№ 604
гр. П. , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101118 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищцата Р. Р. МЛ. е предявила против ответника АЛ. К. МЛ. иск за
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Като причина
за това изтъква породилото се между съпрузите отчуждение вследствие
заминаването на ответника на работа в чужбина, довело до фактическа
раздяла между тях, продължаваща вече две години. Моли да бъде
постановено решение, с което бракът с ответника да бъде прекратен с развод
по вина на ответника, да й бъде предоставено упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете П.А. М., да бъде определено
местоживеенето на детето при майката, да бъде определен режим на лични
отношения на детето с бащата, да бъде осъден ответникът да заплаща
издръжка на детето в размер на 180 лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба, ведно със законната лихва за забава, и след
прекратяване на брака да възстанови брачното си фамилно име – Ф.. Няма
претенции към ползването на семейното жилище, което е собственост на
родителите на ответника. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът АЛ. К. МЛ. не е подал
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по молбата.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
1
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански брак на 29.06.2015 г. в гр.
П., за което е съставен акт за граждански брак № 0245 от 29.06.2015 г.
Преди брака съпругата е носила фамилното име Ф..
От брака страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – П.А. М.,
родена на 05.10.2016 г. в гр. П..
По делото е представен социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ – П.. Докладът е изготвен след проведени разговори с ищцата
Р. Р. МЛ. и нейния брат М.Р.Ф.. При социалното проучване е установено, че
след раздялата на родителите основните грижи по отглеждането на детето се
полагат от майката, която задоволява основните му потребности от храна,
облекло и здравни грижи. Детето има избран личен лекар. По сведения на
майката към момента детето се отглежда в Германия от нейните родители
Р.М.Ф. и Г.И.Ф.. Там семейството живее в квартира, предоставяща всичко
необходимо за отглеждане на дете. Жилището им в П. представлява тристаен
апартамент, състоящ се от две спални, хол, кухня и санитарно помещение,
като едната от спалните е предоставена на майката и детето. Жилището
предоставя много добри хигиенно-битови условия. Майката не е трудово
ангажирана. Изцяло разчита на финансовата подкрепа на родителите си и на
брат си М.Р.Ф.. Становището на социалните работници е, че майката е
осигуР. подходяща среда за развитието на детето. Между тях има изградена
силна връзка на привързаност. Детето е изградило силна емоционална връзка
и с баба си и дядо си по майчина линия, както и с брата на майка си. По
сведения на майката тя не възпрепятства срещите на детето с баща му, както и
с бабата по бащина линия, но същите не изявяват желание да осъществяват
срещи с него. При извършване на социалното проучване бащата на детето не
се е отзовал на поканата за среща и разговор с представители на отдел „ЗакР.
на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – П., поради което на
същия не е извършено социално проучване.
Съгласно постъпило по делото писмо от ТД на НАП – Пловдив, офис
П., към 20.05.2021 г. няма данни за декларирани доходи от ищцата Р. Р. МЛ. и
ответника АЛ. К. МЛ..
Изслушана в съдебно заседание по реда на чл. 59, ал. 6 от СК ищцата
заявява, че в началото на съвместното им съжителство с ответника се
разбирали, но постепенно той започнал да се държи грубо. Обиждал и
нагрубявал не само нея, но и детето. Казвал им да се махат от живота му, че
не иска нито нея, нито детето. Не проявявал никаква заинтересованост към
детето. Не се интересувал дали е здраво или не. Не давал никакви пари за
издръжката му. Създал друго семейство с нова жена и не искал да вижда нея и
детето. Неговите родители също не се интересували от детето.
2
Ответникът не е изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК поради
обстоятелството, че не се е явил в съдебно заседание, въпреки че е редовно
призован.
От показанията на разпитаните по делото свидетелки Н.И.С. и Р.И.О., и
двете лели на ищцата, се установява, че първоначално отношенията между
съпрузите били добри. След раждането на детето ответникът заминал да
работи в чужбина. Оттогава започнал да се държи грубо с жена си и с детето.
Обаждал им се само по телефона, но много рядко. След като се прибрал в
България се държал лошо с тях – обиждал ги, нагрубявал ги, казвал, че не ги
иска и че се отказва от тях. Спрял да се интересува от тях. Не давал никакви
пари за издръжката на детето. То останало при майката. Единствено тя и
нейните родители се грижели за него. Нито бащата, нито неговите родители
търсели детето, дори не питали за него.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предмет на делото е иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от
СК, съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на
кумулативно съединяване с исковете по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на
родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете и иск с правно основание
чл. 53 от СК фамилното име на съпругата след развода.
Съпругата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Никой от съпрузите не е предявил иск за предоставяне ползването на
семейното жилище, но доколкото от брака има ненавършило пълнолетие дете
съдът на основание чл. 56, ал. 1 от СК е длъжен служебно да се произнесе за
ползването му.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
вината на ответника за това. Непосочените основания, настъпили и станали
известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
Въпросите за местоживеенето, упражняването на родителските права,
режима на лични отношения на ненавършилото пълнолетие дете и
издръжката му представляват спорна съдебна администрация, в рамките на
която съдът се произнася по целесъобразност, изхождайки от най-добрия
интерес на детето и вземайки предвид възможностите на родителите да
полагат грижи за него, битовите условия, при които ще бъде отглеждано
детето и социалното му обкръжение, възможността за помощ от трети лица
при отглеждане на детето, доходите и имуществото, с които родителите
3
разполагат за осигуряване на жизнения стандарт на детето, моралните
качества на родителите, привързаността към детето и други обстоятелства от
значение за отглеждането на детето.
Гласните доказателства, събрани по делото, водят до извода, че бракът
между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаните по делото
свидетелки, имащи преки впечатления от съвместното съжителство на
съпрузите, чийто показания съдът цени като непосредствени, логични,
последователни и взаимно допълващи се, установяват по убедителен начин,
че отношенията между съпрузите са охладнели след заминаването на
ответника на работа в чужбина. Същият започнал да се държи грубо с ищцата
и детето. Не се интересувал от тях, обиждал ги и дори ги гонел. Не бил
съпричастен към издръжката на детето. Не проявявал загриженост към него и
дори не го търсил. При тези данни съдът приема, че присъщите на здравото
семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между
съпрузите напълно са изчезнали от брачната връзка на страните и не
съществува възможност да се възродят отново между тях. Бракът съществува
само формално и е лишен от необходимото по закон и морал съдържание,
поради което следва да бъде прекратен с развод, а всеки от съпрузите да
продължи занапред живота си самостоятелно.
От показанията на разпитаните по делото свидетелки се установи с
категоричност и твърдението на ищцата, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответникът. Поведението на съпруга по време на
брака е било в разрез с установените в закона и в обществото норми за брачно
поведение. Същият се дезинтересирал от семейството, не проявявал
загриженост нито към съпругата си, нито към детето. По този начин
ответникът е поставил съпругата си в ситуация, в която не може да разчита на
неговата физическа, морална и материална подкрепа и сама да отглежда,
възпитава и издържа роденото от брака дете. Следователно са налице брачни
провинения на съпруга, който с поведението си спрямо съпругата и детето си
е предизвикал разрива в техните отношения, който в крайна сметка е довел до
раздялата им.
С оглед установените по делото данни и воден от интересите на
ненавършилото пълнолетие дете от брака съдът намира, че родителските
права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката и
местоживеенето на детето да бъде определено при нея. За този извод
определящи са преди всичко ниската възраст, пола и привързаността на
детето към майката, както и обстоятелството, че майката и нейните родители
и в момента осъществяват грижите за детето. Майката разполага с
необходимите битови условия за отглеждане на детето. С помощта на
родителите и брат си му осигурява всичко необходимо за нормалното му
физическо, психическо и социално израстване. От друга страна бащата
проявява безпричинна пасивност по отношение на детето, потвърдена и в
4
хода на настоящото производство. Това е проява на дезинтересираност от
желанията и нуждите на детето до степен, в която бащата сам се лишава от
възможност да упражнява родителските права.
На бащата следва да бъде определен режим на лични отношения с
детето, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 16.00
ч., една седмица през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и
по един ден по време на Коледните и Великденските празници от 10.00 ч. до
16.00 ч. Този режим на лични отношения в най-пълна степен отговаря на
интересите на детето с оглед ниската възраст и привързаността към майката.
Бащата ще следва да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното
дете чрез неговата майка и законен представител в размер от 180 лв. месечно,
ведно със законната лихва при забава, считано от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на основания за нейното прекратяване или
изменение. Размерът на издръжката е съобразен със законоустановения
минимум, ниската възраст на детето и липсата на данни по делото за
специфични потребности на детето, налагащи по-висок размер на издръжка.
Семейното жилище на съпрузите, намиращо се в гр. П., ул. „С.“ № 23,
следва да се предостави за ползване на съпруга, тъй като майката е жилищно
осигурена и няма необходимост да ползва жилището.
Искането на ищцата след прекратяване на брака да възстанови
предбрачното си фамилно име е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските по делото следва да
възложат в тежест на ответника, който има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК решението подлежи на
предварително изпълнение в частта за присъдената издръжка.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД поради дълбоко и непоправимо
разстройство брака между АЛ. К. МЛ., ЕГН ********** и Р. Р. МЛ., ЕГН
**********, сключен на 29.06.2015 г. в гр. П., за което е съставен акт за
граждански брак № 0245 от 29.06.2015 г.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
има съпругът АЛ. К. МЛ., ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
роденото от брака ненавършило пълнолетие дете П.А. М., ЕГН ... на майката
5
Р. Р. МЛ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на ненавършилото пълнолетие дете П.А.
М., ЕГН ... на адреса на майката Р. Р. МЛ., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата АЛ. К. МЛ., ЕГН
********** с ненавършилото пълнолетие дете П.А. М., ЕГН ..., както следва:
всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 ч. до 16.00 ч., една седмица
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, и по един ден по
време на Коледните и Великденските празници от 10.00 ч. до 16.00 ч.
ОСЪЖДА бащата АЛ. К. МЛ., ЕГН ********** да заплаща на
ненавършилото пълнолетие дете П.А. М., ЕГН ... чрез неговата майка и
законен представител Р. Р. МЛ., ЕГН ********** издръжка в размер на 180
лв. месечно, ведно със законната лихва при забава на всяко просрочено
плащане, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
основания за нейното прекратяване или изменение.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
П., ул. „С.“ № 23 на съпруга АЛ. К. МЛ., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Р. Р. МЛ., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име Ф..
ОСЪЖДА АЛ. К. МЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № 23 да
заплати на Р. Р. МЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.“ № 14, ет. 4, ап. 10
сторените от нея разноски по делото в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение и 25 лв. заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА АЛ. К. МЛ., ЕГН ********** от гр. П., ул. „С.“ № 23 да
заплати по сметка на Районен съд – П. допълнителна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20 лв.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – П. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6