Р Е Ш
Е Н И Е № 400
гр.
Стара Загора, 28.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: ИРЕНА ЯНКОВА
Ч
Членове: РАЙНА ТОДОРОВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н. дело № 344
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от П.Г.П. *** чрез пълномощника му адвокат Н.А. против Решение № 260026/ 14.05.2021
г., постановено по АНД № 255/ 2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 349а-986/ 16.09.2020
г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорват се изводите на съда, че
е извършил нарушението на публично или обществено място. Фактическата
обстановка не била установена, а именно, че към момента на проверката той не носил
маска. По време на извършване на нарушението е била в сила заповед на здравоепозването , но тя не можела сама по
себе си да произведе действие по налагане на наказание. По тези съображения е
направено искане за отмяна на решението и постановяване на друго за отмяна на
НП.
Ответникът Областна дирекция на МВР Стара Загора не изпраща представител и не взема становище
по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора
дава заключение за законосъобразност на решението и предлага да бъде оставено в
сила.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните
по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към
обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на
обжалваното решение на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение
се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП 349а-986/
16.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР Стара Загора въз
основа на АУАН № 447а-284 от 30.04.2020 г., с което
на П.Г.П. *** на основание чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето. Като административно нарушение са преценени
обстоятелствата, че на 30.04.2020г. в около 10:15ч. П.П. се намира на открито
обществено място като посещава кв. „Съединение“ до блок 12, гр. Гълъбово без да
има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г, изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването
/противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето/.
За да потвърди НП, районният съд е изложил
съображения, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални
нарушения, описаната в него фактическа обстановка се потвърждава от събраните
доказателства и деянието не представлява маловажен случай. Обсъдени са
възраженията на нарушителя за характера на нарушената заповед на министъра на Здравеопазването
Така постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Административнонаказателната
отговорност на П.Г.П. е ангажирана за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето, извършено на 30.04.2020г. Съгласно
първоначалната редакция на текста /Нов - ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила
от 13.03.2020 г./, отговорност се предвижда за субект, който наруши или не
изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, като се наказва с глоба в размер на
5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от 09.04.2020г. текстът
придобива следната редакция: който
наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300
до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ
бр.44 от 2020г в сила от 14.04.2020г, действащо към датата на процесното
нарушение, нормата гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на
здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.
В разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от
Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването на някоя от тези норми в НП при
изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от
привлеченото към отговорност лице /в случая т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г на Министъра на здравеопазването със съответните и изменения и
допълнения и със словесно възпроизвеждане на съдържанието на точката/ не се
отразява на формалната законосъобразност на санкционния акт. Разпоредбата на
чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява и нарушената законова разпоредба,
и съдържаща санкцията за това неправомерно поведение. Предвид направеното
фактическо описание ответникът не е бил възпрепятстван да разбере какво
нарушение му се вменява. Освен това, както районният съд правилно е посочил в
решението си, че заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на
противоепидемични мерки представлява общ административен акт като този характер
произтича от същността на акта, а не от новата ал.11 на чл.63 от Закона за
здравето, която само внася яснота по този дискусионен въпрос. В тази връзка настоящият
съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд и на основание
чл.221, ал.2, изр.2 от АПК препраща към мотивите на това решение, включително
относно , че нарушението е извършено на обществено място в междублоково пространство т.
е. обществено място, свободно достъпно за всички, предназначено
за обществено ползване. Без значение е на колко метра от входа на жилищния вход
е това обществено място, дали представлява парк, градинка или нещо друго, кой
стопанисва мястото, кой се грижи за него и какво има засято.. А към 30.04.2020
г. е била издадена горецитираната заповед на Министъра на здравеопазването,
задължаваща носенето на предпазни маски от всички на обществени места. В случая
е без значение дали наблизо е имало други хора или е спазвано отстояние.
Заповедта на здравния министър е категорична и не са предвидени изключения от
задълженията за носене на предпазна маска на обществено място при близост до
жилището, краткотрайност на пребиваването на такова място, наличието или
липсата на други хора наоколо или наличието на маска на всяко друго място по
тялото, но не и на лицето.
Фактическата обстановка е правилно
установена чрез събрани по надлежния ред доказателствени средства, а доводът за
съществени нарушения на съдопроизводствените правила се явяват голословни.
Предвид изложеното
касационната инстанция счита, че решението на Районен съд Гълъбово, с което
е потвърдено атакуваното пред него НП, е
правилно и законосъобразно. Процесното НП е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални
нарушения. От събраните по делото писмени доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на
ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган и е санкционирано с наказание в минимален размер. Спрямо това деяние не е
приложима и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за
вида си и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по
спазване заповедите на органите на държавно управление. По тези съображения решението
по АНД № 255/ 2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260026/ 14.05.2021
г., постановено по АНД № 255/ 2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което
е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 349а-986/ 16.09.2020 г., издадено
от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.