Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………… 2019г. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Оля Йорданова
като разгледа докладваното от съдия Д.Станева
адм.дело № 2009/2019г. по
описа на Административен съд Варна, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
по чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по жалба на „Н.“ ООД, гр.Варна, бул.“***“ № *** вх.*
ет.* ап.**, представлявано от Н. Т. Т., чрез адв.В.Д. против ЗППАМ № 235-ФК/05.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП. Жалбоподателят счита заповедта за неправилна и незаконосъобразна,
постановено при неправилно прилагане на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалните правила, по съображения подробни изложени в жалбата;
в процесната заповед липсват мотиви относно срока на наложената ПАМ; към
настоящият момент няма издадено наказателно постановление и дружеството не може
да се ползва от нормата на чл.187 ал.4 от ЗДДС. Поради изложените съображения
моли съда да отмени обжалваната заповед.
В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира присъждане на разноски по делото,
съобразно представения списък.
Ответната страна, редовно
призована не се явява представител в съдебно заседание. В депозирани по делото
писмени бележки, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира
присъждане на ю.к.възнаграждение.
След преценка на събраните
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На
03.07.2019г. е извършена проверка документирана с ПИП
№ 0028103/03.07.2019г. на търговски
обект по смисъла на пар.1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за обувки „Солунска
митница“, находящ се в гр.Варна, бул.“***“ № 6, стопанисван от “Н.“ ООД. При
проверката било установено, че в обекта функционира регистрирано фискално
устройство. В хода на проверката е установено, че търговецът, като задължено
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки. При извършена контролна покупка, преди легитимация на
03.07.2019г. на обща стойност 28лв. заплатени в брой за извършеното плащане не
е издаден фискален бон от въведеното на обекта ФУ. Извършена била проверка на
касовата наличност, при която било установено следното: разчетена касова наличност от ФУ – 110лв; фактическа наличност – 188лв; сума на паричните средства в началото на
работния ден – 0лв; извеждане
на пари от касата – 0.00лв; въвеждане
на пари в касата – 12лв.
При така установените
в хода на проверката факти било прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г., вр.чл.185, ал.1 от ЗДДС,
поради което със Заповед № 235-ФК/05.07.2019г.
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП наложил на „Н.“ ООД процесната ПАМ – запечатване
на търговски обект – магазин за обувки „Солунска митница“, находящ се в гр.Варна,
бул.“***“ № 6 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни. В заповедта са
изложени мотиви, че се взема предвид харакктера и тежестта на извършеното
нарушение, констатираната в обекта положителна разлика между фактическата и
касовата наличност, местоположението на обекта и значителния поток от хора, а така
също и да се защити обществения интерес.
За така установеното
нарушение впоследствие е съставен АУАН № F498410/08.07.2019г., като няма данни
да е издадено наказателно постановление.
Предвид установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима за разглеждане.
Видно от Заповед №
ЗЦУ– ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и ал.4 от ЗДДС, директорите на дирекция „Оперативни
дейности” в ГД „Фискален контрол“ са оправомощени да издават заповеди за
налагане на принудителни административни мерки „запечатване на обект” по чл.186
от ЗДДС, поради което обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и не
страда от пороци, влечащи нейната нищожност.
Разгледана по същество
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските служби.
Производството
е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с регистриране и отчитане на
продажбите и за този вид нарушения, разпоредбата на чл.185 ал.1 от ЗДДС
предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на
чл.186 ЗДДС предвижда и налагането на принудителна административна мярка –
„запечатване на обект за срок до 30 дни“, като в конкретния случай нейното
основание е по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" – неизпълнение на
задължението за спазване реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за продажба-неиздаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
От
събраните по делото доказателства се установи, че с протокол за извършена
проверка № 0028103/03.07.2019г. и АУАН № F498410/08.07.2019г. е
установено извършено от “ Н.“ ООД нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно не е издало фискална
касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба, за което в
чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба или
имуществена санкция. За
да е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е
предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.186 ЗДДС.
Съгласно чл.186 ал.1
т.1 б.“а“ от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба издаден по установения ред за доставка/продажба.
Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като
основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е
търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за
документиране на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен
документ за продажба – в случая фискален касов бон, което представлява
административно нарушение на чл.185 ал.1 във връзка с чл.25 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в
нормата на чл.186 ал.1 т.1 б.“А“ от ЗДДС. Административният орган налага
принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като действа при
условията на обвързана компетентност и е независим от хода на административнонаказателното
производство /дали ще бъде издадено наказателно постановление и дали издаденото
такова ще влезе в сила/. Принудителната административна мярка има превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Ирелевантно е обстоятелството, дали нарушението е извършено умишлено или не,
доколкото е ангажирана спрямо юридическо лице, чиято отговорност е винаги
обективна и безвиновна.
С оглед съставените за
констатираното нарушение протокол за извършена проверка и акт за установяване
на административно нарушение, които като официални документи се ползват с
материална доказателствена сила относно изложените в тях факти, съдът намира,
че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект.
Наложената ПАМ е с оглед целта на
закона за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН.
Разпоредбата на чл.186 от ЗДДС урежда хипотезите, при които се налага ПАМ,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, сред които е и
неиздаването на съответен документ за продажба по чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС. Принудителната
мярка „запечатване на обект“ е с превантивна цел, която в случая е налице, тъй като към момента на
постановяването й търговецът не е бил преустановил дейността си, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона-за десет дни, като е съобразено местоположението на
търговския обект, неговата площ, реализирания оборот и предвид обстоятелството,
че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна дисциплина, който трябва
да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, тяхната
регистрация и последващата възможност за проследяване на реализираните обороти,
тъй като поведението на лицето е насочено срещу установената фискална
дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените законови норми и
бюджетните приходи. Неизпълнението на задължението за регистриране и
отчитане на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга
държавни интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и
плащането на данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта мотиви, отговарят на изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС за мотивиране на
акта и са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност
на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при
налагане на ПАМ по чл.186 ал.1 се забранява и достъпът до обекта или обектите
на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага кумулативно с
принудителната административна мярка запечатване на обекта, поради което
предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ. Предвид наличието
на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл.186 ал.1 ЗДДС, то са налице и тези
за налагане на мярката по чл.187 ал.1 ЗДДС.
Предвид изложеното
съдът намира, че
наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, постановена е в съответствие с
материалния закон и целта на закона, поради което не са налице отменителни
основания по смисъла на чл.146 от АПК и
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора искането
на ответната страна за присъждане на юристконсултско възнаграждение се явява
основателно. Размерът на това възнаграждение, определен съобразно разпоредбата
на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
е 100лв. и следва да бъде присъден в този размер.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.“ ООД, ЕИК *********, гр.Варна,
бул.“***“ № *** вх.* ет.* ап.**, представлявано от Н. Т. Т. против ЗППАМ № 235-ФК/05.07.2019г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б „а” от ЗДДС на търговеца е
наложена Принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски
обект – магазин за обувки „Солунска митница“, находящ
се в гр.Варна, бул.“***“ № 6 и забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА
„Н.“ ООД, ЕИК *********,
гр.Варна, бул.“***“ № *** вх.* ет.* ап.**, представлявано от Н. Т. Т. да заплати на НАП
– София сумата от 100лв./сто/, представляваща ю.к.възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
Административен съдия: