Решение по дело №3687/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 632
Дата: 1 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Шкодрова
Дело: 20213110203687
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. Варна, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20213110203687 по описа за 2021 година
МОТИВИ: Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на
процесуален представител на санкционираното лице против Наказателно постановление
№23-0001006 от 20.11.2020г., на Началник отдел «Контрол» в РД «АА» Варна.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна
страна и приета за разглеждане от съда.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност на НП. Сочи се,че екземпляр от АУАН не е
връчван на въззивника и това съществено е нарушило правото му на защита. Въззивникът
счита, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като липсва описание на
нарушението, конкретното място, където е извършено, както и не са описани
доказателствата , които го потвърждават. Налице е несъответствие между описанието на
нарушението, приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна такава.
Нарушението е несъставомерно, тъй като условие за движение на МПС през светлата част
на денонощието е наличие и изправност на дневните светлини. В настоящия казус
проверката е извършена през светлата част на денонощието. В чл.71 и следващи са налице
легални определения на понятията «значителни» и «незначителни» неизправности, като от
анализа на същите не се извежда, че неработещи предни габаритни светлини са «значителна
неизправност». Формулира се искане за отмяна на НП.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се представлява. В молба поддържа
жалбата си, като счита, че неработещите светлини представляват случайно събитие , като в
чл.101 от ЗДвП е предвидено, че при възникнала неизправност в превозното средство, която
застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре на място и да я отстрани
или да придвижи превозното средство до място за нейното отстраняване. В настоящия казус
липсват данни да е била застрашена сигурността на движението.
Не е установено на какво се дължи дефекта на светлинния източник- дали на
техническа неизправност или водачът не е запуснал габаритните светлини. Автомобилът се е
движел с всички изправни други светлини, които са гарантирали безопасността на
1
движение, поради което констатирания дефект представлява незначителна неизправност.
Представител на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище по
основателността на жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:


На 25.02.2021г. служители на РД“АА” Варна, сред които св. Й., извършвали
проверки на товарни автомобили, осъществяващи движение в гр. Варна. КПП „ ул. Девня-
бул.“Република“ било устроено срещу хипермаркет „Аветисян“, в посока към ЖП гарата.
При това, около 14,10 часа спрели за проверка и товарен автомобил- „Волво ФХ4Х25“ с
рег. №*** , категория Ен 3, с прикачено полуремарке кат. №4, с рег. №А1962ЕК,
собственост на „Марко Транс“ ЕООД, управляван от въззивника Д.. По време на проверката
служителите на АА установили, че автомобила е технически неизправен- предните му
габаритни светлини не работели.
За констатираната техническа неизправност на превозното средство бил съставен
акт за установяване на административно нарушение. В съдържанието на акта било описано
установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. АУАН бил
предявен на въззивника и той го подписал без възражения. Възражения не били депозирани
и впоследствие.
На 18.06.2021г. било издадено НП, видно от съдържанието на което
административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в
акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена
правна квалификация по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП вр. чл.101 ал.4 вр. Приложение №5, част І,
т.4.2.1 , б. «а» от Наредба №32/16.12.2011г. и въззивникът бил санкциониран на осн. чл. 179
ал.6 т.2 от ЗДП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - показанията на разпитаният в с.з. свидетел Й., както и
приложените по административонаказателната преписка и делото писмени доказателства –
АУАН №289402; пътен лист и др.
След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя, и
административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН -
акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от
откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за
установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление
съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по
административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено
административно нарушение като правилно е определена квалификацията по ЗДП. При
определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата
санкционна норми на ЗДП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
2

По отношение доводите, наведени от въззивника за отмяна на НП, съдът прецени тяхната
неоснователност , предвид на следното :

Въззивника сочи, че екземпляр от АУАН не му е връчван на въззивника и това
съществено е нарушило правото му на защита.
Доколкото от съдържанието на приложения по делото екземпляр от АУАН се установява,
че екземпляр от акта е бил връчен на въззивника на 25.02.2021г. и за това е била надлежно
оформена разписка, съдът намери възражението за неоснователно.

Въззивникът счита, че са нарушени чл.42 т.3 и т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като
липсва описание на нарушението, конкретното място, където е извършено, както и не са
описани доказателствата , които го потвърждават. Налице е несъответствие между
описанието на нарушението, приетата за нарушена правна норма и приложената санкционна
такава.
По така наведените възражения съдът намери за нужно единствено да отбележи, че
при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени
нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото извежда
еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда
като достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се
обоснове дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването
му, като е налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е
произнасял по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен
обем за правилното решаване на административно наказателната преписка и не е
възникнало задължение за допълнително разследване.
Съдът, при проверка на съдържанието на НП констатира, че в обстоятелствената му
част са описани всички елементи от състава на нарушението, състоящо се в управление на
превозно средство с „значителна“ техническа неизправност.

Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване и дата, както и по своята
правна квалификация. Съдът констатира правилно приложение на закона при
квалифицирането на деянието с НП, както и вписване в съдържанието на НП на
доказателствата, потвърждаващи нарушението.
Съдът намери, че правилно установените факти са били съотнесени към разпоредбата
на чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП, предвиждаща санкциониране на лице – водач на моторно
превозно средство,което управлява технически неизправно пътно превозно средство при
констатирани значителни неизправности.

Счита се, че нарушението е несъставомерно, тъй като условие за движение на МПС
през светлата част на денонощието е наличие и изправност на дневните светлини. В
3
настоящия казус проверката е извършена през светлата част на денонощието. В чл.71 и
следващи са налице легални определения на понятията «значителни» и «незначителни»
неизправности, като от анализа на същите не се извежда, че неработещи предни габаритни
светлини са «значителна неизправност».
Съдът не констатира да е допуснато такова нарушение.

Приложение №5, част І, 4.2.1. б.“а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства очертава начините на извършвавне на проверка и това са : Визуална проверка „.
В настоящия казус се установява, че е била извършена визуална проверка, като св. Й.
сочи, че водача сам е запускал светлините и по този начин е било установено , че предни
габаритни светлини са дефектни – не работят.
Доколкото неработещите габаритни светлини са установими от водача преди всяко
движение на превозното средство, без да са необходими специални познания и именно на
водача е вменено задължението да управлява технически изправно ППС, съдът намери, че
правилно е било прието от наказващия орган, че е осъществен съставът на нарушението.
Въззивникът счита още, че неработещите светлини представлят случайно събитие ,
като в чл.101 от ЗДвП е предвидено, че при възникнала неизправност в превозното средство,
която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре на място и да я
отстрани или да придвижи превозното средство до място за нейното отстраняване. В
настоящия казус липсват данни да е била застрашена сигурността на движението.
Съдът констатира, че в настоящия казус въззивникът е бил санкциониран за това, че
е управлявал технически неизправно пътно превозно средство, като законът не прави
разлика относно момента на възникване на техническата неизправност, доколкото с чл.139
ал.1 т.1 от ЗДП категорично се сочи , че движещите се по пътя пътни превозни средства
трябва да бъдат технически изправни.
Препращането към нормата на чл.101 ал.4 изрично предвижда единствено
приложението на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства при определяне на вида техническа
неизправност.

Въззъвникът сочи, че не е установено на какво се дължи дефекта на светлинния
източник- дали на техническа неизправност или водачът не е запуснал габаритните
светлини.
Видно от показанията на св. Й., въззивникът Д. сам е запускал светлините на
превозното средство, за да бъде извършена визуална проверка, при което е било
констатирано, че същите са дефектни и не светят.
Сочи се, че автомобилът се е движел с всички изправни други светлини, които са
гарантирали безопасността на движение, поради което констатирания дефект представлява
незначителна неизправност.
Съдът не споделя подобна позиция, изхождайки от приложената методика, с която са
определени еднакви изисквания и критерии при оценка на изправността на отделните
4
елементи.Правилно е била приложена тази методика, съобразно разпореденото с чл.101 ал.4
от ЗДП и правилно техническата неизправност е била квалифицирана като «значителна».


Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че следва да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно.


Водим от горното, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000770 от 18.06.2021г., на Директор на РД «АА» Варна, с което
на КР. Д. Д. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на осн.
чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП.


Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5