№ 872
гр. Варна, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20233100500940 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, гр. София, срещу Решение № 260010/31.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 15728/2020 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивника
срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД искове с правно основание
чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 3803.00 лева, от
която 3788.00 лв. изплатено в полза на увредено лице Валери Тошев Меков
застрахователно обезщетение по договор за застраховка №
111218172000106/19.01.2018 г. за настъпило на 07.01.2019 г. застрахователно
събитие - „токов удар“, нанесло невъзстановими щети на движимо
имущество, представляващо телевизор Samsung UE55KS7502UXXN и лаптоп
Toshiba Satellite Р50-В-10, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 15.00 лв.
ликвидационни разноски по преписка по щета № 11122131900176, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на
окончателното изплащане на сумата, 565.17 лв. мораторна лихва върху
главницата, считано от 25.06.2019 г. /датата, на която е изтекъл
петнадесетдневния срок за доброволно изплащане на задължението след
получена на 10.06.2019 г. регресна покана от „Електроразпределение Север"
АД/ до датата на подаване на исковата молба – 08.12.2020 г., на осн. чл. 410,
ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД и решението е постановено при участието на
„Алианц България“ АД като помагач на страната на ответника.
В жалбата се излагат доводи за постановяване на решението при
1
неправилно приложен материален закон. Оспорва се изводът на ВРС за
настъпило застрахователно събитие в резултат на непреодолима сила
вследствие на усложнена метеорологична обстановка, като се настоява, че се
касае за подаване на по-високо от допустимото напрежение от служители на
ответника. Поддържа се, че аварията действително е причинена от влошената
метеорологична обстановка, но „токовият удар“ е причинен не от аварията, а
от действията на служителите на ответника след отстраняването й. Налице е
неизпълнение на задълженията на ответното дружество по чл.14, т. 2 от ОУ и
чл.18 от ОУ, да осигури на клиентите си ел.енергия в съответствие с
изискванията на ДКЕВР за качество и да извърши пренос на ел.енергия към
ползвателите с номинално напрежение. Нарушени са и чл.3 и чл.24, ал.1, т. 1
от Наредба 10/09.06.2004г. Действията на ответника не представляват
случайно събитие, тъй като нямат извънреден характер и биха могли да бъдат
предвидени.
В отговора си въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Твърди, че не са налице
основания за ангажиране на договорната му отговорност. Позовава се на
чл.21, ал.1 и ал.2 от ОУ относно възможни хипотези на преустановяване
преноса на ел.енергия без предварително уведомление на ползвателите и
изключването на отговорност за причинените вреди. Поддържа и основания
по чл.51, ал.1, т. 1 от ОУ поради наличие на обстоятелства на непреодолима
сила.
В подадения отговор третото лице помагач на страната на ответника
ЗАД „Алианц България“ поддържа доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Настоява, че задължението на електроразпределителното предприятие
за осигуряване на непрекъснатост на електроснабдяването не е безусловно,
като от него законодателят е допуснал изключения, уредени в чл.74, ал.2 и
чл.122 от ЗЕ, при наличието на които операторът не носи отговорност за
вредите, причинени от преустановяване на преноса.
В съдебно заседание всяка от страните поддържа собствените си аргументи
по същество на спора.
Съдът, като сезиран с редовна и допустима за разглеждане жалба,
подадена от лице, легитимирано чрез правен интерес от обжалване акта на
ВРС и като съобрази доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Пред ВРС е предявен регресен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1
от КЗ и чл.86 ЗЗД от „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД за заплащане на сумата 3803,00
лева, изплатено в полза на увредено лице Валери Тошев Меков
застрахователно обезщетение по договор за застраховка №
111218172000106/19.01.2018 г. за настъпило на 07.01.2019 г. застрахователно
събитие - „токов удар“, нанесло невъзстановими щети на движимо
имущество, подробно описано в ИМ и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, 565,17 лв. мораторна лихва върху главницата, считано
от 25.06.2019 г. /датата, на която е изтекъл петнадесетдневния срок за
доброволно изплащане на задължението след получена на 10.06.2019 г.
регресна покана от „Електроразпределение Север" АД/ до датата на подаване
на исковата молба – 08.12.2020 г., на осн. чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
2
В исковата молба ищецът твърди, че в рамките на действащ
застрахователен договор, упоменат по-горе е изплатил обезщетение на
застрахованото лице и е заявил регресна претенция към причинителя на
вредата – ответник по иска при твърдения за нарушения от негова страна на
разпоредбите на чл. 89 ал.1 т.2 от ЗЕ и чл. 14 т.1 и 2 и чл. 18 от ОУ, да
пренася електрическа енергия отговаряща на техническите норми и на
изискванията за безопасна работа и да обезпечава сигурността,
непрекъснатостта и качеството на електрическата енергия. В това число и
изискването за подаване на номинално напрежение с показатели за качество,
приети от КЕВР и при спазване на действащото законодателство. С оглед
плащането на застрахователното обезщетение ищецът твърди, че е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне, поради което моли искът да
бъде уважен.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Не оспорва качеството потребител на
ел.енергия на Валери Меков и валидността на застрахователното
правоотношение, включително това, че е изплатено обезщетение за увреда на
индивидуализираните движими вещ. Счита, че не носи отговорност за
възстановяване на сумата, защото вредите са следствие авария по
електропреносната мрежа. Подробно разказва фактите около спирането и
възстановяването на ел.захранването, в това число по дати и часове,
съобразно констатациите на служителите на предприятието.
Като правоизключващо възражение се позовава на чл. 74, ал.1 и чл. 122
от ЗЕ съгласно, които електроразпределителното предприятие не дължи
изплащане на обезщетение при прекъсване на електрическата енергия в
случай на аварии, освен ако последните са по вина на самото дружество,
каквато в настоящия случай твърди, че не е налице. Аналогични разпоредби
излага, че се съдържат и в Общите условия, валидни между дружеството и
потребителите на ел. енергия, а именно чл. 21. Твърди, че в случая се касае за
повреда в електрическата мрежа, която е настъпила по независещи от
дружеството причини, като се позовава на чл. 57, ал. 7 от ОУ. Оспорва в
имота на Валери Меков да е подадена ел. енергия с напрежение извън
допустимото, като съобразно Показатели за качество на електроснабдяването,
издадени от ДКЕВР м. 2004 г., допустимото отклонение е в границите на +/-
10 %. В евентуалност заявява, че не е спазен от потребителя срока от три
работни дни по чл. 56 от ОУ за уведомяване, което изключва отговорността.
Позовава се на съставен от служителите му констативен протокол за
причинените щети едва на 16.01.2019г.
Становището на третото лице помагач на страната на ответника е за
неоснователност на иска.
Съгласно очертаните предметни предели на въззивна проверка по
чл. 269 от ГПК, съдът следи служебно за валидност на обжалваното
решение в цялост, за допустимост в обжалваната му част, а относно
преценка законосъобразността на акта, съдът е ограничен от доводите,
развити в жалбата, както и следи за спазването на императивни правни
норми.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По правилността
3
настоящият състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД
от застраховател по имуществена застраховка, субругирал се в правата на
застрахованото лице, срещу виновния причинител на вредата, вследствие
неизпълнение на договорно задължение.
За основателност на регресния иск следва да се докаже безспорно:
валидно сключен договор за застраховане; настъпило застрахователно
събитие в срока на застрахователното покритие, представляващо покрит риск;
увреждането да е причинено от трето лице, отговарящо пред застрахования
по правилата на договорната отговорност; застрахователят да е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение на застрахования.
Безспорно по делото е, че за процесния период Валери Меков е бил
потребител на електрическа енергия за имот, находящ се в село Ценово, ул.
„Никола Обретенов“ № 13 с краен снабдител ответника по делото
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД. Не е спорно и обстоятелството,
че на 07.01.2019 г. от 01:48 до 2:20 часа е изключил автоматично целият извод
„Белцов" 20 kV в подстанция „Латекс“ /захранваща и имота на потребителя/,
поради усложнена метеорологична обстановка – силен снеговалеж и вятър.
От представените в първоинстанционното производство доказателства
/л. 8 по делото/ се установява, че към 07.01.2019 г. между Валери Меков и
„ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е била налице валидно сключена
имуществена застраховка за горепосочения имот, „Комфорт за дома“, с
включен застрахован риск домашно имущество, клауза Д15 – „късо
съединение или токов удар“ /Общите условия на договора – л. 36/, при
застрахователна стойност в размер на 13 000 лева.
Видно от констативен протокол /л.19 по делото/, служители на
дружеството електропреносител са посетили адреса на застрахованото лице
на 16.01.2019 г., като са констатирали повреда в имуществото, описано в
исковата молба, а именно Телевизор Samsung UE-55KS7502UXXN и лаптоп
Toshiba Satellite Р50-В-10. Не е спорно, че същото е собственост на
застрахованото лице, а и това се установява от представените по делото
платежни документи за закупуване на техниката /л. 16 и л. 17 по делото/.
По делото са представени 2 бр. протоколи за оглед на битова техника от
18.01.2019 г., извършен от дружеството „Опал-5“ ООД /л. 14 и л. 15 по
делото/, в които е констатирано, че техниката е повредена, вследствие на
токов удар, като е посочено, че уредите не подлежат на ремонт, доколкото се
нуждаят от тотална подмяна на части, което би превишило себестойността
им.
При така установените факти, настоящият състав намира следното
по основанието на иска:
Спорно пред въззивната инстанция е дали е налице неизпълнение на
договорните задължения на електроразпределителното дружество – ответник,
което неизпълнение се намира в причинно-следствена връзка с настъпилите
увреждания по застрахованото имущество, собственост на Валери Меков, или
уврежданията са настъпили вследствие на събитие /непреодолима сила/, за
което ответникът не отговаря.
За установяване причината за настъпване на вредите по делото пред
ВРС са проведени две СТОЕ /л. 169-176/, като заключението по първата е
4
оспорено от ищцовата страна. Съгласно заключението, което макар и
оспорено съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се
установява, че вредите са настъпили вследствие на „токов удар“, което
състояние представлява подаване на ел. енергия с драстично променени
параметри. Според вещото лице, за да се достигне до такива повреди при
уреди от висок клас, каквито са повредените в настоящия случай, се е
получил скок в напрежението, като вместо допустимото 220V +/- 10 %, e
подадено напрежение от 380V /л.174/. На л.8 от залючението /л.176/
експертът сочи, че поради бурята, най-вероятно е прекъснало снабдяването с
ел. енергия, доколкото въздушният елетропровод „въздушните линии“ са
особено чувствителни, като токов удар може да се получи „при
възстановяване на подаването“. В съдебно заседание вещото лице разяснява,
че именно по констатираните увреждания в техниката може да се съди за това
каква е причината за тях. Изяснява, че е подадено напрежение от 380 волта,
което е причина за настъпване на повредите.
Според заключението по повторната СТОЕ, което съдът кредитира
също като обективно и компетентно дадено, се установява, че уредите са
имали защита от промени в захранващото напрежение, като експертите
уточняват, че при офазяване на нулата /при наличие на напрежение от 380V/
тези предпазители не сработват.
Съгласно разясненията на вещото лице Босева, в съдебно заседание от
17.05.2022 г., наличието на авария, каквато в случая не се оспорва, е причина
за прекъсване на ел. захранване, но не и за настъпването на така нар. „токов
удар“. Пояснява, че „метериологичната обстановка може до доведе до
аварийно прекъсване, но не и до токов удар“. Посочва, че след като
служителите на електроснабдителното дружество са отстранили повредата,
при включване на захранването е имало голям товар от 600 kW.
При така установените факти настоящият състав намира, че в случая
повредите са настъпили от виновно действие на служители на
енергоразпределителното дружество, а не поради наличието на буря, която
според ответника е причина за уврежданията. Видно и от двете заключения
по допуснатите експертизи, аварията е причина за преустановяване на ел.
захранването, но не и причина за настъпване на токовия удар. Токовият удар
е в резултат на подадено напрежение, по-голямо от допустимото, поради
което и съдът намира, че не се касае за хипотеза, която освобождава
ответника от отговорност, респ. не е налице непреодолима сила по чл. 51, ал.
1, т. 1 от Общите условия, нито хипотеза на „независещи от ответника
причини“ по чл. 51, ал.7 от ОУ. И това е така, защото всъщност ответникът се
освобождава от отговорността за причините за прекъсване на ел.подаването,
но не и от тези по неговото пускане, т.е. след остраняване на аварията.
Съгласно чл. 14, т. 2 от Общите условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение север“ АД /л. 61 по делото/ дружеството се задължава
да осигурява на ползвателите електрическа енергия в съответствие с
изискванията за качество и безопасност, приети от ДКЕВР. Видно от чл. 3.2
от Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на
показателите за качество на електрическата енергия и качество на
обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни
снабдители, приета с протоколно решение № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР /л.
109-130 по делото/, при нормални работни условия напрежението трябва да
5
съответства на БДС 50160:2007 „Характеристики на напрежението на ел.
енергия, доставяна от обществените разпределителни електрически системи“.
В чл. 3.2.2. и чл. 3.2.3. от цитираната Методика е посочено какви следва да са
характеристиките на захранването със средно и високо напрежение, каквото е
захранването на подстанция „Латекс“, чрез електропровод „Белцов“ и чрез
ТП-б „Ценово", клон Б, стълб 5 /видно от Бюлетин на л. 131 по делото/.
Съгласно чл. 3.2.2.3. и чл. 3.2.3.3. измененията в захранването със средно и
високо напрежение могат да варират до +/- 10 %. В настоящия случай от
проведените две СТОЕ се установи, че захранването е било много над
допустимото, а именно 380V, при нормално 220V, а съгласно повторната
експертиза подаването на голямо напрежение е извършено от служителите на
ответното дружество след отстраняване на аварията.
С оглед горното, съдът намира, че електроразпределителното дружество
не е изпълнило задълженията си за качество на доставяната електрическата
енергия, съгласно Закона за енергетиката и останалите нормативни актове,
уреждащи дейността му, поради което и следва да носи отговорност за
причинените на потребителя вреди.
Относно възражението за неспазен срок по чл. 56, ал. 1 от ОУ,
настоящият състав намира същото за неоснователно, защото на първо място
клаузата в ОУ е типова и върху съдържанието й потребителят не може да
влияе и на следващо, защото с оглед правата и задълженията по договора,
неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора. При
настъпила авария на 07.01.2019 г., която дата не се брои съгласно чл. 71 ал.1
изр.3 от ЗЗД, крайният срок за уведомяване е 10.01.2019 г., жалбата е заведена
на 14.01.2019 г. – само два работни дни по-късно.
По изложените съображения неоснователни се явяват оплакванията в
отговора на въззивната жалба, депозиран от третото лице помагач ЗАД
„Алианц България“, доколкото същите са идентични с тези на въззиваемия.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. По делото са представени доказателства за
изплащане на обезщетение в размер на 3 788 лв. от „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД в полза на застрахования Валери Меков /л. 29 по
делото/. В отговора на подадената въззивна жалба възражение по размера не
се отправя, поради което съдът намира, че съгласно правилото на чл. 410, ал.
1, т. 1 от КЗ ответното дружество следва да заплати на ищеца размера на
платеното обезщетение - 3 788 лева и обичайните разноски – 15 лева, или
общо сума в размер на 3803.00 лева. За пълнота следва да се посочи, че в
повторната СТЕ за възстановителна стойност е посочена обща от 3998 лева.
По претенцията за лихва:
Предвид основателност на главния иск, съдът намира, че претенцията за
присъждане на лихва за забава в размер на 565.17 лв. за периода от 25.06.2019
г. до 08.12.2020 г. следва да бъде уважена. По размера липсва възражение от
страна на ответната страна, а след съпоставка с лихвата, изчислена с помощна
на АПИС ФИНАНСИ /563.06 лева/, отклонението е в рамките на допустимото
при ползване на автоматизирани продукти.
По разноските:
6
При този изход на спора, разноски се следват само на въззивника.
Искане за присъждане на разноски е отправено своевременно, представен e
списък на разноски /л.38/, както и доказателства за сторените разходи, а
именно: държавна такса в размер на 101.06 лева /л.3/, както и заплатено адв.
възнаграждение в размер на 800 лева /л.39/, поради което съдът намира, че
следва да бъдат присъдени в полза на въззивника разноски в общ размер на
901.06 лева за въззивната инстация.
В полза на ищеца се следват разноски и за първоинстанционното
производство в общ размер на 1967.12 лева, които са поискани своевременно
и е представено доказателство за извършването им, от които: 202.12 лева,
заплатена държавна такса, 550 лева – адв. възнаграждение /л. 205/, 800 лева за
депозити за експертизи /л. 146 и л. 185/ и 415 лева - депозит за свидетел л.146
и л. 218/.
Съдът намира, че в полза на третото лице помагач ЗАД „Алианц
България“ разноски не се следват на осн. чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260010/31.01.2023г., постановено по гр.д.
№ 15728/2020 г. по описа на ВРС, включително и в частта за разноските, и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
*********, гр. София, сумата от 3803.00 /три хиляди осемстотин и три/
лева, от която 3788.00 лв. изплатено в полза на увредено лице Валери Тошев
Меков застрахователно обезщетение по договор за застраховка №
111218172000106/19.01.2018 г. за настъпило на 07.01.2019 г. застрахователно
събитие - „токов удар“, нанесло невъзстановими щети на движимо
имущество, представляващо телевизор Samsung UE55KS7502UXXN и лаптоп
Toshiba Satellite Р50-В-10, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, 15.00 лв.
ликвидационни разноски по преписка по щета № 11122131900176, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до деня на
окончателното изплащане на сумата, както и 565.17 /петстотин шестдесет и
пет и 0.17/ лева мораторна лихва върху главницата, считано от 25.06.2019 г.
/датата, на която е изтекъл петнадесетдневния срок за доброволно изплащане
на задължението след получена на 10.06.2019 г. регресна покана от
„Електроразпределение Север" АД/ до датата на подаване на исковата молба –
08.12.2020 г., на осн. чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД.
Решението е постановено при участието на ЗАД "Алианц България" АД,
ЕИК *********, гр. София като трето лице помагач на
"ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********,
гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД,
*********, гр. София, сумата от 2868.18 /две хиляди осемстотин шестдесет и
осем и 0.18/ лева, разноски за двете инстанции, от които 901.06 лева,
7
разноски във възивното производство, и 1967.12 лева – разноски в
производството пред първа инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8