РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1461/1.8.2023г.
гр. Пловдив, 01.08.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора
Славена Костова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева к.а.н.д № 755 по
описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив чрез юрисконсулт Б.К.,
срещу решение № 77 от 16.01.2023 г., постановено по а.н.д № 5903 по
описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, 23-ти н.с., с което е отменено
наказателно постановление № 661650-F6482819/13.09.2022 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, с което на „Уелнес Ми 2019“ ЕООД на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
125, ал. 5, вр. чл. 125, ал.1 ЗДДС за м.12.2021 г.
Касационният
жалбоподател намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се изводът на районния съд, че в хода на административното производство
е допуснато нарушение на материалния закон. Сочи, че при анализ на съдържанието
на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от
ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС субект -
търговец, следва да се направи извод за това, че както неподаването на справка -
за декларация по ДДС, така и неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е
приложима санкцията по чл.179, ал.1 от ЗДДС. Според касатора изискването да се
подават заедно, предвидено в нормата на чл. 125, ал.3 от ЗДДС, произтича от
самия характер на отчетните регистри, въз основа на които именно, съгласно
чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката - декларация. Ето защо и
санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата на чл. 179 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с
нормата на чл.18 от ЗАНН. Отделно, не се установява и нарушение на правилото
„не два пъти за едно и също нещо", като жалбоподателят не e ангажирал
доказателства друго наказателно постановление по отношение на същото нарушение
да е влязло в законна сила. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на
наказанието не надхвърля необходимото за постигане на целите на
административното наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи
обстоятелства, които да имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се възразява
срещу размер на разноските на другата страна.
Ответникът
по касационната жалба – „УЕЛНЕС МИ 2019“ ЕООД, не взема становище по жалбата.
Окръжна
прокуратура - гр. Пловдив чрез представителя си намира обжалваното решение е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с
надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол, поради което се явява допустима.
За да
отмени издаденото наказателно постановление, районният съд е приел, че е
изпълнението на законовото задължение за подаване на справка декларация и на
отчетни регистри се осъществява чрез едно действие, респективно неизпълнението
на това задължение представлява единно деяние под формата на едно противоправно
бездействие. подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на
справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява
едно противоправно бездействие, в нарушение на една материално правна норма -
чл. 125, ал. 5 ЗДДС и води до един и същ противоправен резултат - недеклариране
на данък, по реда и в срока установен от закона.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че така направеният от районния съд краен извод в
решението му се явява само отчасти законосъобразен. В действителност, според
касационния съд в случая самата отмяна
на наказателното постановление се явява законосъобразен краен резултат, но не и
по мотивите, изложени от Районен съд Пловдив.
От
съдържанието на санкционната разпоредба на чл.179, ал.1 от ЗДДС относно
отделните задължения на регистрирания по ДДС субект, следва да се направи
извод, че както неподаването на справка - декларация по ДДС, така и
неподаването на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179,
ал.1 от ЗДДС. Всяко от задълженията – за подаване на справка - декларация по
чл.125, ал.1 от ЗДДС, така и за подаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС са отделни такива на задължения субект, относими към декларирането и
съответно към отчитането му. В случая следва да се изхожда от хипотезата на
санкционната разпоредба на чл.179 от ЗДДС, която ясно прави разграничение на
две отделни изпълнителни деяния – неподаване на справка -декларация по чл.125,
ал.1 от ЗДДС и неподаването на отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС, съответно
неподаването в срок на всяко едно от тях, всяко от които осъществяващо състав
на отделно нарушение. Изискването да се подават заедно, предвидено в нормата на
чл.125, ал. 3 от ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които именно, съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС, се съставя и справката -
декларация. Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения
при неподаване, на който и да било от двата документа, респективно неподаването
им в срок. Поради това и съдът намира,
че санкционирането на нарушителя за всяко от посочените в разпоредбата
на чл.179, ал.1 от ЗДДС отделни хипотези на нарушения не само не е недопустимо,
но е изцяло в съответствие с нормата на чл.18 от ЗАНН.
Не се
установява в случая и нарушение на правилото "не два пъти за едно и също
нещо". Не става ясно от решението на какво се е позовал районният съд, за
да приеме, че е налице и друга наложена санкция за същото нарушение и да отмени
процесното НП. Не се представят такива доказателства и от жалбоподателя за наличие
на друго наказателно постановление за същото нарушение да е влязло в законна
сила.
