Р
Е Ш Е
Н И Е
9. XII.2020 Разград
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 10.XI. 2020
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар:Н.
Р. Председател
2020 търговско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
39
дело
номер по описа на
РОС за година
съобрази следното:
Производство по чл.365 и сл. ГПК.
Образувано е по пряко предявени на осн. чл.432КД във вр. с чл.45 ЗЗД .
Ищецът А.П.А., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Ст.Димитров, предявява срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******** обективно съединени
искове за заплащане на обезщетения за
вреди, твърдени като последица от смъртта на неговата дъщеря - П.А.П.
, загинала на 29.ІІІ.2017г. при ПТП, признато с вл. в сила на 14.ІV.2020г. Присъда №30/27.ХІ.2018г. по НОХД №33/2018 по опис на
ШОС за престъпление по чл.343,ал.3б.“б“ във вр. с чл.342, ал. НК ,
причинено по вина на И.Г.С.,
ЕГН********** при управление на л.а.“Мерцедес-
Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ, за което с ответника има сключена задължителна
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Съответно:
-иск за 300
000,00лв. за обезщетяване на търпени, вследствие загубата на дъщеря му неимуществени вреди и
- иск за 600,00лв., за обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разноски по
осъществената му в наказателното производство защита като частен обвинител.
Сумите по обезщетенията се
претендират ведно със законна лихва, считано от 30.І.2019г. до окончателното им
изплащане.
В исковата си молба, като обстоятелства,
предпоставящи основателността на исковите му претенции, ищецът твърди:
- качеството си на наследник на починалата на 29.III.2017г. П. А. П., негова
дъщеря; близостта си с последната е нейната неестествено, внезапно и преждевременно настъпила смърт като факти, довели до търпените от него болки и страдания по
загубата й.
- обстоятелството, че смъртта на
наследодателката му е настъпила
при ПТП, причинено по непредпазливост и по изключителна вина на водача на л.а.“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ
, осъществил управлението на поверения
му автомобил в нарушение на
конкретни правила за безопасност на
движението по ЗДвП;
- наличие на влязла в сила присъда, с която
причинилото смъртта на наследодателката му ПТП е признато за престъпление по
чл.343,ал.3б.“б“ във вр. с чл.342, ал. НК, инкриминирано виновно по непредпазливост от водача на л.а.“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ - И.Г.С., ЕГН********** ,
осъществял управлението му в нарушение на визираните в чл. 6, т.1 ЗДвП, чл.42(2 ЗДвП,
чл.43, т.4 ЗДвП и чл. 63(2) ЗДвП правила
за безопасност на движението по пътищата.
- наличие на сключена застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилисти“ между ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 и
собственика на автомобила, участвал в причинилото смъртта на дъщеря му ПТП.
-
че причинилото смъртта на дъщеря му ПТП е събитие, настъпило в срока на
застрахователното покритие по договора за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", обвързващо отговорността
на ответника с претендираното по
исковете обезщетение;
С депозирани в срока на чл.367
и 373 ГПК отговори, ответното ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК121130788 признава
допустимост на исковете, при доказано проведена преди предявяването им
процедура по чл.429, ал.3 КЗ и наличие
та валидна към дата на процесното ПТП застраховка “Гражданска
отговорност“. . оспорва предявените срещу него искове по основание и размер
твърдейки несъразмерност на претендираното обезщетение с реално търпените от
ищеца вреди; Твърди, че в отговор на предявена пред него застрахователна
претенция е изплатил на ищеца, съразмерно на търпените от него вреди
обезщетение; Позовано на предвиденото в чл.493 и сл КЗ, оспорва основателност и начален момент на
акцесорно предявеното искане за законна лихва;
В
с.з. ищецът, лично и чрез процесуално представляващият
го по пълномощие - адв. Димитров,
заявява, че поддържат исковете на предявеното им основание, като по реда и в
срока на чл.214 ГПК изменя иска си за
неимуществени вреди като намалява искането си до размера на 220 000,00лв.
Поддържа по основание и размер иска си за обезщетяване на претендираните
имуществени вреди. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 830,00лв.,
удостоверени с приложен по делото договор за правна помощ.
При редовност в призоваването,
ответното дружество не се явява и не изпраща свой представител за насроченото
по същество на спора с.з. С депозирани в срок
писмени бележки заявява, че оспорва исковете по основание и размер на
релевираните с отговорите възражения. Претендира присъждане на разноски по
делото, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
Обсъдени в съвкупност и във връзка с
процесуално заявеното от страните поведение, доказателствата по делото дават основание
на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ и чл. 380 КЗ допълнителна
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
повод плащане на застрахователно обезщетение. Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца със застрахователна претенция за обезщетяване на неимуществени
вреди, заявени в размера на 300 000,00лв. По образуваната въз основа на нея
застрахователна щета не е определен и изплатен пълният претендиран от ищеца
размер на обезщетението за неимуществените вреди. Изплатена е сумата от 80 000,00 лв, но ищецът не е съгласен с този
размер. При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора за неимуществените
вреди е приключила без удовлетворителен
за него резултат. В застрахователната претенция не се установява искане за
обезщетяване на имуществени вреди, представляващи разноски в раззмер на
600,00лв. за осъществената му в наказателното производство е въведено
единствено дължимото се за подаването й адвокатско възнаграждение, съгл.
чл.493,ал.1,т. КЗ, което е било уважено от застрахователя.
Предвид изложеното, като предявени, при спазване изискванията на
чл.38 КЗ(вж. д/ва на л.л.17-19) и при
обективиран от застрахователя
отказ за изплащане на заявената неимуществена щета в пълния й размер, в тази си
част искът е допустимо предявен. Поради незаявяване на имуществените вреди за заплащането им по реда на чл.380 ГПК, искът в тази му част
се приема от съда като недопустимо предявен.
Разгледан по същество, искът за неимуществените вреди е частично основателен. За този си извод,
обосновано от съвкупността на доказателствата, от фактическа и правна страна
съдът прие следното:
Съгласно чл. 432 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "ГО". Предмет на установяване в настоящия процес са
следните материално правни предпоставки: деликт и валидно застрахователно
правоотношение с предмет автомобила, управляван от деликвента.
Съответно, материалноправните предпоставки от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, предмет на установяване в процеса, са: противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между двете и вина.
Като доказателство по делото
е приета препика по НОХД №33/2018 по опис на ШОС. С постановената в нак.
производство Присъда №30/27.ХІ.2018г. И.Г.С., ЕГН**********
е осъден
за това, че на 29.III.2017г. при управление
на л.а.“Мерцедес- Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ по път Русе-Варна, в нарушение
на визираните в чл. 6, т.1 ЗДвП, чл.42(2 ЗДвП, чл.43, т.4 ЗДвП и чл. 63(2) ЗДвП правила за безопасност на
движението по пътищата, при наличие на знак В24 и разделяща платната двойна
непрекъсната линия, е предприел непозволено и несъобразено с пътната обстановка
изпреварване на движещ се пред него товарен автомобил, навлязъл в платно за
насрещно движение, ударил насрещно
движещия се л.а. „Пежо 307“ с рег.№ РР1330 АХ и причинил по непредпазливост причинил
смъртта на две лица-Звездомир Илиев, водач на пострадалия автомобил и
пътуващата на седалката до него- П. П. С
така постановената присъда Ил Сл е
признат за виновен по чл.343,ал.3б.“б“ във вр. с чл.342, ал. НК.
Присъдата е вл. в сила на 14.ІV.2020г.
От изложеното до тук се следва за
безспорно, че релевантните за изхода на
делото въпроси относно извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на водача на увреждащия
автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със
задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал.
2 и ал. 3 НПК.
От приложеното като доказателство на л.9 У-ние изх.№1833/4.IV.2017г. на
Община Разград се установява, че като единствени преки и законни наследници на
починалата на 29.III.2017г. П. П. са призовани нейният баща- ищецът А.А. и нейната майка-св. Р.А.. По делото не се спори, а и от доказателствата
се следва за установено, че от брака си
Р. и А. Ал имат и друга пълнолетна дъщеря.
По делото
се следва за безспорно установено, че по см.
§ 1, ал.1, т.1 на Кодекса за застраховането ищецът е потребител на застрахователна услуга, тъй
като към 29.IІІ.2017г.
между собственика на участвалия в ПТП л.а.
и ответното дружество е в сила валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“. Наличието
на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. „Мерцедес-
Спринтер 210Д“ с ДК№Н 8230 АХ, съдът намира за установено с оглед събраните по
делото писмени доказателства-. полица №BG/22/116002273294 с валидност за периода 25.VIII.2016-25.VIII.2017г. Предвид обхвата на
застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички вреди, за които
отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са допуснати гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Бл Х., колега и приятел на ищеца и Р.А., негова съпруга и майка ва
загиналата при процесното ПТП П. П. Показанията на последната съдът кредитира, при условията на чл. 172 ГПК
и доколкото се основават на непосредствени впечатления
И двамата свидетели излагат, че П. е първородната дъщеря
на ищеца от брака му със св. Ангелова. П. е била отгледана с любов, възпитана в
уважение и почит към родителите си. Отношенията между починалата и нейният баща били хармонични, разбирали се, поддържали се взаимно и се
подпомагали финансово. Отношенията между
дъщеря и баща били за пример. Между
двамата имало силна емоционална връзка, а взаимоотношенията им с били основани
на взаимна обич.
Съгласно показанията
на свидетелите, приживе дъщерята на ищеца
е била здрава, физически активна,
трудолюбива и амбициозна, жизнерадостна
и всеотдайна в работата и към близките си. П. завършила успешно висшето си
образование и работела по специалността си като агроном в ОП“Паркстрой“ Разград.
Била обществено ангажирана като общински съветник в продължение на два мандата в ОС-Разград, ползвала се с
авторитет в града. Поведението и успехите й, били повод за радостта и гордостта на ищеца. Към дата на смъртта
си , П. е била 34 годишна, неомъжена и просперираща професионално
жена. Издържала сее сама. След преживения от баща й инсулт, П. заживяла в отделно от родителите си домакинство, заедно
с по-малката си сестра.
Внезапно и
трагично настъпилата смърт на дъщеря му,
повлияла изключително негативно на ищеца.
Повече от три години след инцидента той
все още не може да контролира емоциите си при спомена за П.. Все още не е възстановен от понесения шок и
към настоящия момент изживява огромна болка и страдание от загубата й, тъй като
е лишен завинаги от нейната обич и
морална подкрепа.
От доказателствата по делото не следва
извод за негова финансова и физическа зависимост от други лица, в това число и от
неговата, загинала на 29.III.2017г. дъщеря. Към днешна дата, получавал утеха и
подкрепа-финансова и морална от по малката си , 31 годишна дъщеря Диана
Петкова. Същият е пенсиониран
военнослужещ от 1999г., но в
работоспособна възраст. След преживян инсулт е бил трудоустроен. По показания
на съпругата му, смъртта на П.
отключила симптомите на инсулта-
започнал да вдига кръвно, не можел да се концентрира, изгубил желание за
работа, зачестили прояви на емоционална лабилност-плачел, „разстройвал се от
най-малкото нещо“. Променил се. От весел и споделящ, както свидетелства
незаинтересования от изхода на делото св. Х., ищецът станал затворен, мълчалив
и тъжен. Налагало се в негова компания,
приятелите му да съобразяват темите на разговор, защото всяко споменаване за
техните деца, го разстройвало и насълзявало очите му.
При
изрично предоставена му от съда възможност, ищецът не ангажира други, различни от обсъдените по горе доказателства.
Въз
основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на Разградски окръжен
съд формира следните правни изводи: Предявените искове черпят правното си основание в чл. 432 КЗ .
В
обобщение, при установените факти и направените по - горе изводи, повдигнатият
съдебен спор в настоящия процес се концентрира върху размера на платимото по
справедливост обезщетение на неимуществените вреди и допустимостта, респ.
основателността на иска за обезщетяване
на твърдените от ищеца имуществени
вреди. Последните не са заявявани за
заплащането им по реда на чл.380 ГПК, поради
което в тази му част, искът се приема от съда като недопустимо предявен.
Следва да се посочи, че в приложение на този иск липсват и доказателства за
заплатени от ищеца разноски за
Преписката по НОХД№33/2018 по опис на ШОС не се установи наличие на договор за
равна помощ. Действително, такъв е бил депозиран от ищеца в хода на ДП №43/217 на ОДМВР-Шумен(вж. на
л.54, т.I на ДП), но в реквизит на същия не се установи волеизявление за
заплатен по процесуалното му представителство разход и то в претендирания по
иска размер.
С оглед на
гореизложената фактическа установеност, посредством събраните писмени
доказателства, се установява причинната връзка между настъпилите телесни
увреждания, довели до смъртта на П. Петкова и процесното пътнотранспортно
произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя възниква
задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на
водача на лекия автомобил, за който е действала застраховка гражданска
отговорност.
При
доказан деликт и наличие на валидно застрахователно покритие
по застраховката "Гражданска отговорност на автомобилистите", съдът
приема, че за ответника, в качеството му на застраховател, възниква уреденото
от закона задължение за заплащане на застрахователно обезщетение за доказано
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
За да се произнесе по размера на дължимото застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди - настоящият
състав съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД - за този тип вреди, обезщетението се определя от
съда по справедливост.
Близката
родствена връзка между ищеца и починалата , съответно баща и дъщеря е основание
да се компенсират претърпените от него страдания, произтичащи от
преждевременната смърт на близък човек, член на семейството, както и
предполага, че смъртта на лицето е засегнала дълбоко неговия душевен мир. Последното обуславя и нуждата, и
интереса от обезщетение. Въпреки несъизмеримостта на понесените от ищеца вреди,
тъй като същите са в сферата на неговото духовно и психическо преживяване, не
съществува друга възможност за обезвреда освен паричния еквивалент. При това
съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди към
момента на постановяване на съдебното решение като вземе предвид всички
обстоятелства – действително претърпените от ищеца болки и страдания,
неговото състояние и дори прогноза. За
да определи размера съдът е лимитиран единствено от принципа на
справедливостта. Това не лишава преценката му от критерии, а напротив,
задължава съдът да отчете множество фактори, които пряко и косвено рефлектират
върху интегритета на ищците. Следва да се вземат предвид всички обективни и
субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване, негативно развитие на
състоянието на ищците /социално, физическо, психическо и емоционално/.
Справедливият размер на обезщетението не е абстрактно понятие, а се
определя въз основа на комплекс от субективни (за пострадалия) и обективни
критерии, въз основа на относителната тежест на уврежданията. Като се
отчита: възрастта на пострадалия; степентта му на близост - родствена и
емоционална с ищеца; конкретно
преживените от последния
негативни емоции, болки и страдания; социално-икономическите условия;
конкретното състояние на пострадалия към
момента на деликта.
В тази връзка
и за по- адекватна оценка на размера
на конкретно претърпените от ищците
вреди, съдът съобрази: По делото се доказа,
че като баща на пострадалата ищецът е приел тежко загубата й. Между тях е била създадена
силна и трайна емоционална
връзка, което прави внезапната й
загуба тежка. Доказа се по делото, че
между ищеца и пострадалата П. е налице
връзка, обуславяща болка и страдание по загубата й. Извън близката степен на
родство, съдът съобразява и мъчителното изживяване на родителя от нелепата и
ненавременна смърт на по-голямото дете в семейството, което е било на възраст,
поставяща го във върхов за житейския му
път момент, с очаквания за още много и предстоящи успехи в личен и професионален план, включително и с
перспективата да бъде опора на родителите си в един по-късен етап от живота
си. Както бе подчертано и по горе, между ищеца и
починалата е съществувала силната емоционална връзка,
основана на взаимна обич, разбирателство и доверие. Внезапната смърт на детето се е отразила изключително негативно на
психическото и емоционално състояние на ищеца. След инцидента е настъпила
коренна, в негативен аспект, промяна в
поведението му, затворил се в себе се,
не успявал да преодолее и да се справи със
скръбта си.
От друга
страна, фактите установяват, че ищецът е
работоспособен и на възраст,
предпоставяща възможност сам да се обгрижва и издържа финансово. Не се установи такава негова
зависимост от други лица, вкл. и от
нелепо загиналата му дъщеря . Факт е обаче, че докато е бил жива, тя е бил негова морална и финансова опора. Била е физически
здрава, работоспособна и в реална подкрепа на близките си. П. не е единственото дете на ищеца . Той има своята утеха и сигурност за старините си,
и в лицето на родената от брака му пълнолетна дъщеря Диана.
Адекватното прилагане на принципа на справедливостта изисква, при
определяне на конкретен размер на обезщетението да се съобразят и конкретните
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, през периода в който са били претърпени вредите. В конкретния случай,
като такива съдът съобрази: публично оповестените данни за минимална работна
заплата, прогресираща в годините от дата на деликта до днес, съответно от 460,00лв. за 2017, 510,00лв. за 2018, 570,00лв. за 2019 до 630,00лв. за 2020г. и средна работна заплата( по данни на НСИ-1121,00лв.в.
за региона), обичайния размер на обезщетенията, платими за осигурени социални
рискове и за деликти, както и лимитите по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" (За неимуществени вреди,
вследствие на телесно увреждане или смърт -
2 000 000,00 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице). Тези чисто
икономически критерии повлияват
социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52
от ЗЗД.
Анализирайки влиянието на всички изложени по- горе факти, съдът приема,
че компенсирането в пълен обем на всички доказано търпени от ищеца неимуществени вреди е справедливо оценимо на сумата от 160
000,00 лева, равняващо се към дата на деликта на 347,82мин.
работни заплати. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив
баланс между претърпените в резултат на деликта вреди и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респективно-за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
От които, в
отговор на заявената пред него застрахователна претенция, ответното
дружество доказано е уважило търпяната
неимуществена щета до размера на 80 000,00лв. С оглед
, на което предявеният срещу него иск се явява доказан по основание до размера
на 80 000,00лв. За разликата до първоначалният
му размер от 220 000,00лв. искът
следва да се отхвърли като недоказан.
В полза на
ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, каквато
претенция е заявена, като законната лихва се претендира от датата на деликта. В
тази връзка следва да бъде посочено, че отговорността на застрахователя е
обусловена от тази на прекия причинител на ПТП, при което и по общите правила
за деликта и съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава от
деня на непозволеното увреждане. Съгласно изричната уредба, дадена в чл. 429 от КЗ относно съдържанието на договорните задължения по договора за
"Гражданска отговорност" следва да се приеме, че по силата на
законово установеното ограничение дължимата от застрахователя в полза на
увреденото лице законна лихва се начислява от момента, посочен в ал. 3 но чл.
429 от КЗ.
С други
думи, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата /по силата на самия закон/ се
поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало известно
настъпването на застрахователното събитие. Т. е. не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това. Нормата на чл. 497 от КЗ свързва
задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя /която от двете дати настъпи
по-рано/. В случая не се твърди
хипотеза на нередовно подадена застрахователна претенция, а произнасяне, с
което същата е била частично удовлетворена. Ищецът е отправил застрахователната си
претенция на 31. I.20189
г. като същата е входирана при застрахователя на 1.II.2019. Те., срокът за отговор на застрахователя е изтекъл
на 2.V.2019г.
Поради това следва да се приеме, че ответникът е в
забава, считано от 3.V.2019 г., от когато дължи и лихва. По делото не се твърди и не се доказва от
ответното дружество, да е изплатило определената от него сума за обезщетяване
на търпените от ищеца неим. вреди, които съдът приема за доказани в размера на
160 000,00лв. Факт е, че застрахователят не е изплатил определената сума,
за да се освободи поне частично от забавата си занапред, а само е поканил
пострадалия на преговори по занижен размер. Отказът на ищеца да приеме
неадекватно на правата му предложение не е основание за изключване на
забавата на длъжника. С оглед, на което съдът приема, че акцесорната претенция
за заплащане на законната лихва за забава се следва на ищеца върху дължимото в
размер на 160 000,00лв. обезщетение. Искането му за присъждане на законна
лихва, считано от датата на деликта – 29.III.2017 г. до 2.V.2019 г. и за разликата над
160 000,00лв. до 220 600,00лв. следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на спора ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК121130788 следва да бъде осъдено на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на Разградски окръжен съд
сумата от 3 200,00лв.
Процесуалният
представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение, доказано платено,
според приложен като доказателство договор за правна помощ, в размер на
9 830,00лв. Както бе посочено, предявени са два обективно съединени и оценими искове. Съответно в размер на
600,00ллв., за който по см. на чл.7,
ал.2, т.1 на НАРЕДБА № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, мин. Размел на адвокатското възнаграждение е регламентирано в
порядъка на 300,00лв. По отношение на иска за неимуществени вреди, при заявен
мат. интерес от 220 000,00лв., минималното
адв. възнаграждение е регламентирано в
размер на 5 930,00лв. Или, общо
размера на минималното възнаграждение за всеки от двата иска, възлиза на
6 230,00лв. В тази връзка, като с съобрази, че делото е приключило в едно
с.з. и не представлява фактическа, и правна сложност, съдът намира за
основателно възражението на ответното дружество за прекомерност на заплатените за адвокатско възнаграждение
разноски и намалява същите до размера на 6 230,00лв., от които 5 930,
по иска за неим. вреди и 300,00лв. по иска за им. вреди.
С оглед
уважената час от исковете, съдът намира претенцията за разноски за доказана в
размера на 2 259,29лв.
Ответното
дружество не е претендирало разноски.
По така
изложените мотиви, Разградският окръжен
съд
Р Е Ш И:
На
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗК във вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК******** да заплати в полза на А.П.А.,ЕГН********** сумата
от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ за претърпени от него неимуществени вреди
– представляващи болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря му П.А.П.,
настъпила на 29.ІІІ.2017г. при ПТП, причинено по вина на И.Г.С., ЕГН********** при управление на л.а.“Мерцедес- Спринтер
210Д“ с ДК№Н 8230 АХ, ведно със
законната лихва върху общо дължима в обезщетение сума от 160 000,00лв.,
считано от 3.V.2019
г. до окончателното й изплащане и
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 80 000 лв. до
предявения размер от 220 000 лв. и иска за обезщетение за забава от датата на
увреждането 29.III.2017 г. до 2.V.2019 г., като неоснователни.
Прекратява производството по тд
№39:2020 на РОС в останалата му част поради недопустим на предявения на осн.чл.432 КЗ иск за
обезщетяване на имуществени вреди в размер на 600,00лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК******* да
заплати в полза на РОС сумата от 3 200,00лв.
/три хиляди и двеста лева/, представляваща дължимата държавна такса върху
цената на уважения иск.
На
осн.чл.78, ал.2 ГПК ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ******** да заплати на А.П.А.,ЕГН********** разноски в размер на 2 259,29лв.
Решението може да се обжалва
пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните и третото,
подпомагащо ответното дружество лице.
Съдия: