№ 17138
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110128105 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от Х. Л. В. срещу ЮЛ искове за заплащане на
обезщетения за причинени неимуществени вреди в общ размер от 23000,00 лева.
В исковата молба и уточняващите същата молби са изложени подробни доводи
за причинени на ищеца вреди от незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
ЮЛ, както следва: 1/ отправени спрямо ищеца заплахи от прокурор К. Д от ЮЛ в о. с.
з. на 05.04.2022 г. по адм. н. д. № *****/2021 г., по описа на АССГ, 4-ти състав,
изразяващи се в израза „че няма да излезе никога от затвора“ и други закани; 2/
незаконосъобразен отказ от възобновяване на н. о. х. д. № ******/2018 г. по описа на
СГС, 7-ми състав. Процесните незаконосъобразни действия предизвикали огромно
напрежение, унижение и стрес за ищеца, довели до безсъние и усещане за
безпомощност. След 29.05.2020 г. и в резултат на невъзобновяването на наказателното
дело, съответно - в резултат на отправените заплахи след 05.04.2022 г. при ищеца се
проявили и усложнили множество заболявания - повишено кръвно налягане,
подувания и болки в крайниците, пристъпи на паник атаки, признаци на невропатия и
развитие на диабетно заболяване, прояви на задух, болки в зъбите. Така твърдените
неимуществени вреди са подробно описани в уточняващи молби с вх. №
*****/16.01.2023 г. и с вх. № ******/27.04.2023 г. (л. 29 и л. 35). Ищецът излага и
подробни доводи относно обстоятелствата какви норми на българското и европейско
1
право били нарушени чрез процесните незаконосъобразни действие. Отправя искане
ответникът да бъде осъден да заплати обезщетения за причинените му неимуществени
вреди съответно в размер на 13000,00 лева (за отправените заплахи) и 10000,00 лева (за
незаконосъобразния отказ от възобновяване на наказателното дело).
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ЮЛ за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искове
претенции са оспорени в цялост и е отправена молба за отхвърлянето им като
неоснователни. Изложени са подробни доводи за липса на реално претърпени от
ищеца неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с процесните
действия на длъжностни лица от ***. Излагат се твърдения за недоказаност на
релевираните с исковата молба фактически твърдения, съответно - за липса на
противоправност в процесните деяния. Отправено е искане за отхвърляне в цялост на
предявените искове.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника ЮЛ да заплати
на ищеца Х. Л. В. сумата от 13000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на отправени срещу ищеца заплахи от
прокурор К. Д от ЮЛ в о. с. з. на 05.04.2022 г. по адм. н. д. № *****/2021 г., по описа
на АССГ, 4-ти състав, и с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз /ХОПЕС/, вр. с чл. 13 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/ ОС и чл. 7 от
Конституцията на Република България, за осъждане на ответника ЮЛ да заплати на
ищеца Х. Л. В. сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен отказ от
възобновяване на н. о. х. д. № ******/2018 г. по описа на СГС, 7-ми състав.
Във връзка с възраженията на ответника за недопустимост на предявените
искове като такива по чл. 49 ЗЗД е необходимо да се посочи следното:
Разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Република България, намираща се в
Глава Първа „Основни начала“, прогласява основното начало, че държавата отговаря
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица. Нормата на Конституцията обаче не е пряк път за защита. Тя прогласява основен
принцип, осъществяването на който трябва да се уреди със закон. Тази теза е
възприета и в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г.
по гр. д. № 3/2004 г. на ВКС. Според практиката на ВКС (Решение № 133/29.06.2016 г.
2
по гр. д. № 5002/2014 г., ІІІ ГО, цитираните в него Определение по ч. гр. д. №
3266/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, Определение по ч. гр. д. № 23/2012 г. на ВКС, ІV ГО,
Определение по ч. гр. д. № 212/2011 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 110/14.06.2013 г. по
гр. д. № 93/2012 г. на ВКС, ІV ГО, и др.), на основание чл. 7 от Конституцията
държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на
нейните органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде
реализирана по реда на специалния закон (ЗОДОВ), следва да се приложат общите
разпоредби на ЗЗД, а именно чл. 49 ЗЗД, тъй като в най-широкия конституционен
смисъл може да се приеме, че държавата е възложила на съответните длъжностни лица
да упражняват държавни функции, като това възлагане е опосредено чрез възлагане от
съответните държавни учреждения, с които посочените длъжностни лица се намират в
конкретни правоотношения. В този случай държавата, чрез процесуалният си
субституент (съответното държавно учреждение), който по настоящото дело е ЮЛ,
отговаря за вреди, когато те са в причинна връзка с постановения акт, съответно - с
извършеното от прокурор незаконосъобразно действие или бездействие (в този смисъл
- Решение № 300/09.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2262/2018 г. на ВКС, IV ГО).
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, с гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. За да бъде уважен иск с това
правно основание, по делото следва да бъдат установени от ищеца при условията на
пълно и главно доказване следните елементи от фактическия състав на законовата
разпоредба: 1/ противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено от ответника извършване на някаква работа; 2/ причиняване на вреда при
или по повод изпълнението на възложената работа; 3/ причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори тази въведена от закона
презумпция.
Ищецът по делото обосновава исковите си претенцци с твърдения за
осъществено противоправно поведение от прокурор, изразяващо се в отправени
заплахи срещу ищеца в открито съдебно заседание и в незаконосъобразен отказ на
прокурор да възобнови наказателното производство, по което ищецът е осъден на
лишаване от свобода с влязла в сила присъда. За да е налице противоправно поведение
на прокурор, е необходимо да се установи дали с действията си същият е нарушил или
противоправно е бездействал при изпълнение на служебните си задължения, като при
установена противоправност на действията или бездействията на магистрата
функционалният имунитет на последния не изключва отговорността на държавата за
незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
При съпоставка между изложеното и събрания в хода на производството
доказателствен материал, съдът намира, че не се установява наличието на твърдените
3
от ищеца противоправни действия на длъжностни лица от ЮЛ, което обуславя
неоснователността на предявените искове. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
Първото процесно противоправно деяние е отправянето на заплахи срещу ищеца
от прокурор К. Д от ЮЛ в о. с. з. на 05.04.2022 г. по адм. н. д. № *****/2021 г. по описа
на АССГ, 4-ти състав. Съгласно представените по делото преписи от протокола от
посоченото съдебно заседание и от определение от 11.04.2022 г. (вж. л. 105 и сл. от
делото), прокурор Д е казал на ищеца: „Ти така и ще бъдеш до живот в затвора,
нали си осъден за убийство.“, като е отправил и други реплики, чието съдържание не
е възпроизведено в съдебния протокол. Това поведение на прокурора е наложило
същият да бъде предупреден от съда да спазва добрия тон в залата, а впоследствие - да
бъде отведен от последващо участие по делото. Действително описаното поведение на
прокурор Д не е съобразено с утвърдените принципи за поведение на магистрат,
доколкото съгласно действащия към момента на деянието Кодекс за етично поведение
на българските магистрати по висящи пред съответния магистрат производства той не
може да прави коментари, чрез които да създаде впечатление за пристрастност и
предубеденост, като трябва да се държи по начин, който не дава основание пряко или
косвено за неговия отвод по конкретни случаи. Въпреки това, отправената от прокурор
Д реплика „Ти така и ще бъдеш до живот в затвора, нали си осъден за убийство.“ не
представлява заплаха. За да се приеме, че е налице заплаха (закана), е необходимо
думите и/или действията на дееца да имат застрашителна насоченост срещу волята на
потърпевшия и да се използват съзнателно и със съдържанието, което имат. Следва да
се установи съзнание у дееца, че отправя към пострадалия закана с цел да бъде
възприета от пострадалия, която да е обективно възможно да предизвика страх от
нейното осъществяване. Ирелевантен е начинът, по който пострадалият е възприел
отправените срещу него думи или действия, съответно - дали същият действително се
е изплашил или не. В случая репликата, отправена от прокурор Д, не съдържа
посочените характеристики, а представлява израз на погрешно формираната у
магистрата представа за наказанието, наложено на Х. В. по н. о. х. д. № ******/2018 г.
по описа на СГС, 7-ми състав (лишаване от свобода за срок от десет години, а не
доживотен затвор). В използваната реплика липсва заканителна насоченост, която
обективно да е от естество да предизвика страх за оставяне на ищеца в затвора „до
живот“. Видно е от последващия израз „…, нали си осъден за убийство“, че
прокурор Д не е целял да отправи закана до Х. В., а е изразил неправилната си
представа за вида на изтърпяваното от ищеца наказание.
Второто процесно противоправно деяние е незаконосъобразен отказ за
възобновяване на н. о. х. д. № ******/2018 г. по описа на СГС, 7-ми състав, по което
ищецът Х. В. е осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода за срок от десет
години. Действително, както се твърди и в исковата молба, постановеният на
4
10.03.2022 г. по пр. пр. № *****/2018 г. по описа на ЮЛ /СГП/ отказ да се направи
предложение за изготвяне на искане за възобновяване на посоченото наказателно дело
е отменен с постановление от 24.06.2022 г. по пр. пр. № ****/2019 г. по описа на
Апелативна прокуратура - София, потвърдено с постановление от 12.04.2023 г. на
прокурор от Върховна касационна прокуратура. Междувременно на 11.07.2022 г. по
пр. пр. № *****/2018 г. по описа на СГП от административния ръководител на ЮЛ
(Градския прокурор на гр. София) е постановен нов отказ за изготвяне на предложение
за възобновяване на наказателното производство (вж. прокурорските постановления,
приложени на л. 39, л. 47 и л. 50 от делото). Тези обстоятелства обаче сами по себе си
не водят до извод за противоправност на отказа да се изготви предложение за
възобновяване на наказателното производство, като от значение в случая са мотивите,
обосновали отмяната на отказа с постановлението на Апелативна прокуратура - София
от 24.06.2022 г. Видно от съдържанието на посочения прокурорски акт, отмяната на
отказа от 10.03.2022 г. е обоснована единствено с липса на компетентност на
постановилия го прокурор да се произнесе по постъпилото от осъдения искане за
възобновяване, на основание чл. 420, ал. 1 НПК, като именно поради това преписката
е изпратена по компетентност на Градския прокурор на ЮЛ. В мотивите на
постановлението от 24.06.2022 г. апелативният прокурор не е изложил каквито и да е
било други основания за отмяна на обжалвания отказ, освен липсата на компетентност,
съответно - не е дал и указания по същество на произнасянето по постъпилото искане
за изготвяне на предложение за възобновяване на н. о. х. д. № ******/2018 г. по описа
на СГС. В същия смисъл са и мотивите, изложени в постановлението на прокурора от
Върховна касационна прокуратура от 12.04.2023 г. Следователно, последващото
произнасяне на административния ръководител на ЮЛ (Градския прокурор на гр.
София) с постановление за отказ от 11.07.2022 г. е изцяло съобразено с указанията,
дадени от по-горестоящите прокурори, като не се установява от събраните по делото
доказателства това постановление да е отменено към датата на подаване на исковата
молба. Съответствието на постановлението от 11.07.2022 г. с актовете на по-
горестоящите прокуратури води до извод за липса на противоправност на процесните
откази за изготвяне на искане за възобновяване на на н. о. х. д. № ******/2018 г. по
описа на СГС.
От изложеното в предходните два абзаца е видно, че не се установи в хода на
производството наличието на твърдените в исковата молба противоправни действия от
страна на лица, на които ответникът е възложил извършване на работа по смисъла на
чл. 49 ЗЗД. Липсата на противоправност на процесните деяния обуславя извод за
неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени в цялост като неоснователни, без да е необходимо да се обсъжда
останалите елементи от фактическия състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Единствено с цел
пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи, че ищцовата страна
5
не доказа в условията на пълно и главно доказване и наличието на реално претърпени
от нея неимуществени вреди в резултат на процесните деяния.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, в чиято полза
следва да бъдат присъдени такива в размер на 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователи предявените от Х. Л. В., ЕГН:
**********, с адрес АДРЕС, Софийски централен затвор, срещу ЮЛ, с адрес АДРЕС
искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 13000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени в резултат на отправени срещу ищеца заплахи от
прокурор К. Д от ЮЛ в о. с. з. на 05.04.2022 г. по адм. н. д. № *****/2021 г., по описа
на АССГ, 4-ти състав, и с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 47 от Хартата за
основните права в Европейския съюз, вр. с чл. 13 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи и чл. 7 от Конституцията на Република
България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на
незаконосъобразен отказ от възобновяване на н. о. х. д. № ******/2018 г. по описа на
СГС, 7-ми състав.
ОСЪЖДА Х. Л. В., ЕГН: **********, с адрес АДРЕС, Софийски централен
затвор, да заплати на ЮЛ, с адрес АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
100,00 лева, представляваща сторени от ответника в хода на първоинстанционното
производство разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6
7