Съдът
намира, че са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН.
АУАН е
съставен на 11.04.2022 г. неприсъствено в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр.
първо от ЗАНН – „когато нарушителят е известен, но не може да се намери“, след
което е надлежно предявен на представляващ дружеството на 20.07.2022 г., а НП е
издадено на 13.09.2022г., т. е. в рамките на 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН. Представени са и доказателства за изпращане на пощата на покани за
съставянето на АУАН за м.12.2021 г., изпратени на адрес: ***, който не е ясно
какъв е на дружеството, съобразно записаното в товарителниците и представена
покана от 25.01.2022 г. Съгласно представени в оригинал две известия за
доставяне, изпратени до този адрес, е видно, че на разписките е отразено от
пощенския оператор „непотърсена“ на дата 07.02.2022 г. и от 16.02.2022 г. и по
втората разписка - от 14.03.2022 г. и от 25.03.2022 г, от които е видно, че
дружеството не може да бъде намерено на посочения адрес. Изпратени са поканите
с обратни разписки и на адреса на управление в гр. Пловдив, но не са спазени
изискванията на Закона за пощенските услуги, тъй като липсват изобщо отбелязвания
на кои дати лицето е било търсено, но не
е намерено.
Съобразно
разпоредбата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от Закона за пощенските услуги условията за
доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети се определят с общи
правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. Съобразно
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 - 3 от Общи правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г.
на Комисията за регулиране на съобщенията препоръчаните пощенски пратки се
доставят на адреса на получателя срещу подпис. Препоръчаните пощенски пратки
може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя,
живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност,
като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило
пратката. Когато при посещението на адреса поради отсъствие на получателя по
ал. 1 или лицето по ал. 2 пощенската пратка не може да бъде доставена, в
пощенската кутия се оставя писмено служебно известие с покана получателят да се
яви за получаване на пратката в пощенската служба в срок, определен от
пощенския оператор, не по-кратък от 20 дни, но ненадхвърлящ 30 дни от датата на
получаване в пощенската служба за доставяне. Броят на служебните известия и
времевият интервал на уведомяване на получателите се определят от пощенските
оператори в общите условия на договора с потребителите, като броят на
служебните известия е не по-малък от две. Анализът на цитираните разпоредби
обосновава извод, че препоръчана пратка с известие за доставяне може да бъде
върната от пощенски оператор с формалната причина "непотърсена", при
съобразяване на посочените правила и когато получателят не се е явил при
пощенския оператор да получи пратката си в предоставения му най-малко 20-дневен
срок и при най-малко две отправени служебни известия за това. Поради това и
отбелязването от страна на приемащото пощенско дружество, че пратката е
"непотърсена" от получателя, може да бъде тълкувано в смисъл, че лицето
не е намерено на адреса по смисъла на
чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, но само когато е налице спазване на цитираната
разпоредба на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети, освобождаваща пощенския оператор от
задължението му отново да търси получателя на адреса.
В тази
насока и доколкото не е била изобщо връчена покана на "УелнесМи2019"
ЕООД за съставяне на АУАН, на която дружеството да не е изпратило представител
и по преписката не е удостоверено надлежното изпълнение на процедурата по
връчване на покана за съставяне на АУАН, за да се приеме безпротиворечиво, че
известният нарушител не може да се намери, за да му се връчи поканата, то не е
било обосновано приложението на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в
отсъствие на нарушителя. Поради това и съставяне на акта в негово отсъствие е
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като засяга правото на
лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, да участва в
производството в най – ранния му етап, като съществено се засяга предвидената в
закона възможност /по арг. от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/ нарушителят да направи
възражения по АУАН още при самото му съставяне. Отделно от това, присъствието
на нарушителя при съставяне на АУАН е гаранция за действителното му съставяне
на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което е от значение и за
преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, както и че е съставен в
присъствието на посочения в него свидетел.
Издаването
на наказателното постановление при установено съществено нарушение на
процесуалните правила – в случая съставяне на акта в отсъствие на представител
на дружеството-нарушител при липса на която и да било от хипотезите по чл. 40,
ал. 2 от ЗАНН, е основание за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно, без да се обсъждат доводите относно това дали нарушението е
маловажно или не. Затова и като е отменил същото, на практика районният съд е
достигнал до законосъобразен краен резултат с решението си.
Ето защо
и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XXIV състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 16.01.2023 г., постановено по
а.н.д № 5903 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, 23-ти н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.