Р Е Ш Е Н И Е
№ 339/5.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
пети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1187 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК и е образувано по жалба на ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Княз Александър Батенберг“ № 50, подадена чрез
адв. В.К. ***, срещу мълчаливо потвърдения по чл. 156, ал. 4 от ДОПК от
началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Пазарджик Акт за
установяване на задължения по декларация № АУ001038/08.06.2021 г., издаден
от орган по приходите към отдел „Местни данъци и такси“ при Община Пазарджик.
В жалбата се твърди, че издаденият Акт
за установяване на задължения по декларация е неправилен и незаконосъобразен.
Посочено е, че против същия е подадена жалба пред горестоящия административен
орган, който не се е произнесъл в законоустановения срок. Моли се да бъде
отменен оспореният административен акт. Претендират се направените по делото
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адв. К.,
който прави уточнение, че жалбата е насочена срещу мълчаливо потвърдения по чл.
156, ал. 4 от ДОПК от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община
Пазарджик Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001038/08.06.2021
г. По изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени
оспорения административен акт като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Пазарджик, представлява се от юрк. В., счита
жалбата за неоснователна иска същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита. Претендира
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Процесният АУЗД № АУ001038/08.06.2021 г. е издаден по реда на чл. 107, ал. 3
от ДОПК от Н. Т. – старши инспектор в сектор „Контрол“ към отдел „Местни данъци
и такси“ при община Пазарджик.
Актът е издаден във връзка с искане
на дружеството към община Пазарджик с вх. № 13-38-86/04.06.2021 г.,
подадено по реда на чл. 107, ал. ал. 3 от ДОПК по повод извършена проверка. В
хода на проверката е констатирано, че ЕТ
„Фиат Дукато – Н. Н.“ е собственик на облагаем по Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ) недвижим имот, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Искра“ № 9, представляващ УПИ VI-ПРОИЗВ.
В подадените декларации по чл. 17 от ЗМДТ с вх. №
290/28.01.2000 г. и 000233/27.03.2007 г. и по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
ДК14000740/28.02.2014 г. са посочени отчетните стойности, както следва:
земя в размер на 5 310 лева, сграда (административна) в размер на 26 890
лева, сграда (др. нежилищен обект) в размер на 1 000 лева.
В подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
01453/28.06.2010 г. и ДК 14000740/28.02.2014 г. са декларирани всички
параметри, имащи значение за определяне на данъчната оценка, съгласно Приложение
№ 2 от ЗМДТ, а от там и на данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса „Битови
отпадъци“ (ТБО). При формирането на данъчната оценка коефициентът за
инфраструктура е определен съгласно чл. 7 от приложение № 2 от ЗМДТ като е
съобразена декларираната от лицето липса на електрификация.
С декларация вх. № ДК16000411/27.11.2015 г. по
чл. 16, ал. 4 от НОАМТЦУ, ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ е заявило, че имотът няма да
се ползва през цялата 2016 г., поради което на основание чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
С декларация вх. № ДК16000617/16.12.2016 г. по
чл. 16, ал. 4 от НОАМТЦУ, ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ е заявило, че имотът няма да
се ползва през цялата 2017 г., поради което на основание чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване.
С декларация по чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ с вх. №
ДК15000933/15.12.2017 г. от ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ са посочени вида и
броя съдове за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват за
2018 г. – 1 бр. кофа 0,11 куб. м.
С декларация по чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ с вх. №
ДК15001009/19.12.2018 г. от ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ са посочени вида и
броя съдове за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват за
2019 г. – 1 бр. кофа 0,11 куб. м.
С декларация по чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ с вх. №
ДК15000973/26.11.2019 г. от ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ са посочени вида и
броя съдове за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се използват за
2020 г. – 1 бр. кофа 0,11 куб. м.
Органът по приходите е констатирал, че за периода
2016-2021 г. задълженото лице дължи данък върху недвижимите имоти съгласно
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община
Пазарджик и такса битови отпадъци, определена съгласно Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пазарджик, както следва:
-
за 2016 и 2017
година: Съгласно Приложение № 4, т. 6, б. „б“ от Решение № 248 от
28.12.2012 г., когато е подадена декларация, че имотът няма да се ползва,
се дължи такса битови отпадъци в размер на 5,75 на хиляда върху по-високата
между данъчната оценка и отчетната стойност, в т. ч. 2,25 на хиляда за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 3,5 на хиляда за
почистване на местата за обществено ползване;
-
за
2018 година: Съгласно Решение № 248 от 28.12.2012 г. на общински
съвет Пазарджик при подадена декларация за ползване на съд за недвижимите имоти
на предприятията в районите на обслужване се дължат следните такси: 3,5 на
хиляда за почистване на местата за обществено ползване върху по-високата между
данъчната оценка и отчетната стойност и 330,00 лева – годишна такса за кофа с
обем 0,11 куб. метра;
-
за 2019 и 2020
година: Съгласно Решение № 130 от 27.09.2018 г. на общински съвет
Пазарджик при подадена декларация за ползване на съд за недвижимите имоти на
предприятията в районите на обслужване се дължат следните такси: 3,7 на хиляда
за почистване на местата за обществено ползване върху по-високата между
данъчната оценка и отчетната стойност и 225,00 лева – годишна такса за кофа с
обем 0,11 куб. метра;
-
за
2021 година: Съгласно решение № 237 от 22.12.2020 г. на общински
съвет Пазарджик за недвижимите имоти на предприятията в районите на обслужване
се дължи такса битови отпадъци върху по-високата между данъчната оценка и
отчетната стойност – 13,5 на хиляда в т.ч. 5,05 на хиляда за съхранение,
сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, 4,75 на хиляда за
обезвреждане на битови отпадъци в депа и други съоръжения и 3,7 на хиляда за
почистване на местата за обществено ползване.
С оглед на това органът по приходите е установил задължения на ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ за такса
„Битови отпадъци“ и за данък върху недвижимите имоти за периода от 2016 г.
до 2021 г. в общ размер
на 6 766,79 лева. В акта е направена констатация, че към
08.06.2021 г. дължимите за внасяне суми са в размер на 72,96 лева, от
които главница – 72,96 лева, и лихви за просрочия към тях, изчислени към същата
дата, в размер на 0,00 лева.
Видно от представената по делото разписка (Приложение
№ 1, л. 3) актът е връчен на Н. Н. - физическо лице – търговец, на
12.07.2021 г.
Процесният АУЗД № АУ001038/08.06.2021 г. е бил обжалван от ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ по административен ред с жалба вх. №
13-38-103/20.07.2021 г. (Приложение
№ 1, л. 1) пред
горестоящия административен орган, като последният в хипотезата на чл. 156, ал.
4 от ДОПК го е потвърдил. Именно потвърденият АУЗД е предмет на настоящия
съдебен спор.
По делото бе допуснато извършването
на съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице (л. 102-120)
се установява, че облагаемата основа за изчисляване на размера на данъка върху
недвижими имоти и такса битови отпадъци е общо в размер на 137 507,60 лв. Данъкът
върху недвижимите имоти, собственост на ЕТ „Фиат Дукато - Н. Н.“, в периода от
2016 г. до 2021 г. е в размер на 233,76 лева за всяка година. Таксата
за битови отпадъци: за 2016 г. и 2017 г. е общо в размер на 790,67
лева за всяка година, за 2018 г. е общо в размер на 811,28 лева, за
2019 г. е общо в размер на 733,78лева, за 2020 г. е общо в размер на 733,78 лева, за 2021 г. е общо в размер
на
1 856,35 лева.
Според експертът
начинът, по който са определени ТБО за имота в АУЗД, съответства на
разпоредбите на ЗМДТ и НОАМТЦУ на територията на община Пазарджик. Вещото лице
посочва също, че за процесния имот не е начислявана такса битови отпадъци за
услугите по чл. 62, т. 1 от ЗМДТ – сметосъбиране и сметоизвозване, в
определените с решения на общински съвет Пазарджик размери на таксата за
2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020 г. За 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ЕТ
„Фиат Дукато – Н. Н.“ има подадени декларации по чл. 15, ал. 3 от
НОАМТЦУ, в които е посочен видът и броят съдове за изхвърляне на битовите
отпадъци, които ще се използват през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. За
2021 г. ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ няма подадени декларации по чл. 16,
ал. 4 или чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ. Конкретни разходи за процесния
имот не могат да бъдат изчислени, тъй като не може да се твърди дали при
наличието на подадена декларация за съд, и в случай че имотът попада в
определените със заповед на кмета райони на обслужване, община Пазарджик не е
извършвала разходи във връзка с предоставяните услуги по сметосъбиране и
сметоизвозване. В констативно-съобразителната част на експертизата е
представена методика, по която се определя стойността на таксата по видове
съдове. Съгласно заключението на вещото лице таксата по чл. 62, т. 2
от ЗМДТ не е обвързана с генерирането на отпадъци от конкретния имот, но в
случай на подадена декларация по чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ същата се
изчислява в по-малък размер при определянето на годишна такса за кофа с обем
0.11 куб.см.
В заключението си вещото лице
посочва, че таксата за битови отпадъци,
определена в АУЗД № АУ001038/08.06.2021 г. на ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“, с
приложена 5 на сто отстъпка по чл. 18, ал. 2 от НОАМТЦУ за сумите
предплатени до 30 април за цялата година, е както следва:
За 2016 г.
- такса за битови отпадъци: 751,59 лева;
За 2017 г.
- такса за битови отпадъци: 751,59 лева;
За 2018 г.
- такса за битови отпадъци: 770,99 лева;
За 2019 г.
- такса за битови отпадъци: 697,38 лева;
За 2020 г.
- такса за битови отпадъци: 697,38 лева;
За 2021 г.
- такса за битови отпадъци: 697,38 лева.
Към момента на
изготвяне на заключението ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ е платил всички задължения
за такса битови отпадъци към община Пазарджик за процесните години.
Съгласно вещото
лице фактически направените от общината разходи, свързани с конкретния имот, не
могат да бъдат изчислени, тъй като услугите по обезвреждане на битовите
отпадъци в депа или други съоръжения и поддържането на чистотата на териториите
за обществено ползване, които са включени в стойността на дължимата от
жалбоподателя такса за битови отпадъци, не са свързани с обслужването на
конкретен недвижим нежилищен имот.
Съдът приема заключението като
обективно и достоверно.
В съдебно заседание на 01.03.2022 г.
бяха изслушани показанията на свидетеля К. В.. Свидетелят В. заявява, че в
имота на господин Н. не се е извършвала никаква дейност поне от 20 години.
Въз основа на
тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от
обжалването, поради което същата е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган и в съответствие с материалния закон. Няма спор между страните относно
изпълнението на процесуалните изисквания за издаване на процесния АУЗД, като в
тази насока се установява спазване разпоредбите на ЗМДТ.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти, а таксата за битови отпадъци, на основание чл. 64, ал. 1 от същия закон,
се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. По делото не е спорен фактът, че ЕТ
„Фиат Дукато – Н. Н.“ е собственик на недвижим имот в гр. Пазарджик, ул.
„Искра“ № 9, с оглед на което се явява задължено лице по смисъла на ЗМДТ
относно задълженията за данък върху недвижимите имоти и таксите за битови
отпадъци.
Съгласно чл. 19 от ЗМДТ данъкът се
определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1
януари на годината, за която се дължи, а чл. 21, ал. 1 от същия закон
предвижда, че данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата
между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2.
По делото не се спори и относно
обстоятелството, че имотът не е електрифициран, обстоятелство, декларирано от
жалбоподателя в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ, имащо значение при
формиране на данъчната оценка.
От
приетата по делото без възражения експертиза се установи, че облагаемата основа за изчисляване на размера
на данъка върху недвижими имоти и такса битови отпадъци е общо в размер на 137
507,60 лева.
На тази основа е изчислен и ДНИ в размер
на 233,76 лева за всяка процесна година, като между страните не е налице спор
относно размера и дължимостта на данъчните задължения.
Налице е спор относно размерa на ТБО, с
оглед на подадените от жалбоподателя декларации и реално извършените от
ответника услуги.
