РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. П., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20241230100195 по описа за 2024 година
Производството е инициирано по предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3 и предл. 1 ЗЗД.
Образувано е по молба на адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Т. Б. С.,
ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул. „А.“ № 14 и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ №
81, ет. 3, ап. Б, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявано от В.М.И..
Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г.,
сключен с „Креди Йес“ ООД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по
кредита в размер на 810 лева, при сума на получаване 500 лева, при срок на кредита от 5
вноски, както и да заплати неустойка в размер на 260 лева, съгласно чл. 8 от договора.
Твърди, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 8 от договора за паричен заем е
нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, и защото
противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП и ЗПК.
Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава
принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Релевира, че клаузата за неустойка предвижда заплащането на сума, която е необосновано
висока, същата излиза извън присъщите й функции и с нея в полза на кредитора се уговаря
още едно допълнително обезщетение за неизпълнено акцесорно задължение, като се цели
неоснователно обогатяване на кредитодателя, както и че чрез клаузата за неустойка в полза
на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. Навежда, че цитираната
клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално
уговорена. Сочи, че процесната клауза е неравноправна, тъй като същата е следвало да бъде
включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19,
ал. 1 ЗПК, като по този начин се заобикаля закона и по-конкретно разпоредбата на чл. 19, ал.
4 ЗПК.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата
предвидена в чл. 8 от Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г., сключен между Т.
Б. С. и „Креди Йес“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 260 лева, е
1
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради
противоречието й с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради
нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Ответното дружество в законоустановения срок депозира отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция, като оспорва наведените от ищеца
твърдения. Навежда, че при изчисление на ГПР не следва да бъде включен размерът на
неустойката по чл. 8 от договора за заем, която няма характер на лихва, такса или друг
разход по кредита. Твърди, че клаузата на чл. 8 от Договора за паричен заем е индивидуално
уговорена с кредитополучателя, същата е съобразена с неговото желание, като същият е
уточнил сумата, която иска да получи, както и е конкретизирал параметрите, които са били
по неговите възможности – вид, размер, срок, начин на усвояване, размер на погасителни
вноски. Същата съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на
задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и като
индивидуално договорена между страните не противоречи на разпоредбата на чл. 146, ал. 1
от ЗЗП. Счита, че процесната клауза от договора за заем е изцяло законосъобразна,
действителна и не противоречи на закона и на добрите нрави. Изтъква обстоятелството, че
съгласно договора за заем, както и общите условия към него, заемателят е имал право на
отказ от така сключения договор, както и от предсрочно прекратяване на същия.
Моли съда да отхвърли изцяло предявените от ищеца искове, като неоснователни и
недоказани, претендира сторените по делото разноски.
В проведено съдебно заседание страните не се явяват и представляват, от
процесуалните представители на същите са депозирани писмени становища.
В депозирано писмено становище ответното дружество не оспорва факта на
сключване на процесния договор за заем, като посочва размера на дължимите съгласно
договора главница, лихва и договорна неустойка.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД –
прогласяване нищожността на клаузата на чл. 8 от Договор за паричен заем № 849893 от
10.08.2023 г., сключен между страните, предвиждаща заплащането на неустойка, поради
противоречието й с добрите нрави (пр. 3) и поради противоречието й със закона (пр. 1).
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение, въз основа на цитирания Договор за
паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г., сключен между страните, както и че предвидената в
договора клауза за нестойка противоречи на добрите нрави.
Между страните не се спори, че същите са се намирали в облигационна връзка по
сключен договор за паричен заем, по който ищецът е имал качеството заемател, а ответното
дружество – заемодател. Изрично в депозирано писмено становище процесуалният
представител на ответното дружество сочи, че сключването на процесния договор е
безспорен факт, като уточнява, че по Договор за паричен заем № 849893 от 10.08.2023 г.
главницата е в размер на 500 лв., лихвата за целия период на договора за заем от 10.08.2023
г. до 10.01.2024 г. е в размер на 51,04 лв., а договорената между страните неустойка е в
размер на 258,96 лв.
По делото обаче, не са представени никакви доказателства за съдържанието на
договора и в частност за съдържащата се в него клауза за неустойка, чиято нищожност се
иска да бъде прогласена.
За да прецени дали една клауза е нищожна, съдът следва да разполага с възможността
да се запознае с нейното съдържание (най-малко да я прочете) – какво гласи уговорката,
какво е нейното съдържание, какви условия са уговорени между страните. Едва след като
съдът се запознае с нейното съдържание, би могъл да определи на първо място вида на
уговорената неустойка, на второ място условията, при настъпването на които същата става
дължима, и накрая – дали същата има неравноправен характер, респективно дали искът на
ищеца е основателен.
Няма как съдът да прецени дали клаузата е неравноправна без да бъде представен
2
договорът, в който тя се съдържа. Поради тази причина съдът е в невъзможност да се
произнесе и обсъди както въведените от ищеца основания, поради които счита клаузата за
нищожна, така и възраженията на ответника, заявени в писмения отговор. След като съдът
не е запознат с текста на самата клауза, по никакъв начин не може да установи дали
спорната клауза противоречи на добрите нрави или противоречи на закона, каквито доводи
се изтъкват в исковата молба.
С доклада по делото, неоспорен от страните, на ищеца са дадени указания, че носи
тежестта да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си последици и на които
основава своите искови претенции. Въпреки така дадените му указания, ищецът не е
ангажирал никакви доказателства.
Представено е единствено копие от погасителен план, който не е подписан от
страните (нито от ищеца, нито от ответника), а предвид липсата на самия договор, чието
приложение се явява погасителният план, е невъзможно да се установи дали той съответства
точно на този договор. Но дори и това да се установи, погасителният план обективира данни
единствено досежно размера на дължимите суми, размера и падежа на всяка погасителна
вноска. В погасителния план не се съдържа текста на процесната неустоечна клауза.
С исковата молба ищецът е заявил искане съдът да задължи ответното дружество да
представи сключения между страните договор за заем, което искане е оставено без уважение
с Определение № 343 от 10.04.2024 г., постановено по настоящото дело, като в последното
изрично е посочено, че е недопустимо да се изисква от ответното дружество да представи
копие от договора за заем, тъй като доколкото ищецът твърди, че е страна по този договор,
копие от същия следва да се намира у него. По тази причина ищецът е следвало да представи
договора в заверено от него копие, в случай че е желаел същият, ведно с приложенията му,
да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
В принципен план, в гражданския процес всяка от страните следва да ангажира чрез
съответно искане доказателствата, на базата на които да установи обстоятелствата, от които
черпи изгодни за себе си последици. Задължаване на насрещната страна или на трето
неучастващо по делото лице да представи намиращ се у него документ предполага, освен че
такъв документ съществува и се намира в държане на това лице, още и че ищецът не
разполага с този документ, поради което е в невъзможност да го представи по делото и
доколкото насрещната страна или третото лице нямат интерес да го представят, то
задължаването им да го представят, скрепено със санкцията по чл. 161 ГПК за насрещната
страна или отговорност за вреди за третото лице, е единствената възможност за ищеца този
документ да бъде приет по делото и да се ползва от него.
Съдът изрично е указал на ищеца, че способът за събиране на доказателства,
регламентиран в чл.190, ал.1 ГПК не е предвиден, за да бъде улеснена страна по делото, като
вместо нея насрещната страна бъде задължена да представи документи, които се намират и у
двете страни. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка от страните следва да проведе
пълно главно доказване относно обстоятелствата, от които извлича изгодни за себе си
правни последици. От установяване на нищожност на посочената в исковата молба клауза,
съдържаща се в процесния договор за заем, се претендират изгодни за ищеца правни
последици, поради което ответното дружество няма и не следва да му се вменява
задължение да представи съответния договор.
Ако страната не се справи с доказателствената тежест, която носи, дори да
съществува вероятност, но не и несъмненост, за съда определен факт или обстоятелство
няма как да се приеме за осъществил се. Следователно тежестта на доказване не е
задължение да се представят доказателства, а е въпрос за последиците от недоказването.
Ищецът не е ангажирал никакви доказателства за съдържанието на клаузата за
неустойка, чието обявяване за нищожна претендира от правораздавателния орган, поради
което и само на това основание искът се явява недоказан, респ. следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищцовата страна е да докаже, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение, въз основа на цитирания Договор за паричен заем № 849893
от 10.08.2023 г., сключен между страните, както и че предвидената в договора клауза за
нестойка противоречи на конкретно посочени императивни разпоредби на закона.
Предвид липсата на представено заверено копие от процесния договор за заем по
делото, и доколкото изложените съображения за неоснователност на първия иск са валидни
и по отношение на втория иск, като съдът намира за ненужно тяхното приповтаряне, искът
3
по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответното дружество, което в отговора на исковата молба е заявило такова искане, като е
посочило, че ще представи списък по чл. 80 ГПК в открито заседание, но такъв липсва в
кориците на делото. Предвид липсата на доказателства за направени разноски от страна на
ответното дружество, на последното не следва да му се присъждат такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от адв. М. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен
адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на Т. Б. С.,
ЕГН: **********, с адрес с. Б., общ. П., ул. „А.“ № 14 и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ №
81, ет. 3, ап. Б, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12, представлявано от В.М.И., искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД, с които се иска от съда да постанови
решение, с което да приеме, че клаузата предвидена в чл. 8 от Договор за паричен заем №
849893 от 10.08.2023 г., сключен между Т. Б. С. и „Креди Йес“ ООД, предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 260 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради противоречието й с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗПК, като неоснователни /недоказани/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр. Благоевград, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4