Решение по дело №313/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба от М. Н. Ф. Б., [държава], род. на ****** г., ЛНЧ *******, чрез адвокат Т. Л. – САК, против Решение № 5879/28.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което му е ОТКАЗАНО предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С жалбата се иска се отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно, поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Твърди се, че административният орган не е изяснил фактите от значение на спора и необосновано не е възприел фактите относими към личното положение на молителя и държавата на произход на същия.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призована, не се явява. Представлява се от адв. Т. Л. – САК, която поддържа жалбата. Твърди, че административният орган правилно е приел, че търсещият закрила отговаря на условията на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и няма пречка да получи международна закрила по силата на Директива 2011/95/ЕС, включително по чл. 15 буква „а“. Моли за отмяна на оспореното решение да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на доверителя й. Не претендира разноски с жалбата и в съдебно заседание. След приключване на последното съдебно заседание представя по делото писмени бележки с допълнителни съображения за незаконосъобразността на оспорения акт, като прави искане за присъждане на разноски на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, не се явява. Представлява се от юрисконсулт З. Г. Т., който оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че преценката дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност е изключително в правомощията на ДАНС и тяхното становище по чл. 58, ал. 10 от ЗУБ е задължително и обвързващо за административния орган, да изпълни императивната норма на чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Представя писмени бележки с допълнителни аргументи за законосъобразността на оспореното решение, като моли за отхвърляне искането за присъждане на разноски на основание чл. 92 от ЗУБ, който е специален по отношение на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК. Не претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен изразява становище за неоснователност на оспореното решение и моли да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата приобщени по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. Н. Ф. Б. подал молба за закрила до ДАБ при МС, чрез РПЦ [населено място] с вх.№ 25/16.01.2024 г..

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№ УП3720/16.01.2024 г. като М. Н. Ф. Б., [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност а., религия м.– с., с о. образование, професия т. ПВЦ д., н., без документ за самоличност. В приложение към Регистрационния лист са посочени данните за семейството – майка, баща, братя, сестри и тяхното местонахождение.

С Писмо рег.№ 3720/26.03.2024 г. председателят на ДАБ при МС е изискал от Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС писмено становище по постъпилата от М. Н. Ф. Б. молба за закрила, съгласно чл. 58, ал. 10 от ЗУБ.

В отговор е постъпило писмо с рег. № М-6602/02.04.2024 г. (рег.№ УП-3720/04.04.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, адресирано до председателя на ДАБ при МС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", адресатът се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег.№ RB 202001-001-03/Т-6-1447/20.03.2024 г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Баня към ДАБ – МС като М. Н. Ф. Б., род. ****** г. в [държава], ЛНЧ ******* представлява з. за националната сигурност и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. България.

Под рег.№ УП3720/31.01.2024 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с М. Н. Ф. Б., род. ****** г. в [държава], ЛНЧ *******, рег.№ УП -3720.

В хода на интервюто чужденецът заявява, че напуснал [държава] от [населено място] Ш. нелегално за [държава] преди два месеца и половина заедно с още 10 човека. Останал е в Истанбул за около 10 дни и след това в О. за още 10 дни, след което преминал в България нелегално с помощта на стълба през границата. След това трафиканта ги скрил в една стая в лагера в [община], в която имало бежанци. На втория ден дошъл човек от лагера на проверка и след като казал, че не е от лагера го отвели в затворения лагер.

Разказва, че последният му адрес в [държава] бил в [населено място], като преди това е живял в Д.. Твърди, че родителите му живеят в Д.и че б.му е б. от р. на с.. Не може да каже къде се намират останалите му роднини. Заявява, че няма роднини в държави – членки на ЕС.

На въпроса защо е напуснал държавата си на произход сочи, че напуснал С.заради войната. Разказва, че в страната му е непоносимо да се живее поради бедност и мизерия, както и заради отвличанията. През 2013 г. бомбардирали къщата им в провинцията в Д.и заради бомбардировките се преместили в града. Чувствал се заплашен от военна служба, от бомбардировките и от отвличанията. Твърди, че лично спрямо него не било оказвано насилие. Не искал да постъпва на редовна военна служба, искал да живее на по-спокойно място и да подпомага родителите си финансово.

Декларира, че не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход, или в друга държава. Не е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група – а., нямал проблеми заради изповядваната от него религия – мюсюлманин, не бил участвал в някоя религиозна организация, общност или секта, нямал проблеми с официалните власти на страната си. Отрича към него лично да е имало отправени заплахи, или да му е оказвано насилие. Заявява, че сега не можел да се върне в [държава] защото се страхува, че ще бъде убит.

С Решение № 5879/28.04.2024 г. на , в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на М. Н. Ф. Б., на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, във връзка с чл. 12, ал. 1 т. 6 и във връзка с чл. 12, ал. 2, т. 4 от Закона за убежището и бежанците.

В решението си административният орган е посочил, в производството по издаването му не се установило наличието на основателни опасения от преследване, които да обуславят предоставянето на статут на бежанец по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ на молителя. Посочил е също така, че по отношение на него липсват предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като не е посочил член от семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България. Административният орган е приел, че по отношение на молителя не са били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 2 от ЗУБ, тъй като той не прави твърдения, релевантни на цитираните разпоредби и не са налице предпоставки за да се приеме, че същият е бил принуден да напусне или да остане извън [държава] по причина на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В решението си административният орган е приел, че ситуацията в държавата по произход на кандидата е достигнала такова високо равнище на безогледно насилие, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че М. Н. Ф. Б. в качеството му на цивилно лице, ако бъде върнат в [държава], ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната, поради което кандидатът не следва да доказва, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, по смисъла на пълзящата скала по т. 39 от мотивите на решение СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. В този смисъл административният орган е приел, че търсещият закрила отговаря на условията по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно предвид становището на ДАНС, че възразява да бъде предоставена закрила на М. Н. Ф. Б., тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност, административният орган е приел, че по отношение на него липсват предпоставките за прилагане на принципа „забрана за връщане", поради наличие основания за приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от ЗУБ и чл. 21, параграфи 2 и 3 от Квалификационната директива, респективно на чл. 33, ал. 2 от Женевската конвенция, а именно – като чужденец, търсещ закрила, който представлява заплаха за националната сигурност на държавата, в която се намира, той не може да се ползва от правото за забрана за връщане.

Съгласно отбелязването под текста на оспореното решение, на 03.06.2024 г. същото е връчено срещу подпис на чужденеца, който е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена директно до Административен съд – Сливен на 17.06.2024 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, счита жалбата за частично основателна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от председателя на ДАБ при МС. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, председателят на Държавната агенция за бежанците предоставя, отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България.

Административният акт е в писмена форма, подписан е от издателя си и като цяло отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя, в решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

В тази част административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави статут на бежанец, като е обсъдил предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история, и е приел за установено в хода на административното производство, че в бежанската история няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че не се установява молителят да е бил обект на преследване в държавата си по произход поради причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, поради което не са налице основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, както и не се установява осъществено спрямо молителя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ. Административният орган е посочил, че не се установява и хипотезата за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 от ЗУБ, тъй като молителят не е заявил член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в Република България.

Съдът приема, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт в тази му част.

Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ – [населено място] при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като интервюто е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Лицето не твърди в страната си на произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие, или да е било обект на репресии. Административният орган е обсъдил подробно случаят, когато през 2013 г. къщата на семейството му в провинция Д.е била разрушена не е била причината и че това не е било причина за напускането на страната му по произход, тъй като същият е продължил да живее в [държава] още около 10 години. Правилно административният орган е приел, че в случая не се касае за целенасочен акт срещу него и семейството му. Заявената от жалбоподателя информация за това, че не желае да постъпва в армията поради нежеланието му да убива никой не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая, тъй като липсват данни, които да водят до извод, че се касае за отказ от изпълнение на военна служба поради политически, религиозни или морални убеждения.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Не се установява и спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на посоченото в хипотезите на чл. 8, ал. 2 – 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан, не му е било оказвано насилие, а дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват.

Съобразно изложеното съдът намира, че в частта на обжалваното решение, с която се отказва предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя, административният орган не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт и е приложил правилно материалния закон, поради което жалбата му по отношение на тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

В останалата част на решението административният орган е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, като е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на член 15, буква "в" от Квалификационната директива, респективно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Изложил е съображения, че видно от информацията в приложената справка с вх. № ЦУ-812/11.03.2024 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС, наличието на вътрешен въоръжен конфликт в страната на произход на кандидата е общоизвестен факт и обстановката по сигурността в [държава] е достигнала прага на всеобхватно насилие, при което за заявителя е неприложима алтернативата за вътрешно разследване. Приел е за установени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Същевременно председателят на ДАБ при МС е изложил мотиви във връзка с постъпило писмо с рег. № М-6602/02.04.2024 г. (рег.№ УП-3720/04.04.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, с което се възразява на М. Н. Ф. Б. да бъде предоставена закрила в Република България, поради заплахата му за националната сигурност. Административният орган е достигнал до заключение, че тази преценка води до наличие предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ. В Решението е цитирана и разпоредбата на чл. 17, т. 1, г. на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, според която Държавите – членки могат да изключат от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, ако са налице сериозно основания, че лицето представлява заплаха за сигурността на държавата – членка, в която се намира. Цитирани са и разпоредбите на чл. 4, ал. 4, вр. ал. 3 от ЗУБ и е направено позоваване на чл. 33, пар. 2 от Женевската конвенция.

Съдът намира, че в тази му част решението е немотивирано и постановено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Административният орган е основал отказа си на обстоятелството, че Държавна агенция "Национална сигурност" е дала писмено становище, с което възразява на М. Н. Ф. Б. да бъде предоставена закрила в Република България. Приел е, че цитираното становище изхожда от специализиран орган за контраразузнаване и сигурност, в резултат на което установяването, че лицето е заплаха за националната сигурност, е извършено от компетентен орган. От правна страна се е позовал на разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ.

Според чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, хуманитарен статут не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.

Цитираната законова норма представлява транспониране на разпоредби на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС).

В Член 17 от Директива 2011/95/ЕС са предвидени хипотези на изключване, като в параграф 1, буква "г" от същия е регламентирано, че гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарната закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата-членка, в която се намира.

Наличието на предвидените в Директивата разумни (респ. сериозни) основания лицето да бъде разглеждано като заплаха за националната сигурност на държавата-членка, в която се намира, представляват основание за отказ на същото да се предостави хуманитарен статут и по смисъла на българското законодателство.

Същевременно с Решение на Съда (първи състав) на Европейския съюз от 22 септември 2022 година, постановено по дело C 159/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС, е прието, че: "(т. 2) Член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. "

Настоящият съдебен състав счита, че цитираното решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) е относимо и към процесния случай, като представеното по делото писмо с рег. № М-6602/02.04.2024 г. (рег.№ УП-3720/04.04.2024 г. в ДАБ при МС) на Директора на Специализирана дирекция "М" – ДАНС, в което е посочено, че на основание чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", се уведомява, че ДАНС разполага с информация – отразена в справка рег.№ RB 202001-001-03/Т-6-1447/20.03.2024 г., според която лицето, регистрирано в РПЦ – Баня към ДАБ – МС като М. Н. Ф. Б., род. ****** г. в [държава], ЛНЧ ******* представлява заплаха за националната сигурност и и ДАНС възразява да му бъде предоставена закрила в Р. България, следва да се приеме за немотивирано становище по смисъла на т. 2 от Решението на СЕС по дело C 159/21, тъй като писмото не съдържа изложени факти по същество, и не е представена цитираната в него справка, за да се прецени дали тя съдържа такива.

Това от една страна представлява визираната в мотивите към т. 1 от Решението на СЕС по дело C 159/21 пречка за адресата на оспореното решение да се запознае с всички данни в преписката, на които се е обосновал административният орган, за да може реално да изрази становище по тези данни, както и надлежно да упражни правото си на защита.

От друга страна представлява пречка самият решаващ орган да се запознае със "същественото съдържание на данните от важно значение", за да прецени за отделния случай конкретните факти, които следва да са му известни, с цел да определи дали съществуват сериозни основания да се счита, че положението на жалбоподателя, който извън това отговаря на критериите за получаване на международна закрила, попада в хипотезата на изключване на такава по Член 17, параграф 1, буква "г" от Директива 2011/95/ЕС.

Действително Държавна агенция "Национална сигурност" представлява орган със специализирани функции, свързани с националната сигурност, по смисъла на цитираното Решение на СЕС, тъй като съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗДАНС Агенцията осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България, като дава становища по молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила по Закона за убежището и бежанците, а последното правомощие на Агенцията кореспондира с въведеното в чл. 58, ал. 10 от ЗУБ задължение, при получаване на молба за предоставяне на закрила, компетентните органи да изискват писмено становище на ДАНС, което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред.

В процесното решение изрично е възприето, че преценката дали кандидатът за международна закрила представлява заплаха за националната сигурност, е изключително в правомощията на ДАНС и че тяхното становище по чл. 58, ал. 10 от ЗУБ е задължително и обвързващо административния орган. Това съображение, както и подробно развитото в писмените бележки на процесуалния представител на ответника съображение – че доколкото в ЗУБ не е уредено правомощие за Председателя на ДАБ (или за органите с делегирани правомощия по чл. 52 от ЗУБ), да се произнасят, установяват или доказват самостоятелно дали лице, търсещо закрила, представлява заплаха за националната сигурност по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДАНС, то посочените органи нямат право на самостоятелна преценка в тази насока – въпреки досегашната съдебна практика, следва да се приеме за несъответно на задължителното тълкуване, направено в т. 2 на Решение на СЕС от 22 септември 2022 година, постановено по дело C 159/21.

В цитираното решение СЕС се посочва, че "... единствено решаващият орган, под съдебен контрол, е този, който трябва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагането на членове 14 и 17 от Директива 2011/95, след извършването на която да приеме решение. " Развиват се и подробни мотиви в насока, че процедурата за разглеждане на молбите за международна закрила трябва да се проведе от решаващия орган, който следва да отчете във всеки отделен случай конкретните факти, които са му известни, с цел да определи дали съществуват сериозни основания да се счита, че положението на заинтересованото лице попада в хипотезата на евентуална заплаха за националната сигурност, както и че този орган не може надлежно просто да приведе в действие решение, прието от друг орган, което е задължително за него по силата на националната правна уредба, и само на това основание да откаже да предостави субсидиарна закрила. СЕС приема, че "Напротив, решаващият орган трябва да разполага с цялата релевантна информация и с оглед на тази информация самостоятелно да прецени фактите и обстоятелствата, за да определи съдържанието на решението си, както и да го мотивира в пълна степен. "

По така изложените съображения, и предвид задължителното тълкуване за недопустимост на национална правна уредба, съгласно която решаващият орган е длъжен да отказва да предостави субсидиарна закрила във всички случаи, когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за националната сигурност, като се основава на споменатото становище, настоящият съдебен състав приема, че в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. Н. Ф. Б., обжалваното решение е немотивирано.

Административният орган не е отчел конкретните факти по случая и не е формирал самостоятелно становище по релевантните факти, което не е спорно и изрично се признава от ответника. Същият е допуснал и нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изискал от Държавна агенция "Национална сигурност", като орган със специализирани функции, свързани с националната сигурност, представянето на мотивирано становище, за да се запознае с релевантните факти и да ги прецени при произнасянето си в производството по предоставяне на закрила по общия ред.

Следва да се отбележи, че приобщаването на цитираната в писмото на ДАНС справка рег.№ RB 202001-001-03/Т-6-1447/20.03.2024 г. към настоящото дело в рамките на съдебното производство няма да промени извода за немотивираност на оспореното решения в тази му част.

Настоящият съдебен състав е обвързан да приеме, че само по себе си цитираното в обжалваното решение и представено по делото становище на ДАНС не представлява достатъчно доказателство, от което да се изведе заключението, че са налице сериозни основания да се счита, че жалбоподателят М. Н. Ф. Б. е лице, представляващо заплаха за сигурността на Р. България. Едва след събиране на визираното по-горе доказателство, административният орган следва да мотивира собствени изводи дали изложените в него фактически обстоятелства са годни да обосноват отказ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя поради наличие хипотезата на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ.

Констатираното нарушение на административнопроизводствените правила в случая се явява съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото при представянето на такова мотивирано становище, административният орган би могъл да достигне и до различен от направения от него извод за наличие на сериозно основание, че жалбоподателят представлява заплаха за сигурността на държавата – членка, в която се намира.

По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение, в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на М. Н. Ф. Б., следва да бъде отменено, като немотивирано и постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл е Решение № 443 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2023 г., IV о., докладчик съдията М. Р..

Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново разглеждане на молбата за предоставяне на хуманитарен статут, като при новото произнасяне следва да се изяснят всички релевантни за случая факти и обстоятелства, посочени в мотивите на настоящото решение.

При този изход на делото разноски не следва да бъдат присъждани в полза на жалбоподателя, поради несвоевременно направеното искане за тях от страна на процесуалния му представител.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 85, ал. 1 и 5 от ЗУБ, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 5879/28.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, с което на М. Н. Ф. Б. е ОТКАЗАНО предоставяне на хуманитарен статут.

ИЗПРАЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут на М. Н. Ф. Б., [държава], род. на ****** г., ЛНЧ *******, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Н. Ф. Б., [държава], род. на ****** г., ЛНЧ *******, чрез адвокат Т. Л. – САК, против Решение № 5879/28.04.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, в останалата му част, с която му е ОТКАЗАНО предоставяне на статут на бежанец.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.