О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е 4942
05.12.2019 г., гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският
районен съд
На пети декември две хиляди и
деветнадесета година
В закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Гр.д. №912/2019 г.
Производството е по реда на чл.140 от ГПК.
Депозирана е искова молба от
“Агенция за събиране на вземания”АД срещу
М.Х.М., с която са предявени искове за установяване, че ответникът дължи
на ищеца сумата 3 454,74 лв. главница по договор за потребителски кредит,
сумата 827,99 лв. договорна лихва за периода 20.09.2017 г. – 20.01.2019 г. и
сумата 485,70 лв. лихва за забава за периода 21.09.2017 г. – 01.02.2019 г.
ведно със законната лихва от датата на заявлението, както и законна лихва върху
главницата от 01.02.2019 г., за които е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати направените в това
и в заповедното производство разноски. Твърди, че ответникът е сключил договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД на
12.07.2016 г. зае сумата 5 000 лв., както и договор за застраховка, при
която застрахователната премия от 840 лв.
била заплатена директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ЕАД,
а ответникът се е задължил да я възстанови на части ведно с погасителните
вноски по кредита. Също така сочи, че ответникът се съгласил да заплати и такса
ангажимент в размер на 175 лв. , срещу която кредиторът фиксирал лихвения
процент, условията и сроковете на договора, че тази сума се плащала при
сключването на кредита, а кредиторът я удържал като такса ангажимент. Според
ищеца погасителните вноски по кредита включвали главница ведно с надбавка,
покриваща разноските на кредитора, добавка, представляваща печалба на
кредитора и общата стойност на
плащанията била 8150,70 лв., т.е. размерът на договорната лихва била 3150,70
лв. Според посоченото в исковата молба срокът за изпълнение бил до 20.01.2019
г. на 30 броя равни месечни погасителни вноски.
Също така сочи, че ответникът е изпаднал в забава при погасяване на
кредита от 21.09.2017 г., за което е начислено обезщетение за забава в
съответствие с условията в договора в размер на 485,70 лв. Твърди, че длъжникът
е заплатил само сумата 3 543,97 лв., с които са погасени 1998,71 договорна
лихва и 1545,26 лв. главница. Позовава се на Договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 13.02.2018 г., с което
вземането е прехвърлено на ищеца, за
който бил уведомен ответника с писмо,
което не било връчено поради ненамиране на ответника на адреса. Допустимостта на установителните искове
аргументира с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№221/2019 г. по описа
на РС Разград. Прилага договор за потребителски кредит PLUS- 13620893, сертификат за застраховка, общи условия, стандартен европейски
формуляр, удостоверение за банкова сметка, *** на вземания, потвърждение за
сключена цесия, извлечение от приложение, пълномощно, уведомително писмо,
известие за доставяне. Иска прилагане на ч.гр.д.№221/2019 г. и назначаване на
съдебно-икономическа експертиза.
Исковата молба и приложенията
към нея са връчени на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител счита исковете за редовни и допустими, но неоснователни. Сочи, че
по делото не са представени документи, потвърждаващи получаването на
уведомлението за цесията от ответника. Поради това счита, че цесията не е
породила действие за ответника. Счита,
че такова връчване на е извършено и в хода на процеса, с оглед представляването
на ответника от особен представител.
Предявените обективно
съединени искове са допустими, тъй като за същите суми има издадена заповед за
изпълнение. За активната процесуална легитимация на ищеца е достатъчно, че
същият твърди, че е титуляр на вземането. Установяването дали наистина е така
се отнася до основателността на иска.
Представените писмени
доказателства от ищеца са допустими /предвидени от закона за установяване на
тези обстоятелства/, относими /установяват правнорелевантни факти/ и необходими
/за тези факти не са представени други доказателства/.
Искането за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, направено от ищеца с исковата молба е
основателно.
По гореизложените
съображения, Съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание за 15.01.20120 г. от 9,30 часа. Да се призоват страните като им се връчи и препис от определението.
ПРИЛАГА гр.д. №221/2019 г. на РРС.
НАЗНАЧАВА
съдебно-счетоводна експертиза с в.л. С.К. и задача след като се запознае
с материалите по делото и след като извърши проверка в счетоводството на ищеца
и в счетоводството на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД да даде заключение, в
което да отговори на въпросите:
1. Каква сума е преведена по процесния договор, на кого и
по какъв начин е станало това според счетоводните записвания?,
2. Какъв е размера на начислените задължения?
3.Каква част от вземането е платено и кога?
4. Какъв е размерът на лихвата върху задължението на
ответника?
При депозит в размер на 180 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване препис от определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права и задължения: договор за кредит, изпадане на ответника в забава,
прехвърляне на вземането, съобщаване на ответника за прехвърлянето.
Обстоятелства, от които
произтичат претендираните от ответника права и задължения: несъобщаване на
цесията на длъжника по съответния ред.
Правна квалификация: за иска:
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Всички обстоятелства се нуждаят от доказване.
Ищецът следва да докаже
сключването и клаузите на договор за кредит, изпълнение на задължението за
предоставяне на сумата, както и на задълженията за предоставяне на
преддоговорна информация, изпадане на ответника в забава, размера на
обезщетението за забава, прехвърляне на вземането, съобщаване на ответника за
прехвърлянето.
Ответникът следва да докаже
изпълнението на договора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: