№ 241
гр. Ботевград, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ц. Хр. П.
при участието на секретаря Л. Б. ПА.а
като разгледа докладваното от Ц. Хр. П. Административно наказателно дело
№ 20221810200327 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. А. В. с ЕГН********** с постоянен адрес – гр.П. жк.”Т.“ №*
вх.*, ап.* чрез адв.Н. О. от АК - П. е обжалвал в законния срок наказателно
постановление №*г., издадено от Началник група към ОДМВР – С., сектор
Пътна полиция, упълномощен със заповед № * от 02.12.2021г. на МВР, с
което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. В
жалбата се излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - С., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и в писмена защита изразява становище по
жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по
жалбата.
1
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: картон на НП №*г.; ЗППАМ № *г.; АУАН № *г.; справка за
ПС от КАТ; заповед № */02.12.2021г.; заповед № *г.; заповед № РД № 1*г. на
АПИ; справка за нарушител/водач и събраните гласни доказателства –
показанията на свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д. се установява следната
фактическа обстановка:
На 28.02.2021г. около 12.50ч. свидетелите Б. А. П. и Д. Т. Д. -
полицейски служители при ОДМВР – С. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Х.”,
като в участъка на 40-ти км. в пътното платно, в посока гр.В., спрели за
проверка движещия се по същото платно влекач м.“М.” с рег.№*, управляван
от жалбоподателя В. А. В.. Тъй като двамата полицейски служители знаели,
че в района на 30-ти км. на АМ Х./В. р./ е поставен знак В-4 с оглед
въведена временна организация за движение на МПС над 12т. със заповед на
АПИ №РД11-1367/01.12.21г., а управляваното ППС от В. било с максимално
допустима техническа маса над 12т., св.П. съставил АУАН № *г на
жалбоподателя в присъствието на св. Д.. Съставения АУАН бил предявен на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието и същият го подписал.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №*г...
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. и Д., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и съставения
2
АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от К. в района на 40-ти км. на АМ
„Х.”, в посока гр.В., като тогава те не са имали видимост до 30-ти км. на АМ
Х./В. р./, където е следвало да се намира горецитирания пътен знак, въвеждащ
забрана за преминаване в посока гр.В. на товарни автомобил с технически
допустима максимална маса над 12т. видно от показанията на свидетелите е,
че те не са имали видимост към мястото на забранителния знак и не е било
възможно да се види навлизането на процесния товарен автомобил в района
на 30-ти км. на АМ „Х.”, не са установили по това време /на навлизането в
забранения за ППС над 12т. участък/ кой е управлявал влекача м .“М.” с рег.
№*, както и дали в действителност знака В-4 не е бил временно отстранен,
или същият да е в такова състояние, че да не е видим за водачите на МПС.
Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че А. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1
от НПК, направените по делото разноски в размер на 29.79лв. следва да
останат за сметка на държавата / БРС.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*г., издадено от
Началник група към ОДМВР – С., сектор Пътна полиция, упълномощен със
заповед № * от 02.12.2021г. на МВР против В. А. В. с ЕГН********** с
постоянен адрес – гр.П. жк.”Т.“ №* вх.*, ап.*, като неправилно и
незаконосъобразно.
Постановява на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.190, ал.1 от НПК,
направените по делото разноски в размер на 29.79лв. да останат за сметка на
държавата / БРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
3
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________
4