№ 651
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Н.И.Р
Сложи за разглеждане докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20201110144760 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:09 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: Д.А.Д. - редовно призован за днешното съдебно заседание,
не се явява, представлява се от адв. В. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ: [ЮЛ] – редовно призован, представлява се от
прокурор М..
Страните /поотделно/- Да се даде ход на делото.
Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки за разглеждане на
делото в днешното съдебно заседание,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА производството съгласно свое определение от
06.07.2021г., с което е изготвен и проектът за доклад по делото.
Адв. В.: Поддържам исковата молба. Нямам възражение по проекта за
доклад.
Прокурор М.: Поддържам отговора на исковата молба. Нямам
възражения по проекта за доклад.
Към момента не са налице пречки изготвения проекта за доклад да бъде
приет, предвид липсата на изрично възражение от страните в тази връзка.
1
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за окончателен проекта за доклад по делото, инкорпориран
вОпределение от06.07.2021 г.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като писмени
доказателства по делото.
Съдът въведе свидетелите на ищецав зала.
СНЕМА самоличност на свидетелите :
М.Г.А – 50 - годишна, неосъждана, съпруга на ищеца.
Съдът попита свидетелката дали желае да свидетелства.
Свидетелят А. – Желая да свидетелствам.
К.С.А – 50 - годишен, неосъждан, без дела и родство със страните.
Съдът върна личните карти на свидетелите.
Съдът предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290
НК, същите обещаха да кажат истината.
Съдът изведе от залата свидетеля А. до разпита й.
РАЗПИТАН свидетелят А. заяви:
Познавам Д.А от 1985 година, когато станахме съученици, след
завършване на училище останахме близки приятели. Станах кум на тяхната
сватба, а тяхното семейство е кръстник на едно от децата ми. Казвам това
нещо, за да покажа, че са от кръга на близките ми приятели. Първият ми
спомен за разговор по темата, че срещу Д. е заведено наказателно
производство, е от 2006 година, когато нещо вече се случваше. Семействата
ни са приятелски, срещите ни са в порядъка на два - три пъти месечно. В
първоначалният период около 2006/2007 година може би наказателното
производство беше част от разговорите ни с някаква тревога, нещо което има
да се случва, но в онзи период той изглеждаше спокоен и уверен в
позитивния изход на ситуацията. От начало изглеждаше като нещо
сравнително неприятно, но нещо, с което беше уверен, че ще се справи. През
годините негово усещане за тревога видимо нарастваше, до ескалация в стрес
и паника, проява на това е, че ако от начало това се споменаваше в нашите
разговори, с напредване се превърна в основна и на по-късен етап
практически и единствена тема на разговорите ни. Това според мен е
свидетелство за ескалиращото ниво на тревога. Моите наблюдения са, че
2
чисто емоционално беше видимо, че той е подложен на огромно количество
стрес, видимо той неглижира професионалните си задължения и работата си
до момент, в който вече не можеше да работи, явно съзнанието му беше
обзето изцяло и само с това нещо. Конкретен пример през този период е в
желанието ми да помогна, защото семейството им изпитваше финансови
затруднения, аз през мои познати на няколко пъти му съдействах за
интервюта за работа, където бях уверен, че той на база своята квалификация и
опит ще бъде отлична кандидатура за позицията. Получавах обратна връзка
от моите познати, които търсеха човек за позицията, че виждат в него един
по-скоро немотивиран и смачкан човек, който няма желание за работа. През
този период той видимо загуби доста тегло, не, че някога е бил с наднормено,
имаше проблеми със съня, за които ми е споделял, подуване на лимфни възли,
нещо сравнително видимо в района на ухото му и проблеми със
стоматологичното си здраве, които някой би могъл да обвърже с нивата на
стрес, които преживяваше. При Д. постановената присъда беше еманацията
или клаймакса на неговата тревожност. Тогава ставаше въпрос за не просто
хипотетична, а реална опасност да загубят дома си и практически да останат
на улицата. Ако досега говорехме за някаква тревога и ескалираща
несигурност, тогава беше изпаднал в нещо като ступор. Може би защото и аз
съм съпруг, родител, за мен реалната опасност, като глава на семейството, то
да остане на улицата, това би трябвало да е еманацията на тази криза и това
категорично беше най-тежкият период за него и за семейството му. В този
период те бяха изпаднали в много тежка ситуация и аз и както съм чувал,
други техни познати са им помагали финансово, буквално за посрещане на
ежедневните нужди. Наказателният процес отне страшно много време, което
със сигурност е имало ефект върху неговото ниво на тревожност. Д. макар и
сега, когато това нещо до някаква степен е минало, продължава да го носи,
като някакъв тежък спомен. Стана по-затворен и още не е възстановил
професионалните си ангажименти и професионалните си дейности в нивата,
които бяха преди това нещо да се случи. Искрено се надявам, че той ще успее
да го превъзмогне заради съпругата, детето си и заради самия себе си. Нямам
наблюдения върху естеството от съдебна гледна точка на нещата, за мен това
просто е едно голямо съдебно премеждие. Нямам детайли върху конкретните
дела като брой и събития.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
РАЗПИТАНА свидетелят А. заяви:
С Д. се омъжихме 1993 година, почти 30 години вече. Живеем заедно,
през цялото време сме се подкрепяли, в трудности и в хубавото сме били
заедно. Този период беше най-тежкият през живота ни. След като Д. разбра,
3
че е привлечен като обвиняем беше изненадан, защото не можеше да повярва,
че му се случва такова нещо. Не го прие твърде сериозно, защото като човек,
който никога не минавал през такъв тип изпитание. Човекът не е запознат с
правната система, впоследствие, когато се консултира с приятели юристи,
защото имаме такива започна да се притеснява и разбра, че нещата не са в
негова полза и всички казваха, че след като срещу него е застанал следовател,
граждански ищец, частен обвинител, прокуратурата, всички бяха срещу него,
а той дори не беше виновен за това, за което го обвиняваха. Адвокатът, който
беше наел по делото, когато влизаше на два пъти щеше да припадне от
притеснение, не знам защо, може да е било и от неговата неопитност, но
съчувстваше на съпруга ми. Първата инстанция се проточи много дълго. Д.
като цяло е много силен човек, устойчив е и се опитваше да се държи като
глава на семейството, както се вижда аз бях по-емоционалната. При него,
защото се опитваше да държи достойнството си като глава на семейството
започна да страда от безсъние, спряхме да спим заедно, през нощта се
будеше, четеше НК. Няколко години докато течеше делото беше изчел целият
НК и следеше всички дела. Беше обсебен от това нещо и се бореше със зъби и
нокти каквото зависи от него да се реши благоприятно. Той през цялото време
вярваше, беше убеден, че е невинен, после се доказа и изобщо не е трябвало
да минава през това. На професионалния му живот се отрази до такава степен,
че не беше способен да работи. Тъкмо беше започнал свой собствен бизнес,
преди това беше финансов директор на кооперации, последно беше на „Шел“.
Ние сме семейство от средната класа, живеехме от заплата на заплата,
спокойно и безгрижно докато не се случи това нещо. В частния си бизнес той
тотално загуби спокойствието си, не можеше да продължи да работи.
Изпаднахме във финансово затруднение, аз по това време не работех.
Приятелите ни помагаха с парични средства, за адвокати включително. На
втората инстанция, след първата присъда вече не можеше да си позволи
адвокат, след като беше изчел толкова много беше решил сам да се защитава,
не знам това дали е било добре или не, но очевидно не, защото го осъдиха и
то страшно. Има много неща, аз снощи не можах да спя, като си припомням
всичко. Постоянно основна тема на разговорите ни беше наказателното
производство. Когато започна производсвтото детето беше на 6 г. или 7 г.,
започваше първи клас, когато приключи започна гимназията, това цялото
детство, нито рождени дни, нито нищо, той беше тотално изключил. Не беше
същият човек, аз не му се сърдя, въпреки че на няколко пъти сме се карали, че
все пак трябва да си гледа семейството, но виждах, че не е способен. Спомням
си деня, когато той разбра окончателната си присъда, защото на първа
инстанция беше примерно три години условно и примерно 5000 лв. На втора
инстанция бяха някъде 6-7 г. условно, което означава, че не може да работи,
защото знаете, че в кооперациите за финансови длъжности искат
свидетелство за съдимост, абсолютно никой не може да го вземе на работа
при това положение по специалността му, може да работи нещо друго, да
чисти някъде, да строи. Вторият удар беше самото обезщетение, не знам как
4
се казва, аз му казвам наказание. Паричната сума, която се дължеше беше
някаква извън стандартите на България. Тогава търсихме и четохме и
видяхме, че никога не се присъжда такава сума. Това беше шок, ние веднага
разбрахме, че тези пари дори и да искаме не можем да ги платим. Ако ги
имахме, щяхме да ги платим, но не е въпросът дали искаме, след като е
присъда. Единственото, с което разполагахме, беше нашият дом. Тогава му
казах, че единствено жилище не се пипа, поне доколкото знам, но после се
оказа, че се пипа. Най-стресовият период може би беше, когато осъзнахме, че
ще ни вземат жилището доведе нещата до някакъв абсурд. Ние сме в ½
съсобственост двамата. Получихме призовка от ЧСИ, че ще се прави оглед,
чудехме се какво да правим с детето, изпратихме го при баба му, карахме се,
блъскахме се, това бяха може би единствените ни скандали през живота.
Какво може да е емоционалното състояние на глава на семейството, който на
тридесет и няколко години, след като е работил толкова години, създал е един
дом, едно дете, съпруга и изведнъж е докарал нещата до там, че всичко което
е направил до този момент ще бъде взето, какво може да е емоционалното
състояние на такъв човек, като той винаги е бил отговорен и емоционално
силен, не като мен, аз съм ревлива. Тогава той просто се срина, аз не можех да
разчитам на него за нищо. Аз ходех да се моля на приятелите ни за пари, от
което на него му беше много неудобно, чувстваше се виновен, без да е
виновен. Всички тези неща промениха Д., всичко което ни се случва ни
променя. Има една приказка, че което не ни убива, ни прави по-силни, но
истината е, че не съм сигурна дали станахме по-силни. Той стана по-лабилен,
по-неуверен и никога не можа да се върне повече към кооперативния бизнес,
тъй като беше пропуснал много време и имаше да наваксва дълги години с
другия си бизнес, детето стана ученичка, започна да разбира, да и обясняваме
какво се е случило и как. Сега е студентка по право, за първа година. Това е
една човешка история, която започва от нищото.
Страните /поотделно/: Нямаме повече въпроси към свидетеля.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме други доказателствени искания.
Предвид необходимостта от събиране на доказателства по делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА отново НОХД № 14195/2008 г. по описа на СРС НО 4
състав.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА същото за 02.11.2021 от 10:15часа, за която
дата и час страните да се считат редовно уведомени от днес.
5
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:35 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
6