Р Е Ш
Е Н И Е
№....................
Гр.
София, 14.03.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско
дело N 2006 по описа за
2020
г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ищецът е синдик на ответника
Е.С.ЕООД, с предходно наименование
П.**ЕООД, по отношение на което дружество
и по негова молба от 16.07.2019 г. било открито производство
по несъстоятелност с решение от 11.11.2019 г. по т.д.№ 1366/2019г. на СГС, VІ-13 състав поради неплатежоспособност
31.12.2017 г.
На
15.10.2018 г. – след началната
дата на неплатежоспособност
в двугодишния срок преди подаване на молбата за
несъстоятелност ответникът Е.С.
ЕООД се разпоредил със свои вземания,
произтичащи от два договора за
заем в общ размер на
3273660,79 лв. към втория ответник Г.А.Б. ЕООД, като апортирал същите в капитала на този ответник
, в резултата на което бил приет
за съдружник в Г.А.Б. ЕООД
и придобил 32736 дял с номинална стойност от 100 лв. всеки,
респективно 12,44 % от капитала на дружеството
– втори ответник.
Синдикът счита апортната сделка е възмездна, както и че стойността на
прехвърленото имущество значително надвишава стойността на придобитите
дялове, тъй като дружеството, в което е извършен апорта било в лошо
състояние и не изпълнявало задълженията, като извод за
неравностойността на престациите произтича и от вида на
трансформация на прехвърлените права, поради което и иска обявяване на апорта а относително
недействителен по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на основание чл.647, ал.1, т.3 ТЗ. Твърди, че апортът уврежда кредиторите на несъстоятелността, тъй като Е.С.ЕООД, с предходно наименование П.**ЕООД, се е разпоредило с бързоликвидни активи – пари, а е придобило дялове, които били по-лесно
укриваеми и икономически обезценяеми, по –трудно ликвидни, дяловете са от
дружество, което е във влошено икономическо
състояние, като апортът затруднява удовлетворяването на кредиторите на прехвърлителя, тъй като правата на
съдружника са в зависимост от стойността
на активите и пасивите на дружеството,
в което е направен апорта, като принудително
изпълнение върху дялове дава по-малки
възможности за удовлетворяване, тъй като е съизмеримо с остатъчния актив от имуществото на дружеството, от което са
били дяловете, докато при принудително
събиране на вземания изпълнението може да се
насочи върху цялото имущество на длъжника по
вземането.Твърди и че към момента на
извършване на апорта ответните дружества са били
свързани лица, тъй като Е.С. ЕООД е притежавало 12,44 %, поради което и иска обявяване
на относителна недействителност на апорта на основание
чл.647, ал.1, т.6 ТЗ. При поддържаните
твърдения за увреждащ характер на апорта и свързаност
на ответниците, от която извежда
знание за увреждащия му характер
иска обявяване на относителна недействителност на сделката на основание
чл.135 ЗЗД. Наред с исковете
за относителна недействителност претендира и осъждане на ответника
Г.А.Б. ЕООД за сумата от 3273660,79 лв., представляваща стойността на апортираните вземания, които произтичат от сключени
между П.**ЕООД, с настоящо наименование Е.С. ЕООД и Г.А.Б. ЕООД договор
за заем от
08.07.2015 г. и анекси от
03.08.2015 г., 02.12.2015 г., 03.01.2016г. и от сключените между Е.Б.С.С.ЕАД и Г.А.Б.
ЕООД договор за заем от 14.01.2016 г., придобити с договор за цесия от
30.06.2017 г.
Ответникът Е.С.
ЕООД е депозирал отговор, с
който оспорва исковете, по които
е ответник. Не оспорва твърденията относно фактите за извършения апорт
и откриване на производство по несъстоятелност, но оспорва да е налице
значителна нееквивалетност на престациите, като сочи, че
срещу апортираните взмания в капитала на Г.А.Б. ЕООД са получени дялове на същата стойност и то въз основа на
оценка, извършена от експерти.Чрез апорта Е.С. ЕООД е придобило възможност да въздейства
върху управлението на дружествените работи на Г.А.Б. ЕООД и да се информира
за имущественото му състояние, като
не оспорва, че то е било
лошо.Оспорва да е налице увреждане на кредиторите му и свързаност, която да обосновава
знание за увреждането, тъй като към извършването
на апорта не е бил съдружник
в Г.А.Б. ЕООД, а членственото му
правоотоншение е възникнало в резултат на апорта.
Ответникът Г.А.Б.
ЕООД оспорва апортът да е възмездна сделка, оспорва към момента на
извършването му да е във влошено
състояние,оспорва да е знаел какви кредитори
е имало апортиращото дружество, както и да са били
свързани лица.,
Съдът, като взе предви доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца
е да докаже, че за ответника
Е.С. ЕООД е открито
производство по несъстоятелност, датата на постановяване на решението, и датата на подаване
на молбата, по която е образувано
производство по несъстоятелност, извършването на атакувания апорт, които обстоятелства не са спорни,
твърденията си за значителна несъразмерност
между стойността на апортираните вземания и стойността на получените дялове,
за увреждащия му характер спрямо
кредиторите на несъстоятелностт, за свързаността на ответниците към датата на извършване
на апорта.Следва да докаже и възникването
и съществуването на апортираните вземания, както и фактите , относими към размера
им.
Ответниците не носят доказателствена
тежест.
Не са спорни по
делото фактите относно откриването на производство по несъстоятелност на Е.С.
ЕООД с решение от 11.11.2019 г. по т.д.№ 1366/2019 г. на СГС и определянето на начална дата на
неплатежоспособността -31.12.2017 г., както и че след тази дата, на 15.10.2018
г. в търговския регистър по партидата на ответника Г.Б.ЕООД са вписани апортна вноска на вземания на П.**ЕООД, каквото към онзи
момент е наименованието на Е.С. ЕООД, в общ размер на 3273660,79 лв.,
увеличение на капитала чрез приемането на П.**ЕООД като съдружник, притежаващ дялово
участие в размер на 3273600 лв. от капитал в общ размер на 26313600
лв.
Следователно по
делото се доказват и твърденията на ищеца относно извършената апортна вноска от първия ответник в капитала на втория
ответник. Доколкото чрез непаричната
вноска в капитала на търговско дружество се придобива част от капитала му срещу
прехвърляне на правата върху апортираното имущество,
то макар и да не се касае за класически договор, а за смесен фактически състав,
включващ волеизявления не на насрещни страни, е налице както възмездност, така и размяна на престации, поради което и
съдът приема, че при преценка на предпоставките за относителна недействителност
на сделки са приложими правилата относно възмездните сделки. В този смисъл решение№
147 /12.02.2018
по т.д.
№ 2530/2016 г.,
Т. К., І т.о. на
ВКС.
Не се доказват по
делото твърдените от ищеца факти, че стойността на апортираното
имущество – в случая вземания срещу самото дружество, в чиито капитал е
извършен апорта, значително надвишава стойността на
получените дялове. При извършването на апорта
вземанията са оценени по реда на чл.72, ал.2 ТЗ, като заключението е приело, че
справедливата им стойност е равна на номиналната.
По делото е
изслушано експертно заключение, което потвърждава оценката на непаричната
вноска към момента на извършването й да е съответна на придобитите дялове, като
е изследвало и въпросите относно финансовото състояние на дружеството Г.Б.ЕООД,
които изводи съдът намира да е безпредметно да обсъжда. В случая предмет на апорта са вземания от Г.Б.ЕООД , а получените срещу тази непарична вноска дялове са именно
от същото дружество и следователно финансовото му състояние влияе по един и
същи начин както върху оценката на вземанията от него, така и върху оценката на
дяловете от капитала му, защото не са необходими специални знания за извода, че
възможностите му да погасява
задълженията си, съответно финансовите му резултати и стойността на капитала му
са в еднаква и пряка зависимост от икономическото му състояние и ефективността
на търговската дейност на това дружество. Противно на поддържаната от ищеца
теза в случая няма основание вземанията да се приравняват при оценката на
паричната си стойност, а стойността на дяловете да се обосновава с финансовото
-икономическото състояние на дружеството, тъй като ако това състояние е лошо,
то и вземанията срещу дружеството трудно биха били събрани или осребрени по
друг начин, а не са обезпечени, докато притежаването на дялове от капитала дава
възможност за участие в дружествените работи и оказване на влияние дейността на
дружеството.
Следователно съдът
приема за недоказани твърденията на ищеца относно явна несъразмерност на
насрещните престации, поради което и искът по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ е
неоснователен.
Неоснователни са и
евентуалните искове по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД, тъй като и двата се
основават на твърдения за свързаност на страните и знание за увреждането, за
която няма други твърдения освен отново позоваване на презумпцията за
свързаност.
На първо място съдът
намира, че изложените твърдения за характера на разпореждането изразяващо се в
трансформирането на необезпечени парични вземания срещу търговец в дял от
капитала му сами по себе си не сочат на увреждащ характер на разпореждането по
отношение на кредиторите на Е.С. ЕООД по вече изложените съображения за
еднаквата зависимост, която имат възможностите за реализация на вземанията и
дяловете от капитала от имущественото състояние на дружеството Г.Б.ООД и
допълнителните възможности, които участието в капитала на дружеството – за
участие в управление, получаване на дивидент, наред с възможността за
осребряване на участието чрез напускане или прехвърляне на дяловете.
На следващо място,
дори и да се приеме, че апортът има увреждащ
характер, то не се твърди към момента на извършването му да са налице факти,
обуславящи свързаност и произтичащата от него презумпция за знание за
увреждането по отношение на Е.С. ЕООД и Г.Б.ООД, а твърденията са тази свързаност
да произтича от самото атакувано разпореждане, които твърдения сами по себе си не
удовлетворяват изискванията на законовите норми относно релевантния момент, към
който се правят изводите за свързани лица и знания.
По изложените
съображения всички предявени искове за относителна недействителност на
извършения апорт на вземания между ответниците са неоснователни, което обуславя
неоснователност и на обусловения иск за вземанията.
Право на разноски при
този изход от спора имат ответниците, които не са претендирали такива,
поради което и съдът не присъжда разноски.
Ответникът Е.С. ЕООД следва да бъде осъден
на основание чл.649, ал.4 ТЗ да заплати дължимата държавна такса по делото
в размер на лв., определена въз основа на данъчната оценка на прехвърлените
имоти.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ съединените при условията на евентуалност искове по чл.647, ал.1 т.3 ТЗ,
чл.647, ал.1, т.6 ТЗ и чл.135 ЗЗД, предявени от синдика на Е.С.
ЕООД Н.Г. срещу Е.С. ЕООД/н./ и Г.Б.ООД за обявяване за недействителен спрямо
кредиторите на несъстоятелността на извършен от Е.С. ЕООД/н./ с предходно
наименование П.**ЕООД, апорт на вземания от Г.Б.ООД
на обща стойност 3273660,79 лв. в капитала на Г.Б.ООД, както
и исковете за осъждане на Г.Б.ООД да заплати на Е.С. ЕООД /н./ сумата от 3273660,79 лв., представляваща стойността на апортираните вземания, които произтичат от сключени
между П.**ЕООД, с настоящо наименование Е.С. ЕООД и Г.А.Б. ЕООД договор
за заем от
08.07.2015 г. и анекси от
03.08.2015 г., 02.12.2015 г., 03.01.2016г. и от сключените между Е.Б.С.С.ЕАД и Г.А.Б.
ЕООД договор за заем от 14.01.2016 г., придобити с договор за цесия от
30.06.2017 г.
ОСЪЖДА
Е.С. ЕООД/н./, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на основание
чл.649, ал.4 ТЗ по бюджетната
сметка на Софийски градски съд дължимата
държавна такса по иска по чл.135 ЗЗД в размер на 130946,43 лв.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: