Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 207
гр. Перник, 28.12.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретаря Наталия Симеонова и прокурора Бисер Ковачки, като разгледа докладваното от съдия Христова КАНД № 185/2023 г. по описа на
съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.
63в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба, подадена от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Перник против
Решение № 322/08.08.2023 г., постановено по АНД № 926/2022 г. на Районен съд -
Перник, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №
14-0001064/20.01.2023 година, издадено от директора на Дирекция "Инспекция
по труда" - Перник, с което за нарушение на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 228,
ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на "****" ООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от управителя Я.П.Д.,
на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лева.
С жалбата се прави искане
за отмяна на обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно, и при
установяване основателността на изложените от касатора доводи, се иска
постановяване на решение, с което изцяло да се потвърди процесното наказателно
постановление.
В срока по чл. 213а, ал.
4 от АПК ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
В съдебно заседание
касаторът се представлява от надлежно упълномощен представител – старши
юрисконсулт А.М., който в пледоарията си по съществото на касационния спор
изцяло поддържа жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на административнонаказващия орган. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касация –
"****" ООД, чрез процесуалния си представител адв. М. оспорва
касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Счита, че атакуваното
решение на Районен съд - Перник е правилно, обосновано, добре мотивирано и е
съобразено с приложимия закон, поради което моли същото да бъде оставено в
сила. Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
счита, че решението на първоистанционният съд, като правилно и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
Административен съд –
Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за
което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт. Затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
След извършена служебна
проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав
намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на
правомощията му, при надлежно сезиране и по отношение на акт, който подлежи на
касационен контрол, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебен
контрол за законосъобразност пред Районен съд – Перник е било НП № 14-0001064/20.01.2023
г., издадено от директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - Перник, с което за нарушение на чл. 224, ал.
1, вр. чл. 228, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на "****" ООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, представлявано от
управителя Я.П.Д., на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Административнонаказателната
отговорност на "****" ООД, ЕИК **** в качеството му на работодател е
ангажирана за това, че при извършена документална проверка на дружеството,
досежно спазване на трудовото законодателство е установено, че работодателят не
е изплатил на работника М.Н.Г.при прекратяване на трудовото ѝ
правоотношение за длъжността "касиер-разпоредител", считано от
01.10.2022 г., полагащото ѝ се обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, не
по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. На горните факти е дадена квалификация на
нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ вр. чл. 228, ал. 3 от КТ, за което на
21.12.2022 г. срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 14-0001064. Въз основа на акта на 20.01.2023 г. е издадено
процесното НП № 14-0001064 на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" – Перник. В него изцяло са възприети фактите и правната
квалификация на деянието, съобразно обстоятелствената част на АУАН и на основание
чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на "****" ООД, ЕИК **** е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Въз основа анализа на
събраните в производството пред първа инстанция доказателства Районен съд - Перник
е обосновал извод, че АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни органи,
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, но при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения
субект, а така също и поради това, че при издаване на наказателното
постановление АНО неправилно е приложил закона. Този извод на съда е обоснован
с това, че от обстоятелствената част на НП и на съставения преди това АУАН
липсва пълно и ясно описание на фактите досежно самото нарушение и на
обстоятелствата, при които то е извършено, които са релевантни за определяне
съставомерността на деянието. Съдът е посочил, че констатираните пороци в
съдържанието на НП и АУАН рефлектират негативно в правната сфера на
санкционирания субект като не му позволяват да разбере за извършване на какво
нарушение се ангажира отговорността му и по този начин е осуетено правото му на
защита, което винаги е основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Оспореното решение е
правилно.
Изводите на районния съд
се основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност, и изцяло се споделят от настоящия тричленен състав на
Административен съд - Перник, поради което препраща към тях на основание чл.
221, ал. 2, изр. 2 АПК.
Законосъобразни и в
съответствие със събраните по делото доказателства са изводите на
първостепенния съд, че при издаване на процесното наказателно постановление е
нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, според която
наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
С оглед горното правилно
въззивният съд е приел, че е накърнено правото на защита на санкционираното
лице, тъй като поради липсата на конкретни факти относно вмененото му
нарушение, то не може да установи за извършването на какво нарушение е наказано,
при какви обстоятелства и въз основа на какви доказателства, като по този начин
е лишено от възможността да организира правилно и адекватно своята защита срещу
наказателното постановление. Съдът е приел, че никъде в АУАН и НП не е посочен какъв
е бил размера на неизползвания платен годишен отпуск от М.Г.към датата на
прекратяване на трудовото ѝ правоотношение и какъв е бил конкретния
размер на дължимото парично обезщетение за него. Не е изпълнено и императивното
изискване на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за
означаване на мястото на извършване на нарушението, такова липсва както в АУАН,
така и в НП.
В
административнонаказателното производство пълното описание на нарушението,
както в АУАН, така и в самото наказателно постановление, е от изключително
значение за законосъобразното развитие на самия процес, не само с оглед
гарантиране правото на защита на дееца в пълен обем, но и поради факта, че това
е изискване относно формата на тези актове. Съдържанието на наказателното
постановление не може да се изчерпва с посочване на извършено съставомерно
нарушение, без да са изложени и анализирани всички относими факти и
обстоятелства, довели АНО до извод за наличие на такова. Липсата на прецизно
описание на извършеното нарушение е съществено процесуално нарушение, тъй като
не само лицето не би могло да разбере за какво точно е обвинено, но и съдът се
поставя в невъзможност да извърши проверка за законосъобразността на оспореното
наказателно постановление. За да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление следва да съдържа законово определен
минимален обем информация, посочен в чл. 57 от ЗАНН. Недопустимо е императивно
изискуеми от закона реквизити да бъдат извеждани по тълкувателен път, като
следва да бъде отбелязано, че не само пълната липса на релевантни факти, но и
частичната такава, която се отнася до основните въпроси във връзка с
ангажирането на административнонаказателна отговорност, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
В допълнение към вече
изложеното следва да се отбележи, че от описанието на нарушението не става ясно
дали при наказанието са преценявани представените от работодателя в хода на проверката
писмени доказателства. Същите удостоверяват начисляването на парично
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ още към 16.12.2022 г., незабавно след
проверката на място извършена на 15.12.2022 г., т. е. нарушението е било
отстранено още преди съставяне на АУАН, поради което за
административнонаказващия орган не е било налице основание за започване на
административнонаказателното производство.
Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение на Районен съд – Перник е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва
да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора искането
от страна на касотора за присъждане на юрисконсулстко възнаграждение е
неоснователно.
Поисканите разноски от ответника,
чието присъждане намира своето основание в изхода на настоящия процес, са
атакувани с възражение за прекомерност по реда на чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. Видно от
представения списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК, както и приложения
Договор за правна защита и съдействие се установява, че е договорено и
заплатено в брой възнаграждение на един адвокат от ответника за настоящата
инстанция в размер на 500 лева. Възражението за
прекомерност на заплатеното възнаграждение на един адвокат, е
основателно, тъй като същото е над минималния праг от чл. 18, ал. 2 във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. За административно-наказателните производства в
Раздел IV от Наредба № 1/2004 г., са предвидени минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като с чл. 18, ал. 2 е постановено, че когато
административното наказание е под формата на имуществена санкция, каквото е
процесното, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2, върху
стойността на наложената имуществена санкция, което в случая означава следното:
наложената имуществена санкция е в размер на 1 500 лева и съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от с. н., възнаграждението при интерес от 1 000 лева до 10 000 лева, е
400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева, т.е. възлиза на 450 лв.
Заплатеното възнаграждение в случая е над минимума, което прави състоятелно
възражението по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН. В обобщение, искането за присъждане на
разноски на касатора, следва да бъде уважено в предвидения минимален размер от
450 лева за настоящата съдебна инстанция, а разликата до размера на
договореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение да се остави
без уважение. Предвид изложеното и с оглед изхода на спора на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, заплатеното от ответника
възнаграждение за един адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа
издал отменения акт.
Мотивиран от горното, Административен съд - Перник
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 322/08.08.2023 г., постановено по АНД №
926/2023 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Перник, със седалище гр. Перник, ул. „Кракра“ № 1, към ИА „Главна
инспекция по труда“ да заплати на „****“ ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ****, представлявано от управителите Я.П.Д. и Божидар
Николов Илиев заедно и поотделно, сумата в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/