Р Е Ш Е Н И Е
№……..………./……..……….2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело № 1262 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.
№ 27697/15.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б., срещу Решение №
1305 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 13619/2019 г. по описа на
РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено, че А.А.Н.,
ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. Варна кв. Бриз – Юг, ул. ****,
действащ чрез адвокат Р.С., не дължи
на въззивника, сумата в размер на 3121.70 лева, представляваща стойността на ел. енергия, начислена
по едностранна корекционна процедура, за която е издадена фактура № **********/15.07.2019
г., за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв. Бриз - Юг, ул. ****,
за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. с кл. № ********** и аб.
№**********.
Въз
въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски. Въззивникът твърди, че е налице правно
основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл.
200, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 38, ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с Решение ОУ-060 на КЕВР на
07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Твърди се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на
реално потребено от абоната количество ел. енергия, защото е осъществен достъп
до вътрешността на електромера, като в схемата на свързване на СТИ е свързана
/запоена/ допълнителна платка с елементи, включена към трите измервателни
системи, поради което електромерът не съответства на одобрения тип. Излага се,
че доставеното количество ел. енергия е безспорно доставено и потребено от
въззиваемия. Навежда се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1
от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.
В условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 263 от ГПК, въззиваемият е подал писмен отговор на
въззивната жалба. В отговора се
твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което
депозираната въззивна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение, а атакувания съдебен акт да бъде потвърден. Въззиваемият
оспорва доводите на въззивника за наличие на правно основание, от което да
произтича гражданското притезание, предмет на настоящото производство,
доколкото ОУ, касаещи едностранното преизчисляване на доставена ел. енергия за
минал период, са неравноправни по смисъла на ЗЗП. Оспорва и реалността на
доставената електроенергия. Въззиваемият поддържа, че не може да бъде приложена
корекционната процедура и по чл. 48 и чл. 50 от ПИКЕЕ, тъй като същата
противоречи на чл. 2, ал. 2 от ЗЕ и на чл. 82 от ЗЗД, които са нормативни
актове от по-висок ранг, което обуславя приложението на чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Лила
М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на
сторените разноски в хода на производството, като поддържа възражението за
прекомерност на уговорения в полза на процесуалния представител на въззиваемия
адвокатски хонорар.
Въззиваемият,
редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба
с вх. № 261245/13.07.2020 г. поддържа отговора на въззивната жалба и моли за
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на
Окръжен съд-**** съобрази следното:
Производството
по гр. д. № 17413 по описа за 2019 г. на РС-*****, ГО, е образувано по предявен
отрицателен установителен иск от ****** против „Енерго Про-Продажби“ АД, за
приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3121.70 лева,
представляваща стойността на ел. енергия, начислена по едностранна корекционна
процедура, за която е издадена фактура № **********/15.07.2019 г., за обект на
потребление, находящ се в гр. ******, за периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019
г. с кл. № ********** и аб. №**********.
В
исковата молба ищецът
твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от ответното
дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за използвана ел. енергия,
като е начислена процесната
сума. Същият оспорва изцяло извършената едностранна корекционна процедура.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „ЕНЕРГО –
ПРО ПРОДАЖБИ” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е
извършената проверка от служители на „ЕНЕРГО – ПРО МРЕЖИ”, като констатациите
са отразени в протокол от 18.04.2019г. Извършена е корекция на осн. чл. 48,
ал.1, т.1, б. „б” от Правила за
измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), одобрени от ДКЕВР, обн. В ДВ бр.
98/2013г.(отм.). Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на
уреда за отчитане на ел. енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена
или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с ПИКЕЕ. Посочва, че на
осн. ОУ на ДПЕЕ потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната
ел. енергия в сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Настоящият
съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Не
е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в
продажбено правоотношение по силата, на което ответникът
продава на ищеца
електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати
определена цена. На 18.04.2019 г. служители на
„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1127031700231654
на обект на ищеца А.А.Н.,***, в присъствието на член
от домакинството на ищеца-потребител – М. Н. и потребителя.
Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 588096
и е изпратен за проверка в БИМ. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен
протокол № 1105575,
който е подписан от служителите в присъствието на потребителя и член от
неговото домакинство.
От Констативен протокол № 1300/05.07.2019 г. на Българския институт по
метрология се установява, че е
осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в схемата на електромера
е свързана /запоена/ допълнителна платка с елемнти включена към трите
измерителни системи, поради което електромерът не съответсвта на одобрения тип.
На основание извършената
проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че
съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена
електрическа енергия.
Въз основа на констатациите от
проверката „Електроразпределение Север“ АД е съставило справка за корекция № 53943_SFF1 от 10.07.2019 г. за обекта за
периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г., като видно от същата периодът
обхваща общо 90 дни и общото начислено
количество ел. енергия за процесния период е 15791.76 квтч. Издадена е и
фактура № **********/15.07.2019 г. за сумата от 3121.70 лева.
От заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническата експертиза
/СТЕ/, кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено и неоспорено
от страните, се установява, че в периода от 19.01.2019 г. до 18.04.2019 г. през
процесния СТИ е преминала цялата доставена и потребена от ползвателя ел.
енергия, но на дисплея не е отчетено действително консумираното количество
електроенергия, монтираното допълнително устройство, е причина потребената ел.
енергия да се измерва и отчита с грешка много по-голяма от дипустимата
плюс/минус 2%. Изчисленото количество ел. енергия е предполагаемо, тъй като във
формулата, чрез която се изчислява коригиращата сметка параметърът „време“ не е
известен, определен е служебно. Констатира се още, че схемата на свързване на
СТИ с елкетроразпределителната мрежа не е променена. Налице е неправомерно вмешателство
върху трите измервателни системи на СТИ. През процесния период, процесният
електромер не е измерила и отчела цялото доставено и потребено количество
електроенергия. Математическите изчисления по извършената корекционна процедура
съгласно съответната методика посочена в чл. 38, ал. 3, т. 2 от ОУ са
аритметично точни. Установява се още, че изчислената електроенергия за периода
от 90 дни може да бъде доставена.
В
проведеното открито съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и
допълва, че в конкретния случай не е налице софтуерна намеса, а става въпрос за
хардуерно вмешателство – има добавено допълнително устройство в електромера.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по
валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му
част.
Постановеното решение
е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената
писмена форма, поради което същото е валидно.
Съдебният акт е
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват
отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от
посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни
правни норми.
Предявен
е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена
електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или
неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената
в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е
следвало да установи, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при
която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия,
че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, че е извършил корекция
на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В
конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител на ел.
енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена като
корекция на сметката му. Спорно се явява обстоятелството дали са били налице
предпоставките за едностранно извършване на корекция на стойността на
потребената електроенергия за релевирания период.
В
правната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, е предвидена възможност за извършване на корекция за потребена електроенергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила, чието приемане е от
компетенцията на ДКЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на ответника да изчислява
и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от установяване на неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа. Съобразно изготвените констативен
протокол и заключението на вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в
случая не се касае за неправомерно присъединяване към електроразпределителната
мрежа. Причината за установената липса на отчитане е резултат от неправомерно
вмешателство върху трите измервателни системи на СТИ чрез монтиране на
допълнително устройство в схемата на свързване, довело до отклоняване на
отчитаната ел. енергия.
Наред
с изложеното обаче, служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на
обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г.
Същите са издадени от Председателя на КЕВР (приети с Решение на КЕВР по т. 3 от
Протокол № 147/14.10.2013 г.) в съответствие с предвиденото в чл. 83 ал. 1 т.
6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и
съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи
принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или
неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл.
21 ал. 1 т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С
Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен
състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56
от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени, а с Решение № 2315 от
2018 г. на ВАС на РБ – ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. са
отменени и чл. 48 – 51 от ПИКЕЕ. По аргумент от
разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение за неговата отмяна и действа занапред.
В
тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ не са приложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 18.04.2019 г. – след пълната отмяна на
ПИКЕЕ, което обуславя извода за липса на законово основание, от което да
произтича гражданското притезание на въззивното дружество. В отменените
разпоредби се съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката,
която служи като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на
сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му. Доколкото законодателят не е предвидил друг
ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на
сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия и
извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид
строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат
защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.
Съгласно
чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен
акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат
служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в
сила на съдебното решение. В случая компетентен орган по смисъла на цитираната
разпоредба се явява Комисията по енергийно и водно регулиране /КЕВР/, която
съобразно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 вр. ал. 1, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ има правомощия да приема правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. След изтичането на срока по чл. 195, ал. 2 от АПК
Комисията издаде нови ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, като в § 2 от
ПЗР предвиди, че процедурите по преизчисляване на количество електрическа
енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до
влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на
съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след
01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна
пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на
операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно
регулиране. Предвид изложеното следва да се приеме, че в настоящия случай,
доколкото процесният констативен протокол е съставен след пълната отмяната на
приложимите разпоредби от ПИКЕЕ /отм./, то липсва приложим материален закон, в
съответствие с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като с решението на ВАС е
отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, която определя редът, по
който се извършват проверките на СТИ. Липсващата нормативна уредба не може да
бъде заместена по аналогия с правни норми съществуващи в други източници на
правото, тъй като съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения се
уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят последиците на
решението на административния съд за преустановяване занапред действието на
съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Настоящият съдебен
състав напълно споделя трайната съдебна практика на ВКС досежно едностранната
корекция на сметка за минал период въз основа на ОУ на дружеството-оператор. В
редица решения на касационната инстанция, постановени след допускане до
касационно обжалване на въззивни решения именно по въпроса дали едностранната
корекция на сметки е допустима и дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази
възможност са нищожни /напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено
по т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. №
39/2010г., Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение
№ 104/2010г. по т. д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. №
225/10 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. №
1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о. и др./ е прието, че клаузите
от ОУ, регламентиращи възможността доставчикът едностранно да коригира
сметките на абонатите за потребена ел. енергия за минал период, са
неравноправни, поради което са нищожни – чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Предвид
гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ
резултат от разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да
ревизира произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 450.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обективираното от въззивника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно,
доколкото същата тази страна, която е направила
възражението за прекомерност, сама е оценила високо фактическата и правна
сложност на делото като е уговорила и изплатила на своя процесуален
представител адвокатско възнаграждение в размер на 1068.00
лева с ДДС, а фактическата и правна сложност на делото е еднаква за двете
страни в процеса – в този смисъл е и Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 7153/2014 г., IV г. о., ГК.
Водим
от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1305 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. №
13619/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 16-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“,
бул. „Владислав Варненчик” 258, ДА
ЗАПЛАТИ на А.А.Н., ЕГН **********, с адресна регистрация: гр. *******, сумата в размер на 450.00 лева,
представляваща сторени пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.