РЕШЕНИЕ
№196/7.8.2019г.
06.08.2019 г. гр. Ямбол
в името на
народа
Ямболският районен
съд, Наказателно отделение, V-ти състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1………………...
2…………………..
секретар Е. В.
прокурор ………………
като разгледа докладваното
от съдия-докладчик Г.Василев
АНД № 490/2019 г. по описа
на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по жалба на ЕТ “***.”, гр.Т. с
представител В.Г.В. от гр.Т., против Наказателно постановление/НП/№ ***г.,
издадено от Директора на Дирекция „ИТ”, гр.Я., с което за нарушаване на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН на търговеца
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600 лв.
Жалбоподателят, редовно
призован, се представлява в с.з. от процесуален представител - адвокат, който
пледира НП да бъде отменено като незаконосъобразно от процесуално-правна и
материално-правна страна, защото посоченото в АУАН и НП физическо лице е
изпълнявало поети задължения по граждански договор, а при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
ограничават съществено правото на защита на жалбоподателя.
Вьззиваемата страна,
редовно призована, чрез представителя си изразява становище, че жалбата е
неоснователна и НП като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Сьдьт, след като
извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
При
извършена на 12.02.2019 г., в 12.30 часа, проверка от свидетелите Т.Г.И. и Н. Д.
Х. – *** в Дирекция “Инспекция по труда“, гр.Я./Д“ИТ“, гр.Я./ по спазване
изискванията на трудовото законодателство от ЕТ „***.“, ЕИК *** на място в
обекта на контрол: „Сечище в отдел № ***; подотдел“***“; имот с (кадастрален /
КВС) № ***, ***, находящ се в обл. Я., общ. Т., землище „***“, площно сечище от
3000 хектара“ е било констатирано, че св. З.Ж.Р. с ЕГН ********** извършвал
товаро-разтоварна дейност на дърва на място в обекта на контрол: „Сечище в
отдел № ***; подотдел“***“; имот с (кадастрален / КВС) № ***, ***, находящ се в
обл. Я., общ. Т., землище Д., площно сечище от 3000 хектара“. Това
обстоятелство е удостоверено с декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, подписана от лицето. В същата декларация З.Р. посочва, че нямал сключен
трудов договор с търговеца. В момента на проверката той е извършвал товарене и
разтоварване на дърва от един камион на друг камион. На мястото на проверката
бил представен на инспекторите Граждански договор за извършена работа №*** г.,
сключен между ЕТ „***“ и З.Ж.Р.. По време на проверката присъствал и св. Д. С. С..
При
преглед на представените на 15.02.2019 г. документи от жалбоподателя в офиса на
Д„ИТ“, гр.Я. не е бил представен сключен трудов договор в писмена форма със св.
З.Ж.Р. .
Св.
Т.И.
приел, че има извършено административно нарушение от жалбоподателя на чл.62, ал.1
от КТ и съставил АУАН на търговеца в присъствието на св. Н.Х., като преди това
бил изготвен и протокол за резултатите от проверката. АУАН е връчен надлежно на
представител на жалбоподателя.
Към АУАН били приложени и
следните писмените доказателствата: 1. Протокол за
извършена проверка с Изх. № *** г.; 2. Писмени обяснения от В.Г.В. - *** на ЕТ
„*** 3. Граждански договор № ***г., сключен с лицето З.Ж.Р. с ЕГН ********** -
копие; 4. Декларация от З.Ж.Р. с ЕГН **********; 5. Копие на писмо
(кореспонденция) по електронна поща между управителя на дружеството „***“ ЕООД
и Община Т., касаещо се за извозване на дървесина от 16.12.2018 г.; 6.
Разрешително за достъп до горски територии издадено на В.В. със срок на
валидност от 17.12.2018 г. до 31.12.2018 г.; 7. Разрешително за достъп до
горски територии издадено на В.В. със срок на валидност от 12.02.2019 г. до
28.02.2019 г.; 8. Заверено копие на искане от г-н А. Т. - *** на дружеството „***“
ЕООД до кмета на Община Т. за издаване на позволителни за достъп в отдел ***, „***“,
землище с. Д.; 9. Технологичен план за добив на дървесина от отдел № ***;
подотдел „***“; имот с (кадастрален / КВС) № ***, ***, в община – Т., землище Д.;
10. Позволително за сеч №*** от РДГ – С..
Срещу АУАН № *** г. е постъпило Възражение от
жалбоподателя с Вх. № *** г., което е прието за неоснователно от Директора на Дирекция „ИТ”,
гр.Я., поради което на 10.04.2019 г. е издадено НП № *** г., връчено надлежно
на жалбоподателя.
Горната фактическа
обстановка сьдьт приема за установена отчасти от показанията на свидетелите-инспектори
и от показанията на Д. С., т.к. същите в кредитираната им от съда част са
логични, последователни и безпротиворечиви.
Сьдьт не кредитира онази
част от показанията на свидетелите-инспектори, в които се сочи, че отношенията
между жалбоподателя и св. З.Р. са били трудовоправни, защото в тази част
показанията им се опровергават от показанията на св. Д.С. и представения по
време на проверката граждански договор и декларация, попълнена лично от св. З.Р..
В останалата част съдът приема за достоверни показанията на инспекторите,
защото същите кореспондират с показанията на св. Д.С. и прочетените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства, приложени по делото/представени
с преписката и приети в с.з./.
Съдът не разпита св.З.Р.,
защото прие, че делото може да бъде решено и без неговия разпит.
От така установената
фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество
жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
АУАН и НП са незаконосъобразно издадени. Нарушени са
разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. И в АУАН, и
в НП не е посочено от фактическа и правна страна какво точно нарушение е
извършил жалбоподателя. От фактическа страна се визира само товарене на дърва,
но не е визирано, че един от камионите е собственост на управителя на ЕТ, при
какво работно време се престира процесния труд, къде е работното място на св. З.Р.,
какви почивки ползва работникът, предоставено ли му е работно облекло и защитни
средства, и какво е трудовото му възнаграждение. От правна страна, разпоредбата
на чл.62, ал.1 от КТ предписва само каква е формата на трудовия договор, но не
сочи какво е задължението на работодателя. Това задължение е визирано изрично в
чл.61, ал.1
от КТ: „Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа.” Или контролният и наказващият органи не са посочили
точно какво е нарушението извършено от ЕТ, защото това, че се товарят дърва не
означава, че отношенията между св.З.Р. и ЕТ са трудовоправни, а това, че
трудовият договор се сключва в писмена форма е ноторно известен факт, но от
това не произтича задължение за работодателя да го сключи. Това задължение е
изрично посочено в чл.61, ал.1 от КТ, поради което не може да се приеме,
съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, че нарушението е
описано точно и ясно в АУАН и НП от фактическа и правна страна. В процесния
случай няма кореспонденция между фактическото и юридическото формулиране на
административното нарушение. Това винаги води до съществено ограничаване на
правото на защита на нарушителя още при съставянето на АУАН да разбере от
фактическа страна и правна страна какво нарушение е извършил, и да се възползва
от правото, което има по ЗАНН да направи съответните възражения, както и да
поиска събиране на доказателства от наказващия орган. Съгласно ЗАНН, АУАН и НП
са законосъобразно издадени и правото на защита на нарушителя е гарантирана
винаги, ако контролният и наказващият органи са спазили визираните по-горе
императивни норми. При неспазване на тези норми от ЗАНН, дори при наличие на извършено
административно нарушение, като в процесния случай това не е налице, сьдьт е длъжен
да отмени НП като незаконосъобразно издадено. Допуснатите от контролния и
наказващия органи нарушения на ЗАНН не могат да бъдат отстранени от съда,
поради което сьдьт приема жалбата за основателна по изложените аргументи в нея
и в с.з., и счита, че НП като незаконосъобразно издадено трябва да бъде
отменено.
От друга страна, при разглеждане на делото по същество,
наказващият орган не доказа категорично и безспорно, че св. З.Р. е престирал
работна сила, а не постигането на определен резултат по граждански договор. В
хода на съдебното следствие не се доказа наличие на работно място, определено
работно време, определени почивки, предоставяне на работно облекло и помощни
средства, с оглед спецификата на извършваната дейност, и работна заплата, така
характерни за трудовите правоотношения. От представените по делото граждански
договор и декларация, която св. З.Р. е попълнил лично и от показанията на
останалите свидетели, включително и инспекторите, е видно, че св. З.Р. не е бил
нает като работник от ЕТ по смисъла на КТ, а е трябвало да извърши определена
дейност/разтоварване и товарене на дърва/, в рамките, определени от гражданския
договор по ЗЗД, за постигане на определен резултат. Това се установява и от
документацията на жалбоподателя, представена в с.з. и протокола за извършена
проверка, в който не са констатирани и определени елементите, характерни за
трудово правоотношение, които да сочат, че става дума да полагане на наемен
труд, който се повтаря периодично и непрекъснато, при установени работно място,
работно време, почивки и дори отпуски, като ЕТ да е работодател, а св. З.Р.
работник, съгласно § 1, т.1 от ДР на КТ, поради което съдът приема изцяло
аргументацията на процесуалния представител на жалбоподателя, изложена в
жалбата и в с.з. за това, че няма извършено административно нарушение от ЕТ.
Доводите на представителя на въззиваемата
страна, че според чл.232, т.1 от Закона за горите/ЗГ/, всички дейности в
горските територии трябва да се уреждат като трудови, не се подкрепят от
анализа на посочената разпоредба и противоречат на установените правилата за
тълкуване и прилагане на законовите и подзаконовите нормативните актове. Чл.232,
т.1 от ЗГ сочи, че: „При извършване на дейностите в горските територии
регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото трудово
законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на труд, за
опазване на околната среда, както и други специални изисквания, определени с
нормативен или общ административен акт.“. От анализа на тази правна норма по никакъв
начин не може да се заключи, че по ЗГ, дадените отношения трябва да бъдат
задължително уредени като трудови, само защото се извършват в горски територии.
Като трудовоправни се уреждат само и единствено тези отношения, визирани в
специален закон – КТ - чл.1, ал.2. В тази норма точно и ясно е установено, че
това са само отношенията с предоставянето на работна сила от работника или
служителя, при изрично уредени работно място, работно време, трудова
дисциплина, работна заплата, почивки, отпуски, както и предоставяне на работно
облекло и защитни средства, и осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд. В процесния случай има само договаряне за постигане на определен
резултат, но не са налице останалите елементи на трудовото правоотношение,
поради което следва да се приеме, че няма извършено административно нарушение и
НП като незаконосъобразно й от материална страна следва да бъде отменено.
Предвид изложеното
и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, сьдьт
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № *** г., издадено
от Директора на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”, гр.Я., с което на ЕТ “*** гр.Т., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Т.,
обл. Х., ул. ***, с *** В.Г.В. от гр.Т., за нарушаване на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ и чл.53 от ЗАНН е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1600/хиляда и шестотин/лв.
Решението подлежи на обжалване пред АС – Я. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: