Р Е Ш Е Н И Е
№
1593 / 16.8.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав, на шестнадесети юли две
хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов
като
разгледа докладвано от съдията АНД № 2256 / 2019 г. по описа на РС – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производство по
реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба
от „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 009906 / 08. 08. 2018 г. на
Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
·
за нарушаване
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ
е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на пет
хиляди лева.
Жалбоподателят
моли съда за цялостна
отмяна на атакуваното НП, а в условията на евентуалност да намали наложеното, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост,
маловажност.
Жалбата
е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, същата е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Въззивникът, в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител. Поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, в съдебно
заседание се представлява от процесуален представител. Излага доводи, че жалбата е
неоснователна, като моли съда
да потвърди НП. Сочи, че
същото е законосъобразно, като
наложената санкция е в рамките на закона.
От събраните
по делото доказателства се установи следното
от фактическа страна :
На 18. 07. 2018 г. свид. П.М.М. и свид. Николай Иванов Иванов – служители при Д – ИТ – Варна извършили проверка на
обект, находящ се в к. к. „Златни пясъци“, област
Варна, стопанисван от възз. „С.т.2.“ ЕООД. Установили, че
свид. А. Тургут М. полагал
труд в полза на въззивника, в частност изпълнявал функции
на „кухненски работник“, без преди да постъпи на работа да има сключен писмен
трудов договор. Съставен бил АУАН, предявен
и подписан без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не били
депозирани писмени такива. Административно
– наказващият орган приел констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на свид. П.М.М., свид. Николай Иванов Иванов, свид. А. Тургут М. /в частта, че по време на проверката се е намирал
там/, както и от приложените и приети по делото писмени документи. Съдът кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от съда
фактическа обстановка и относими към основния
факт, включен към предмета на
доказване по делото.
Същевременно съдът не кредитира
изложеното от свид. А. Тургут М., че към
момента на проверката не е полагал труд, доколкото
това противоречи както на показанията
на свид. П.М.М., свид. Николай Иванов Иванов – преки очевидци, така и на съставения писмен
документ – декларация, която свид. А. Тургут М. собственоръчно попълнил. Не следва да се игнорира
и факта, че този свидетел е полагал труд, съответно получавал парични средства
за това от въззивника, т. е. налице е трудова и
финансова зависимост.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на
съда :
Настоящият състав намира, че производството е проведено без нарушаване
на процесуалните правила визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно
лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от
ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка и квалификацията са еднакво отразени в АУАН и НП.
Съдът
счита, че в конкретния случай е нарушено визираното.
От обективна страна
безспорно беше установено, че на 18. 07. 2018 г. свид.
А. Тургут М. е полагал труд, в частност изпълнявал
функции на „кухненски работник“, в полза на възз. „С.т.2.“
ЕООД, в обект, находящ се в к. к. „Златни пясъци“,
област Варна, стопанисван от въззивника. Известно е,
че отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат единствено като
трудови, в частност с трудов договор, в писмена форма. Доколкото преди
постъпването на работа такъв не е бил сключен, е и осъществен състава. Съдът
намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид разпоредбата на
чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от работодателя. Горното
съдът прие въз основа на кредитираните свидетелски показания и писмени
документи.
Доколкото санкционираното
лице е юридическо съдът не следва да разглежда въпроса относно субективна
страна.
Предвид
факта, че нарушения от подобен
вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност за тях се цели
гарантиране правата на работниците / служителите съдът намира, че формират
сравнително висока обществена опасност, поради което не
могат да бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност още повече, че
конкретния случай по нищо не
се различава от обикновените такива, именно за които законодателя
е предвидил налагане на санкция.
Същевременно
съдът счита, че размера на
наложеното е явно несправедлив. Административно –
наказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното нарушение наказание, което съдът намира
за прекалено тежко, в предвид следното : при налагане на такова
следва да се вземе в предвид
тежестта на нарушението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, като се наложи
наказание в границите на предвиденото. В случая съдът отчете
сравнително висока тежест на нарушението,
доколкото касае полагането на труд
и ниска такава при дееца, предвид
липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - формирано трайно правилно отношение към законоустановения
ред в страната, като извършеното се явява изолиран
акт, отегчаващи такива – не се
установиха, имотно състояние – видно от доказателствата по делото, налице
е индиция за наличие на доходи,
доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ
по – висок такъв на наказанието.
С оглед на горното съдът счита
за справедливо да измени размера
на наложеното наказание, с оглед постигане на целите,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника
за неоснователно, поради следното : не са допуснати процесуални нарушения, от
категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна отмяна. Видно
от АУАН в същия фигурират достатъчно установъчни
данни, позволяващи определянето на свидетеля, който беше и разпитан по време на
съдебната фаза. АУАН е предявен и подписан от редовно упълномощен представител
на дружеството, който е имал възможност да направи възражения, право от което
не се възползвал. В тази връзка следва да се отбележи, че не са депозирани и
писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, за което може да се каже
същото – това е право, от което не всеки се възползва. В АУАН изрично е
визирана попълнената лично от свид. А. Тургут М. декларация, респективно налице е възможност при
желание заинтересованото лице да се запознае със съдържанието й. В обобщение се
налага резонния извод, че действията на актосъставител
и административно – наказващ орган по никакъв начин не са нарушили правото на
защита.
По безспорен и категоричен начин в хода на производството
се доказа осъществяването
на състава на визираното нарушение, доколкото
за горното се събраха категорични
доказателства. Право
на въззивника е да излага доводи в своя защита, но
както и по – горе беше отбелязано, по категоричен и безспорен начин –
показанията на преки очевидци и писмен документ – декларация, попълнена лично
от полагащото труд лице, се доказа твърдяното от въззиваемата
страна, респективно за съда не съществува съмнение в тази насока. Действително
по делото свид. А. Тургут М.
свидетелства, че не е полагал труд по време на проверката, а единствено е
присъствал на мястото, но следва да бъде акцентирано, че неговите действия са
били лично възприети от преки очевидци, разпитани като свидетели по делото, а
видно от съдържанието на лично попълнена от свид. А. Тургут М. декларация, налице са елементи на трудово
правоотношение – място и характер на работа, начало и времетраене на
изпълнение, възнаграждение и работно време, респективно безспорно се установиха
работодател, работник и наличието на трудово правоотношение, като не подлежи на
съмнение липсата на сключен писмен трудов договор. Относно размера на
наложеното съдът изложи подробни мотиви, поради което не следва да ги повтаря,
като единствено следва да се добави, че с оглед
законовите разпоредби, в конкретния
случай е неприложима разпоредбата на чл. 415 В,
ал. 1 от КТ.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че атакуваното
НП следва да бъде изменено, поради което и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ
:
ИЗМЕНЯ НП № 03 –
009906 / 08. 08. 2018 г. на Директор Д – ИТ – Варна, с което на „С.т.2.“ ЕООД,
ЕИК : ********* :
- за нарушаване
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал.
1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на пет хиляди лева, като вместо това :
НАЛАГА
на „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата
на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3
от КТ административно наказание „Имуществена санкция” в размер на хиляда и
петстотин лева.
Решението
подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен
съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :