Решение по дело №183/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

                             

 

 

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е № 122

 

                                гр.Кюстендил, 16.05.2019 година

 

                       Кюстендилският окръжен съд,гражданска колегия в открито съдебно заседание проведено на осми май две хиляди и деветнадесета година    от първи  съдебен състав с

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                              и

                                              ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ БОГОЕВА

                                                                   ЕВГЕНИЯ СТАМОВА

 

при участието на секретаря М. С.  ,като разгледа докладваното от председателя ГАЛИНА МУХТИЙСКА гр.д. №  183  по описа на Кюстендилския окръжен съд за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                             Производството пред въззивната инстанция    на  осн.чл.317 ГПК във вр.с чл.310,т.1 ГПК се движи по реда на глава двадесет и пета на част трета от същия като особено-бързо производство  по въззивната жалба вх.№ 50281/01.03.2015 г., депозирана чрез   пълномощника адвокат  А.П. от КАК  от  ответника- работодател   „*ЕООД, седалище и адрес на управление на дейността-гр.К.,ул.“*№ *,   против Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 105   от 12.02. 2019 г.  по гр.д.№ 1894  описа му за 2018 г. на Кюстендилския районен съд,с което са уважени против него  предявените на осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ, искове от Д.Я.Ч., ЕГН  **********    *** за отмяна на незаканосъобразната         Заповед № 20/26.07.2018 год. на управителя  му за прекратяване на осн.чл.325 ал.1 , т.9 КТ   трудовото   правоотношение   с ищеца за длъжността „* с код по НКПД *„с място на работа-: район К.,възстановяването му на  нея   и осъждането да му заплати обезщетение в размер на сумата     от **-* представляваща обезщетение за принудителната му безработица от незаконното уволнение   за времето от 30.07.2018 г. до 30.01.2019 г..  ведно със законната лихва върху същата считано от 21.09.2018 год. до окончателното и изплащане, като на  осн.чл.242, ал.1 ГПК съдът допуска предварително изпълнение на решението в   частта за присъденото обезщетение   , осъжда работодателя на осн.чл.78,ал.1 ГПК да   заплати на ищеца  сумата от *****, представляваща сторените по делото разноски и на  КРС,сумата от ***********,представляваща сторените по делото разноски-платеното за сметка на бюджета на съда възнаграждение на вещо лице в размер на **********,както и държавна такса в размер на *формирана като сбор от дължащите се държавни такси за всеки един от кумулативно съединените искове.

                      С  отговор с вх.№ 8129/04.04.209 г. депозиран в срока по чл.263,ал. ГПК процесуалният представител по пълномощие адв.

 С.Л. от КАК на ищеца Д.Я.Ч. , ЕГН  **********        ***, с подробни съображения оспорва основателността на въззивната жалба  и допустимостта  на допълнителната жалба,като моли от втората инстанция да  потвърди   правилното и обосновано първоинстанционно решение с присъждане на сторените му по делото разноски пред въззивната инстанция.

                            Окръжен съд-Кюстендил след    извършената  на осн.чл.269 ГПК служебна проверка за валидност и допустимост  на първоинстанционно решение, а  за правилността му , ограничавайки се в бланкетните оплаквания с въззивната жалба,за да го потвърди на осн.чл.271, ал.1,пр.І-во ГПК във вр.с чл.272 ГПК,взе предвид следното:

                           Обжалваното решение  № 105   от 12.02. 2019 г.  по гр.д.№ 1894  описа му за 2018 г. на Кюстендилския районен съд е валидно и допустимо,тъй като е постановено от негов законен съдебен състав в правораздавателната му компетентност по редовно предявените от Д.Я.Ч., ЕГН  ********** ***  допустими комулативно и обективно съединени искове с правно осн.чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ. Въззивната жалба вх.№ 50281/01. 03.2015 г. на работодателя срещу правилността му  е неоснователна.  Съобщението за изготвянето му, ведно  с препис от решението на осн.чл.7,ал.2  ГПК е връчено на 18.02.2019 година на въззивното   „“ЕООД.В депозираната му  от него в срока по чл.259,ал.1 ГПК въззивна  жалба вх.№ 50281/01.03.2015 г. процесуалният представител по пълномощие    е обосновал искането си от въззивния съд за отмяна и отхвърляне на претенциите по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ на Д.Я.Ч.  е изложил само бланкетен довод за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение с материалния закон.Извън срока за обжалване е депозираната от ответника-рабодотодател допълнителна жалба с вх.№ 6938 от 22.03.2019 г.,поради което  с нея недопустимо се   конкретизират доводи срещу правилността на първоинстанционното решение.

                            Страните не спорят, а и от находящите с ЛТД на въззиваемия Д.Я.Ч. трудов договор и допълнителни споразумения е  установено,че са сключили трудов договор № 103/05.10.1988 год. и допълнително споразумение № 357/15. 09.2008 год./л.150 л.т.д./  ,по силата на който Ч. първоначално приел да изпълнява  длъжността „“,а с допълнителното споразумение –длъжността**“.С друго допълнително споразумение № 210/23.03.2011 год./л.173 л.т.д./ страните договорили,че ищецът ще изпълнява длъжността „******“,а с такова под № 168/15.01.2018 год./л.210 л.т.д./ и размер на основното месечно възнаграждение от * лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа от *лева.Безпорни са и фактите за основното му образование ,и че с ЕР № 1136 от 15.05.2018 г.  ТЕЛК общи заболявания при МБАЛ „*АД-гр.К.  е освидетелствуван с определена за срок от 1 година трайно намалена трудоспособност 53% за заболяване с диагноза ”*от ІІ ФК.Състояние след НАП-новопоявила се с висок коронарен риск ...,в което вписано,че не може да  изпълнява трудовите си задължения по настоящата  си професия ,при  условията на труд отразени в приложената ПХ. Експертното решение било изпратено на управителя  на ответното ТД с писмо изх.№ 05-96/17.05.2018 год./л.231-233 от лтд на ищецът/,а с писмо изх.№ 129/29.05.2018 год./л..230 ЛТД/ управителят посочил местата,определени за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност , незаетите от тях ,за които    ищецът не притежавал необходимото образование,за да ги заеме и помолил за произнасяне по отношение прекратяване на трудовото правоотношение с него.На основание писмото му ТЕЛК при  това здравно заведение изготвила Експертно решение № 1608/06. 07.2018 год./л.228 лтд на ищеца/,в което отразила заключението си,че той не е с ограничени адаптивни възможности  за  нова друга длъжност  с липса на противопоказания на труд,отразени в т.15 от предходното решение,но евентуалното му съкращение би влошило състоянието му. Със заповед № 20/26.07.2018 год./л.4/, изд.от управителят на ответното ТД трудовото правоотношение с ищецът било прекратено на осн.чл.325,ал.1,т.9 от КТ,считано от 30.07.2018 г.,поради невъзможността му да изпълнява възложената му работа, с оглед болестта му,довела до трайно намалена работоспособност. Не се спори,че преди издаването на заповедта работодателят не е предложил на Ч. да заеме  друга работа, подходяща  за здравословното му състояние, от определените, подходящи за трудоустрояване по смисъла на чл.315,ал.1 КТ,респ. чл.27,ал.1 ЗИХУ/отм./.

