№ 976
гр. София, 02.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Десислава Николова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20221000500837 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба
вх. №367629/06.12.2021 г., подадена от „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, чрез юрк. К. И., срещу Решение №266351/02.11.2021 г.
по гр.д.№13050/2019 г. на СГС – ГО I– 1 състав, В ЧАСТТА МУ, с която
жалбоподателят е бил осъден на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, да заплати на Г. С. Т.
застрахователно обезщетение за размера над 15 000 лв. до присъдения размер от 25 000
лв., ведно със законната лихва върху тази горница за периода от 07.06.2019 г. до
окончателното плащане, за претърпените от същия неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 12.02.2019 г. в гр. София, причинено от водача на лек автомобил
„Хюндай Елантра“ с ДК №********, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Релевирани са оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в
обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, а именно – на
разпоредбите на чл.51, ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД,чрез определяне на прекомерно
завишен размер на присъденото застрахователно обезщетение, който не съответства на
характера и степента на причинените от процесното ПТП телесни увреждания, на
интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, на практиката на
съдилищата по аналогични случаи, и с оглед на релевантните критерии, определящи
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. По делото не е доказано по
несъмнен начин водачът на застрахования автомобил да има изключителна вина за
настъпване на произшествието и вредоносните последици за ищеца – поддържа се
наличие на принос и на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като
същият е имал видимост и възможност да забележи приближаващият автомобил, и го е
забелязал, но вместо да изчака преминаването му, е предприел пресичане на пътното
1
платно, в нарушение на чл.113, т.1 от ЗДвП. Необоснован е извода, че единствената
причина за настъпване на процесното ПТП са технически неправилните действия на
водача на автомобила - показанията на свидетеля Р., и заключението на приетата САТЕ
подкрепят извода за наличие на принос на пострадалия за настъпване на увреждането.
Не е доказано по несъмнен начин ищецът да е получил тежки и сложни травматични
увреждания, които да са застрашили живота му, да са налице усложнения в
оздравителния процес, продължаващи болки и дискомфорт, невъзможност за
самостоятелно придвижване без помощни средства, затруднения в обслужването –
експертизата установява, че 2 години след инцидента ищецът изпитва рядко
спорадична болка в зоната на фрактурата при студено и влажно време, която отшумява
след употреба на аналгетици, лечебният и възстановителният процес е в рамките на
обичайния. Не се установява по несъмнен начин именно в резултат на процесното
ПТП, а не поради 83-годишната си възраст, ищецът да се чувства непълноценен и в
тежест на близките си, да изпитва страх, безпокойство, тревожност, изнервеност,
раздразнителност, проблеми със съня, занижен жизнен статус, и изпадане в депресивни
състояния. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на
ново решение по същество, с което предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди да бъде отхвърлен за сумата над размера от 15 000 лв. до присъдения размер от
25 000 лв., ведно с произтичащите от това последици относно лихвите и разноските по
делото. При условията на евентуалност се иска намаляване по справедливост на
присъденото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Заявява се искане
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК за присъждане на юрисконсултско или адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, същата отговаря на изискванията на чл.260 и
чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№274730/15.03.2022 г., подаден
от Г. С. Т., чрез адв. Я.Д., в който се застъпва становище за неоснователност на
въззивната жалба на ответника. По делото е установен фактическият състав за
ангажиране на отговорността на ответника за обезщетяването на вредите от
настъпилото на 12.02.2019 г. ПТП, при което е пострадал ищецът. Възраженията за
наличие на принос на пострадалия за настъпване на увреждането са неоснователни, тъй
като ищецът е пресичал пътното платно по продължение на тротоара, знаците в района
не позволяват завой наляво, поради което ищецът не е очаквал да възникне опасност от
завиващ наляво автомобил, придвижвал се е бавно и е бил предвидима опасност,
водачът е следвало да спре и да изчака пресичащият пешеходец. Размерът на
обезщетението е определен правилно и е справедлив, съобразно възприетите критерии.
Ищецът е възрастен човек, травмата е наложила операция на крака, възстановяването е
протекло бавно, сложно и е било съпътствано с много неудобства. Настоява се за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част. Заявява се претенция за
присъждане на разноските за въззивното производство.
При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по
допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след
предявена от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция, която е останала
2
неудовлетворена, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е
ограничен от оплакванията във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано, и е влязло в сила в частта
му, с която ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД е бил осъден да заплати на
ищеца Г. С. Т., обезщетение за неимуществени вреди до размера от 15 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 07.06.2019 г. до изплащане на
вземането, КАКТО и в частта, в която изцяло е бил уважен предявеният от ищеца иск
за присъждане на обезщетение за имуществените вреди, претърпени от него в резултат
от същото ПТП, в размер на 6772,33 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, за
периода от 10.05.2019 г. до изплащане на вземането. Ето защо, настоящата инстанция е
обвързана от формираната между страните сила на пресъдено нещо на влязлата в сила
част от съдебното решение на първостепенния съд, относно обстоятелствата, че на
12.02.2019 г. е настъпило процесното ПТП по вина на водача на застрахован при
ответника лек автомобил, механизма на настъпването му, наличие на валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
покритие към датата на ПТП, качеството на пострадало лице на ищеца Г. С. Т., и
дължимостта на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП до размера от 15 000 лв., както и дължимостта на
застрахователно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер
на 6772,33 лв. Също така, доколкото възражението на ответника за принос на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, е било отхвърлено с влязлото в
сила решение по иска за обезщетение за имуществените вреди на ищеца от същото
ПТП, то съдът е обвързан от така формираната между страните сила на пресъдено
нещо и по иска за обезщетение за неимуществени вреди, поради което поддържаното
във въззивната жалба на ответника възражение за принос на пострадалия следва да
бъде прието за неоснователно и от настоящата инстанция. Ето защо, спорът пред
настоящата инстанция се ограничава до размера на справедливото обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца Г. С. Т..
Във връзка с така очертания обхват на въззивната проверка, съдът намира
следното:
От приетата по делото Съдебно-медицинска експертиза /на л.126/ се установява,
че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 12.02.2019 г. ищецът Г. С. Т., тогава
на 83 години, е получил травматично увреждане, изразяващо се в закрито счупване на
външния кондил на десния голям пищял. По своя медико-биологичен характер
увреждането е довело до трайно затруднение на движението на десния долен крайник
за срок по-дълъг от 30 дни, в случая – за 6 месеца. За лечение на травматичното
увреждане ищецът е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов“. По
спешност долният десен крайник е бил временно имобилизиран с гипсова лонгета, и
след предоперативна подготовка и изследвания, пострадалият е бил опериран на
15.02.2019 г. за „открито наместване на фрактурата, извършване на костна пластика и
стабилизиране на фрактурата с Г-образна плака и винтове“. Възстановителният период
е продължил без настъпване на усложнения, за период около 6 месеца. През
възстановителния период ищецът е търпял болки и страдания, които са били най-
интензивни през първите 30 дни след увреждането и през първите 2 месеца от
започване на раздвижването и натоварването на ставата. Извън тези периоди ищецът е
търпял периодично болки в дясното коляно при обща преумора, както и при рязка
промяна на времето – при студено и влажно време, през които периоди е бил принуден
да ползва обезболяващи медикаменти. Наред с търпените болки, ищецът през първите
3
4 месеца след увреждането не е трябвало да натоварва десния си крак, поради което се
е придвижвал само на къси разстояния с помощни средства /първо с проходилка, а
после – с две патерици/. Това е довело до значителни затруднения за него в
ежедневието – при придвижване и самообслужване. Към момента на изготвяне на
заключението /около 2 години след увреждането/ ищецът, макар и рядко, продължава
да търпи остра болка в зоната н афрактурата пристудено време, която бързо отзвучава
при употреба на аналгетици. Към момента на увреждането състоянието на ищеца е
било стабилизирано, придвижвал се е самостоятелно, без помощни средства, имал е
придружаващо хронично заболяване „есенциална /първична/ артериална хипертония“,
което няма отношение към получаване на увреждането. Процесната фрактура не е
патологична – т.е. не се дължи на предходно увреждане или придружаващо заболяване
на опорно-двигателния апарат /тежка остеопороза, тежки придружаващи еднокринни
заболявания/ , а е с травматичен произход - единствено в резултат от получения удар в
областта на коляното на десния крак от купето на процесния автомобил, при който е
причинена вътреставна фрактура на големия пищял, с разрушаване на гладкостта на
ставната повърхност на дясното коляно. Този вид увреждане налага дълго физио- и
рехабилитационно лечение, тъй като дългото обездвижване води до посттравматична
контрактура. В конкретния случай ищецът е провел физиотерапия и рехабилитация
при стационарни условия в МАЛ“Св. София“ и амбулаторно. Лечебният и
възстановителният период е в рамките на обичайния такъв при този вид фрактури в
областта на коляното.
Съдът намира заключението на СМЕ за компетентно изготвено, подробно и
обосновано, и кореспондиращо на приложените по делото медицински документи –
Епикриза от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ - ИЗ № 5884/2019 г. за хоспитализация на
ищеца в периода от 12.02.2019 г. до 20.02.2019 г. /на л. 9-10/; фактури за направени
медицински разходи /на л.11-19/; Справка за изписани лекарства /на л.152-185/, поради
което изцяло го кредитира.
За установяване на търпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на св. Т. С. /племеница на ищеца/. От същите се
установява, че когато ищецът излязал от болницата, той се придвижвал с две патерици,
не можел да ходи. Правил рехабилитация. След 8-9 месеца махнал патериците и
започнал да ползва бастун, като продължава да го ползва и до момента на разпита. Не
бил в състояние сам да се обслужва, и се налагало свидетелката, като най-близък човек,
да му помага, като му носи храна, пазарува, нуждае се от придружител, когато излиза
или ходи по магазините. Продължава да има болки в крака и се налага да ползва
обезболяващи медикаменти. Преди катастрофата той сам се обслужвал, бил деен,
имали наследствена къщичка с градина на около 300 км. от София, и основно той се
грижел за имота – правел ремонт, гледал градината. Бил започнал да прави вътрешна
баня и тоалетна, но заради катастрофата не могъл да довърши ремонта. Преди
увреждането ищецът живеел сам, и сам се грижил за себе си. След катастрофата
свидетелката ходела през няколко дни при него, ходели също нейните родители, но
имало дни, в които никой не ходел при него. Оставяли му храна, и той се оправял,
както може. Имало случай, в който ищецът паднал в коридора в дома си, и едва
стигнал до телефона, за да се обади за помощ. Сега при хубаво време излиза с бастуна,
но не смее да се отдалечи от дома си.
Съдът намира показанията на свидетелката за логични и непротиворечиви,
основани на личните впечатления на свидетелката, кореспондиращи на приложените
по делото писмени доказателства – медицински документи, както и на приетата по
4
делото СМЕ, поради което ги кредитира.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна, че в пряка причинна връзка с процесното ПТП на 12.02.2019 г.
ищецът Г. С. Т., тогава на 83 години, е получил травматично увреждане, изразяващо
се в закрито счупване на външния кондил на десния голям пищял, което е довело до
трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от 6 месеца . За
лечение на травматичното увреждане ищецът е претърпял оперативна интервенция на
15.02.2019 г. за „открито наместване на фрактурата, извършване на костна пластика и
стабилизиране на фрактурата с Г-образна плака и винтове“. Възстановителният период
е продължил в рамките на обичайния при подобни увреждания - около 6 месеца, без
усложнения, като ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 30 дни
след увреждането и през първите 2 месеца от започване на раздвижването. Извън тези
периоди ищецът е търпял периодично болки в дясното коляно при обща преумора,
както и при рязка промяна на времето – при студено и влажно време, през които
периоди е бил принуден да ползва обезболяващи медикаменти. Наред с търпените
болки, ищецът през първите 4 месеца след увреждането е търпял ограничения в
придвижването, като е можел да се придвижва само на къси разстояния и само с
помощни средства - с две патерици, а впоследствие е започнал да ползва бастун. Бил е
затруднен да се самообслужва, и се е нуждаел от чужда помощ в ежедневието си,
която и към настоящия момент не е напълно отпаднала. Понастоящем ищецът
продължава да търпи болка в зоната на фрактурата при студено време, която бързо
отзвучава при употреба на аналгетици. В резултат от увреждането ежедневието на
ищеца се е променило драстично, в негативен аспект – преди катастрофата ищецът е
бил в добро здравословно състояние за възрастта му, водил е самостоятелен живот,
придвижвал се е без помощни средства, грижел се е за наследствен имот, а след
увреждането ищецът вече не е в състояние напълно да се самообслужва, не може да
продължи и завърши започнатите строително-монтажни дейности, нуждае се от чужда
помощ в ежедневието си, изпитва продължаващи болки в областта на коляното. Съдът
взема предвид, че към момента на увреждането ищецът е бил на 83 години – много
напреднала възраст, която е способствала за по-трудното и мъчително възстановяване.
Въпреки възрастта си, обаче, ищецът е бил в стабилизирано здравословно състояние и
работоспособен, живеел е сам и се е самообслужвал, придвижвал се е без помощни
средства, а в резултат от полученото увреждане ищецът е загубил своята
самостоятелност – за дълъг период от време е изпаднал в зависимост от грижите и
помощта на свои близки, започнал е да се нуждае от помощи средства за придвижване,
вече не е работоспособен, качеството на живота му значително се е влошило.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че не са
налице основания за намаляване на присъденото на ищеца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП – определеният от
първостепенният съд размер на обезщетението – 25 000 лв., е справедлив по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, и съобразен формулираните критерии с ППВС №4/1968 г. – отговаря
на характера и тежестта на увреждането /водещо до трайно затрудняване на
движението/, вида на проведеното лечение /оперативно, с голям обем и сложност, с
костна пластика и поставяне на имплант/, напредналата възраст на ищеца, обуславяща
по-мъчително възстановяване, липсата на усложнения във възстановителния период,
настъпилото възстановяване на ищеца, остатъчните периодични болки. Съдът намира,
че така определеният размер е съобразен с икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането, отразена в застрахователните лимити, както и на съдебната
5
практика по сходни случаи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд е
постановил законосъобразно и правилно решение в обжалваната част, което ще следва
да се потвърди.
При този изход от спора, в полза на въззиваемата страна на осн. чл.78, ал.3 от
ГПК следва да се присъдят направените от нея разноски за въззивното производство.
Със списък по чл. 80 от ГПК ищецът е претендирал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., удостоверени с представен ДПЗС с
реквизити на разписка за заплащане на сумата в брой. Насрещната страна е релевирала
възражение за прекомерност на претендираните разноски. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение при обжалваем интерес от 10 000 лв. е в
размер на 830 лв. Във въззивното производство е проведено едно открито съдебно
заседание, и не са събирани нови доказателства, обхвата на въззивната проверка е
ограничен в рамките на един от предявените искове и до въпроса за справедливото
обезщетение, поради което въззивното производство не е с фактическа и правна
сложност. Уговореното адвокатско възнаграждение е с 44,5% по-високо от
минималното, поради което възражението е основателно, и следва да се уважи, като
разноските за процесуално представителство на ищеца във въззивното производство
бъдат намалени до размера от 900 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ Решение №266351 от
02.11.2021 г., постановено по гр.д.№13050 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд
– ГО I– 1 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.“Г.М.Д.“ №1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Г. С. Т., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 900 лв.
/деветстотин лева/, представляваща разноски за процесуално представителство за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6