Р Е Ш
Е Н И Е №260065
гр.Кюстендил,
31.05.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в откритото
заседание
на дванадесети
май
през две хиляди
двадесета и първа година,
в състав
Председател: ПЕНКА БРАТАНОВА
Членове: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
Мл.съдия:
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при секретаря
Любка Николова
с участието на
прокурора Ивайло Илиев
като разгледа
докладваното от съдия Братанова
ВНОХД № 168
по описа за 2021
г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XХІ НПК- “Въззивно
производство”.
С присъда №
2600016 от 05.11.2020 г. на Кюстендилския районен съд И.С.Б. е признат за
невиновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК- затова, че на 04.02.2019г. в с. с.Горна Гращица, общ.Кюстендил, пред магазин за
хранителни стоки се е заканил с
убийство на К.Д.К. и тази закана е могла да възбуди у пострадалия основателен страх за осъществяването.
На осн. чл.304 НПК Б. е оправдан по повдигнатото обвинение. Със същата присъда
е отхвърлен предявения от Костадинн Д.К. срещу И.Б.
граждански иск за сумата от 2 000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума.
Г.С.- прокурор при
Кюстендилската районна прокуратура протестира посочената присъда. В протеста се
съдържат оплаквания за необоснованост на присъдата и неправилна преценка на
доказателствата по делото, като се твърди, че не е извършен задълбочен анализ
на събраните доказателствени средства. Иска се отмяна на същата и постановяване
на нова, осъдителна присъда.
Окръжна прокуратура Кюстендил
чрез своя представител поддържа протеста
и изразява становище, че присъдата
следва да бъде отменена и вместо нея се постанови нова, осъдителна присъда.
Гражданският ищец К.К. не се
явява пред окръжния съд и не взема становище по протеста.
Защитникът на подс.Б.- адв.К.Д. пледира
за потвърждаване на оправдателната присъда.
Подсъдимият И.С.Б. пред
въззивния съд твърди, че е невинен и
иска да бъде оправдан изцяло.
Кюстендилският окръжен съд,
след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото
обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите,
установени в чл.314 ПК и като съобрази
релевираните в протеста оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира
протеста за допустим, доколкото са предявен от надлежна страна в наказателния
процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледан по същество, протестът е
неоснователен, а посатновената присъда е правилна и законосъборазна и следва да
бъде потвърдена на осн. чл.338 от НПК поради следните съображения:
Фактическата обстановка е
последователно изяснена от КнРС. По делото са събрани в съответствие с
процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за
правилното му решаване. От събрания от
КнРС материал по делото се установява следната фактическа обстановка:
И.Б.
и св.К.К. се познавали, като
познанството им е свързано с
трудовата дейност на К. като горски
инспектор в РДГ Кюстендил. През 2016 година
същия съставял АУАН по ЗРА на подс. Б..
Св. К.К.
живее със семейството си в с. Горна Гращица. Съпругата му св.Д. К. работела в един от
хранителните магазини, разположени в центъра на селото. На
04.02.2019г. след обяд св.К. излязъл заедно
с дъщеря си -св.В. Т. на разходка дотам, като с тях, в бебешка количка, били и двете внучки на
К.. К. седнал до една от масите пред магазина, а св.
В.Т. вътре, за да вземе кафе за нея и баща й.
По същото време, на паркинга в центъра на
селото подс. Б. спрял автомобила си, слязъл и
тръгнал към магазина. Забелязал св.К., влязъл вътре, закупил си храна; а
при излизането си между него и К. възникнал словесен конфликт, като
двамата си разменили обиди. В този момент, от магазина излязла и св.В. Т., а
след нея- св. Д. Е. (полицай в РУ Кюстендил, който не бил на работа, а бил
облечен в цивилни дрехи). Чувайки
обидите и псувните между К. и Б. и виждайки, че св. К. се насочва към
подс. Б., св. Е. се обърнал към
подсъдимия с думите „Б. какво правиш“ и заедно със свТ.издърпали св. К. назад,
за да предотвратят по-сериозен конфликт
между двамата.
Подсъдимият се насочил към автомобила си,
качил се и си тръгнал.
На 05.02.2019 г. св. К. ***, в която
описал случилото се предния ден. На
13.02.2019 г. св. Д. Е. е изготвил докладна записка до Началника на РУ
Кюстендил, в която описал възприетото от
него на 04.02.2019 г.
По делото е изготвена и СПЕ, изготвена от в.л. д-р Разсолкова,
която е изградила изводите си на събраните в хода на ДП гласни доказателствени
средства и на личен преглед на пострадалия. Според експерта у последния са били
налице емоционални симптоми, изразяващи
се в тревожност и опасения за собствената му сигурност и тази на семейството му и очакваща тревожност с най- голяма интензивност веднага след
инцидента. Вещото лице сочи, че
описаната в ОА ситуация (която е различна от приетата от КнРС) би могла да възбуди страхови преживявания
у освидетелствания, поради декларираната
и възможна заплаха за отмъщение.
За да стигне до описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд е събрал доказателствата, необходими
за правилно решаване на делото. Направил е анализ на събрания по делото
доказателствен материал, като е обмислил доказателствата както поотделно, така
и в съвкупност. Разпитал е подробно свидетелите В.К., Д.Е., К.К., Д.К., И.Г.,
Р.А., З.Т.;провел е очна ставка между подс. Б. и св. Т., приобщил е по надлежния процесуален ред на чл. 281, ал.5,
вр. с ал. 1, т.1 НПК показанията на св. Г. и Т.
от ДП; както и по реда на чл.281,
ал.4 вр.ал.1, т.2 НПк показанията на св. Е. и К.; приел е по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, както и назначената от ДП СПЕ. Към показанията на всички свидетели
съдът е изпълнил задълженията си по чл.107, ал.3 НПК, като условно ги е
разделил на две групи- показания на очевидци- св. К., Т., Е., К. и втора група-
лица, които са изяснявали последващи
факти по делото. Съдът е подходил с изключително внимание на показанията
на първата група свидетели, като е анализирал подробно естеството на твърдените
думи, чрез които се е обективира твърдяната закана за убийство и е направил
напълно обоснован извод за недоказаност на същите. Св.К. впоследствие е
разбрала, че е имало скандал, но не е възприела лично отправените закани и в
този аспект нейните показания не подкрепят обвинителната теза. КнРС е
анализирал показанията на пострадалия свидетел К. в различните фази на
производство (досъдебна и съдебна), констатирал е наличие на съществено
разминаване в тях; констатирал е и липса на потвърждаване на съдържанието им от
страна на дъщеря му свТ.(последната в
един по- късен момент е възприела наличие на конфликт между баща й и св. К. и е чула отправените обиди и псувни,
но възприятията й са различни от отразените в обвинителния акт). КнРС е
подходил с внимание и към показанията на св. Е.- независим очевидец, изтъкнал е
доводи относно причините, поради които кредитира показанията от съдебната фаза
на производството (в които сочи, че е възприел К. и Б. като лица, разменящи си
реплики, без да конкретизира естеството на същите, нито пък да е възприел К.
като изплашен). Към този анализ КнОС се присъединява и не намира за необходимо
да анализира допълнително. В този аспект, доколкото посочените очевидци в
различните фази на производството е депозирали
показания, в които е отразено различно съдържание на отправените закани,
както и различно описание на поведението на пострадалия К., а и като се
съобрази показанията на К. от ДП (че се изплашил вечерта за себе си и за
семейството си и пред КнРС- че той е уплашил семейството си, КОС приема за
обоснован извода на КнРС, че не е
доказано по несъмнен начин естеството на същите.
КнРС е обсъдил и обясненията на подс. Б., като им
е обърнал дължимото внимание, съобразявайки се с двоякия им характер- като на
годно доказателствено средство по см. на чл.115 НПК от една страна, а от друга-
като израз на защитна позиция. КнОС също ги кредитира и ги приема като
доказателствено средство в частта, в
която сочи, че между него и К. са били разменени обидни реплики и доколкото не
се установява по несъмнен начин от останалите гласни доказателствени средства
естеството на същите, ги третира именно като такова.
КнОС не споделя довода на прокуратурата, изразен в съдебно заседание, че
обвинението се доказва и от назначената по делото СПЕ. Вещото лице д-р Р. е работила по събрания материал от ДП; а
както бе посочено – КнРС е приел различна обстановка, която не води до
категорично установяване на съдържанието на отправените към постладалия закани.
Тези обстоятелства, съчетано с факта, че действието се развило на обществено място по средата на
деня в центъра на селото, в присъствието на множество лица (при разигралия се
скандал между К. и Б. към тях са се появила
различни преминаващи граждани), както и в присъствие на полицейски
служител, който макар и цивилен е бил възприет като такъв от участниците в
конфликта, обективно сочат за липса както на реално осъществяване на
претендираната закана, така и н
възбуждане у пострадалаия на страх от евентуалното й осъществяване.
В този аспект КнРС, след
като е провел прецизно съдебно следствие,
е проверил всички гласни доказателствени средства и ги е съпоставил помежду им, респ. спазил е разп. на чл.107,
ал.3 НПК и е извършил проверка на твърденията на страните с всички
доказателствени способи. При оценката на
доказателствения материал стриктно са
спазени процесуалните правила и ясно е
заявено на каква част от него се дава
вяра, в коя част и защо. КнРС е
дал и обоснован отговор на защитната теза и успешно е мотивирал вътрешното си
убеждение съгл. чл. 14 НПК и е изложил достатъчно убедителни и законосъобразни
доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да променя направените
в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно липсата на виновно извършено
от подсъдимия деяние по чл.144, ал.3 НК.
Същевременно
КнОС, в светлината на изложените в протеста доводи за доказаност на това
деяние, следва да се подчертае
следното: За да се осъществен
фактическия състав на чл.144, ал.3 НПК, е необходимо да е налице изпълнителното
деяние, което се извършва само чрез действие и се изразява в обективирано
намерение към пострадалия, че деецът ще извърши убийство спрямо него.
Необходимо е също така заканата да създава възможност за възбуждане у жертвата
на основателен страх от извършването й.
Такъв би бил налице, когато при отправянето й съществува реална възможност
деецът да осъществи обективираното си намерение, като същевременно личи
оформено решение за това или психичното състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на
такова решение. При преценката на този момент следва да се вземат предвид
обстановката, начина, по който е отправена заканата, психичното състояние на
дееца. Не е необходимо действително пострадалият да се уплашил, а да е налице
възможност за възникване на основателен страх у него. Тези обстоятелства следва
да се преценяват каквито са били по време на деянието, а не след изминаването
на определено време- срвн. ТР № 53/18.09.1989г.- ОСНК.
КнОС също приема, както и
КнРС, въз основа на анализ на доказателствения материал, че не е изпълнен
фактическия състав на чл.144, ал.3 НК и допълва мотивите на КнРС в следния
смисъл: Съвкупният анализ на доказателствата по делото води до извода, че на
процесната дата между подс.Б. и пострадалия К.К. са били разменени обидни
реплики, инспирирани от натрупани
предходни междуличностни отношения. Доколкото свидетелите очевидци са
възприели различни отправени думи, не е установено по безспорен начин
съдържанието на същите, поради което и не
може да се приеме за доказано естеството на твърдяната закана. А дори да
се приеме, че същата е със съдържанието,
посочено в обвинителния акт „Аз тебе ще
те ликвидирам, ще те очистя, ти си мъртвец“, то не може да се приеме, че
тя е възбудила основателен страх от
осъщестяването им. От доказателствения материал не се установи наличието на
оръжие у подс. Б. (самия К. сочи, че
не е видял такова, но че решил, че той
има пистолет). От друга страна, както бе посочено- мястото на твърдяното
деяние- в центъра на селото, пред магазин, около който се движат множгество
лица, на дневна светлина, реакцията на К. (ядосан, се отправил към Б. явно с
намерение за саморазправа, но бил задържан от дъщеря си и спрян от идването на
св. Е.), обективно не биха могли да доведат до изпълнение на заканите; нито пък
обективно биха предизвикали от
осъществяването им с оглед времето и начина на отправянето й.
Ето защо КнОС счита, че
извода на КнРС за липса на осъщественост
от страна на подс. Б. деяние по чл.144, ал.3 НК вр.ал.1 НК за
законосъобразен и обоснован. Затова и по горепосочените съображения присъдата
на КнРС следва да се потвърди в оправдателната й част по чл.144, ал.3 НК като правилна и обоснована.
По тези съображения и на
осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.6 НПК вр. чл.338
НПК, окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №260016,
постановена на 05.11.2020 г. от кюстендилския районен съд по НОХД № 314/20 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.