На първо място, следва да бъде
съобразено, че съгласно чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция – ДВ, бр. 153 от
1998 г., доколкото изменението на разпоредбата, сторено с § 2 от ЗИД ЗМДТ, обн.
ДВ, бр. 88 от 2017 г. е в сила от 01.01.2022 г., съгласно § 21 от същия закон,
последния изм. с § 39, т. 22 б. „г“, обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., който от своя
страна е в сила от 01.01.2019 г), таксата се заплаща за услугите по събирането,
извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци,
както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места.
Случаите, при които не се събира такса
за някоя от услугите, са посочени в т. 1 до т. 3 на чл. 71 от ЗМДТ (в
приложимата редакция), както следва за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване,
когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през
цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя
до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2.
поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не
се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на
депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци -
когато няма такива.
Съгласно чл. 15 от Наредбата за
определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на
територията на община Пазарджик (Наредбата) за нежилищни имоти на
предприятията, таксата за битови отпадъци се определя според количеството на
битовите отпадъци за годината на стандартен съд.
Когато таксата се определя според
количеството на битовите отпадъци, ползвателите подават декларация в срок до 30
ноември на предходната година. В декларацията се посочват видът и броят на
съдовете за изхвърляне на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината,
съобразно обявената със заповед на кмета на общината честота за извозване на
битовите отпадъци.
Когато лицето не е подало декларация в
срок, декларирало е по - малко от необходимият му брой от съответния вид съдове
за битови отпадъци или не изхвърля битовите отпадъци в определените за целта
съдове, то заплаща годишна такса върху данъчната оценка или отчетната стойност,
съгласно решението на общинския съвет за определяне на размера на таксата
битови отпадъци.
Съгласно чл. 16, ал. 4, т. 3
от Наредбата, когато имотите няма да се ползват през цялата година и има
подадени декларации се начислява само такса за обезвреждане на битовите
отпадъци в депа и други съоръжения и такса за почистване на местата за
обществено ползване.
По делото се установи, че за 2016 г. и
2017 г. жалбоподателят има подадени декларации по чл. 16, ал. 4 от
НОАМТЦУ, с които е заявил, че имотът няма да се ползва през 2016 г. и 2017 г. За
2018 г., 2019 г. и 2020 г. жалбоподателят е подал декларации по чл. 15,
ал. 3 от НОАМТЦУ, в които е посочен видът и броят съдове за изхвърляне на
битовите отпадъци, които ще се използват през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. За
2021 г. няма подадени декларации по чл. 15, ал. 3 и чл. 16, ал. 4 от
Наредбата.
По отношение на оспореното задължение за
заплащане на такса за услугата „Обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане
на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови
отпадъци“ за 2016 г., 2017 г. и 2021 г. жалбата се явява
неоснователна, тъй като не е налице изключението по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ. Това
е така, защото по смисъла на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ за обезвреждане на битовите
отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци, както вече се посочи и
по-горе, не се събира такса само тогава, когато няма такива, като заплащането
не е обвързано от използването му, а от наличието на депо.
От приетите по делото доказателства е
видно, че община Пазарджик ползва и експлоатира общинско депо за депониране и
обезвреждане на битови отпадъци. Община Пазарджик е собственик, удостоверяващ
своите права с Акт за публична общинска собственост № 298 от 15.09.2014 г.
вписан в Службата по вписвания – Пазарджик под Акт № 28, том 25, дв. вх. peг.
6601/17.07.2014 г. на поземлен имот № 000723 (стар) – Сметище, находящ се в
землището на с. Алеко Константиново, местност „Баира”, с площ от 347.637 дка,
НТП – Сметище, и имащ кадастрален номер № 00254.70.15, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18- 151/01.08.2017 г. на изп. директор на АГКК. Съгласно
Решение № 509-Н0-И0-А0/2015 г. от 31.03.2015 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна дирекция по околна среда, Община Пазарджик притежава комплексно
разрешително № 509-Н0/2015 г. от 31.03.2015 г. за експлоатация на инсталация и
съоръжения за „Регионално депо за неопасни отпадъци от регион Пазарджик, Клетка
1 и съпътстваща инфраструктура”, изпълняваща дейност, съгласно т.5.4 от
Приложение 4 към ЗООС и находящо се в местност „Башикаровски баир”, землище на
с. Алеко Константиново. С Договор за възлагане на обществена поръчка № 99-ЗОП-
4/15.01.2018 г. между община Пазарджик и консорциум „РД - Пазарджик 2017” ДЗЗД
е възложено на консорциум „РД - Пазарджик 2017” ДЗЗД да осъществява
експлоатацията и стопанисването на Регионално депо за неопасни отпадъци от
регион Пазарджик – I-ва клетка и съпътстваща инфраструктура, което ще обслужва
девет общини от област Пазарджик, а именно община Пазарджик, община Пещера,
община Септември, община Батак, община Брацигово, община Лесичово, община
Велинград, община Ракитово и община Белово.
За пълнота следва да се посочи, че
дължимостта на разглежданата такса не зависи от това дали имотите се ползват
или не, а от тяхната принадлежност към територия, в която тази услуга се
извършва, т. е. дължимостта и е обусловена единствено от наличието или липсата
на депо, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВАС (така Решение
№ 9015/24.07.2015 г. по адм. дело № 10782/2014 г., Решение
№ 4224/26.03.2013 г. по адм. дело № 1639/2013 г., Решение № 50/06.01.2014
г. по адм. дело № 7577/2013 г. и др.).
По отношение на оспорения размер на ТБО
за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. претенцията на жалбоподателя също
се явява неоснователна. Както се посочи по-горе за тези години жалбоподателят е
подал декларации по чл. 15, ал. 3 от НОАМТЦУ (Приложение № 1, л.72-74), в
които е посочен видът и броят съдове за изхвърляне на битовите отпадъци, които
ще се използват през 2018 г., 2019 г. и 2020 г. По приетата по делото
експертиза е представена методиката, по която се определя стойността на таксата
по видове съдове от община Пазарджик. Съгласно заключението на вещото лице
начинът, по който са определени ТБО за имота в АУЗД съответства на разпоредбите
на ЗМДТ и НОАМТЦУ на територията на община Пазарджик.
Със Заповед № 2396/30.10.2015 г.,
Заповед № 2997/14.12.2016 г., Заповед № 2539/18.10.2017 г., Заповед №
1886/02.08.2018 г., Заповед № 2072/08.10.2019 г., Заповед № 1999/09.10.2020 г.
(в Приложение № 2, л. 2-13) на кмета на община Пазарджик са определени
границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, в които
граници попада и процесният недвижим имот. По делото е приет и Договор №
1859/15.12.2003 г. с „БРОКС“ ООД (в Приложение № 2, л. 14) за предоставяне на
концесия за извършване на дейността по поддържане на чистотата и третиране на
битови отпадъци на град Пазарджик и селата Ивайло, Мокрище и Главиница и
анексите към него. С договора е възложено извършването на услугите по
сметосъбиране и сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, както и
почистване на териториите за обществено ползване в процесния период за
териториите в района на гр. Пазарджик и селата Ивайло и Мокрище.
От събраните по делото доказателства се
установи, че община Пазарджик предоставя услугите, задълженията за които
формират дължимата такса за битови отпадъци, предвид на което издаденият АУЗД е
правилен и законосъобразен.
С оглед на гореизложеното, жалбата на ЕТ
„Фиат Дукато – Н. Н.“ срещу АУЗД, мълчаливо потвърден от горестоящия орган,
следва да се отхвърли, като неоснователна.
Предвид изхода на спора и претенциите на ответника за
присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателят ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1028 лева,
от които 668 лева – юрисконсултско възнаграждение, 350 лева – за вещи лица и 10
лева – държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Фиат Дукато – Н.
Н.“ със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Княз Александър
Батенберг“ № 50, подадена чрез адв. В.К. ***, срещу мълчаливо потвърдения по
чл. 156, ал. 4 от ДОПК от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община
Пазарджик Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001038/08.06.2021
г., издаден от орган по приходите към отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА ЕТ „Фиат Дукато – Н. Н.“ със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Княз Александър Батенберг“ №
50, да заплати на община Пазарджик сумата от 1028 (хиляда двадесет и осем)
лева, представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: (П)