№ 18310
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110167295 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е въз основа на искова молба от „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес
на управление . (ищец), подадена чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт Л. М.. Ищецът твърди, че между него и ответника със силата на
пресъдено нещо е било установено, че ответникът му дължи сумата 2 747 лева и 21
стотинки, представляваща стойността на изразходената и незаплатена електрическа
енергия, начислена въз основа на констативен протокол № 1018751 от 14. 11. 2017 г. и
съобразно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия поради
установени нарушения, довели до промяна на електрическата схема на средството за
търговско измерване. Въпреки влизането в сила на съответното решение № 67431,
постановено на 18. 03. 2019 г. от 157-и състав на Софийския районен съд по гр. дело №
5134 по описа му за 2018 г., ответникът така и не заплатил дължимата сума. Ищецът
твърди, че ответникът изпаднал и в забава на 05. 12. 2017 г., тоест един ден след
падежа на задължението, поради което дължи обезщетение за забава до 14. 10. 2022 г.
в размер на 1 307 лева и 24 стотинки. Иска от съда да осъди ответника да му заплати
стойността на електрическата енергия ведно със законовата лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното плащане, както и обезщетението за
забава. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника В. И. А., ЕГН **********, адрес ., съдебен адрес ., действуващ чрез
назначения му от съда особен представител адвокат Е. К.-Д.. Ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Отрича да дължи
претендираните суми, като намира, че исковата молба не е подкрепена с доказателства.
Заявява, че ищецът трябва да докаже исковете си по основание и размер независимо от
отхвърлянето на иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
недължимостта на сумата 2 747 лева и и 21 стотинки. Прави възражение за изтекла
1
погасителна давност за периода от 14. 11. 2017 г. до влизането в сила на решението на
157-и състав на 26. 06. 2019 г. Отрича да е била реално доставена електрическа енергия
в размер, който да съответства на претендираната от ищеца стойност. Иска от съда да
отхвърли исковата претенция.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
При служебна проверка съдът намира, че исковата молба е подадена от
заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и отговаря
и на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е
редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Ищецът предявява два кумулативно съединени осъдителни иска с правни
основания чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ, съответно чл.
86, ал. 1 ЗЗД във връзка с доставянето на електрическа енергия спрямо обект на
потребление, находящ се в ., клиентски номер ., през периода 17. 08. 2017 г. - 14. 11.
2017 г. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
във връзка с тези искове наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, свързано с доставянето на електрическа енергия през съответния период,
стойността на доставената електрическа енергия, настъпването на изискуемостта на
задължението за заплащането й, изпадането на ответника в забава, периодът на
забавата и размерът на обезщетението за забава. Ответникът е въвел евентуално
възражение за изтекла погасителна давност. Във връзка с това възражение в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
основание за спирането или/и прекъсването на течението на погасителната давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през 2018 г.
ответникът предявил отрицателен установителен иск срещу ищеца с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, с който целял да отрече съществуването на на задължението за
заплащането на сумата 2 747 лева и 21 стотинки, представляваща стойността на
коригираното количество електрическа енергия, начислено за клиентски номер
30035130525 за периода 17. 08. 2017 г. - 14. 11. 2017 г. съгласно констативен протокол
№ 1018751/14. 11. 2017 г. Така било образувано гр. дело № 5134 по описа на
Софийския районен съд, 157-и състав, за 2018 г. Това съдопроизводство в крайна
сметка приключило с решение № 67431, постановено на 18. 03. 2019 г., влязло в сила
на 26. 06. 2019 г., с което така предявеният отрицателен установителен иск бил изцяло
отхвърлен.
При това положение съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че
искът за присъждането на доставената електрическа енергия не бил доказан по
основание и размер. При воденето на отрицателния установителен иск ищецът трябва
да докаже единствено наличието на конкретен и належащ правен интерес от воденето
на иска. Ответникът по отрицателния установителен иск обаче следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване всички елементи от правопораждащия
фактически състав на отреченото право. Само при съответно доказване от страна на
ответника отрицателният установителен иск може да бъде отхвърлен. Затова и
отхвърлянето на отрицателния установителен иск води до установяването със сила на
пресъдено нещо на съществуването на съответното субективно право.
Предвид влизането в сила на решението по цитираното гражданско дело този
въпрос вече е бил вече окончателно разрешен. Настоящият съдебен състав е обвързан
2
от така формиралата се сила на пресъдено нещо и е длъжен да приеме, че
претендираното в настоящото производство субективно право съществува, че то е
доказано по основание и размер, а също така и че негов носител е ищецът по
настоящото дело, а не съответният мрежови оператор. При липса на данни за отмяна
на влязлото в сила съдебно решение (чл. 303 ГПК и сл.) ответникът не може да отрича
възникването и размера му освен въз основа на юридически факти, които са настъпили
след приключването на съдебното дирене по предходното гражданско дело между
страните.
Щом като паричното притезание, предмет на предходното и настоящото дело,
следва да бъде прието за доказано както по основание, така и по размер, то се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалното възражение на
ответника за изтекла погасителна давност. Дали твърдяното от ответника изтичане на
погасителна давност може да съставлява юридически факт, настъпил след края на
съдебното дирене в предхоното производство, водено между страните за същото
юридическо задължение? Според разбирането на настоящия съдебен състав отговорът
на този въпрос е положителен. При воденето на отрицателен установителен иск
ищецът има правен интерес да отрече самото възникване на отричаното субективно
право. Тежестта да посочи всички основания, на които то може да е възникнало, и да
проведе пълно и главно доказване на което и да е от тях, е за ответника по
отрицателния установителен иск. От друга страна, ищецът по отрицателния
установителен иск не е длъжен да изчерпи основанията, на които отрича
съществуването на съответното субективно право. Затова и според настоящия съдебен
състав ищецът по отрицателния установителен иск би могъл, но не е длъжен да
въвежда евентуални доводи за погасяването на отричаното субективно право по
давност (което би могло да се приеме за частичен отрицателен установителен иск в
същинския смисъл на понятието, защото тогава се отрича една само част от
субективното право - възможността за неговото принудително изпълнение). А дори и
да можеше да се приеме, че ищецът по отрицателния установителен иск трябва да
въведе доводите си за изтекла погасителна давност ако не с предявяването на иска, то
поне с добавянето на ново основание до края на първото открито съдебно заседание
съгласно чл. 214, ал. 1, изр. първо ГПК, правно значение за него има юридическият
факт на изтичането на погасителната давност. Ако до приключването на най-късния
момент за въвеждането на това допълнително основание погасителна давност все още
не е била докрай изтекла, то ищецът по отрицателния установителен иск не би могъл
да се позове на нея.
В разглеждания случай от представения заверен препис от мотивите към
предходното съдебно решение е видно, че ищецът по отрицателния установителен иск
се е задоволил да отрече само възникването на субективното право и не е въвел
доводи за изтекла погасителна давност. Крайният момент на изтичането на
погасителната давност, на който ищецът по отрицателния установителен иск и
ответник по настоящото дело се позовава сега, е денят преди влизането в сила на
предходното съдебно решение, тоест 25. 06. 2019 г. Този момент очевидно е след
постановяването на съдебното решение, а следователно и след приключването на
първото открито съдебно заседание по предходното дело - последният момент, в който
ищецът по отрицателния установителен иск е могъл да въведе като евентуално
основание на иска си изтичането на погасителната давност. При това положение
настоящият съдебен състав приема, че възражението на ответника за изтекла в негова
полза погасителна давност, направено за пръв път с отговора на исковата молба по
3
настоящото дело, не е преклудирано и следва да бъде разгледано по същество.
Каква обаче е приложимата спрямо субективното право за заплащането на
стойността на коригираната съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) сметка за електрическа енергия? Отговорът на този
въпрос се корени в правното естество на вземането за коригираната стойност на
електрическата енергия. Съдебната практика за това естество е противоречива. Едни
съдебни състави намират, че основанието на това субективно право е договорно -
договор за покупко-продажба на електрическа енергия. Други съдебни състави
намират основанието на това субективно право в принципната забрана на
неоснователното обогатяване. Трети съдебни състави приемат, че това вземане има
деликтно основание - възниква вследствие на кражба на движимата вещ елеткрическа
енергия или/и престъплението по чл. 243в НК. Според разбирането на настоящия
съдебен състав законодателството понякога предвижда различни основания за
възникване на субективни права в защита на един и същ интерес - понятие,
обозначавано в теорията като „конкуренция на притезания“ (Витали Таджер,
„Гражданско право на Народна република България“). Така например собственикът
на недвижим имот, който го е отдал под наем, разполага с два различни иска за
обезщетяването на нанесените от наемателя имуществени вреди - деликтен на
основание правото му на собственост и договорен на основание неизпълнението на
договора за наем. В такива случаи правоимащото лице може да предпочете кой иск да
предяви, за да удовлетвори пълноценно законните си интереси.
В разглеждания случай ищецът по настоящото дело е посочил сам в исковата
молба, че основава претенцията си на чл. 98а ЗЕ. Предвид формулировката на този
законов текст следва да се приеме, че ищецът е избрал да защити законните си
интереси на договорно основание, каквато е и дадената от първостепенния съд правна
квалификация. От съображения за пълнота тук следва накратко да бъде отбелязано, че
според разбирането на настоящия съдебен състав възникването на съответното
парично задължение не съставлява договорна отговорност на потребителя на
електрическата енергия. Никъде в ПИКЕЕ не е поставено изискване за виновно
поведение на потребителя или на друго лице. Изисква се само обективният факт на
неправилното отчитане или пълното неотчитане да е установен по надлежния ред.
Нещо повече: преобразуващото право на едностранна корекция възниква дори когато
средството за търговско измерване е било повредено от извънредни събития като
пожар, аварии, военни действия, природни бедствия – бури, проливни дъждове,
наводнения, градушки, земетресения, заледявания, суша, свличане на земни маси и
други природни стихии, стачки, бунтове, безредици и др. (чл. 49, ал. 6 ПИКЕЕ във
връзка с пар. 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба към ПИКЕЕ). След като правото
на едностранна корекция няма нужда изобщо да е свързано с човешко поведение, то
очевидно вината е правноирелевантна. Въпреки това не става въпрос за обективна
отговорност, уредена в подзаконов нормативен акт, а за правила за разпределение на
риска от неправилното отчитане или пълното неотчитане на разпределяната
електрическа енергия, уредени в пределите на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т.
6 ЗЕ.
Преизчислената съобразно правилата на ПИКЕЕ стойност на доставената
топлинна енергия идва да замести съществен елемент от договорното отношение при
установена по надлежния ред невъзможност същата стойност да бъде измерена чрез
съответното устройство. След като така преизчислената стойност на доставената
топлинна енергия замества неустановимата стойност на реално доставената топлинна
4
енергия, то трябва по аргумент за равното да се приеме, че паричните задължения за
заплащането на едната и на другата стойност на доставената електрическа енергия се
погасяват с една и съща погасителна давност. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС,
паричните задължения за доставянето на електрическа енергия, макар и през
различните периоди на доставяне да биват различни по размер, съставляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, които се погасяват със
специалната тригодишна погасителна давност. При това положение и предвид
изложените вече съображения настоящият съдебен състав приема, че субективното
право за стойността на преизчислената съобразно ПИКЕЕ стойност на доставената
електрическа енергия също се погасява със специалната тридогишна погасителна
давност.
От кой момент започва да тече тази специална тригодишна погасителна
давност? В чл. 49, ал. 2 от общите условия на ищеца по настоящото дело е предвиден
ред за връчването на книжа между страните по договорното отношение, към които
книжа следва да бъде отнесена и фактурата за преизчисленото количество
електрическа енергия (не може да бъде споделена изолираната съдебна практика на
някои въззивни състави в противен смисъл). Изпращането на фактурата на адреса за
кореспонденция на потребителя на електрическата енергия съставлява своеобразна
покана за плащане. Щом като става изискуемостта на съответното задължение
настъпва след изпращането на тази покана за плащане от кредитора на длъжника, то и
съгласно правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД погасителната давност за задължението
започва да тече от възникването му.
В кой точен момент тогава възниква задължението за заплащането на
коригираното количество електрическа енергия? Всяко парично задължение се
характеризира с размер. Без размер то е неопределено и не би могло да съществува.
Тъкмо неопределеността на размера на паричното задължение за заплащането на
стойността на доставената електрическа енергия в случаите на неизмерване или/и
неправилно измерване обуславя преизчисляването му съгласно ПИКЕЕ. От момента на
това преизчисляване размерът на задължението е вече определен и следва да се
приеме, че то е възникнало. От представената като писмено доказателство по делото
фактура се установява, че задължението за преизчислената стойност на доставената
елеткрическа енергия е било определено на датата на издаването й - 20. 11. 2017 г. От
този момент следователно трябва да се приеме, че е започнало течението на
тригодишната погасителна давност.
Щом началната дата на тригодишната погасителна давност е 20. 11. 2017 г., то
съдът следва тук да прецени дали до 20. 11. 2020 г. се установяват основания за
спирането или/и прекъсването на течението й. На неустановена дата през 2018 г.
ответникът по настоящото дело е предявил отрицателен установителен иск, с който е
отрекъл съществуването на същото субективно право, за по настоящото дело прави
възражение за погасителна давност. Означава ли това, че течението на погасителната
давност е било прекъснато през 2018 г. на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД? Според
разбирането на настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. В
трайната си практика по приложението на чл. 116, б. „б“ ЗЗД ВКС приема, че
погасителната давност се счита прекъсната с предявяването на иск от носителя на
спорното вземане (решение № 235 от 21. 09. 2012 г. по гр. дело № 1762/2011 г., III г. о.,
решение № 57/27. 06. 2018 г. по гр. дело № 591/2017 г., ІІ г. о., решение № 99/23. 10.
2018 г. по гр. дело № 4991/2017 г., ІІ г. о., решение № 705/29. 10. 2010 г. по гр. дело №
5
1744/2009 г., І г. о., решение № 99/10. 05. 2013 г. по гр. дело № 681/2012 г., І г. о.).
Предявяването на отрицателен установителен иск няма за последица предвиденото в
чл. 116, б. „б“ ЗЗД и чл. 115, б. „ж“ ЗЗД действие. Противното би означавало, че с
реализиране на защитата чрез оспорване на вземането от страна на длъжника по
изпълнителното дело се прекъсва течащата в негова полза погасителна давност, което
би довело до влошаване на положението му и противоречи на смисъла на закона. За да
бъде прекъсната и спряна погасителната давност на тези правни основания се изисква
кредиторът, а не длъжникът, да прояви активни правни действия.
В конкретния случай обаче отрицателният установителен иск за това субективно
право е бил отхвърлен с влязло в сила решение. Както беше вече изложено, действието
на влязлото в сила съдебно решение за отхвърлянето на отрицателния установителен
иск води до установяването на съществуването на отреченото с последния субективно
право. Затова и следва да се приеме, че в крайна сметка за субективното право за
стойността на преизчислената електрическа енергия поради установяването му с
влязло в сила съдебно решение съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е започнала да тече нова
петгодишна погасителна давност. Датата на влизането в сила на съответното съдебно
решение, 26. 06. 2019 г., предхожда датата на изтичането на специалната тригодишна
давност, 20. 11. 2020 г. Затова възражението на ответника за изтекла погасителна
давност следва да се приеме за неоснователно.
Що се отнася до акцесорното задължение за обезщетение за забава,
първостепенният съд приема следното. От представените по делото доказателства се
установява, че ответникът по настоящото дело е получил фактурата за преизчисленото
количество електрическа енергия, съставляваща своеобразна покана за плащане, на 23.
11. 2017 г. (л. 77). Срокът за доброволно изпълнение на процесното главно задължение,
описано в тази своеобразна покана, е бил до 04. 12. 2017 г. При това положение
ответникът по настоящото дело следва да се приеме за изпаднал в забава на първия
следващ ден - 05. 12. 2017 г. При това положение и съобразявайки данните от
експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза съдът приема, че
размерът на обезщетението за забава за въведения от ищеца период, начислено върху
главното задължение, възлиза на общо 1 354 лева и 50 стотинки. С оглед на
диспозитивното начало следва да бъде присъдена само сумата, претендирана от ищеца.
Разноски. При този изход на спора съдът трябва да присъди в полза на ищеца
сторените от него деловодни разноски. Те се изразяват в заплатената държавна такса в
размер на 162 лева и 18 стотинки, депозитът за възнаграждението на вещото лице в
размер на 350 лева, депозитът за възнаграждението на особения представител на
ответника в размер на 352 лева и 72 стотинки, както и юрисконсултското
възнаграждение. Последното съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото в размер на 50 лева. Така общо
дължимите разноски възлизат на 914 лева и 90 стотинки.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 98а, ал. 1 от Закона за енергетиката и ответника В. И. А.,
ЕГН **********, адрес ., да заплати на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
6
управление ., сумата 2 747 лева и 21 стотинки, представляваща стойността на
коригираното количество електрическа енергия, начислено спрямо обект на
потребление, находящ се в ., клиентски номер ., през периода 17. 08. 2017 г. - 14. 11.
2017 г., ведно със законовата лихва от 07. 12. 2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
ответника В. И. А., ЕГН **********, адрес ., да заплати на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК .,
седалище и адрес на управление ., сумата 1 307 лева и 24 стотинки, представляваща
лихва за забава, начислена от 05. 12. 2017 г. до 14. 10. 2022 г.
ОСЪЖДА ответника В. И. А., ЕГН **********, адрес ., да заплати на ищеца „.“
ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., сумата в размер на 914 лева и 90
стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7