РЕШЕНИЕ
№ 782
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Б. СК. от гр. София, ***********чрез
пълномощника му адв.Ш. - САК против Наказателно постановление № 21-
4332-009114/10.05.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя са наложени административно
наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева, на основание чл.179, ал.2
вр.ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за нарушение по чл.48 от ЗДвП и
административно наказание „глоба“ в размер на 10 (десет) лв. за нарушение
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се отправя молба към съда да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно атакуваното наказателно постановление. В тази връзка
се сочи, че при съставянето на АУАН и издаването на НП били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че от
фактическото описание не ставало ясно точното място на извършване на
нарушението, тъй като ул.“Яна Язова“ не се пресичала никъде с ул.“Димитър
Димов“. Първата улица се намирала в кв.“Витоша“, а втората в ж.к.“Лозенец“
в гр. София.
На второ място, в жалбата се сочи, че жалбоподателят С. не е извършил
1
нарушението по чл.48 от ЗДвП, тъй като лекият автомобил „Нисан Микра“ е
бил спрян в непосредствена близост до кръстовището и то обърнат със
задната си част спрямо лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. Ето
защо, следвало да се приеме, че този автомобил не преминава през
кръстовището, а водача му е извършил нарушение по чл.40, ал.1 от ЗДвП и по
чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв.Ш., който в дадения ход
по същество пледира съдът да се произнесе с решение, с което да отмени
обжалваното НП, по съображенията подробно изложени в жалбата.
Претендира присъждане на сторените от доверителя му разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуален
представител и не изразява становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 17.04.2021 г. около 14:20 часа жалбоподателят М. Б. СК.
управлявал лек автомобил „Киа Сеед“ с рег. № СВ 74 51 МВ, който бил
таксиметров автомобил към фирма „Yellow taxi“, собственост на „Б.Л.
Лизинг“ АД. Автомобилът се движел в гр. София по бул.”Яна Язова”, с
посока на движение от ул.”Екатерина Ненчева” към ул.”Асен Разцветников”.
На кръстовището с ул.“Димитър Шишманов“ реализирал ПТП с намиращия
се отдясно лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № СА 08 59 КХ, който
извършвал неподсигурена маневра движение на заден ход. Водач на този лек
автомобил била св.С.С. Томова. Ударът настъпил в задната дясна част на
лекия автомобил „Киа Сеед“, която контактувала със задната броня на лекия
автомобил „Нисан Микра“.
В момента на ПТП таксиметровият автомобил извършвал курс от
кв.“Полигона“ към ул.“Яна Язова“, като пътник в автомобила бил св.Пресиян
Пенев.
След настъпване на ПТП двамата водачи слезли от автомобилите си.
Св.Томова предложила на С. да съставят двустранен протокол за
2
ПТП, в който да отбележат, че вината за настъпването му е на жалбоподателя,
но последният отказал. След подаден сигнал, на място пристигнал
полицейски екип –св.СТ. К. КР. –на длъжност мл.автоконтрольор в СДВР –
ОПП и колегата му –Емил Методиев Виденов. Когато екипът пристигнал на
място, автомобилите били преместени от местопроизшествието. Двамата
водачи участници в ПТП попълнили декларации, а св.К. изготвил протокол за
ПТП №1790626, след което на двамата водачи съставил АУАН за извършени
нарушения на правилата за движение по пътищата. Срещу М. Б. СК. бил
съставен АУАН затова, че не е пропуснал дясностоящия автомобил и затова,
че при извършената полицейска проверка не е представил контролен талон
към СУМПС, а на св.Томова бил съставен АУАН затова, че не е подсигурила
извършването на маневрата движение на заден ход.
След като се запознал със съдържанието на предявения му АУАН №
400506/17.04.2021 г. С. го подписал без възражения. В акта било описано, че
ПТП е настъпило на кръстовището на два равнозначни пътя –ул.»Яна Язова»
и ул.»Димитър Димов», като водача не пропуска и реализира ПТП в съвина с
преминаващият от дясно (извършващ неправомерно неподсигурена маневра
движение на заден ход) лек автомобил „Нисан Микра“ с рег. № СА 08 59 КХ.
Водачът не представя контролен талон към СУМПС. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл.48 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН било депозирано писмено възражение
срещу така съставения акт с вх.№ 43283/20.04.2021 г.
Въз основа на АУАН и след преценка на подаденото възражение като
неоснователно било издадено и атакуваното в настоящото съдебно
производство Наказателно постановление № 21-4332-009114/10.05.2021 г.
Същото било връчено на жалбоподателя срещу подпис на 19.05.2021 година.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК–АУАН бл.№ 400506/17.04.2021 г.; възражение вх.№ 43283/20.04.2021 г.,
протокол за ПТП № 1790626/17.04.2021 г., скица на ПТП; декларации -2 броя;
справката картон на водача; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.; Акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019 г.; както и от гласните доказателствени
средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител К.,
3
които възприема като обективни и логични. Съдът възприема като
достоверни и показанията на свидетелите Томова –участник в ПТП и Пенев –
очевидец на ПТП, пътувал в лекия таксиметров автомобил. В случая следва
да се отбележи, че фактическата обстановка не се оспорва от жалбоподателя.
Налице е спор относно приложимото право.
От приложените писмени доказателства –протокол за ПТП и скица за
ПТП се установява безспорно мястото на настъпването му, а именно
кръстовището на ул.»Яна Язова» и ул.»Димитър Шишманов».
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал.2 ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт,
който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от
компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална
компетентност.
Спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя.
На следващо място, настоящият съдебен състав намира за основателно
възражението в жалбата, че в хода на административно-наказателната
процедура са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които са самостоятелно основание за отмяна на обжалвания санкционен акт.
В тази връзка следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в НП е
посочено като място на нарушенията, извършени от жалбоподателя С.
кръстовището на ул.“Яна Язова“ с ул.“Димитър Димов“, което противоречи
4
на събраните по делото доказателства и е нарушение по чл.42, ал.1, т.3 от
ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което не може да бъде преодоляно в хода
на съдебното производство. Констатираното процесуално нарушение е
съществено, тъй като е довело до ограничаване правото на защита на
наказаното лице. Изискванията за точно посочване на мястото на
нарушението по чл. 42, ал.1, т.3 от ЗАНН имат за цел да осигурят на
привлеченото към отговорност лице възможността да организира ефективна
защита, както по фактите, така и по правото. Неяснотата относно
фактическите твърдения на наказващия орган, винаги е съществено
процесуално нарушение, когато допуснатите пропуски създават реална
несигурност относно правните и фактически твърдения на контролните и
наказващи органи.
На следващо място, съдът намира, че в случая неправилно е приложен и
материалния закон. Съгласно сочената за нарушена разпоредба на чл.48 от
ЗДвП –На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират
или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение. За да се
установи безспорно извършването на вмененото във вина на жалбоподателя
административно нарушение, от обективна страна следва да е установено
преминаването на МПС през кръстовище с равнозначни пътища без водачът
му да пропусне МПС, намиращо се или приближаващо от дясната му страна.
Действително в случая е реализирано ПТП, настъпило на равнозначни
пътища, за което не се спори. Изводът за вина на жалбоподателя обаче не се
явява подкрепен от събраните по делото доказателства. Настъпилият удар не
се доказа да е пряка и непосредствена последица от неспазване на
предписанието на закона, дадено в нормата на чл. 48 от ЗДвП. На практика
ударът е настъпил в задната дясна част на управляваното от жалбоподателя
МПС и задната броня на дясно стоящия л. а. "Нисан Микра", което
обосновава изложеното в жалбата за настъпил сблъсък между двата леки
автомобила в момент, в който управляваното от жалбоподателя МПС е
напускало кръстовището. Това допълнително внася съмнение в безспорността
на констатациите на актосъставителя относно механизма на настъпилия пътен
инцидент. Освен това, водачът на лекия автомобил „Нисан Микра“ е
5
извършвал маневра движение на заден ход, поради което не може да се
направи извод, че санкционираното лице е допуснало нарушение на
правилата за движение в непосредствена причинна връзка с настъпилия
резултат. Жалбоподателят е санкциониран от административно -наказващия
орган при липса на безспорност относно неговата вина за констатираното
нарушение. Налагането на административно наказание без да е доказано
осъществяването на състава на съответното административно нарушение е в
пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административнонаказателна отговорност /чл. 6 от ЗАНН/.
По изложените съображения съдът намира жалбата, с която е сезиран за
основателна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да
се отмени, като незаконосъобразно.
При този изход на делото, основателно се явява искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски.
С оглед изложеното и на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата
вр.чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
адвокатски възнаграждения, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста)
лева, съобразно обжалвания материален интерес. Искането за заплащане до
пълния размер на претендираните разноски от 600 лева, с оглед приложения
към материалите на делото договор за правна защита и съдействие, следва да
се остави без уважение, като неоснователно, тъй като конкретният казус не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.ІІІ и ал.3 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-009114/10.05.2021 г.,
издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на М.
Б. СК. са наложени административно наказание „глоба” в размер на 200
(двеста) лева, на основание чл.179, ал.2 вр.ал.1, т.5, предл.4 от ЗДвП за
6
нарушение по чл.48 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер
на 10 (десет) лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР- ОПП да заплати на М. Б. СК., ЕГН **********
разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 300
(триста) лв., като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 600 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7