                           Според теорията и съдебната практика фактическият състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ включва два кумулативно съществуващи елемента. Първият е невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания. Вторият елемент е липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя работа в предприятието. Наличието на този елемент от фактическия състав също се доказва от работодателя и обикновено се установява с помощта на вещо лице. За да възникне правото на работодателя да приложи това основание, той трябва да е изпълнил и задълженията си по чл. 315 от КТ за осигуряване на работни места, подходящи за трудоустрояване, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите, когато личният състав е над петдесет човека. Неизпълнението на това задължение   означава, че работодателят сам се е поставил в състояние да не може да предложи друга подходяща работа, което води до незаконосъобразност на уволнението. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 278 от 1.4.2010 г. по гр. д. № 1002/2009 г. на Трето Г. О., № 952 от 18.12.2009 г. по гр. д. № 4756/2008 г. на Първо Г. О., № 448 от 5.3.2013 г. по гр. д. № 1318/2011 г. на Четвърто Г. О. на ВКС и други. Следователно в предмета на доказване законността на уволнението по чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ имплицитно се включва и установяване на изпълнението на задължението на работодателя по чл. 315 от КТ. Прилагането на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение предполага, че работодателят с повече от петдесет работници или служители е създал и поддържал работни места, подходящи за трудоустрояване. Това означава, че когато работникът или служителят оспори уволнението, извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 от КТ, с твърдението, че не му е предложена друга подходяща работа, е в тежест на работодателя да докаже и изпълнението на задължението си по чл. 315 от КТ.   Правилни за изводите на районния съд,че  приетите по делото  протоколи  от 29.01.2018 година   не  обективират  валидно взето, с участието на ръководителя  на  въззивното предприятие , решение  за определяне броя работни места, подходящи за трудоустрояване по смисъла на чл.315,ал.1 КТ,респ. чл.27,ал.1 ЗИХУ,действувал към процесното уволнение/ отм.ДВ бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01. 2019 г.,поради което  рабодотодателят ,чиято е доказателствената тежест за   законността на осн.чл.325,ал.1,т.9 КТ на уволнението на Ч.,не е  изпълнил  задължението си по чл.315,ал.1 КТ,както и     задължението си по чл.27,ал.2 ЗИХУ/ отм./ за уведомяване на агенцията по заетостта,при което като краен резултат  е неясно колко в действителност са били щатните бройки за заемане от трудоустроени лица  и   какъв брой от тях е бил зает към датата на уволнението. Липсата на категорично доказателство в тази насока означава,че след освидетелстването на Ч. като лице с намалена работоспоспособност работодателят е следвало да отправи искане до ТЕЛК за заключение относно обстоятелството дали свободните и незаети длъжности,определени за трудоустрояване,се явяват подходящи за здравословното му състояние  ,което    не е сторил.  Незаконосъобразността на уволнението се установява и от обстоятелствата ,че е имало незаети места от предвидените за трудоустрояване и преди да прекрати ТПО с Ч. работодателят не  му е предлагал някое от тях. Няма данни и доказателства за това,кога са били одобрени длъжностните характеристики за тях,а по силата на Заповед № 751/24.11.2009 год.л.79/ на управителят на ответното ТД са запазени съдържанието и изискванията на длъжностните характеристики, подписани от работниците и служителите и съхранявани в  личните им трудови досиета,поради което не може да се приеме,че  работодателят не е предложил на   Ч. друга подходяща работа,понеже той не е отговарял на изискванията  за образование и квалификация.  

                   Предвид гореизложеното въззивната инстанция споделя напълно правилните и обосновани от доказателствения материал фактически  и правни  съображения на  районния съд за отмяната на  незаконното с  чл.325,ал.1,т.9 КТ прекратяване от работодателят му на ТПО с  въззиваемия Ч..Потвърждаването на решението на районния съд за   иска  с правно осн. чл.344,ал.1, т.1 КТ функционално обуславя и аналогичен резултат от неоснователната въззивната жалба   срещу правилността му за уважаването на  двата обективно и комулативно съединени искове  с осн.чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на Ч.  на заеманата  длъжност   преди незаконното му уволнение   и  по чл.344,ал.1,т.3 КТ за присъждане   на обезщетение  за претърпени   имуществени вреди-пропуснати ползи от   трудово   възнаграждение  в размер на ** лева  за 6-месечния период след незаконното му уволнение от 30.07.2018 г. до 30.01.2019 г./вкл./ .

                На осн.чл.78,ал.1 ГПК на въззиваемия Ч.  от въззивното ЕООД бе присъдена сумата в размер на * лева за сторените му разноски за адвокатска защита пред втората инстанция, заплатени от него на пълномощника му по   договора им за правна защита и съдействие.

                  Воден от горните съображения и на осн.чл.271,ал.1 пр.І-во ГПК във вр. с чл.272 ГПК и чл.78,ал.1 ГПК Окръжен съд-Кюстендил

                                 Р   Е   Ш   И:

 

               ПОТВЪРЖДАВА Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 105   от 12.02. 2019 г.  по гр.д.№ 1894  описа му за 2018 г. на Кюстендилския районен съд.

                 ОСЪЖДА „*ЕООД, седалище и адрес  да заплати  на Д.Я.Ч., ЕГН  ********** *** сумата в размер на * лева за сторените му разноски за адвокатска защита пред втората инстанция

                Решението  подлежи на обжалване от страната с касационна  жалба пред ВКС на РБ  в 1-месечен срок,които тече  от 16.05.2019 година –деня на   обявяването му,който  съдът  посочи  на страните в проведеното открито съдебно заседание по делото  на 08.05.2019 г. Да се връчат на осн.чл.7,ал.2 ГПК преписи от решението на страните.

             След влизането в сила на решението    на осн.чл.345,ал.1 КТ  Районен съд-Кюстендил  да   изпрати съобщение на ищеца Д.Я.Ч., че в 2-седмичен срок от получаването му      може   да се яви и  заеме  длъжноста , на която е възстановен на работа  , и го предупреди,че    пропускането на тази възможност е основание за работодателят му да го  уволни  му на осн.чл.325, ал1,т.2 КТ,     освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини.  

              

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: