Решение по дело №1231/2020 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 260052
Дата: 15 март 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Петров Деянов
Дело: 20201520201231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                Р  E  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                           Гр. Кюстендил, 15.03.2021 г.

                                         В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

            РАЙОНЕН СЪД,гр. Кюстендил наказателно отделение, Х-ти наказателен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди  двадесет и първа година в състав

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Деянов

при секретаря Гергана Милушева като разгледа докладваното от председателя АНД № 1231 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по повод жалба от В.П., родена на *** година в Република С. М., с местожителство *** К., № ***чрез пълномощника адвокат В.П. ***-1139-001060 от 07.10.2020 г. на Началник сектор ПП на ОД-МВР-Кюстендил, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700 лева, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

            Жалбоподатела моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.

            В с. з. жалбоподателят редовно призован, се представлява от адвокат **** с пълномощно по делото, която поддържа жалбата в нейната цялост.

            В с. з. въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            На 11.12.2019 г. около 07,41 часа жалбоподателя П. е управлявала МПС – лек автомобил марка „Хюндай Тусон“ с рег. №*** собственост на ДП „Шпаркасе лизинг“ като при ограничение на скоростта за населено място 50 км.ч. по ВП 2-62 км.4€730 в посока село Багренци, към гр. Дупница е нарушила правилата за движение по ЗДвП , като се е движила със скорост от 108км. При приспаднат толеранс наказуемата скорост е от 104,76 км.ч. а нарушението е заснето със техническо средство SITRAFFIC LYNX ER 400-003059047BAB, КЛИП № 0007. В хода на извършеното проверка е установено, че жалбподателя има  свидетелство със съответната категория за управление на МПС издадено в родината му. Твърди се че виновното лице разбира български език и не желае преводач.

             Проверката е извършено от служители на ПП при ОД.МВР гр. Кюстендил те и свидетели по делото: В. Б. П. и В.Т.В.. Служителите на ПП при ОД - МВР гр. Кюстендил изготвили въз основа на установяванията си АУАН бланков № 468810 с дата 07.10.2020 година. Вписали установеното от тях в същият писмен документ на Български език и го предявили на гражданина на Република ***, като очевидно при това забравили да изпълнят задължението си да преведат на български език същият. / Задължението им да връчат издадения АУАН на родният език на лицето произтича от разпоредбата на чл. 21 от НПК/. При това АНО не представя декларация относно владеене на български език от страна на виновното лице, написана и подписана от него.

            Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на

делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество се явява неоснователна.

            От представените по делото писмени доказателства не може да се направи безспорен извод, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено му във вина с издаването на АУАН. По делото е приложен клип, които представлява изцяло черен фон с различаващи се фарове на неидентифицирано МПС. Същото е с неясна –нечетима регистрационна табелка. В табелата по-скоро се чете SK 9591AB  различно от описаното в АУАН и НП.   Съдът намира, че не е установено безспорно  обстоятелството, относно това кои е управлявал процесното МПС. По делото е представен протокол за проверка № 71-С-ИСИС/25.10.19 год. видно от които идентификационният номер на проверяваната и описана в него камера е № 10752D9A010800BB. Очевидно това е идентификационен номер на тествано техническо средство различен от вписания както в АУАН така и в атакуваното НП. Така издавайки по-гореописания начин АУАН бланков №  468810 и НП 20-1139-001060, АНО си позволява да ограничава правата на жалбоподателя по недопустим начин. При това се действа спрямо лице което не е български гражданин с неясно посочено владеене на български език. По делото няма данни за влизане в Република България към датата на нарушението, подобен автомобил както и за това кои го е управлявал. Декларацията приложена на лист № 8 по делото не дава представа, че този автомобил е управляван в Република България на място ВП- II-62, км.4+730 както е указано в АУАН и атакуваното НП.

             Действайки по гореописаният начин служителите на АНО са допуснали нарушение на разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН. Издадения от тях АУАН е останал на практика необвързан от събраните писмени доказателства ,които са приложени от АНО по делото. Анализирайки приложените по делото от страна на АНО писмени доказателства и събраните гласни такива в хода на проведеното ОСЗ съдът счита ,че е налице безспорното обстоятелството, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в нарушение разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.налице е явно несъответствие между представените по делото писмени доказателства и твърдените такива дали основание на АНО за съставяне на АУАН и НП. Действайки по гореописаният начин АНО в максимална степен е ограничил правото на виновното лице да организира защитата си при ясно предявено в рамките на закона обвинение спрямо него. Драстичното нарушение сторено чрез настоящето АНП касае задължението на АНО съобразно това , че нарушителят е гражданин на друга държава и не знае български език да му осигури съобразно разпоредбата на чл.14  от АПК , както и чл.134 НПК. Безспорно АУАН и атакуваното НП са написани на български език, като в тях на неясно основание е записано ,че нарушителят разбира а не владее български език. Така допуснатото нарушение на процесуалните правила е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, и е съществено процесуално нарушение което само по себе си налага извод на съдът че следва да бъде отменено атакуваното НП като незаконосъобразно.

           

            Предвид изложеното съдът и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

            Р  Е  Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 20-1139-001060 от 07.10.2020 г. на Началник сектор ПП на ОД-МВР-Кюстендил, с което на жалбоподателя, В.П., родена на *** година в Република ***, с местожителство *** ***, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 700 лева, както и лишаване от правото да управлява МПС за срок от три месеца.

 

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр.Кюстендил в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: