РЕШЕНИЕ
№ 532
гр. Плевен , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20214430101423 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от М. М. Г. от
*** против *** НА ***, с посочено правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се посочва следното:
С постановление от *** г, ищецът е привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебно производство № *** / *** г. по описа на РП -
П. за извършено престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, като му
е взета и мярка за неотклонение - ***. Въз основа на обвинителен акт
по обвинение за извършено престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК е образувано НОХД № ** / *** г. по описа на Районен съд - ***.
1
С присъда *** от *** г. на Районен съд - *** е оправдан по
повдигнатото обвинение, като постановеният съдебен акт е в законна
сила.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. 1 от ЗОДОВ
„Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, *** или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано...".
Обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се
дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е
нормално такива вреди да са търпени. Още повече, че в подобни
случаи негативните преживявания се презумират от закона, с оглед на
презумпцията за невиновност и конституционно защитените основни
човешки права: чест и достойнство на личността, право на лична
свобода. В допълнение към изложеното следва да бъде отбелязано, че
воденото против ищеца наказателно производство е станало
достояние на голям кръг от негови познати от ***. Всички тези
обстоятелства, включително и фактът, че за престъплението в което е
незаконно обвинен се предвижда наказание лишаване от свобода до
пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева, допълнително са
засилили психическия стрес, безпокойство, тревога и страх на който е
подложен във връзка с воденото против него наказателно
преследване.
Съдът е сезиран със следното искане:
Да постанови решение, с което да осъди *** на ***, *** *** да
заплати на ищеца следните обезщетения:
1. Сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК, за което е оправдан с Присъда *** / *** г, постановена по
2
НОХД № ** / *** г. по описа на Районен съд - ***, ведно със
законната лихва, считано от
*** г. до окончателното изплащане на сумата.
Сумата от 800лв. / осем стотин лева/, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване
на престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е оправдан с
Присъда *** от *** г, постановена по НОХД № ** / *** г. по описа
на Районен съд - ***, ведно със законната лихва, считано от *** г.
до окончателното изплащане на сумата.
В едномесечния срок е представен писмен отговор, в
който се оспорва предявения иск. Излагат се съображения за
неоснователност на претенцията за обезщетение за имуществени
вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение в хода
на наказателното производство в размер на 800 лева.
Не са приложени доказателства за дължимо адвокатско
възнаграждение, от които да са видно: уговорено и реално изплатено
адвокатско възнаграждение, обем на извършените процесуални
действия с участието на упълномощения защитник. Липсват
доказателства за осъществена защита по наказателното производство -
договорът следва да е приложен по наказателното производство, по
което се твърди, че е направен разходът. Дори претенцията да бъде
призната за основателна, разходите по ангажиране на адвокатска
защита имат като пряко следствие дължимост на хонорара, който
трябва да е съответен на правната защита, необходима на лицето, с
оглед повдигнатото обвинение. Анализът на материалите по воденото
наказателно производство против ищеца, с оглед осъществената
правна защита и нейната адекватност, налагат извода, че е налице
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като следва да бъде
редуциран искът за имуществени вреди, така както е прието в
Решение №81/27.01.2006г. по гр.д.№23/2005г. IV ГО на ВКС.
3
От правна страна, съдът приема за установено следното:
Предявените обективно съединени искови претенции за търпени
имуществени и неимуществени вреди са допустими, тъй като
съобразно твърденията по исковата молба е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление против М. М. Г., като е бил оправдан с
влязъл в законна сила съдебен акт. При тези данни от формална
гледна точка е осъществен фактическият състав за отговорност на
държавата по чл.2, ал.1, т.3 от 3OДOB.
Исковата претенция е за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпление по
чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, повдигнато от Районната прокуратура по
НОХД № ** / *** г. по описа на Районен съд -***, приключило с
влязла в законна сила на ***г. оправдателна присъда по отношение на
М. М. Г..
Изложените в исковата молба твърдения са общи и не са
подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на ищеца е да докаже
наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхната пряка и
непосредствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от
общ характер, както и техния размер. Ищецът твърди, че
провежданото против него наказателно производство предизвикало в
него страх от неоснователно осъждане, отразило се негативно върху
психиката му, повлияло на самочувствието, честта и достойнството
му. Не са представени доказателства, които да обективират
посочените от ищеца лични преживявания. В тежест на доказване на
ищеца е да представи доказателства, с които да подкрепи
фактическите си твърдения в исковата молба и такива за наличието на
причинноследствена връзка между претендираните морални вреди и
незаконното обвинение, включително относно твърденията за
настъпили отрицателни последици в емоционален, семеен и социален
план, изразяващи се в преживени унижения, притеснения, неудобство,
4
страх от неоснователно осъждане, социален дискомфорт. Липсват
документи от извършени прегледи при съответни специалисти,
доказващи преживян психически дискомфорт. Ищецът твърди, че
повдигнатото му обвинение от *** довело до незаслужени негативни
оценки спрямо него от страна на обществото в малкото населено
място, в което живее. Следва да се посочи, че *** не е
разпространявала информация за разследването и в този смисъл не
следва да носи отговорност за разгласяването.
Така предявеният иск за обезщетяване на неимуществените
вреди е неоснователен и по размер, същият е значително завишен.
Въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения, е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за
справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни
обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по
чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на
престъпление се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата,
честта и достойнството на увредения. Следва да се има предвид, че
паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на
необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. Претенцията на ищеца е изключително завишена
и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт
в *** и на съдебната практика по аналогични случаи, включително и
тази на ЕСПЧ. Повдигнатото обвинение не е за тежко
престъпление, наказателното производство е с продължителност от
5
около три месеца, по твърденията на ищеца, което не е извън
разумния срок, като е преминало и през една съдебна инстанция.
Оправдателната присъда не е протестирана, прокурорът не е
поддържал обвинението.
Липсват доказателства за взета мярка за неотклонение -***, като
не се твърдят и други взети мерки за процесуална принуда.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск,
като неоснователен и недоказан по основание и размер.
Съобразно изхода на делото, разноските в производството се
възлагат на ищеца.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.2, ал. 1, т. 3,
предл. 1 от ЗОДОВ, чл. 86 от ЗЗД. от М. М. Г., ЕГН **********, от
***, ***, обл. П., против *** на ***, *** ***, ***, да заплати на
ищеца следните обезщетения:
- Сумата от 8000 лв. /осем хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК, за което е оправдан с Присъда *** / *** г, постановена по
НОХД № ** / *** г. по описа на Районен съд - ***, ведно със
законната лихва, считано от
*** г. до окончателното изплащане на сумата.
- Сумата от 800лв. / осем стотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно
6
обвинение в извършване на престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК, за което е оправдан с Присъда *** от *** г, постановена по
НОХД № ** / *** г. по описа на Районен съд - ***, ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на
сумата.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7