Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 28.02.2020
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
19.02. 2020 година
В публичното заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1449 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на У.Б. АД против решение №
1209/18.09.2019г., постановено по
гр.д. № 6087/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., в частта в която е отхвърлен като неоснователен иска на
„У.Б.” АД против Д.В.П.,***, за солидарно заплащане, заедно с М.М. ЕООД на сумите от 3862,13 лева представляваща неплатена
главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 62/24.09.2015г., за
сумата от 222,14лв., представляваща лихва за забава и 708,57лева лихва върху
просрочена главница, изчислени за периода от 17.10.2017г. до 29.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата
молба в съда на 30.11.2018г. до окончателното заплащане на сумата, което
вземане произтича от неизпълнено задължение по договор за кредитна карта за
бизнес клиенти № 62/24.09.2015г., сключен между „У.Б.” АД и „М.М.” ЕООД ЕИК *** и Д.В.П. /като солидарни длъжници/. В жалбата
са наведени доводи за незаконосъобразност на постановеното решение в
обжалваната част и постановено при съществени процесуални нарушения. Посочена е
съдебна практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС в обжалваната част и да се
постанови друго, с което да се присъди разликата между уважената претенция и
предявеният иск. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, чрез особеният представител, с който се взима становище, че
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по
направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното
решение като законосъобразно и правилно.
Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от представения договор за кредитна карта №
62/24.09.2015г., „У.Б.”АД – гр-С. сключили с „М.М.”ЕООД – С.З., представлявано от Д.В.П. - като
кредитополучател и Д.В.П. – като съдлъжник Кредитна
карта за бизнес клиенти, реф.№ на контракт 954 L*********DW3, по
силата на който ищецът издал Кредитна карта Visa Business и
предоставил кредитен лимит до 4000лева. Поради забава на ответниците продължила
повече от три месеца, банката обявила кредита за предсрочно изискуем и
уведомила кредитополучателя и солидарния длъжник за предсрочната изискуемост като
уведомление им е връчено, на осн. чл.18, ал.5 от
Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), чрез ЧСИ И. *** действие - ОС С.З...
Солидарната отговорност е поета съгласно чл.14.4 от Договор № 62 от
24.09.2015г. за кредитна карта за бизнес клиенти, като било уговорено, че всяко
едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.
От заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно представеното
от Банката извлечение от кредитна карта за извършените транзакции по картата за
периода от разкриването й до преоформянето й в
изискуем кредитен контракт възлизат на 10977,95лева, в това число 7805,20лева –
теглени в рой, 1086,73лева – покупки, 540,27лева – различни видове такси,
1545,75лева – начислена лихва. От тези средства са погасени 6881,68лева,
допуснати са просрочия при погасяване на дължимите
суми по кредита, като последната вноска е направена та 15.09.2017г. в размер на
120,15лева, т.е не са погасени три вноски: на 15.10.2017г. 15.11.2017г. и
15.12.2017г. не са установени плащания по кредита след датата на обявяване на
неговата изискуемост. Неиздължената сума – главница по договора за кредитна карта
е в размер на 3862,13лева към 21.12.2017г., към датата на подаване на иска –
30.11.2018г. и към датата на изготвяне на заключението – 18.04.2018г. Към
30.11.2018г. общият размер на задълженията по кредита са 3862,13лева главница
просрочена, 222,14лева – просрочена лихва и 708,57лева – наказателна лихва.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай, въззивника обжалва
постановеното от СтРС решение в частта в която предявеният иск е отхвърлен против ответницата съдлъжник - Д.В.П..
За да постанови този резултата, в кратките си мотиви, първоинстанционния съд е приел, че тъй като
ответницата по делото е представлявана от назначен за особен представител
адвокат, то по отношение на поканата, съдържаща се в исковата молба не би могло
да се счита, че е стигнала до нея. В тази връзка проц.
представител на въззивника е взел становище, че липсва твърдение, че
ответницата е уведомена за предсрочната изискуемост именно с връчването на
исковата молба на особеният представител.
Поради което съдът приема, че спорният момент между
страните в конкретния случай е свързан с факта на уведомяване на ответницата за
настъпилата предсрочна изискуемост.
Изборът на способ за връчване е въпрос на суверенна преценка на
кредитора, като възможни варианти са ползването на куриерски
услуги и връчването чрез нотариус или частен съдебен изпълнител.
Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват извънпроцесуална
документация произтича от чл.18, ал.5 ЗЧСИ (в редакцията обн.
ДВ бр.86 от 27.10.2017г., действала към момента на връчване на процесните
покани). Съгласно цитираната разпоредба частният съдебен изпълнител може
да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда -
съобщения и призовки по граждански дела. В чл.43 от ЗЧСИ е предвидено, че
връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37
- 58 от Гражданския процесуален кодекс. По силата на посоченото
препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47,
ал.5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно всички процесуални действия,
предвидени в чл. 47, ал.1 до ал.3 ГПК /изм. с ДВ бр. 86 от 2017 г./. Правният
извод на частния съдебен изпълнител за редовност на връчването не обвързва
съда, който извършва самостоятелна преценка по приложението чл.47, ал.5 от ГПК.
В случая при връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на солидарния
длъжник са спазени изискванията за посещаване на постоянния и настоящ адрес три
пъти в рамките на един месец, с интервал от поне една седмица между всяко от
тях, като едно от тях е в неприсъствен ден. Удостоверено е, че не е намерен
адресатът или лице, съгласно да получи поканата, поради което е залепено
уведомление на входната врата, като в рамките на двуседмичния срок длъжникът не
се е явил да получи книжата. В тази хипотеза на основание чл.47, ал.3, изр. посл. от ГПК следва да бъде извършена служебна справка
относно регистрирани трудови и граждански договори на длъжника или място на
упражняване на стопанска дейност, с оглед извършване на връчване по
месторабота. Частният съдебен изпълнител разполага с достъп до тези сведения на
основание чл.16 от ЗЧСИ, но по делото не са представени доказателства в случая
това правомощие да е било упражнено от връчителя.
Касае се за съществен пропуск, водещ до незавършеност на фактическия състав на
процедурата по връчване, което е пречка за приложение на фикцията по чл.47,
ал.5 от ГПК за редовност на връчването чрез залепване на уведомление. Налага се
изводът, че процедурата по връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост
до ответницата съдлъжник е опорочена, поради което потестативното право на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не е
надлежно упражнено. Липсата на доказателства за настъпила изискуемост на
удостоверените вземания обуславят неговата неоснователност по отношение на ответницата съдлъжник - Д.В.П..
Ето защо съдебния акт на първоинстанционния съд като краен резултат е
правилен и следва да бъде потвърден в обжалваната част, като се има предвид
посочените по – горе мотиви. В останалата част решението не е обжалвано и
влязло в сила.
По отношение на възражението, направено от въззивника,
че крайният срок на договора за кредит е настъпил преди обявяването на
предсрочната изискуемост, поради което отпада необходимостта за уведомяване за
предсрочната изискуемост, съдът не следва да разглежда, тъй като е направено
след приключване на съдебното дирене.
С оглед цената на иска, в размер на 4792,84 лв., настоящето
въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1209/18.09.2019г.,
постановено по гр.д. № 6087/2018г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.