Р Е Ш Е Н И Е
№881
от 23.12.2022 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и девети
ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 986/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Т.Р.Д. срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ №
22-1253-00533/20.09.2022 г., издадена от И. Г. С., младши инспектор Районно
управление /РУ/ - Хасково, Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи /ОД на МВР/ - Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на акта. Заповедта била издадена при
допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон
и неговата цел. Същата била немотивирана, като не съдържала релевантните факти,
обосноваващи предпоставките по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Не се установява
кое е моторното превозно средство, чиято регистрация се прекратява, чия
собственост е то, както и кое е лишеното от СУМПС по административен ред лице.
Моли заповедта да бъде отменена. Претендира разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят Т.Р.Д.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Акцентира, че към момента на издаване на заповедта П. Г.
Д. не е бил лишен от правоуправление на базата на липсващи контролни точки.
Моли актът да бъде отменен. Претендира разноски.
Ответникът
- И.Г.С., младши инспектор РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, редовно призован,
се явява лично. Същият не бил запознат, че водачът не е бил неправоспособен. В
придружителното писмо от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково, с което са изпратени жалбата и преписката, по която е издаден
административният акт, е обективирано възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
Административен съд – Хасково, след като се
запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, формира следните правни изводи:
На
20.09.2022 г. И.Г.С., младши инспектор РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, е
съставил АУАН бл. № 082831 на лицето П. Г. Д. за това, че последният е
управлявал моторно превозно средство /МПС/ „Субару Форестер“ с рег. № Х ******,
собственост на съпругата му Т.Р.Д.,
след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП, с което
виновно бил нарушил чл. 150 ЗДвП /л. 6/.
На 20.09.2022
г. И.Г.С., младши инспектор РУ - Хасково, ОД на МВР - Хасково, е издал Заповед
№ 22-1253-00533/20.09.2022 г., с която налага на Т.Р.Д. принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на МПС за срок от 6 месеца. Отнети са
свидетелство за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели с рег. № Х ******.
Заповедта
е връчена лично на адресата й на 26.09.2022 г.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата е
ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който го засяга
неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал
доводи за нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на
служебното начало, да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед
установените факти и приложените доказателства. Изпълнението на това негово
задължение се дължи при всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира
и върху особеностите на съдебното производство по недопустимо поради просрочие
оспорване, при което приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл.
168, ал. 3 АПК. Следва да се отбележи, че при произнасяне по съществото на
спора с влязло в сила съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на
доводи за неговата нищожност е недопустимо.
„При
контрола за законосъобразност се преценява съответствието на административния
акт със закона, докато при нищожността - тази преценка се свежда до извеждането
на един много тежък порок, тежък до степен да направи невъзможно съществуването
на акта като такъв. Порокът е толкова тежък, че приравнява административния акт
на „правно нищо“, на несъществуващ факт. В същото време този акт създава една
привидност на правни последици, които заинтересуваното лице има интерес да
отстрани. След като нищожният акт не поражда валидни правни последици, той не
би могъл да породи и валидни правни задължения. В същото време следва да е
налице за адресата правна възможност да иска от останалите участници в
административното правоотношение да се съобразят с това.“ /ТР № 3/16.04.2013 г.
по т.д. № 1/2012 г. на ВАС на РБ/.
„Нищожен
е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът
изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които
е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране
на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез
прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове /чл. 146, т. 1-т. 5 от АПК/ се
обуславят следните изводи: 1. всяка некомпетентност винаги е основание за
нищожност на акта; 2. порокът във формата е основание за нищожност, когато
неспазването й води до недействителност на акта, приравнява се на липса на
форма въобще, а оттам - и на липса на волеизявление; 3. допуснатите съществени
нарушения на административно-производствените правила, довели до липса на
волеизявление /липса на кворум/, когато са повлияли или биха могли да повлияят
върху съдържанието на акта, както и когато, ако не бяха допуснати, би могло да
се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос,
са предпоставка за обявяване нищожността на акта; 4. основание за нищожността
на акта е и липсата на законова опора, т.е. липсата на приложима по време,
място и лица материалноправна норма при издаването на конкретния
административен акт; пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма; актът е изцяло лишен от законово основание;
актът със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган; 5. при превратно упражняване на власт. На последно
място е изискването за съответствие с целта на закона, което е такова по чл.
146, т. 5 от АПК, като несъответствието на административния акт с целта на
закона обуславя нищожност само тогава, когато преследваната с него цел е
различна от законоустановената и не би могла да се постигне с никакъв акт“
/решение № 5462/2018 г. по адм. д. № 8476/2017 г. на АССГ, оставено в сила с
решение № 3923/18.03.2019 г. по адм. дело № 15051/2018 г. на ВАС, Второ
отделение/.
В
заключение, следва да се отбележи, че незаконосъобразността като понятие има
две значения – в широк и тесен смисъл. В обхвата на понятието, широк смисъл, се
включват всички основания за прогласяване на нищожност /конкретно по чл. 146,
т. 1 АПК поради некомпетентност на органа, издал акта, и специфичните такива по
чл. 146, т. 2-5 АПК, коментирани по-горе според тежестта на порока/, т.е.
обуславящите валидността на акта предпоставки, и основанията за
незаконосъобразност по чл. 146, т. 2-5 АПК, в тесен смисъл на понятието,
обуславящи отмяна на акта. Отделно, в теорията и практиката е застъпено и
становище, че понятието „законосъобразност“ би могло да се разбира
ограничително като съответствие на акта с материалния закон.
Въз основа на гореизложеното, съобразено изцяло с константната съдебна
практика, настоящата съдебна инстанция формира извода, че заповедта е издадена
от некомпетентен административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 2а от с.з. се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Ръководителят
на определената от министъра служба за контрол е компетентен да приложи ПАМ по
чл. 171, т. 2а ЗДвП и тази му компетентност е пряко следствие от служебната
функция на ръководител на контролната служба и на посоченото в закона. Компетентност
да издава индивидуален административен акт, с който да прилага ПАМ по чл. 171,
т. 2а ЗДвП, имат и оправомощени от ръководителя на службата за контрол
длъжностни лица. Налице е предвидена в закона възможност за делегиране на
правомощия от ръководителя на службата за контрол на длъжностни лица от
службата. За да е валидно делегирането, е необходимо да е извършено в писмена
форма. В този смисъл са мотивите в Решение № 946 от 28.01.2016 г. по адм. д. №
3602/2015 г. на ВАС, VII отд.
По делото е представена служебна бележка от 02.11.2022 г. /л. 39/, видно
от която младши
инспектор И.Г.С. е старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“, държавен служител в РУ - Хасково, ОД на МВР – Хасково. С разпореждане от
закрито съдебно заседание ответникът е задължен да представи информация за
отделните структурни звена в районното управление, вкл. и да уточни група
„Охрана на обществения ред“ към кое звено на сектор „Охранителна полиция“, РУ –
Хасково, ОД на МВР - Хасково принадлежи. С писмо от 16.11.2022 г. /л. 61/
Началникът на РУ – Хасково конкретизира, че в сектор „Охранителна полиция“ има
две групи – група „Териториална полиция“ и група „Охрана на обществения ред“,
като младши
инспектор И.Г.С. е служител в група „Охрана на обществения ред“.
Със
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково
/л. 12/ са изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на
процесната, като това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5.
вкл. на цитираната заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР –
Хасково, началник на отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които
заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно
утвърждаване на класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково
са посочени началниците на РУ и началниците на сектор/групи „Охранителна
полиция“ в РУ, които също заемат ръководна длъжност съгласно Заповед №
8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т. IX.1/. В т. 8 и т. 9 от
цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени държавните
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Хасково. Видно от т. 10 и т. 11 на Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, компетентни да
издават заповеди от вида на процесната са държавните служители от звената
„Териториална полиция“ и „Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи
„Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР – Хасково – полицейски органи по чл.
142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Издателят на оспорения в настоящото производство акт не заема нито една
от посочените по-горе длъжности. Директорът на ОД на МВР – Хасково не е
оправомощил държавните служители от група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“, РУ – Хасково, ОД на МВР – Хасково, какъвто е и лицето И.Г.С., да издават заповеди
за прилагане на ПАМ на основание чл. 172, ал. 1 във връзка с чл. 171, т. 2а, б.
„а“ ЗДвП. Налице е основание за прогласяване на нищожността на заповедта
съгласно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
Съгласно чл. 171 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
принудителни административни мерки, сред които посочените в т. 2а, б. „а“ ЗДвП
- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата
предвижда за собственика или за лицето, което е управлявало МПС да са налице
следните обстоятелства, алтернативно изброени – 1. не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство; 2. лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред; 3. свидетелството му за управление
е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Тези изисквания се извеждат изцяло от
изискванията за „правоспособност на водачите на МПС“, въведени с разпоредбата
на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП. Съгласно последната „за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на
валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Законодателят е направил
разграничение между лишаването от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред /вид наказание/ и временното отнемане на свидетелство му за
управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП /вид ПАМ/ като основания
за прекратяване на регистрацията на МПС.
В конкретния случай на Т.Р.Д. е наложена ПАМ -
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство за срок от 6 месеца,
поради това, че лицето П. Г. Д. е изгубил правоспособност по реда на чл. 157,
ал. 4 ЗДвП – нарушение по чл. 150а ЗДвП /АУАН № 082831от 20.09.2022 г./.
Съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП „водач, на когото са отнети всички
контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР“. Цитираната разпоредба
придава самостоятелно правно значение на отнемането на контролни точки,
определяйки го като юридически факт, с чието проявление водачът на МПС губи
правоспособност. По своята същност отнемането на контролни точки става
автоматично с влизане в сила на НП и е задължителна последица при установяване
на нормативно посочените нарушения, която има за цел тяхната отчетност,
съгласно изричния текст in fine на чл. 157, ал. 1 ЗДвП /така вж. Решение № 7110
от 13.07.2022 г. по адм. д. № 5707/2022 г., VІІ отд. на ВАС/.
По делото е представено заверено копие на Заповед за прилагане на ПАМ №
17-1253-000681/30.08.2017 г. на ВПД Началник сектор към ОД на МВР – Хасково,
сектор „Пътна полиция“ – Хасково /л. 45/, видно от която на лицето П. Г. Д. е
временно отнето СУМПС – изземване на СУМПС на водач на МПС, на който са отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 ЗДвП /ПАМ
по чл. 171, т. 4 ЗДвП/. Заповедта е отменена с решение № 791 от 22.11.2022 г.
по дело № 858/2022 г. на Административен съд – Хасково, което по аргумент от
чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗДвП не подлежи на обжалване. Независимо от
това, следва да се има предвид, че приложената със заповедта от 30.08.2017 г. ПАМ
се изпълнява предварително по силата на закона съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП,
като ирелевантно е обжалването на тази заповед и отмяната й впоследствие по
съдебен ред, която не води до заличаване на правните и фактически последици от
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение /така вж. Решение №
14875 /02.12.2020 г. по адм. д. № 1245/2020 г. на ВАС, III отд./. Следва да бъде посочено и, че по делото не са
представени доказателства, нито се твърди допуснатото предварително изпълнение
да е спряно по реда на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК /така вж. Решение
№ 4316 от 22.03.2019 г. по адм. дело № 15406/2018 г., VІІ отд. на ВАС/.
Въз основа на горното, съдът формира извод, че заповедта е издадена в законоустановената
писмена форма по чл. 59, ал. 2, т. 3 - т. 5 АПК /посочени са лицето, на което е
наложена ПАМ, МПС, чиято регистрация се прекратява, както и лицето, което е
загубило правоспособност/, при липсата на процесуални нарушения от категорията
на съществените, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя, в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Независимо от това и доколкото
заповедта е издадена от некомпетентен орган, следва да бъде обявена нейната
нищожност.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер от 510 /петстотин и десет/ лева - държавна такса /л. 5/ и адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в брой /л. 71/.
На основание чл. 144 АПК във връзка чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за
адвокатурата възражението за прекомерност на адвокатския хонорар не следва да
бъде уважено по две съображения – същото е направено от лице, което няма
представителна власт да извършва процесуални действия от името на ответника по
спора, а уговореното и платено адвокатско възнаграждение е в размер под
установения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимален размер по административни дела
без определен материален интерес, каквото е настоящото.
Въз основа на горното, на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК
Административен съд – Хасково,
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 22-1253-00533/20.09.2022 г., издадена
от И.Г.С., младши инспектор Районно управление - Хасково, Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Хасково.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с адрес
– гр. Хасково, да заплати на Т.Р.Д., ЕГН **********, сумата в размер на 510
/петстотин и десет/ лева, представляваща направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: