№ 111
гр. Благоевград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело
№ 20221200500045 по описа за 2022 година
Производството по настоящото в.гр.д.№45/2022г. по описа на ОК- е по реда
на чл.435, ал.5 от ГПК и е образувано по жалба вх.№04210/26.02.2021г.,
подадена от АХМ. ИС. Х., ЕГН **********, с. Г., общ. Г.Д., против извършен
въвод във владение, обективиран в Протокол за предаване на владение върху
недвижим имот от 12.02.2021г. по изпълнително дело №507/2020г. по описа
на ЧСИ Ш.Д, с който взискателят Х. М. Д., ЕГН ********** е въведен във
владение на следния недвижим имот - семейно жилище, представляващо
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 157.78 кв.м., построена
в УПИ-парцел VI, имот пл.№48 от кв.9 по плана на с.Г., обл.Б., с площ на
имота от 776 кв.м., при съседи: К.К.К, улица, Г.Н.М. и наследници на Х.Т..
В жалбата се сочи, че е подадена от трето лице, което е било във владение
на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява.
Твърди се, че подателят й АХМ. ИС. Х. е собственик на горепосочения
урегулиран поземлен имот ведно с ½ ид.ч. от застроената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда по силата на Нотариален акт №105, том I, дело
№100/2021г. по описа на нотариус В.Б., надлежно вписан в Служба по
вписванията в дв.вх.рег.№573, акт №86, том 3, дело №253/10.02.2021г.
Жалбоподателят твърди, че е получил владението върху имотите още при
подписването на Предварителен договор от 02.05.2018г., което като период
предхождало образуването на делото, по което е издаден подлежащият на
изпълнение в изпълнителното производство съдебен акт. Освен това
решението по делото нямало обвързваща сила спрямо него, тъй като същото
1
не било вписано в Служба по вписванията, поради което признатото със
съдебното решение на взискателя право на ползване върху жилището му било
непротивопоставимо. Навеждат се доводи, че в качеството си на собственик
на поземления имот, жалбоподателят не е учредявал ограничени вещни права
за преминаване през имота, за да може да се достига до жилищната сграда.
При извършения въвод съдебният изпълнител нарушил задължението си да
установи по надлежния ред в чие владение се намира имота и кога е
установено това владение. Констатациите му в тази насока не били
съобразени с доказателствата по делото, поради което и неправилно не била
приложена разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК. По подробно изложените в
жалбата съображения се настоява за отмяна на извършеното действие – въвод
във владение като незаконосъобразно и за възстановяване на първоначалното
фактическо положение. Претендират се разноски в производството.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е подадено писмено възражение от
взискателя Х. М. Д., чрез пълномощника му адв.Д.Д., в което оспорва
жалбата като неоснователна. Сочи, че изпълнително дело №507/2020г. по
описа на ЧСИ Ш.Д е образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на
влязло в сила решение по гр.д.№724/2018г. на РС-Г.Д, с което е прекратен с
развод брака между страните Х. М. Д. и АЙШ. М. М. и ползването на
семейното жилище е предоставено на Х. М. Д.. След изтичане на срока за
доброволно изпълнение, съгласно връчената на длъжника А.М. покана за
доброволно изпълнение, съдебният изпълнител насрочил въвод във владение
за дата 26.01.2021г. Взискателят поискал отлагане на насрочения въвод
поради направено предложение от насрещната страна за сключване на
съдебна спогодба по гр.д.№366/2020г. на РС-Г.Д с предмет признаване за
установено по отношение на ответницата А.М., че ищецът Х.Д. е собственик
на процесната жилищна сграда на основание пълна трансформация на
парични средства, евентуално че ответницата не е собственик на ½ ид.ч. от
сградата поради липса на принос. Твърди се, че в деня, в който бил одобрен
текста на спогодбата, била изповядана сделката, въз основа на която
жалбоподателят А.Х. се легитимира като собственик на процесните имоти,
придобивайки ги от длъжника А.М.. Твърди, че предварителният договор бил
с дата предшестваща с една година постановяването на съдебното решение по
гр.д.№724/2018г. на РС-Г.Д, в рамките на което изобщо не бил поставян
въпроса за съществуването на такъв договор. Същият бил антидатиран.
Навеждат се доводи, че приобретателят не може да се счита за добросъвестен,
тъй като е придобил имота от страна по гражданското дело, която му била
първа братовчедка. Освен това вписването на исковата молба по гр.д.
№366/2020г. по описа на РС-Г.Д предхождало прехвърлителната сделка. При
извършването й била нарушена разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС. На
последно място се сочи, че при извършването на въвода във владение третото
лице А.Х. не е открито в сградата-предмет на въвода, нито били представени
доказателства, удостоверяващи, че същият е във владение на имота. По
изложените подробни доводи се настоява за отхвърляне на жалбата на
2
третото лице като неоснователна.
Длъжникът в изпълнителното производство АЙШ. М. М. не е подала
отговор на жалбата в указания й срок.
В мотивите на съдебния изпълнител, на първо място, се изразява становище
за недопустимост на жалбата поради липса на процесуална легитимация на
жалбоподателя да обжалва действията на ЧСИ по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Същият нямал качеството на трето лице, което е във владение на имота преди
предявяването на иска, решението по който подлежи на изпълнение, съгласно
изискването на чл.435, ал.5 от ГПК, поради което и не разполагал с право на
жалба. Според съдебния изпълнител по делото липсват доказателства
жалбоподателят да е установил владение върху сградата преди образуване на
гражданското дело. Напротив, същият е придобил имота след отлагане на
първия насрочен по делото въвод във владение, като в самия нотариален акт
било отразено, че владението се предава от продавача на купувача в деня на
изповядване на сделката. При извършването на въвода жалбоподателят бил
открит пред сградата. Освен това било установено, че цялото налично
имущество в жилището, принадлежало на длъжника А.М. и на дъщеря й В-Г.
които заявили, че още същия ден отново ще влязат в къщата и ще внесат
обратно всички изнесени при въвода движимости. Съдебният изпълнител
сочи, че на 26.02.2021г. взискателят поискал извършване на повторен въвод,
поради това, че длъжникът си е върнал старото фактическо владение. Според
съдебния изпълнител жалбата следва да се остави без разглеждане, или
евентуално – без уважение.
В проведеното открито съдебно заседание пред настоящата инстанция
жалбоподателят АХМ. ИС. Х. не се явява лично. Жалбоподателят и
ответницата АЙШ. М. М. се представляват от надлежно упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата и моли за уважаването й.
Ответникът Х. М. Д., редовно призован, не се явява. Вместо него в съдебно
заседание се явява пълномощник, който оспорва жалбата и пледира за
отхвърлянето й.
От анализа на събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело №507/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д с рег.№796, с район
на действие ОК-, е образувано с Разпореждане на 19.11.2020г. по молба вх.
№19842/19.11.2020г. на взискателя Х. М. Д., ЕГН ********** срещу
длъжника АЙШ. М. М., ЕГН **********, въз основа на Изпълнителен лист от
21.09.2020г. по гр.д.№724/2018г. по описа на РС-Г.Д, издаден по влязло в
сила съдебно решение – Решение №1174/08.04.2019г. по гр.д.№724/2018г. по
описа на РС-Г.Д, потвърдено с Решение №475/03.02.2020г. по в.гр.д.
№486/2019г. по описа на ОК-. С посоченото решение е прекратен с развод
брака между Х. М. Д. и АЙШ. М. М., като на Х. М. Д. е предоставено
ползването на семейното жилище, представляващо еднофамилна жилищна
сграда със застроена площ от 157.78 кв.м., построена в УПИ-парцел VI, имот
пл.№48 от кв.9 по плана на с.Г., обл.Б., с площ на имота от 776 кв.м., при със
3
съседи: К.К.К, улица, Г.Н.М. и наследници на Х.Т.. В молбата за образуване
на изпълнителното дело взискателят е посочил способа за принудително
изпълнение – въвод във владение.
Съдебният изпълнител е насрочил за 26.01.2021г. да се извърши предаване
на владението върху имота от длъжника АЙШ. М. М. на взискателя Х. М. Д..
На длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№15683/19.11.2020г., получена лично на 17.12.2020г.
Видно от Протокол за предаване на владение на недвижим имот от
26.01.2021г., на насрочения въвод във владение са се явили взискателят Х. М.
Д. и длъжникът АЙШ. М. М.. Взискателят е заявил, че между него и
длъжника е постигнато споразумение за отлагане на принудителното
изпълнение, като е насрочена нова дата за неговото извършване за
12.02.2021г.
На 11.02.2021г. по изпълнителното дело е постъпила молба от АХМ. ИС. Х.
с правно основание чл.523, ал.2 от ГПК за отлагане на принудителното
изпълнение върху процесния имот и определяне на срок, в който да поиска от
районния съд спиране на изпълнението. Молбата е мотивирана с твърдение,
че същият е собственик на УПИ парцел VI, имот пл.№48 от кв.9 по плана на
с.Г., обл.Б., с площ на имота от 776 кв.м ведно с ½ ид.ч. от застроената в
имота едноетажна масивна жилищна сграда.
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане
и издръжка №105, том I, рег.№1056, дело №100/2021г. по описа на нотариус
В.Б., вписан в Служба по вписванията в дв.вх.рег.№573, акт №86, том 3, дело
№253/10.02.2021г., на 10.02.2021г. АЙШ. М. М. е прехвърлила на АХМ. ИС.
Х. следния свой собствен недвижим имот – УПИ-парцел VI, имот пл.№48 от
кв.9 по плана на с.Г., общ. Г.Д, обл.Б., с площ на парцела от 776 кв.м., при
съседи на имота: от изток: УПИ – парцел VII, имот пл.№45; от запад: път; от
север – улица; от юг – УПИ – парцел X, имот пл.№216, ведно с ½ ид.ч. от
застроената в имота едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
от 117.80 кв.м., срещу задължение на приемателя АХМ. ИС. Х. да осигури на
прехвърлителя АЙШ. М. М. гледане и издръжка до края на живота й. В
нотариалния акт е отразено, че прехвърлителката декларира, че за описаната
жилищна сграда има вписана искова молба в Служба по вписванията Г.Д с
вх.рег.№1465, акт №93, том 1/2020г. по гр.д.№366/2020г. по описа на РС -
Г.Д, с което на основание чл.23, ал.1 от СК и на основание чл.21, ал.4 от СК
се оспорва собствеността на АЙШ. М. М., а приемателят АХМ. ИС. Х.
декларира, че е информиран и е наясно с възможните последствия от
уважаването на исковата молба и отстраняването му от прехвърлената му
жилищна сграда. Записано е още, че владението върху недвижимия имот се
предава от прехвърлителя на приемателя в деня на подписване на
нотариалния акт.
За насрочения за 12.02.2021г. въвод във владение е изготвен Протокол за
предаване владение на недвижим имот. От съдържанието му е видно, че на
въвода е присъствал взискателят Х. М. Д.; отсъствал е длъжникът АЙШ. М.
4
М.. На адреса пред сградата са присъствали двама представители на РУ-Г.Д,
както и АХМ. ИС. Х. – кмет на с.Г.. На място в присъствието на
горепосочените лица в самата сграда съдебният изпълнител е открил лицето
В.С.Г – дъщеря на длъжника АЙШ. М. М., както и съпруга на В.С.Г –
румънски гражданин, който не се е легитимирал. Двамата оказали съдействие
и осигурили достъп до недвижимия имот, в който имот имало налично
движимо имущество. Пред съдебния изпълнител В.С.Г заявила, че цялото
налично движимо имущество е собственост на нея и на АЙШ. М. М..
