Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
гр. Хасково 24.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, наказателен състав, в публично съдебно
заседание, на двадесет и пети септември, през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Миглена Тянкова
ЧЛЕНОВЕ:
Филип Филипов
Ирена Аврамова
при секретаря:
Радостина Кабадалиева и в присъствието
на
прокурора: като разгледа
докладваното от
чл. съдията Филипов ВНАХД №
406 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е чл. 318 и сл. от НПК.
С Решение № 282/05.07.2018г. по
АНД № 407/2018 г., Районен съд – Хасково признал обвиняемия А.А.Ч. роден в гр.****
за виновен в това, че на 22.07.2016г. в с.Мандра обл.Хасково, при управление на
МПС – товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ****, нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно- чл.20 ал.2, чл.116 и чл.117 от ЗДвП и по
непредпазливост, причинил средна телесна повреда на С.Р.С. от гр.***,
изразяваща се в усложнения от разкъсно-контузни рани по главата и тялото,
обширни охлузвания по гърба, лявата мишница и главата с последващо възпаление
на същите и оформили се в резултат на това, обширна гнойна колекция в областта
на гърба, лявата мишница и главата, наложило тяхното оперативно отстраняване,
които причинили разстройство на здравето му временно опасно за живота –
престъпление по чл.343 ал.1 б. б“пр.2, вр. чл. 342 ал.1 от НК за което, на основание
чл.78а ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно
наказание „глоба в размер на 1 500 лева“. С решението си, съдът се
произнесъл и по разноските, като осъдил обвиняемия да заплати по сметка на РС –
Хасково 993.60 лв., а по сметка на ОД – МВР – Хасково 563.98 лв., за вещи лица.
Недоволен от
решението, останал адв.Б. ***, защитник на обвиняемия, който го обжалва в срок с
оплаквания за завишеност на наказанието и необоснованост на решението. В жалбата
се твърди, че съдът градил изводите си единствено върху показанията на
свидетелите и не отчел обясненията на обвиняемия според които, детето изскочило
внезапно на пътя, той веднага спрял, но то се ударило отпред под бронята на
микробуса и било с леки наранявания. След произшествието микробуса не бил
местен. Назначената в хода на съдебното следствие тройна автотехническа
експертиза, не отчела местоположението му отразено в съставения от органите на
Пътна Полиция протокол за ПТП според който, бил на 20 метра от разклона за с. Големанци,
а не както приели вещите лица. Твърди се и, че те в заключението си не изложили
свои самостоятелни изводи, а пресъздали тези на първоначалната автотехническа
експертиза. С жалбата се оспорва и съставомерността
на деянието от обективна страна, като се твърди липса на причинна връзка между
ПТП и уврежданията на пострадалото дете, които според първоначалната СМЕ
представлявали лека телесна повреда, а средна се дължала на развилата се
впоследствие, поради ненавременното лечение, бронхопневмония. Иска се отмяна на
решението и постановяване на ново, с което обвиняемия да бъде оправдан или
алтернативно намаляване на наказанието.
Окръжна Прокуратура - Хасково не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция, обвиняемия не се явява. Явява се
защитникът му адв.Б., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
направените искания, за отмяна или изменение на решението.
Хасковският окръжен съд, като провери изцяло правилността на обжалваното решение, по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното: Съдебното
производство по АНД № 407/2018г. по описа на РС - Хасково, е образувано по
Постановление на Районна Прокуратура Хасково, с което е направено предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Ч., за престъплението по чл.343 ал.1 б. ”б” пр.2 вр.
чл.342 ал. 1 от НК, за което е признат за виновен и освободен по цитирания ред,
с обжалваното решение. Проведената от
съда доказателствена дейност в хода на развилото се съдебно следствие поискано
от защитата, не е довела до установяване на различни от приетите в
постановлението фактически положения. От събраните доказателства е установено
от фактическа страна следното :
Обвиняемия Ч. бил правоспособен водач на МПС
за категория „ В“ от 2013 г. и категория „ С“ от 01.04.2016 г. На 22.07.2016 г. около 16.00 – 16.30 часа, обвиняемия
управлявал микробус „Форд Транзит“ с рег. № ***** собственост на баща му, като
се движел по улица в с. Мандра обл.Хасково, в посока от бензиностанцията / от
към пътя за с. Големанци/, към центъра на селото. Времето било ясно, пътната
настилка суха, асфалтова и в добро съС.ие, като му предстоял десен завой. По
същото време на улицата, непосредствено преди разклона за село Големанци и след
завоя предстоящ на обвиняемия, в ляво спрямо посоката му на движение, имало спрени
два леки автомобила, а лицата пътуващи с тях – свидетелите К.К., С.Г., Й.Г., К.Г.и
В.Г., които били в различни родствени връзки по между си, се намирали на
тротоара до автомобилите и си говорели. В същото време, детето С.Р.С. родено ***
г. и тогава на *** години, което било син на св. В.Г. и св.Р.С., си играело на
топка с още едно дете. Топката отишла на отсрещния тротоар на улицата, детето С.
я пресякло и отишло да я вземе, като се заиграло с нея на въпросния тротоар. В
този момент обвиняемия с управлявания от него микробус достигнал кръстовището,
видимостта му не била ограничена и видял спрените автомобили и свидетелите до
тях, но не и детето С., намиращото се на десния тротоар спрямо посоката му на
движение, завил с микробуса надясно и тръгнал по дясната част на улицата към центъра
на селото, като се движел със скорост от около 30 км/ч. В този момент детето С.
С., тръгнало да пресича улицата обратно, тогава обвиняемия го видял и предприел
аварийно спиране, но не успял да спре и с предната дясна част на бронята на
микробуса, го ударил като то попаднало под микробуса и било влачено от него
известно разстояние. Случилото се било видяно от свидетелите, които се втурнали
към управлявания от обвиняемия микробус, който в този момент спрял и с тяхна
помощ отместил микробуса назад. Детето било извадено, имало охлузвания по тялото,
било много уплашено и плачело. За случилото се бил подаден сигнал на тел.112 но
роднините на детето не изчакали пристигането на линейката и го откарали в СО на
МБАЛ Хасково. На местопроизшествието останал обвиняемия, който не преместил
микробуса. По повод сигнала, на место пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“
при ОД - МВР Хасково в който бил св.В.Г.. Обвиняемият бил тестван за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, който не отчел наличието на такъв. Междувременно
в СО на МБАЛ - Хасково детето било
прегледано и установено, че е с охлузвания и освободено за домашно лечение. За
уврежданията му били уведомени полицейските служители и св.Г. съставил на същата
дата констативен протокол за ПТП, в който отразил и местонахождението на
микробуса като посочил, че е на 200 метра от разклона за с. Големанци.
Свидетеля съставил против обвиняемия и АУАН за нарушения по чл.116, чл.117, чл.100
от ЗДвП. Същата вечер, състоянието на детето се влошило и майка му, св.Р.С.
заедно със св.В.Г., го отвели в УМБАЛ „Свети Георги“ АД -Пловдив, където му
било извършено образно - диагностично изследване и установено че нямало
счупвания, а само разкъсно контузни рани по главата и тялото, обширни
охлузвания по гърба, лявата мишница и главата ,за които му било предписано
лечение и освободено. В следващите дни състоянието на детето не се подобрило, настъпило
възпаление на кожата и се оформили обширни гнойни колекции в областта на гърба,
лявата мишница и главата, което наложило на 25.07.2016г. оперативно им отстраняване
в МБАЛ „Хасково“ АД, след което се наблюдавало подобрение. Детето било изписано
от лечебното заведение на ****., на **** г. прегледано от съдебен лекар и
издадено СМУ в което били описани нараняванията, а на ***. св.Р.С. подала жалба
до прокуратурата. След извършена проверка, за случилото се било образувано
досъдебното производство и на 03.10.2016г. извършен оглед на местопроизшествието.
При разследването били назначени съдебно-медицинска експертиза и допълнителна
такава, изготвени от вещото лице д-р Е.. Единична автотехническа и допълнителна
на вещото лице А., комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза изготвена
от вещите лица инж. М.в, д-р Б. и доц. д-р С. С., а в хода на съдебното
следствие по искане на защитата, и тройна автотехническа експертиза на вещите
лица А., Р. и С., които съдът изслушал. Конкретно за механизма и причините за
ПТП, изводите на автоекспертите по цитираните експертизи са идентични. Вещите
лица са единодушни, че ударът настъпил на пътното платно на улицата, по
посоката на движение на управлявания от обвиняемия микробус, по дължина на 50
метра от ориентира / бетонен стълб на кръстовището за с. Големанци / в посока
изток / към центъра на с.Мандра/. Прието е и, че преди ПТП обвиняемия управлява
микробуса със скорост 30 км./ч., предприел аварийно спиране и с намаляваща
скорост ударил детето. В единичното заключение на вещото лице А., опасната зона
на микробуса е определена на 12.75 м., така е и в тройната автотехническа
експертиза, а в комплексната - 14.71 м. , като различието в случая е
несъществено. В последните две експертизи вещите лица посочили, че в момента в
който детето навлязло на пътното платно / на улицата /, се намирало на около 8 метра
пред микробуса, което е по - малко от разстоянието на което обвиняемия могъл да
спре и поради това той нямал техническата възможността да предотврати ПТП, чрез
екстренно спиране. Вещите лица обаче са категорични, че обвиняемия имал
видимост и могъл да възприеме пострадалото дете докато то било извън пътното
платно и опасната му зона, и имал възможност да предотврати ПТП като реагира
своевременно и спре още тогава, като в тройната автотехническа експертиза, това
разстояние е определено на 50 метра и посочено, че могъл да възприеме детето още
преди да навлезе от разклона за с. Големанци, по улицата на която настъпило ПТП.
Досежно
телесните увреждания на детето, от съдебномедицинската и допълнителната
експертизи на вещото лице д-р Е. е установено, че в резултат на инцидента то получило
флегмон на раневи повърхности в областта на гръдния кош, гърба, лявата мишница
и главата, които представлявали лека телесна повреда по чл. 130 ал.1 от НК, развило
двустранна бронхопневмония като усложнение от травмата и възникналия гнойно
възпалителен процес, която причинила разстройство на здравето му временно
опасно за живота – т.е средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. В съдебно
заседание това вещо лице заявило, че при своевременно и правилно лечение на
травмите в УМБАЛ– Пловдив, нямало да се стигне до усложнението - т.е
пневмонията. В медицинската част на заключението по комплексната тройна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза от изготвилите я вещи лица, сред които двама
лекари е посочено, че те не могли да установят с категоричност пряка причинно -
следствена връзка между бронхопневмонията, диагностицирана на 25.07.2016г. при
приемането на детето в МБАЛ – Хасково и ПТП. В това заключение е отразено, че причинените
на детето при ПТП разкъсно - контузни рани по главата и тялото, обширни
охлузвания по гърба, лявата мишница и главата, по-късно се възпалили и оформили
обширни гнойни колекции в същите области, оперативно отстранени на 25.07.2016г.
и това усложнение на нараняванията от ПТП, довело до обща интоксикация на
организма на детето, развитие на възпалителни и дистрофични промени в жизнено
важни органи и системи и представлявало разстройство на здравето му временно
опасно за живота - т.е средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.
Такава по механизъм средна телесна повреда е и по вмененото на Ч. обвинение. Последния
не е осъждан или освобождаван по реда на чл. 78 а от НК, от произшествието няма
причинени съставомерни имуществени вреди .
При така установените от събраните доказателства факти,
първоинстанционния съд приел, че обвиняемия осъществил от обективна страна
престъплението по чл. 343 ал.1, б. „б“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал.1 от НК,
чрез допускане на вменените му нарушения по чл. 20 ал. 2, чл. 116 и чл.117 от ЗДвП. За субективната страна е прието, че това е извършено като форма на вината
по непредпазливост, под формата на небрежност. Делото е решено при напълно
изяснена фактическа обстановка и макар анализът на доказателствата да е
оскъден, крайният извод е правилен. Настоящият състав не споделя изложените в
жалбата твърдения досежно оценката на доказателствата. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели са еднопосочни и безпротиворечиви, подкрепят се
от заключенията на вещите лица и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. Несъстоятелно е и твърдението, че тройната автотехническа
експертиза не отчела съставения от органите на Пътна Полиция протокол за ПТП и
това е така защото в последният е отразено, че микробусът се намирал на около
200 м. след разклона за село Големанци, а не както се твърди в жалбата на 20
метра. Тази констатация е отразена също в съставения от свидетеля Г. АУАН и
издаденото въз основа на последния наказателно постановление, което в частта
касаеща предмета на настоящото дело е отменено по реда на възобновяването, с
решение на Административен съд – Хасково.
Относно прекия
съставомерен резултат - средната телесна повреда на детето в резултат на ПТП е
прието, че тя не е от развилата се бронхопневмония, както се твърди в жалбата,
а от усложненията на уврежданията причинени му при ПТП и е в пряка причинно
следствена връзка с последното. Този извод е обоснован от събраните доказателства
и това е така защото посочената в заключението на вещото лице д-р Е.
бронхопневмония, довела според това заключение до състояние временно опасно за
животът на детето и представляваща средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2
от НК, не е вменена като обвинение на Ч.. Повдигнатото му последно обвинение,
за което е предаден на съд досежно механизма на телесната повреда, е съобразено
със заключението по комплексната автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, от която категорично е установено, че разстройството на здравето на
детето временно опасно за животът му е настъпило от усложнения на травмите от
ПТП и е средна телесна повреда по чл.129 ал.2 от НК, защото тези усложнения довели
до такова болестно състояние, при което опасността за запазването или не на
животът му е била реална - т.е еднакво възможна, без да се вземе предвид
медицинската интервенция, в резултат на която детето оживяло /Постановление
3/79 г. на Пл.ВС/.
По вменените с
обвинението нарушения по чл.20 ал.2, чл.116 и чл.117 от ЗДвП, попълващи състава
на бланкета по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 от НК за които
обвиняемият е признат за виновен. По делото е установено, че скоростта на
управлявания от обвиняемия микробус била в рамките на разрешената за движение в
населено място, но не е била съобразена с пътната обстановка по смисъла на чл.
20 ал.2 и чл.117 от ЗДвП. Това е така, понеже той не се съобразил като водач с
опасността на пътя, каквато представлявали както спрените автомобили около които
били свидетелите и които видял, така и пострадалото дете стоящо на тротоара от
дясната страна на улицата, към което видимостта на обвиняемия не била по
никакъв начин ограничена и значително надхвърляла разстоянието в което могъл да
спре микробуса, със скоростта с която се движел. Нормата на чл.117 от ЗДВП му е вменила и задължение като водач на МПС,
при приближаване към място където на пътя или в близост до него се намират
деца, да намали скоростта, а при необходимост да спре. Това е така защото децата
имат непредсказуемо поведение и винаги са опасност за движението, дори и на
тротоара, ако не са под непосредствения контрол на възрастен и то така, че да
нямат възможност да отидат на пътя. Обстоятелството, че в случая обвиняемия,
както твърди не видял пострадалото дете, не е извинително по смисъла на чл.15
от НК, защото обективно е имал възможността да го види и съобрази поведението
си на водач, като намали още повече скоростта си или спре и така предотврати
ПТП, което не направил.Това са и нарушенията по ЗДвП които обвиняемия допуснал
като водач и поради които настъпило ПТП. Относно вмененото му нарушение и по
чл.116 от ЗДВП за което също е признат за виновен, тази норма е обща,
пожелателна, не сочи конкретни правни предписания към водачите и не е причина за
настъпилото ПТП, а единствено такива са нарушенията на чл.20 ал.2 и чл.117 от
ЗДВП, поради което следва да бъде оправдан в частта по повдигнатото обвинение,
за нарушението по чл.116 от ЗДвП и в тази част, обжалваното решение, следва да
бъде изменено.
При определяне
на административното наказание, Районният съд подложил на анализ смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, като отдал значителен превес на
смекчаващите, а наложеното наказание не
е завишено. Същото е към минималния предвиден размер, като на обвиняемия не е
наложено кумулативното наказание по чл. 37 т.7 вр.чл. 343 г от НК и лишен от
право да управлява МПС, каквато възможност съдът е имал, не е изложил мотиви
защо не го налага, но протест от прокурора липсва. Ето защо, извън частта в
която решението следва да се измени, жалбата е неоснователна и обжалваното
решение в останалата му част, като правилно, обосновано и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено. Тук следва да се отбележи, че в решението си съдът
пропуснал да се произнесе изцяло по разноските както от досъдебното, така и от
съдебното производство, но това следва да стане от първата инстанция по реда на
чл.306 ал.1 т.4 от НПК.
Водим от горното
и осн .чл.334 т.3, вр.чл. 337 ал.1 т. 2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 282/ 05.07.2018 г., постановено
по АНД № 407/2018г. по описа на Районен съд – Хасково, като оправдава обвиняемия
А.А.Ч. с ЕГН ********** роден в ****, в частта по първоначално повдигнатото му
обвинение, да е извършил престъплението по чл. 343 ал.1 б. „б“ пр.2 вр. чл.342
ал.1 от НК и чрез нарушение по чл.116 от ЗДВП.
Потвърждава решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.