимия
данък съгласно законовите изисквания (естествено след като вече се е
регистрирало) и дори да го заплати. Иначе казано, следва да бъде посочен както
крайният срок за регистрация, така и крайният срок за начисляване на дължимия
данък, като при тяхната съпоставка може да се прецени дали е приложима
разпоредбата на чл. 180, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДДС. В случая съдът не може да
направи тази преценка, а и самият жалбоподател е лишен от възможността
адекватно да упражни правото си на защита. Изпълнителното деяние по чл. 180,
ал. 1 от ЗДДС е осъществимо чрез бездействие, а срокът, в който регистрираното
лице трябва да изпълни задължението си е елемент от фактическия състав на
нарушението, като е недопустимо той да се извежда по тълкувателен път от
цитираните от наказващия орган правни норми. Датата на извършване на
нарушението е от съществено значение с оглед изчисляването на предвидените от
законодателя давностни срокове за съставяне на АУАН, а от нея и зависи и коя е
приложимата санкционна норма, общата норма на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС или
привилегированите норми на чл. 180, ал. 3 или ал. 4 от ЗДДС. В тези норми са
предвидени различни размери на санкциите, които следва да наложат на
нарушителите, в зависимост от това дали въобще не са начислили ДДС или това е сторено
в срок до 6 месеца или не по-късно от 18 месеца от края на месеца, в който
данъка е следвало да бъде начислен. С оглед на това непосочването на датата на
извършване на нарушението представлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, което води до незаконосъобразност на
наказателното постановление.
Нормата на чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС указва
императивно как се изпълнява задължението начисляване на ДДС, а именно чрез
извършване на няколко последователно действия, всяко с определен срок. Това
означава, че за да съответства описанието на нарушението на изискването за
пълнота, следва както в АУАН, така и в НП, изрично да се посочи – до кога (като
дата) е следвало задълженото лице да извърши всяко едно от действията. В
процесните АУАН и НП такова описание липсва, поради което и настоящият състав
счита, че в случая е налице самостоятелно процесуално нарушение засягащо
правото на жалбоподателя да разбере в какво се „обвинява”.
Следва да се отбележи и че по делото са налични данни,
че санкционираното дружество е подало заявление за регистрация по ЗДДС на 02.08.2019
г. Това заявление не е представено с преписката, но с оглед мотивите в Акт за
регистрация по ЗДДС, настоящият състав приема, че волята на дружеството е била
извършване на регистрация поради облагаем оборот достигнат в периода за
последните 12 последователни месеца по смисъла на чл. 96, ал. 1, изр. първо от ЗДДС. Това е първата хипотеза за регистрация по ЗДСС. При втората хипотеза –
достигнат оборот за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл.
текущия, която органът твърди, че е налице - срокът за подаване на заявление е
7-дневен, но започва да тече от датата, на която е достигнат оборотът. Т. е.
законодателят е обвързал задължението за подаване на заявление с конкретен ден,
в който задълженото лице достига размера на облагаемия оборот, а не с края на
данъчен период. В този случай, за да ангажира отговорността на данъчния субект
за неизпълнение на това задължение, административнонаказващият орган следва да
установи в кой ден точно е достигнат облагаемият размер, за да се прецени кога
изтича 7-дневния срок за подаване на заявлението за регистрация, след
изтичането на който е съставомерно неизпълнението. В случая по делото няма
доказателства защо АНО е приел, че краят на периода, когато е достигнат размера
на облагаемия оборот е 23.07.2019 г. и с какво обстоятелство е обвързана тази
дата. Посочен е периодът от 01.06.2019 г. до 23.07.2019 г., в който според
органа бил достигнат размерът на облагаемия оборот. Доколкото законовата
разпоредба императивно указва подаване на заявление в 7-дневен срок от датата,
на която е достигнат оборотът, то с посочването на период, а не на конкретна
дата остава невъзможно да бъдат установени началото и краят на срока за
подаване на заявлението за регистрация. Причините, поради което е записана дата
- 23.07.2019 г. като крайна дата не са описани нито в АУАН, нито в НП, не са
представени и доказателства с административнонаказателната преписка за
установяване на това обстоятелство, от което следва, че наказващият орган не е
доказал, че е налице нарушение на чл. 96, ал. 1, изр. второ от ЗДДС. Поради
това съдът няма как да приеме, че твърдението на АНО за достигнат оборот точно
на 23.07.2019 г. е доказано, а от там че правилно са изчислени сроковете за
регистрация, респективно обемите на реализираните обороти.
С оглед на всичко изложено и в обобщение, съдът
приема, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на
закона, поради посочените аргументи, поради което и наказателното постановление
следва да бъде отменено.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К19_211
F504077/20.08.2019 г., издадено от директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Бургас,
с което за нарушение на чл. 96, ал. 1, вр. с чл. 180, ал. 2 от Закона за данъка
върху добавената стойност и на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС на “K&З”
ЕООД с ЕИК: *** е наложена „Имуществена санкция” в размер на 3831,77 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала: Г.Ст.