Присъстващият на място АХМ. ИС. Х. – кмет на с.Г., представил пред
съдебния изпълнител Нотариален акт за прехвърляне на имот срещу издръжка
и гледане №105, том I, дело №100/2021г. по описа на нотариус В.Б., вписан в
Служба по вписванията в дв.вх.рег.№573, акт №86, том 3, дело
№253/10.02.2021г. и заявил, че поддържа искането си, обективирано в
подадената от него молба на 11.02.2021г. Съдебният изпълнител е
констатирал, че лицето АХМ. ИС. Х. не е открито в сградата-предмет на
въвода, нито същият е твърдял или представил доказателства, че се намира
във владение на имота. Освен това, неговите права по съдържание не били
несъвместими с правата на взискателя. По тези мотиви съдебният изпълнител
е приел, че не е налице хипотезата на чл.523, ал.2 от ГПК и е оставил без
уважение искането на АХМ. ИС. Х. за отлагане на въвода. До В.С.Г били
отправени многобройни устни покани да предприеме действия по изнасяне на
наличните в сградата движими вещи и документи, но същата отказала. На
място се организирали и предприели действия от страна на взискателя по
изнасяне на цялото налично движимо имущество, което било оставено на
разположение на длъжника в двора пред къщата. След освобождаване на
имота от цялото налично имущество, ЧСИ предал ползването върху
жилището на взискателя Х. М. Д.. След приключване на изпълнението на
място били предприети действия от страна на взискателя по подмяна на
патроните на двете входни врати на къщата, както и тази на алуминиевата
врата на мазето и били заключени външните врати. В протокола е отразено
още, че В.С.Г и съпругът й заявили, че още на същия ден ще си влязат във
владение на имота заедно с А.М. и ще си внесат обратно всички движимости.
На 26.02.2021г. взискателят Х. М. Д. подал молба до ЧСИ с искане да бъде
насрочен повторен въвод във владение на процесния имот. Взискателят е
посочил, че още в дена на извършения въвод на 12.02.2021г. получил
телефонно обаждане от съседи, че една от входните врати на къщата е разбита
и длъжникът АЙШ. М. М., заедно с дъщеря си и зет си отново са се нанесли в
къщата и са внесли обратно всички движимости.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.436,
ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна - трето за изпълнителния
процес лице, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.435, ал.5 от
ГПК, и отговоря на изискванията за редовност.
5
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.5 от ГПК въвода във владение на
недвижим имот може да се обжалва от трето лице, само ако е било във
владение на имота преди предявяване на иска, решението, по който се
изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви
владелчески иск.
Жалбоподателят А.Х. е навел твърдения, че е трето за изпълнението лице,
което е придобило владението върху имота от преди завеждане на делото,
решението по което се изпълнява, които твърдения обуславят активната му
процесуална легитимация да обжалва процесния въвод във владение, а по
основателността на доводите съдът ще се произнесе по съществото на спора
/Определение №3011/26.09.2011г. по ч.гр.д. №4568/2017г. на Софийски
апелативен съд/.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно задължителните разяснения по Тълкувателно решение
№3/10.07.2017г. по тълк.д.№3/2015г. на ОСГТК на ВКС въводът във владение
е изпълнителен способ, чрез който се изпълняват всички притезания за
предаване на владението или държането на недвижим имот, независимо от
това, дали притезанието произтича от вещно или облигационно
правоотношение. При извършването му съдебният изпълнител отстранява
длъжника, а също така членовете на неговото семейство, неговите работници
и служители от имота и въвежда взискателя във владение на същия.
Принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено
срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния лист, въз
основа на който е образувано производството по принудително изпълнение,
освен в случаите, когато изпълнителният лист има действие и за трети лица
съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2 и ал.3 от ГПК. При въвода във владение
ГПК урежда и специфични хипотези, когато при извършването му съдебният
изпълнител намери недвижимия имот във владение на трето лице - такова, за
което изпълнителният лист няма сила съгласно чл.429 от ГПК. Правилата за
извършване на въвод във владение в този случай са уредени в разпоредбите
на чл.523-чл.524 от ГПК. Предпоставките, при които този въвод е допустим,
са посочени в ал.1 на чл.523 от ГПК. От тълкуването на тази разпоредба
следва, че за да може да се извърши такъв въвод, са необходими две
кумулативно съществуващи предпоставки. Първата от тях е съдебният
изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на трето лице,
различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. В този
случай законът предполага, че завареното при въвода в имота трето лице е
придобило владението от ответника при вече висящо исково производство и
затова е обвързано от постановеното по него решение по силата на правилото
на чл.226, ал.3 от ГПК. За извършването на въвода е необходимо
едновременното наличие и на двете условия, поради което, ако третото лице е
придобило владението преди завеждане на делото, по което е издадено
6
изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен. За да не може да
се извърши въвода, е достатъчен само фактът на установеното преди
завеждане на делото владение върху имота, като е без значение дали третото
лице има права върху него и дали те са противопоставими на взискателя.
Възможно е обаче третото лице да не е обвързано от постановеното по
делото решение по силата на чл.226, ал.3 от ГПК, а да твърди и притежава
права върху имота, които да изключват правата на взискателя. Касае се за
различна хипотеза от тази по чл.523, ал.1 от ГПК. Същата е уредена в чл.523,
ал.2 от ГПК и урежда случай, при който за разлика от чл.523, ал.1 от ГПК,
законът предполага обвързаност на третото лице от съдебното решение на
основание чл.226, ал.3 от ГПК. За да се приложи защитата по чл.523, ал.2 и
чл.524 от ГПК следва да са налице две предпоставки, които да съществуват в
условията на кумулативност. Първата от тях е съдебният изпълнител да
намери имота във владение, а не в държане на трето лице, а втората е това
трето лице да твърди, че притежава върху присъдения имот права, които
изключват правата на взискателя. От съществуващата между двете алинеи на
чл.523 от ГПК връзка следва, че от защитата по чл.523, ал.2 и чл.524 от ГПК
могат да се ползват не всички трети лица, а само тези, по отношение на които
въводът може да бъде извършен по силата на ал.1, т.е. тези трети лица,
спрямо които са налице двете предпоставки по ал.1 - да са във владение на
имота и то след завеждане на делото, чието решение се изпълнява.
Законът е задължил съдебния изпълнител, в случай че при въвода намери в
имота трето лице, различно от длъжника по изпълнението, да извърши
проверка дали това лице има качеството на държател или на владелец и ако е
налице второто – да провери откога датира владението, като документира
начина, по който се е уверил в тези обстоятелства. Ако това е станало преди
образуване на делото, по което е издаден изпълнителният лист, съдебният
изпълнител трябва да откаже извършването на въвода, в противен случай
действа незаконосъобразно. Ако обаче владението е придобито след
образуване на делото за изпълняемото право, съдебният изпълнител има две
алтернативи. При първата той е длъжен да извърши въвода срещу третото
лице, ако то не заявява самостоятелни права върху имота, в противен случай
бездейства незаконосъобразно. При втората алтернатива, когато третото лице
заявява изключващи правата на взискателя права върху имота, съдебният
изпълнител трябва да прецени евентуалното наличие на такива, защото
законът не предпоставя само единствено твърдението на третото лице да
може да препятства изпълнението. Затова в случаите по чл.523, ал.2 от ГПК
той трябва да извърши преценка дали има доказателства за съществуване на
заявените от третото лице права върху присъдения имот и дали те изключват
правата на взискателя или не. В този случай съдебният изпълнител се
произнася по отношение на това дали твърдените от третото лице права
съществуват, като преценката му е формална - само с оглед на представените
доказателства, и дали с оглед характера и естеството си тези права са
противопоставими на взискателя или не, а не по отношение на това дали тези
7
права действително съществуват, поради което не разрешава спора между
взискателя и третото лице за действителното съществуване на правата.
Посочената преценка на съдебния изпълнител трябва да намери отражение в
протокола за въвод по чл.434, ал.2 от ГПК. В случай, че съдебният
изпълнител прецени, че правата, които третото лице заявява, изключват
правата на взискателя, то той следва да приеме, че е налице спор за права,
който не може да бъде разрешен от него в рамките на производството по
принудителното изпълнение. Затова разпоредбата на чл.523, ал.2 от ГПК
предвижда задължение за съдебния изпълнител, ако третото лице твърди
такива права, да отложи въвода и да даде тридневен срок, в който третото
лице да поиска от районния съд спиране на изпълнението по реда на чл.524 от
ГПК. От текста на чл.523, ал.2 от ГПК следва, че не всички твърдения на
третото лице за притежавани от него права върху присъдения имот са пречка
за извършване на въвода, а само тези, които са противопоставими, т. е.
изключват или ограничават правата на взискателя върху имота. И обратно –
ако съдебният изпълнител е достигнал до извод, че твърдените права не са
такива, то въводът може да бъде извършен /в този смисъл Решение
№40/16.03.2021г. по гр.д.№2249/2020г., IV г.о., ВКС/.
Първата предпоставка за приложението на всяка от двете хипотези по
чл.523, ал.1 и ал.2 от ГПК е при извършване на въвода, съдебният изпълнител
да намери имота във владение, а не в държане на трето лице, различно от
длъжника.
В настоящия случай, имотът, в който е извършен въвода на 12.02.2021г.,
представлява еднофамилна жилищна сграда. На място в горепосочения имот
съдебният изпълнител не е установил длъжника АЙШ. М. М.. В сградата са
установени нейните дъщеря и зет. Те двамата са осигурили достъпа до
къщата за извършване на въвода и са заявили, че цялото налично движимо
имущество в къщата е тяхно и на длъжника А.М.. При извършване на въвода,
в къщата не е намерен А.Х.. Съдебният изпълнител е приел, че след като А.Х.
не е открит в сградата-предмет на въвода, както и предвид липсата твърдения
от страна на присъстващите и липсвата на други доказателства, не може да се
направи извод, че Х. е във владение на имота. Евентуално е приел, че дори Х.
да владее имота, то същият е заявил права върху имота, които не изключват
правата на взискателя, поради и което липсва пречка за извършване на
въвода.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на съдебния
изпълнител, и по-конкретно:
Видно от съдържанието на Протокола за предаване на владението, А.Х. не е
установен в къщата-предмет на въвода, нито са събрани данни, от които да
може да се направи извод, че същият е във владение на имота.
Присъстващите на място лица, вкл. Х. също не са заявили, че имотът се
владее от него. Нито пред съдебния изпълнител, нито пред настоящата
инстанция са представени доказателства, които да установяват А.Х. да е
владял имота, съответно да е придобил владението върху него в момент,
8
който предшества завеждането на иска по гр.д.№724/2018г. по описа на РС-
Г.Д, чието решение е предмет на изпълнение в изпълнителното производство.
В своята жалба жалбоподателят твърди, че е придобил владението по силата
на сключен предварителен договор от 02.05.2015г. Такъв договор не е
представен по изпълнителното и по настоящото дело, нито е възпроизведен в
друг документ. Не са ангажирани никакви други доказателства, които да
установяват, че жалбоподателят е владял имота от преди завеждане на гр.д.
