Р Е Ш Е Н И Е
№1450
гр. Русе, 24.09.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на единадесети септември, две
хиляди и деветнадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2007 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът - „Топлофикация Русе” АД твърди, че Й.Р.В. е
потребител на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот с абонатен №14000300530,
находящ се в гр.Р, ул.”П."№…., бл.“С.“, вх…., ет…...
Заявява, че ответникът не е заплатил стойността на
ползваната в периода 25.08.2018г. – 23.11.2018г. топлинна енергия,
визирана в 5 фактури, на обща стойност 560.92 лева. Счита, че потребителят
дължи 9.71 лева - лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура, който
е 45 дни след периода на доставка до 31.01.2019г.
За събиране на вземането ищецът депозирал заявление по
реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за изпълнение срещу Й.Р.В. за
претендираните главница, лихви и разноски. Заповедният съд, указал на молителя
възможността да предяви иск за установяване на вземането си и последиците при
непредявяване на иска.
По изложените съображения, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Й.Р.В., ЕГН ********** *** ЕАД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”,
представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж.сумите: 560.92 лева –
главница за доставена и разпределена топлинна енергия по 5 фактури за периода 25.08.2018г.
– 23.11.2018г.
за абонатен №14000300530, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 01.02.2019г. до окончателното й изплащане; 9.71 лева – мораторна лихва за
периода от падежа на всяко задължение до 31.01.2019г.
Претендира разноски по заповедното и настоящо
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й.Р.В. не е депозирал
отговор на исковата молба. В о.с.з. оспорва претенцията по размер.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
Присъединяването на бл.“С.“, находящ се в гр.Русе, към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация – Русе” ЕАД се основава на договор,
сключен на 06.06.1995г.
На 12.11.2018г. между „Топлофикация Русе“ ЕАД и „Техем
Сървисис“ ЕООД е сключен договор, по силата на който ищцовото дружество
възложило, а „Техем Сървисис“ ЕООД приело да извършва дялово разпределение на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост по списък (Приложение 1 и
Приложение 2) към контракта, в който фигурира и сграда в гр.Русе,
бл.“Силистра“.
През м.юли 2015г. Й.Р.В. депозирал заявление до
изпълнителния директор на „Топлофикация – Русе“ ЕАД с искане да бъде открита,
на негово име, партида за плащане на топлоенергия на адрес: гр.Русе,
бл.“Силистра“, вх.Б, ет.6. С приложения към исковата молба нотариален акт за
продажба на недвижим имот №151, том ІV, рег.№9440, дело №371/23.07.2015г. по
описа на нотариус с рег.№632 се установява, че през 2015г. ответникът е закупил
апартамент Д на шести етаж, във вх.2 на ЖБ „Силистра“, гр.Русе.
Ответникът представя писмени доказателства, от които е
видно под клиентски №14000300530 за периода 25.08.2018г. – 23.11.2018г. е начислена
топлоенергия на потребител Й.Р.В. на обща стойност 560.92 лева.
С Решение №ОУ-05 от 16.07.2012г. Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране одобрила предложените от „Топлофикация Русе” ЕАД
„Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от
системата на „Топлофикация Русе” ЕАД. Според чл.3, ал.1 от същите, купувач може
да бъде физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо
топлоснабдяване за домакинството си.
Въз
основа на заявление, депозирано от „Топлофикация Русе“ ЕАД, в Беленски районен
съд е образувано ЧГД №187/2019г. и на 22.02.2019г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Й.Р.В. за сумите: 560.92 лева – главница за доставена
и разпределена топлинна енергия по 5 фактури за периода 25.08.2018г. – 23.11.2018г. за абонатен №14000300530,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до
окончателното й изплащане; 9.71 лева – мораторна лихва за периода от падежа на
всяко задължение до 31.01.2019г.; 27
лева – държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът
депозирал възражения за недължимост на процесните суми, с оглед което
заповедният съд, указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността да предяви иск за установяване на вземането си.
За
установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като пълно, ясно,
обосновано и компетентно. Въз основа приетите по делото писмени доказателства и
справки, предоставени от ищцовото дружество и търговеца, извършващ услугата
„дялово разпределение“, вещото лице е установило, че процесния имот е
присъединен чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
Русе“ ЕАД под абонатен №14000300530. Въведеното дялово разпределение на
топлинната енергия се осъществявало от „Техем сървисис“ ЕООД – София. В
жилището съществували монтирани: индивидуален разпределител на топлинна енергия
и водомер за битова гореща вода. При спазване правилата за дялово разпределение
съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяването и Методиката
за дялово разпределение, експертът е изчислил потребената от абоната
топлоенергия, която за спорния период възлиза на 71.18 лева.
В хода на производството е допуснато изменение на иска
чрез неговото намаляване, съобразно заключението на вещото лице.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК –
положителен установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи,
че ответникът дължи сумите: 71.18 лева – главница за доставена и разпределена
топлинна енергия по 5 фактури за периода 25.08.2018г. – 23.11.2018г. за абонатен
№14000300530, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г.
до окончателното й изплащане; 2.15 лева – мораторна лихва за периода от падежа
на всяко задължение до 31.01.2019г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №82/22.02.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №187/2019г.
по описа на БРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано
гражданско дело е видно, че длъжникът (ответник в настоящото производство) е
депозирал възражение за недължимост на претендираните суми, с оглед което и на
основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК заповедният съд указал на ищцовото дружество
възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането
си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес.
Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
В хода на производството в тежест на ищеца е да докаже
наличието на фактите, породили вземането му, т.е. да установи, че в процесния
период ответникът в качеството на купувач е ползвал топлинна енергия и сумите
за нея са начислени законосъобразно, а ответникът – фактите, които го
погасяват, изключват или унищожават.
Ответникът не оспорва наличието на облигационна
връзка. Намира претенцията за недоказана по размер.
Съобразно заключението на приетата по делото съдебно –
техническа експертиза, съдът счита, че дължимата от абоната сума за консумирана
топлоенергия през процесния период е в размер на 71.18 лева.
Доколкото претенцията за мораторна лихва представлява
акцесорно вземане към главното, което съществува, то следва да бъде уважена в
размер на 1.38 лева за периода от падежа на задължението до 31.01.2019г., който
размер съдът установи по реда на чл.162 ГПК, изчислен чрез електронен
калкулатор.
Относно
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски, съразмерно с уважената част от
иска. При определянето им, съдът намира, че изчисленията следва да бъдат
извършени на база първоначално посочения от ищеца размер на исковете. Това е
така, тъй като изменението на претенциите чрез намаляване размера на вземането,
какъвто е настоящия случай, по същество е съчетано с десезиране на съда за
разликата до първоначално предявения размер и съответно води до прекратяване на
производството в тази му част, за която на основание чл.78, ал.4 ГПК,
ответникът има право на съответните разноски. Поради това, при пълно или
частично уважаване на намалените по реда на чл.214 ГПК искове, на ищеца следва
да се присъдят разноски, съобразно уважената част от първоначално предявените
размери на исковете. В случая, ищецът претендира разноски в размер на: 75 лева – заплатена държавна такса и 220 лева –
възнаграждение за процесуално представителство и вещо лице. Съразмерно с
уважената част от претенциите следва да му се присъди сумата 102.97 лева – разноски по ГД №2007/2019г.
Ответникът претендира разноски, но не е ангажирал
доказателства, от които е видно, че е заплатил възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 400 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК, а
заплатения депозит за вещо лице е 60 лева. Представено е пълномощно (стр.49) и
договор за правна защита и съдействие, в който не е посочено възнаграждение. На
основание чл.78.ал.3 ГПК ищецът следва да поеме направените от ответника в
размер на 52.37 лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски по ГД №2007/2019г. в размер на 50.60 лева.
Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по
тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание
чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство. В заповедното производство ищецът е заплатил 75 лева
(държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) и съразмерно с уважената част
от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 31.36 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Й.Р.В.,
ЕГН ********** *** ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление –
гр.Русе, ул.”ТЕЦ Изток”, представлявано от изпълнителния директор инж.С.Ж.Ж.сумите:
71.18 лева – главница за доставена и
разпределена топлинна енергия по 5 фактури за периода 25.08.2018г. – 23.11.2018г. за абонатен
№14000300530, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г.
до окончателното й изплащане; 1.38 лева
– мораторна лихва за периода от падежа на всяко задължение до 31.01.2019г.,
предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №82/22.02.2019г.,
издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №187/2019г. по описа на БРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от „Топлофикация
Русе” ЕАД, ЕИК ********* срещу Й.Р.В., ЕГН ********** установителен иск за
сумата над 1.38 лева до предявените 2.15 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 31.01.2019г., предмет на заповед за изпълнение на
парично задължение №82/22.02.2019г., издадена по реда на чл.410 ГПК по ЧГД №187/2019г.
по описа на БРС.
ОСЪЖДА Й.Р.В., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 50.60 лева – разноски по ГД №2007/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Й.Р.В., ЕГН ********** да заплати
на „Топлофикация – Русе” ЕАД, ЕИК117005106 сумата 31.36 лева – разноски по ЧГД №187/2019г. по описа на БРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: