Р Е Ш Е Н И
Е
№ 379
гр.
С., 30 юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на първи юли
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
при секретаря И.
И. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 1923 по описа на съда за
Ищецът „Д. з.”
АД твърди, че на 30.08.2015 г.
ответникът управлявал лек автомобил А. ., рег. № ........, собственост
на С. И. И., по път ..-23.07 в отрязъка между с. Я.и с. П. с несъобразена
скорост, при което изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътя и
блъснал намиращия се извън платното за движение пешеходец А. Ш. А., като след
това напуснал местопроизшествието. Ищецът твърди, че ответникът шофирал
автомобила при наличие на алкохол в
кръвта над допустимите норми, за което
(причиняване на телесна повреда при управление на МПС в концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата) той бил признат за виновен чрез споразумение
по НОХД № 280 по описа на РС – Д. за
Ответникът Б.Р.Х. признава главния иск, но счита, че акцесорният такъв е частично неоснователен, като изразява становище, че обезщетение за забава се дължи след датата на поканата. Отделно от това отбелязва, че в конкретния случай застрахователят претендира лихва за забава от момент, който предхожда дори датата, на която самият той е заплатил застрахователното обезщетение на пострадалото лице.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От представеното по делото споразумение № 3 по НОХД № 280/2016 по описа на РС – Д. (както и обвинителен акт по ДП № 235/2015 г. по описа на РПУ – Д. и пр. № 519/2015 г. на РП –Д.) се установява, че чрез този съдебен акт ответникът е признат за виновен за това, че на 30.08.2015 г. при управление на лек автомобил А. А., рег. № ........, собственост на С. И. И., по път .-23.07 в отрязъка между с. Я. и с. П. в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 1,75 на хиляда и с несъобразена скорост, изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътя и блъснал намиращия се извън платното за движение пешеходец А.Ш. А., като след това напуснал местопроизшествието. Видно от споразумението ответникът причинил на пострадалото лице чрез описаните по – горе действия множество телесни увреждания, включително и такива, квалифицирани от съдебномедицинската експертиза като тежка телесна повреда, тъй като обуславят трайно разстройство на здравето, опасно за живота. По отношение на управлявания от ответника лек автомобил бил сключен договор за застраховка “гражданска отговорност” между собственика на превозното средство и ищцовото дружество, обективиран в застрахователна полица № BG/08/115001983692 със срок на действие от 01.08.2015 г. до 31.07.2016 г., в който период попада и датата на процесния пътен инцидент. В изпълнение на задълженията си по сключения договор ищецът заплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение в размер на 60000 лв. с платежно нареждане от 25.08.2017 г.
Чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ гласи, че освен в случаите по чл. 227, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог. В конкретния случай предпоставките за прилагане на тази хипотеза са налице, тъй като ищецът като застраховател по договор за застраховка „гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил А. ., рег. № ........ е заплатил на пострадалото от ПТП лице обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които на свой ред са резултат от противоправното поведение на водача на автомобила, управлявал превозното средство след употреба на алкохол. Поради изложените причини извършителят на противоправното деяние дължи на застрахователя възстановяване на заплатеното от него застрахователно обезщетение, което обосновава основателност на регресния иск за присъждане на част от него в размер на 6000 лв.
Тъй като
регресното вземане на застрахователя спрямо прекия причинител на вредата не
произтича от непозволено увреждане, следва да се приеме, че моментът на
изпадането на длъжника в забава за неговото плащане се определя от общите
правила, съгласно които когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след като бъде поканен от кредитора (в този смисъл Решение № 86
от 10.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 467/2011 г., I т. о. и Решение № 18 от
22.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1935/2015 г., II т. о.). Застрахователят е
поканил ответника да му възстанови заплатеното застрахователно обезщетение чрез
покана, връчена му на 04.09.2017 г., чрез която му е предоставил 7-дневен срок
за доброволно изпълнение. Тъй като длъжникът не се е възползвал от тази
възможност, той е изпаднал в забава от 12.09.2017 г., от която дата на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за забава, което за периода от 12.09.2017 г. до 25.11.2019 г. възлиза на
сумата от 1341,67 лв. В този размер и за този период предявеният иск следва да
се уважи, а за горницата и за периода преди
12.09.2017 г. същият следва да се отхвърли като неоснователен. На същото
основание претендираната главница следва да се присъди заедно със законната
лихва от 09.12.2019 г., до окончателното ѝ плащане с изключение на периода
от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно 293,67 лв. за държавна такса и 676,70 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Б.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на „Д. з.” АД с ЕИК ........ с адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д ” № .., представлявано от Д.Х. Д. и Ж. М. Д., сумата от 6000 лв. (шест хиляди лв.), представляваща част от застрахователното обезщетение, заплатено от ищеца на А- Ш- А., за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, причинено от ответника на 30.08.2015 г. при управление на лек автомобил А.., рег. № ........, собственост на С. И.И., по отношение на който действал сключен с ищеца договор за застраховка гражданска отговорност, по път ..-23.07 в отрязъка между с. Я. и с. П., с наличие на алкохол в кръвта над допустимите норми, като движейки се с несъобразена скорост, той изгубил контрол над превозното средство, излязъл от пътя и блъснал намиращия се извън платното за движение пешеходец (А. Ш.А.), обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.09.2017 г. до 25.11.2019 г. в размер на 1341,67 лв. (хиляда триста четиридесет и един лв. и 67 ст.) и законна лихва върху главницата от 09.12.2019 г., до окончателното ѝ плащане с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за присъждане на обезщетение за забава за периода от 26.11.2016 г. до 11.09.2017 г. и за сумата над 1341,67 лв., както и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА Б.Р.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на Д. з.” АД с ЕИК ........ с адрес на управление: гр. С., бул. „К. А. Д ” № .., представлявано от Д.Х. Д. и Ж. М. Д., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 293,67 лв. (двеста деветдесет и три лв. и 67 ст.) за държавна такса и 676,70 лв. (шестстотин седемдесет и шест лв. и 70 ст.) за адвокатски хонорар, като ОТХЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред С. окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/