№724/2018г. по описа на РС-Г.Д. Поради това правилно съдебният
изпълнител е приел, че не съществува пречка по смисъла на чл.524, ал.1 от
ГПК да извърши въвода, след като не е установено имотът да се владее от
трето лице, което да е придобило владението преди завеждането на делото,
чието решение се изпълнява.
А.Х. е присъствал на място и е заявил собственически права върху ½ ид.ч.
от къщата, представяйки нотариален акт от 10.02.2021г. В нотариалния акт е
записано, че владението върху недвижимия имот се предава от прехвърлителя
А.М. на приобретателя А.Х. в деня на подписване на нотариалния акт, т.е. на
10.02.2021г. Тоест при извършване на въвода е установено трето лице, което е
представило доказателства, че притежава самостоятелни права върху имота.
Както вече беше посочено, законът обаче задължава съдебният изпълнител да
извърши проверка дали третото лице владее имота и кога е придобило
владението. В настоящия случай при извършване на въвода съдебният
изпълнител не е установил А.Х. да е във владение на имота, поради което
правилно въводът е бил извършен. Но дори ЧСИ да беше приел, че А.Х. е
придобил владението върху идеална част от имота-предмет на въвода в деня
на сделката, съгласно представения нотариален акт, то за ЧСИ е
съществувало задължението да прецени следващото релевантно
обстоятелство, а именно - дали заявените от Х. права изключват правото на
взискателя. Както беше посочено по-горе съдебният изпълнител е длъжен да
отложи въвода по чл.523, ал.2 от ГПК само ако третото лице е придобило
владението върху имота след образуване на делото за изпълняемото право и
ако разполага с права върху имота, изключващи тези на взискателя. В
настоящия случай преценката на съдебния изпълнител, че третото лице не
заявява права, които да изключват правата на взискателя, е правилна и
законосъобразна. За да изключи правото на взискателя да получи владението
на имота, правото на третото лице не трябва да е идентично с това на
длъжника. В случая с прекратяване на брака между длъжника и взискателя
съпружеската имуществена общност се е трансформирала в обикновена
съсобственост при равни дялове. Бившата съпруга е прехвърлила своята ½
ид.ч. от къщата на трето лице, но това е станало след предявяването на иска
за изпълняемото право. Ето защо правното положение на третото лице е
идентично с това на длъжника по изпълнението. Срещу такова трето лице
законът позволява да се извърши въвод във владение. За да не бъде обвързано
от силата на пресъдено нещо по висящия спор /чл.226, ал.3 от ГПК/ и
съответно да предяви права по чл.523, ал.2 от ГПК, които изключват правата
9
на взискателя, третото лице трябва да се позовава на право, което не е
тъждествено с правото на длъжника по изпълнението. В случая третото лице
черпи правата си от праводател, обвързан от изпълнителното основание.
Вписването на исковата молба е без значение за правата на третото лице по
чл.523 и чл.524 от ГПК /Определение №148/20.03.2015г. на ВКС по гр.д.
№7332/2014г., I г.о.; Определение №218/22.04.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№
208/2010г., III г.о./ В този смисъл правилно съдебният изпълнител е приел, че
не е съществувала пречка по смисъла на чл.523, ал.2 от ГПК да бъде
извършен въвод във владение.
Предвид гореизложеното, подадената жалба се явява неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат
възложени претендираните от ответната страна Х.Д. разноски в размер на 600
лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, ОК-
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх.
№04210/26.02.2021г., подадена от АХМ. ИС. Х., ЕГН **********, с. Г., общ.
Г.Д., против извършен въвод във владение, обективиран в Протокол за
предаване на владение върху недвижим имот от 12.02.2021г. по изпълнително
дело №507/2020г. по описа на ЧСИ Ш.Д.
ОСЪЖДА АХМ. ИС. Х., ЕГН **********, с. Г., общ. Г.Д. да заплати на Х.
М. Д., ЕГН **********, с. Г., общ. Г.Д. сумата от 600 лв. /шестстотин лева/,
представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.437, ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10