|
|
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадесети състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
при секретаря Наталия Зирковска изслуша докладваното от съдията Йова Проданова адм. д. № 895 по описа за 2020 год.
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс
във връзка с чл.13, ал.6 от Кодекса за социално осигуряване.
Образувано е по
жалба на Е.М.М., ЕГН **********,*** против Заповед №ЗСП/Д-В-Д/21
от 07.02.2020 година на Директора на Дирекция «Социално подпомагане» - Девня, с
което е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.17 от Правилника за
приложение на Закона за социалното подпомагане. Заповедта е посочена като
предмет на оспорване в уточняваща молба, съобразно дадени от съда указания.
По
съображения за представяне на всички изисквани от закона документи,
установяващи правото й на претендираната помощ, жалбоподателката иска да бъде
отменена оспорената заповед.
Ответната страна, Директорът
на Дирекция «Социално подпомагане» - Девня оспорва жалбата.
Съдът, като
прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото
доказателства, приема следното:
Оспорената
заповед от 07.02.2020 година е потвърдена с Решение № 03-РД06-007 от 27.02.2020 година на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, като в него
не е посочено кой акт, пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване.
Нормата на чл.13, ал.6 от Закона за социалното подпомагане предвижда в тази
хипотеза, че предмет на обжалване е актът на Директора на Дирекция «Социално
подпомагане» - Девня по предвидения в Административнопроцесуалния кодекс ред. Следователно, приложение
следва да намери разпоредбата на чл.140, ал.1 АПК, определяща срока за
обжалване на два месеца. Съгласно обратната разписка за връчване на решението,
то е получено на 04.03.2020 година, т.е., срокът за оспорване в случая изтича
на 04.05.2020 година. Жалбата е регистрирана в Административен съд – Варна на
29.04.2020 година при получаването й на електронния адрес на съда и е получена
по пощата на 30.04.2020 година, при спазване на указания в закона срок.
При
изложените факти съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат
на акта, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от
оспорването, поради което производството е допустимо.
С обжалваната заповед от 07.02.2020
година, на основание чл.13, ал.2 от Закона за социалното подпомагане и чл.28,
ал.1 от Правилника за приложение на Закона за социално подпомагане, Директорът
на Дирекция «Социално подпоагане» - Девня се произнася по подадено заявление –
декларация вх.№ ЗСП/Д-В-Д/21 от
20.01.2020 година, като отказва на Е.М.М. исканата по чл.17 от ППЗСП Еднократна
помощ за лечение в чужбина на детето М.Д.Н..
Заповедта е мотивирана с липсата в
НЗОК на подадено заявление за М.Д.Н. по реда на чл.23, ал.1 от Наредба №2 и
съответно издадена за него заповед от управителя на НЗОК за одобряване на заплащането
на услуги по чл.7 и чл.8 от Наредба №2/2019 г. – разходите за транспорт на
детето и един негов придружител в двете посоки, и за престой на детето и един
негов придружител в чужбина съобразно периода, определен за лечение.
В хода на производството
по подаденото заявление -декларация от 20.01.2020 година, в отговор на писмо
изх.№0303-24-00-0035 от 22.01.2020 година на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" - Девня, с което е поискано да бъде
предоставена заповед за одобряване на заплащането на медицинската услуга,
Управителят на НЗОК заявява в писмо от 31.01.2020 година, че за детето М.Н.има
издадено предварително разрешение за планово лечение - Решение № РД-Е112-34 от
09.03.2018 година на Управителя на НЗОК, както и формуляри S2 с посочени
номера, включително за периода 27.01.2020 г .-29.01.2020 година. В писмото е
посочено също, че в НЗОК липсва подадено заявление за М.Н.по реда на чл.23,
ал.1 от Наредба №2/2019 г., съответно, за него не е издавана заповед от
управителя на НЗОК за одобряване на заплащането на услуги по чл.7 и чл.8 от
Наредба №2/2019 г. - разходите за транспорт на детето и един негов придружител
в двете посоки, и за престой на детето и един негов придружител в чужбина
съобразно определения за лечение период.
Заповедта е оспорена по
административен ред и потвърдена с Решение №03-РД06-007 от 27.02.2020 година на
Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна.
При подаване на жалбата до настоящия
съд Е.М. настоява на наличието на посочената заповед и именно на това
обстоятелства основава искането си за отмяна на заповедта от 07.02.2020 година
на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Девня.
Съобразявайки се с твърденията на
жалбоподателката, неколкократно в хода на делото съдът й е давал възможност да
представи тази заповед,, изискването за която е разпоредено от нормата на ал.3,
т.1, б."а" на чл.17 от ППЗСП.
По делото са приети като
доказателства представени от жалбоподателката документи, установяващи: подадено
в НЗОК заявление за финансиране на български граждани до 18 годишна възраст с
вх.№Е113-01-750 от 21.07.2020 година; постъпило в НЗОК писмо към заявление с
вх.№Е112-02-2/25.01.2018 г., касаещо искане за издаване на формуляр S2 на Мурат
Ниязиев, в което е указано, че поради наличието на вече образувано
административно производство по заявлението от 21.07.2020 г., разглеждането на
искането по заявлението от 25.01.2018 година е спряно до окончателното
произнасяне по заявлението от 21.07.2020 година. Представени са Заповед
№РД-Е113-01-854 от 27.08.2020 година, с която управителят на НЗОК отказва
заплащането на услуги по чл.7 и 8 от Наредба №2/2019 година по заявление
вх.№Е113-01-750 от 21.07.2020 година, както и намиращото се в административната
преписка Решение № РД-Е112-34 от 09.03.2018 година на Управителя на НЗОК.
Като доказателства са приети
съдържащите се в административната преписка документи, събрани в производството
по заявлението от 20.01.2020 година, включително Решение № РД-Е112-34 от
09.03.2018 година на Управителя на НЗОК, с което той, като преценява, че са
налице предпоставките за разрешение за лечение извън държавата -членка по
пребиваване / с формуляр S2/, предвидени в Регламент /ИО/ №883/2004
година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация
на системите за социална сигурност и, че лечението е сред обезщетенията,
предвидени в българското законодателство и заплащани от Националната
здравноосигурителна каса, разрешава провеждане на планово лечение на детето на М.Н.извън
страната ни, заплащано от НЗОК, / с формуляр S2/.
Посочените, установени от съда факти,
налагат следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.82, ал.1а от
Закона за здравето, в сила от 01.01.2019 година регламентира правото на
българските граждани на заплащане за медицински и други услуги във връзка с
лечението им в страната или вчужбина съобразно тяхното заболяване, за които не
са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет,
общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или
които не могат да бъдат осигурени в страната, след предварително одобрение.
Разпоредбата на чл.17, ал.1 от
ППЗСП, в приложимата редакция на ДВ бр.65/2019 г., в сила от 16.08.2019 година,
урежда правото на лицата, получили от Националната здравноосигурителна каса
одобрение за заплащане за медицински услуги във връзка с лечение в чужбина по
чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето, да получат еднократна помощ за
покриване на разходите за дневни и квартирни за тях, техните придружители и
донори, когато те не са включени в сумата, определена за заплащане. Условия за
отпускане на помощта са посочени в нормите на ал.3, съдържаща изброяване на
необходимите документи; в ал.4 - обстоятелството, че разходите по ал.1 не са
включени в обхвата на заплащането, определено по реда на чл.8, ал.1 от Наредба
№2/2019, което се установява служебно.
При изчерпателното изброяване на
изискваните документи, съпровождащи подаването на заявлението - декларация от
правоимащото лице или неговия законен представител в хипотезата преди
провеждане на лечението, разпоредбата на ал.3, т.1, б."а" на чл.17 от
ППЗСП посочва да бъде представено копие на заповедта на управителя на НЗОК за
одобряване на заплащането за медицинската услуга, когато тя не може да бъде получена
по служебен път.
Посочената заповед на управителя на
НЗОК се издава, съгласно разпоредбата на чл.39 от Наредба №2 от 27.03.2019
година за медицинските и други услуги по чл.82, ал.1а и 3 от Закона за здравето
и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/,
въз основа на мотивирано предложение на специализираната комисия по чл.27 от
Наредбата. Нормата на чл.38 от Наредбата изброява императивно реквизитите на
това мотивирано предложение, въз основа което, в 1 еднодневен срок от
представянето му, се издава и заповедта на управителя по чл.39 от Наредбата. С
тази заповед управителят на НЗОК одобрява или отказва заплащането на услуги по
чл.7 и чл.8 от Наредбата. В случай на одобряване на заплащането, в заповедта се
посочва изрично размера на паричната сума, която ще бъде изплатена, и отделните
й компоненти. Заповедта подлежи на обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Издаването на положителна заповед с
изрично посочване на размера на паричната сума, която ще бъде изплатена, в
регламентираното от Наредба №2/2019 година нарочно производство, като условие
за отпускане на помощта по чл.17 от ППЗСП, е в тежестта за доказване на лицето,
което претендира тази помощ.
До приключване на устните състезания
по делото не са представени доказателства за наличие на влязла в сила заповед
на управителя на НЗОК по чл.39 от Наредба №2/2019 година за отпускане на
претендираната помощ за детето Мурат Ниязиев. Установеното висящо
административно производство във връзка с искането по заявлението от 25.01.2018
година, което е спряно до окончателното произнасяне по заявлението от
21.07.2020 година, не може да бъде съобразено от съда в настоящия процес. От
значение за спора би била единствено влязла в сила заповед по чл.39 от Наредба
2/2019 година на министъра на здравеопазването.
Приетата от съда недоказаност на
изпълнение на предвидените от нормата на чл.17, ал.3 от Правилника за
приложение на Закона за социалното подпомагане условия за отпускане на исканата
еднократна помощ с представяне на изчерпателно посочените в т.1 документи
налага извод за законосъобразност на оспорената заповед, поради което жалбата
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.М., ЕГН **********,*** против
Заповед №ЗСП/Д-В-Д/21 от 07.02.2020 година на Директора на Дирекция «Социално
подпомагане» - Девня, с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл.17
от Правилника за приложение на Закона за социалното подпомагане.
На основание чл.13, ал.6, изр. второ от Закона за социалното подпомагане
решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: