Определение по дело №1049/2023 на Административен съд - Хасково

Предмет на разглеждане по делото е била депозираната от П.Т.З. *** искова молба, наименувана“жалба“, с която се оспорва по реда на чл. 256 от АПК бездействие на Общински съвет, гр.Стара Загора, по задължението произтичащо от чл.194 от АПК, да обнародва Решение №72 от 10.04.2017г. по адм.дело № 611/2016г. на Административен съд, гр.Стара Загора, потвърдено с Решение № 505/14.01.2019г. по адм.дело № 6282/2017г. на ВАС по начина по който е била обнародвана отменената със същото разпоредба на чл.63, ал.1, т.5, подт.5.1 от Наредбата за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на Община Стара Загора.

С Определение №994/01.11.2023г. съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото, поради отпаднал в хода на производството правен интерес. Със същото определение е осъдил административния орган Общински съвет – Стара Загора да заплати на ищеца сторените в производството разноски.

Срокът за оспорване на определението е изтекъл на 15.11.2023г., като до изтичане на посочената дата прекратителният съдебен акт не е обжалван от страните по делото.

С молба вх. № 8614 от 13.11.2023г. ищецът П.З. е поискал на основание чл.175, вр. с пар.1, т.6 от АПК да се извърши поправка на диспозитива на определението в осъдителната част, като след ОСЪЖДА, вместо погрешно посоченото „Общински съвет, гр.Стара Загора“ да се запише правилното „Община Стара Загора“.

Очевидна фактическа грешка в определението (решението) е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на определението /или решението.

Нормата на чл. 256, ал. 1 от АПК изрично предвижда при оспорване бездействие на административен орган, да се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, предвид което приложение в случая намират и разпоредбите на чл. 143 и сл.от АПК.

По аргумент от чл. 143, ал.1 от АПК възстановяването на разноските заплатени от ищеца следва да бъде сторено от бюджета на административният орган. Административният орган срещу, който е бил насочен искът е Общински Съвет Стара Загора. Същият е орган на местно самоуправление и разполага със самостоятелен бюджет в рамките на общия общински бюджет.

Следователно волята на съда е да се осъди именно ОбС-Стара Загора да заплати разноските на ищеца и в прекратителното определение в осъдителната му част не е допусната ЯФГ. В подкрепа тази теза на съда е най-новата практика на Върховния административен съд, според която общинските съвети могат да са субекти на задължението за заплащане на разноски, изразена в: Решение № 7530 / 10.07.2023г., постановено по адм. дело № 3099 / 2023 г. на ВАС, Решение № 7158 от 28..06.20223г. постановено по адм. дело № 3118/2023г. по описа на ВАС, Решение № 5856 от 05.06.2023г. постановено по адм.дело № 2794/2023г. на ВАС, Решение № 4875/09.05.2023г. постановено по адм.дело № 1125/2023г. на ВАС, Решение № 4531/28.04.2023г. постановено по адм. дело № 4363/2022г.на ВАС и мн.други.

Водим от горното и на основание чл. 175 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.Т.З. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 994/01.11.2023г. постановено по адм.дело № 1049/2023г. по описа на АдмС-Хасково в осъдителната част, като след ОСЪЖДА, вместо погрешно посоченото „Общински съвет, гр.Стара Загора“, да се запише правилното „Община Стара Загора“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

След влизане в сила на определението делото да се докладва на съдията –докладчик за произнасяне по молбата на П.Т.З. с вх. № 8635/13.11.2023г.

Определението да се съобщи на страните.

	Съдия: