№ 4512
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110144228 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма], с която срещу
А. М. Т. са предявени обективно кумулативно съединени претенции с правна квалификация
по чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и
чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
31.05.2021 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
28247/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди, последната имала качеството
на битов клиент на ТЕ, като собственик на топлоснабден недвижим имот - жилище,
находящо се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с аб. № [номер]/инсталация
[номер]. Твърди се, че за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. ищецът доставил ТЕ на
ответника, но същата не заплатила дължимата за това цена в общ размер на 2 180,31 лева.
Ответникът останала задължена за сумата от 241,23 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законна лихва за забава върху главница за доставена и незаплатена ТЕ за
времето от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., както и за сумата от 52,54 лева, представляваща
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и 9,74 лева
– обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за
забава за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г. Ищецът счита, че насрещната страна по
договорното отношение е изпаднала в забава по отношение на задължението си за
заплащане на паричната сума с оглед установения срок за плащането й в общите условия,
приложими в периода. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, посочени по
– горе по размер, както и направените в производството разноски. Представя писмени
доказателства. Прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирала писмен отговор, в който посочва, че
претендираните суми са в цялост заплатени. Представя документи в подкрепа на
1
твърдението за извършено плащане. Предвид извършеното плащане намира, че
производството следва да се прекрати, а исканите от ищеца експертизи счита за ненужни.
С определение № 8394/09.11.2021 г., на основание чл.219, ал.1 ГПК, в
производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано [фирма].
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Не е спорно и се установява, че процесните вземания са били предмет на развило се
между страните заповедно производство по ч.гр.д. № 28247/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, I ГО, 41 – ви състав. Исковете са допустими като предявени в преклузивния
срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане
по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. Налице е идентичност между претендираните
вземания и заявените основания на същите.
Исковете се явяват допустими и по отношение на претенцията за сумата за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към момента и към
процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.Разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите (респ.
потребителите – в ред. до ДВ, бр. 74 от 2006 г.) в сгради - етажна собственост, се извършва
от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След изменението на посочената норма
/ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ отговорността за извършването на дялово
разпределение на ТЕ се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената
за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ –
съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна
енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. Във
връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ дялово
разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто – потребителите
дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество. С договора
сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и търговеца,
извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата дялово
разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите и търговеца, извършващ
дялово разпределение само условията и начинът на плащане на услугата. И двата договора
обаче не променят страните и предмета на правоотношенията във връзка с цената, защото
както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение
на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение дали
топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали въобще е
2
платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както и е без значение
дали общите условия на топлофикационното дружество установяват задължение на
купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за
плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е извършена. От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата
за дялово разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на
чужди права, претенция се явява допустима. Претенцията е посочена и индивидуализирана в
заявлението и обхваната от издадената въз основа на него заповед по чл.410 ГПК.
Страните не спорят и по делото се установява от представения договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 10.02.2016 г., обективиран в нотариален акт № 155, том I,
рег. №1211, дело№ 132/2016г. на И. Н., нотариус рег.№ [номер] на НК, че А. М. Т.
придобила собствеността на апартамент, находящ се в находящо се в [населено място],
[улица], [жилищен адрес] на 10.02.2016 г. Не се твърди и установява ответникът да се е
разпоредила с притежаваното от нея право на собственост, което налага единствено
възможен извод, че е притежавала еднолично собствеността на имота през исковия период.
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Качеството потребител на ТЕ се
обуславя от притежанието на правото на собственост, съответно от вещното право на
ползване. С оглед на посоченото, като собственик на процесния имот през исковия период
ответникът се явява потребител на ТЕ за битови нужди. Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
същата е обвързана по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по отношение
на доставяната до нейния имот ТЕ, без да е необходимо нарочно изявление, че желаят да
закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието „потребител на топлинна енергия за битови
нужди“ е налице константна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК, изразена и в
Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение №
507/22.01.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО; Решение № 35/21.02.2014
г. по гр.д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите
разяснения собственикът или титулярът на вещно право на ползване в имот в режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградна
инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата ТЕ. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба
на ТЕ при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик
потребител на постъпилата в сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно
решение № 6/2016 г. на ОСГК на ВКС. По делото не е спорно и се установява, че такова
решение на общото събрание е било взето.
Страните не спорят и по делото се установява, че през исковия период сградата по
местонахождение на процесния имот е била топлоснабдена, а услугата топлинно
счетоводство е извършвана от [фирма].
От представените по делото съобщения към фактури и извлечения от сметки се
установяват количеството и стойността на доставената до имота ТЕ и дължимата сума за
извършване на дяловото разпределение. Не е спорно, че през исковия период до имота на
ответника е доставена ТЕ, чиято стойност възлиза на начислената сума.
Установява се в производството от представеното платежно нареждане на л.49 от
делото, че на 04.11.2021 г. между ответникът доброволно е заплатила сумата от 2 483,82
3
лева за погасяване на претендираните в производството вземания от топлофикационното
дружество. Със становище от 19.11.2021 г. последното е потвърдило пълно погасяване на
претендираните в производството главници и обезщетения за забава.
С банков превод от 07.12.2021 г. ответникът е погасила доброволно и законната лихва
върху претендираните главници за периода от датата на депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК на 20.05.2021 г. до датата на окончателното им плащане на 04.11.2021 г. Тази
лихва е претендирана в размер от 104,20 лева, а за погасяването са внесени 104,82 лева
или надвнесена е сумата от 0,62 лева. В съдебно заседание надлежно упълномощеният
представител на ищеца е потвърдил пълно погасяване на претендираните задължения.
Съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да зачете релевантните за
спора факти настъпили след предявяване на иска, каквото безспорно се явява извършените
погашения. Поради това предявените от ищеца искове следва да бъдат отхвърлени.
Ищецът сочи, че единствено незаплатени са останали разноските за юрисконсултско
възнаграждение в двете развили се производства. Съдът следва да присъди същите на
дружеството, доколкото процесните вземания са погасени чрез плащане едва в хода на
процеса, а Т. е дала повод за завеждане и на двете производства – сумите не са били срочно
заплатени, срещу дължимостта на същите е депозирал срочно възражение, с което е
предизвикал и образуване на исковото производство. Причина за отхвърляне на исковете се
явява извършеното в хода на процеса плащане. В заповедното производство дружеството е
сторило разноски в размер на 99,68 лева. При приспадане на надвнесената с платежно
нареждане от 07.12.2021 г. сумата от 0,62 лева, то в заповедното производство остават
дължими 99,06 лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 189,63
лева, включващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място],[улица], срещу А. М. Т., ЕГН **********, с адрес [населено
място], [улица], обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 и чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, за признаване за
установено между страните дължимостта на сумата от 2 180,31 лева главница,
представляваща цена на доставена топлина енергия в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020
г. до топлоснабден имот - жилище, находящо се в [населено място], [улица], [жилищен
адрес] с аб. № [номер]/инсталация [номер], мораторна лихва в размер на 241,23 лева за
периода от 15.09.2019г. до 26.04.2021 г., сумата от 52,54 лева, представляваща цена на
услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. и 9,74 лева –
обезщетение за забава върху сума за дялово разпределение в размер на законната лихва за
забава за периода от 01.07.2018г. до 26.04.2021г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 31.05.2021 г. по ч.гр.д. № 28247/2021 г. по описа на
СРС, І ГО, 43- ти състав, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, А. М. Т., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [улица], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление [населено място],[улица], сумата от 99,06 лева разноски в заповедното
производство и 189,63 лева разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца [фирма].
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването с въззивна
жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5