Номер /27.07.2022 год., град Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х тричленен
състав, в публичното заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА АНДОНОВА
ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
Секретар: Добринка Долчинкова
Прокурор при Варненска
окръжна прокуратура: СИЛВИЯН ИВАНОВ
Като разгледа докладваното от
съдия Ралица Андонова
кАНД №2369 по описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63в
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от управителя на БНБ
– София чрез процесуалните му представители главен юрист Н.Д.и ю.к.Т. П., против
решение №297/02.07.2021г по АНД №2309/2021г на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е
отменено издаденото от подуправителя на БНБ НП №БНБ-56733/26.05.2021г и
наложената на „Айкарт“ АД Имуществена санкция в размер на 5 000лв. на
осн.чл.123 ал.1 вр.чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП. Касаторът релевира основанието на
чл.348 ал.1 т.1 от НПК, приложим по препращането на чл.63 ал.1 от ЗАНН – неправилно
приложение на материалния закон, като оспорва извода на ВРС за маловажност на
случая по см.чл.28 от ЗАНН. Излагайки подробни аргументи за липсата на това
основание за отмяна на НП, и то конкретно предвид факта, че с НП е
санкционирано ЮЛ, за чиято отговорност считат, че този институт е принципно
неприложим, касаторите настояват за отмяна на обжалваното решение, вместо което
– потвърждаване на законосъобразното, обосновано и правилно НП. В съдебно
заседание по същество ю.к.П. поддържа касационната жалба и настоява за
уважаването й.
С възражението си по касационната жалба и с писмено
изявление на представляващия дружеството-ответник чрез пълномощника му се
изразява на първо място несъгласие с извода на ВРС, че вмененото им с НП
административно нарушение е обективно съставомерно, но споделя становището за
маловажност на нарушението като основание за отмяна на наложената им санкция.
Формулирано е изскане за отхвърляне на касационната жалба, а в условията на
алтернативност – отмяна на НП като незаконосъобразно поради липса на
осъществено от тях нарушение по чл.53 ал.1 вр.ал.2 т.3 вр.чл.16 от МИП.
Участващият в производството представител на Окръжна
прокуратура -Варна дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната инстанция намира, че жалбата е
неоснователна.
След анализ на събраните в хода на
съдебното дирене гласни и писмени доказателства ВРС приел за установено от
фактическа страна, че „Айкарт“ АД е лицензирано да извършва дейност като
дружество за електронни пари с Решение №74/21.07.2011г на УС на БНБ и е вписано
в регистъра на лицензираните дружества за електронни пари в РБ. В периода м.08.
– м.09.2020г въз основа на съвместна заповед на директора на САД „Финансово
разузнаване“ на ДА „Национална сигурност“ и подуправителя на БНБ, ръководещ
управление „Банково“, била извършена проверка за установяване изпълнението на
задълженията на дружеството по ЗМИП през периода 01.01.2019г – 24.08.2020г. В
хода на проверката с писмо от 03.09.2020г екипът изискъл от дружеството
клиентското досие на И.Л.К., ЕГН ********** и клиентски №545956. При
представяне на досието бил установен приложения в същото документ „Contract&ID.pdf“, съдържащ копие на събран официален
документ за самоличност – лична карта №*********, издадена на 17.11.2015г от
МВР-София област, валидна до 17.11.2019г, и договор за кредит „А1 карта“ от
17.09.2019г, сключен с „Аксес Файнанс“ ООД в качеството му на представител на
„Айкарт“ АД, заедно с приложенията към него. В документа било налично копие
само на първоначално представения от клиента, при встъпване в деловите
взаимоотношения официален документ за самоличност, но не и копие на актуален
такъв – издаден след 17.11.2019г. Поради това с ново искане от м.01.2021г
проверяващите изрично изискали от дружеството да представи събран от тях
валиден официален документ за самоличност на И.Л.К.. Такова не им било
представено, като в писмото-отговор представителите на дружеството разяснили
защо такъв липсва, конкретно – посочило, че от м.11.2019г неколкократно са
изискали такъв документ от клиента си, и поради непредставянето му са
прекратили договорите си с него през м.08.2020г.
При тези данни проверяващите приели, че в
качеството си на задължен субект по чл.4 ал.2 от ЗМИП „Ай карт“ АД е било
длъжно да поддържа актуална събраната чрез прилагането на мерките за комплексна
проверка информация за своя клиент съгл.чл.16 от ЗМИП, като при изтичане на
срока на валидност на личния му документ за самоличност на 17.11.2019г да
събере на 18.11.2019г валиден официален документ за самоличността на И.Л.К..
Като не е изпълнило това си задължение, дружеството е осъществило нарушение по
чл.53 ал.1 и ал.2 т.3 вр.чл.16 от ЗМИП. За същото на 22.03.2021г компетентното
длъжностно лице съставило АУАН против „Ай карт“ АД, предявен на пълномощника на
управителя на дружеството, който при предявяване на акта и в срока по чл.43 от ЗАНН не депозирал писмени възражения. Въз основа на акта било издадено и НП от
26.05.2021г, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и правната квалификация на нарушението, за което на осн.чл.116
ал.1 т.3 от ЗМИП наложил на дружеството имуществена санкция в специалния
минимум от 5 000лв.
При така установената фактология, по
същество безспорна между страните, въззивният съд приел от правна страна, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи в предвидените за това срокове по
чл.34 от ЗАНН; актът и постановлението съдържат минимално изискуемите за
редовността им от формална страна реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
включително, но не само – в тях се съдържа подробно описание на нарушението,
достигнато въз основа на изяснена в пълнота фактическа обстановка, въз основа
на събрани писмени доказателства, описани подробно в АУАН и в НП, т.е. че в
производството по издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения като самостоятелни основания за отмяната му.
По приложението на материалния закон съдът
приел, че въз основа на събраните доказателства АНО е дал вярна правна
квалификация на нарушението, но неправилно е приел, че то следва да бъде
санкционирано по смисъла на ЗМИП поради отказа да го квалифицира като маловажен
случай. Обосновавайки така възприетата квалификация на нарушението по чл.28 от ЗАНН, въззивният съд посочил, че към момента на установяване на отношенията си
с И.Л.К. „Ай карт“ АД като задължено лице по чл.4 от ЗМИП надлежно е
идентифицирало клиента си, като го е идентифицирало въз основа на валиден към
онзи момент официален документ за самоличност; че липсват данни дружеството да
е извършило други административни нарушения; отчел е критичното отношение към
извършеното; както и прекратяването на отношенията с клиента в сравнително
кратък период от време след изтичане на валидността на документа му за
самоличност. Поради изложеното съдът приел, че осъщественото от дружеството
нарушение разкрива изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обичайните случаи от този вид, т.е. представлява маловажен случай, което
изключва възможността за ангажиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството за осъществяването му. С тези съображения ВРС отменил НП като
незаконосъобразно.
Преди това обаче предходният съдебен
състав посочил, че не споделя възраженията, че „Ай карт“ АД не е нарушило
закона, понеже е разполагало с данни за ЕГН, т.е. за идентификацията на клиента
си, който не се променя със смяната на личната карта поради изтичане на срока й
на валидност. Съдът е подчертал, че съобразно изискването на чл.53 ал.2 т.3 от ЗМИП с цел идентифициране на ФЛ задълженото лице по чл.4 ал.2 от Закона събира
данни от официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е
изтекъл и на който има снимка на клиента, което изискване не е изпълнено.
Настоящият съдебен състав преценява така
достигнатите крайни правни изводи на предходния като доказателствено обвързани
и законосъобразни, и изцяло ги споделя.
На първо място следва да бъде подчертано,
че ВРС е приел, че осъщественото от „Ай карт АД нарушение е обективно
съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано – поради това всички
възражения на настоящите касатори в тази насока са ирелевантни и не следва да
бъдат разглеждани, тъй като съгл.чл.218 ал.1 от АПК касационният съд се
произнася само по основанията, с които е бил сезиран. В случая това е
единствено изборът на предходния съдебен състав да приложи чл.28 от ЗАНН,
поради което настоящият ще се ограничи да коментира само това възражение.
То е неоснователно. На първо място липсата
на данни и доказателства за влезли в сила НП по ЗМИП против дружеството преди
издаване на понастоящем оспореното такова пред съда (както е изрично посочено в
самото него) налага еднозначен извод, че нарушението по чл.53 ал.1 и ал.2 т.3
от ЗМИП е първо по реда си. Освен това несъмнено е инцидентно, както е приел и
предходният съдебен състав – този извод се потвърждава, а не се оборва от
твърденията, че при същата проверка през м.08. – м.09.2020г са установени още
две нарушения (без данни за правната им квалификация), за които са налице
влезли в сила НП и плащане на имуществените санкции по тях. Предвид темпоралния
обхват на проверката от 01.01.2019г до 24.08.2020г (двадесет месеца) и
значителният брой клиенти – физически и юридически лица, установеното нарушение
спрямо документа за самоличност на един-единствен клиент несъмнено следва да се
възприеме като инцидентен случай. В подкрепа на това е и фактът, че съобразно
данните по делото дружеството е предприело необходимите мерки, за да гарантира
своевременното сигнализиране от информационната му система с база данни при
предстоящо изтичане на срока на валидност на личните документи на клиентите –
ФЛ, което несъмнено доказва добросъвестността му като задължено лице по чл.4
т.2 при изпълнението на задължението си по чл.16 от ЗМИП. На следващо място –
действително срокът на валидност на личния документ е изтекъл през м.11.2019г,
а договорът с този клиент е прекратен през м.08.2020г.; тук следва да бъде
отчетен и фактът, че този клиент е с профил „нисък риск“, т.е. проверка на
данните му принципно се извършва на 5 години (което не води до отпадане на
задължението за актуализация на информацията в досието му, но следва да бъде
отчетено като смекчаващо отговорността обстоятелство). Същевременно макар
позоваването на продължените срокове за валидност на личните документи поради
Ковид-пандемията да е неприложимо към случая, наличието на такава пандемия,
наложените строги ограничения и промяната в начина на живот на гражданите във
България и в Европа следва да бъдат отчетени при преценката на тежестта и
обществената опасност на нарушението. Периодът, в който договорът е продължавал
да действа и дружеството е предоставяло услуги по него, не е дълъг с оглед
наличието на такова изключително обстоятелство като Ковид-пандемията, а през
него бяха практически променени голям брой възможности и правила за
използването на електронни пари, свързани и с неизбежни промени в организацията
и дейността на субектите, извършващи дейности с тях. Преценена в този аспект,
продължителността на нарушението не може да се определи като значителна.
От друга страна настоящият съдебен състав
не споделя и възраженията на касатора относно липсата на материалноправни
основания за квалифициране на случая като маловажен. На първо място в НК и в
ЗАНН не съществува ограничение или забрана нарушенията, които обуславят
по-висока степен на обществена опасност с оглед високия специален минимум на
предвидените за тях санкции, да бъдат квалифицирани като маловажен случай.
Идентично – подобно ограничение или забрана не съществува и за формалните
нарушения, каквото е настоящото. Несподеляемо като неосновано на конкретна
действаща правна норма е и твърдението, че институтът на чл.28 от ЗАНН е
неприложим за нарушения в областта на държавно-регулираните отношения, каквито
са тези по ЗМИП. Поради същата причина – липсата на изрична законодателна
забрана, и въпросът дали институтът на чл.28 от ЗАНН е приложим за нарушения,
извършени от ЮЛ, за които се налагат имуществени санкции, изобщо не може да
бъде дискусионен – разширителното тълкуване на административнонаказателните
разпоредби е недопустимо. Във връзка с изложените от касаторите съображения в
тази насока следва да бъде посочено, че преценката за маловажност на случая се
извършва въз основа на множество фактори (степен на обществена опасност на
деянието и дееца с оглед данните за предходно налагани санкции, оказаното
съдействие в хода на производството, отношението към деянието – отчетени и от
самия АНО, т.нар. от него „количествени фактори“, наличието, липсата и тежестта
на вредоносните последици и прочие), и никой от тях не може да е единствен
решаващ фактор дали нарушението е или не е маловажен случай. Поради това и
отсъствието на някой от тези фактори с оглед спецификата на случая (напр.
липсата на субективно отношение към деянието у ЮЛ, или липсата на имуществени
вреди при формалните нарушения) не може да се разглежда като достатъчно
основание за отказ нарушението да бъде преценено и квалифицирано като маловажен
случай и извършилото го лице да бъде освободено от административнонаказателна
отговорност.
В обобщение на изложеното – както и
предходният съдебен състав, и настоящият намира, че санкционираното с НП
обективно съставомерно, безспорно доказано и правилно квалифицирано административно
нарушение по чл.53 ал.1 и ал.2 т.3 от специалния ЗМИП представлява маловажен
случай, тъй като предвид наличието единствено на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които при това са и многобройни, разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Доказателствено
обвързано, обосновано и законосъобразно ВРС е квалифицирал нарушението по чл.28
от ЗАНН, и правилно е отменил НП, с което е ангажирана отговорността на „Ай
карт“ АД при наличие на изключващо административнонаказателната му отговорност
обстоятелство. Проверяваното решение не е обременено с поддържания порок по
чл.209 т.3 от АПК – неправилно приложение на материалния закон, а други
основания за ревизия или отмяна не бяха констатирани и в кръга на задължителната
служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК. Изложеното квалифицира касационната
жалба като неоснователна и налага отхвърлянето й.
За пълнота на изложението следва да се
коментира и недопустимостта на искането на „Ай карт“ АД в отговора им по касационната
жалба за отмяна на НП поради обективна несъставомерност на вмененото им
нарушение. Последното е неоснователно – безспорно е, че като задължено лице по
чл.4 т.2 от специалния закон те са и субект на задължението по чл.16 във връзка
с чл.53 ал.2 т.3 от същия, и добросъвестно са предприели необходимите мерки за
изпълнението му чрез въвеждане на контроли в системата, които да сигнализират
изтичането срока на валидност на личните документи на клиентите им – ФЛ. Поради
това не е налице основание за ревизия на произнасянето на ВРС с проверяваното
решение в този смисъл. Нещо повече – в случая не е налице и процесуална
възможност за това поради липсата на касационна жалба против решението от тяхна
страна. Такава е и принципно недопустима поради факта, че решението е
благоприятно за тях. Съгл. действащата при депозиране на касационната жалба
редакция на чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), идентична с
актуалната редакция на чл.63в от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, но по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
АПК обаче не предвижда възможност решението на районния съд да бъде обжалвано
единствено в частта за мотивите, както НПК допуска, и в какъвто смисъл е
възражението на „Ай карт“ АД в отговора им по касационната жалба.
Страните не са направили искания за
разноски.
Предвид изложеното и съобразно правомощията
си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №297/02.07.2021г
по АНД №2309/2021г по описа на ВРС, ХХХVІІІ с-в, с което е отменено
издаденото от подуправителя на БНБ НП №БНБ-56733/26.05.2021г и наложената на
„Айкарт“ АД – Варна, ЕИК *********, Имуществена санкция в размер на
5 000лв. на осн.чл.123 ал.1 вр.чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.