Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ............./………………………г.,
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Варна, седемнадесети
състав, в открито съдебно заседание от четиринадесети януари 2020 година, в състав:
Председател: Мария Иванова-Даскалова
Секретар: Оля Йорданова
Като разгледа докладваното от
административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №1237 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба вх.№7425/08.05.2019г. подадена от И.Д.К.
*** с наследници Б.Б.Р. – К. и З.Д.К. ***, срещу Решение №2153-03-20/ 05.04.2019г.
на Директора на ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена
жалбата на И.К. срещу Разпореждане №**********/21.12.2018г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП –Варна на НОИ, с което по заявление вх.№
2113-03-2502/18.09.2018г. на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 и чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В
жалбата се твърди, че Решението на горестоящия орган и потвърденото с него
разпореждане е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон,
както и допуснато съществено нарушение на административно-производствените
правила. Изложени са доводи, че неправилно на К. не е призната втора категория
труд в КДД „Васил Коларов“ за времето до 08.08.1988г., когато работел на длъжността
„шлайфист“. Административният орган не установил разминаването на информацията
в записа по ведомостите и тази в трудовата книжка. К. се явявал на изпит за
разряд за „шлосер инструменталчик“, но твърди, че не е работил като такъв. Неправилно
в трудовата книжка било направено дописване „инструменталчик“ и шифър, които не
съответствали на заеманата от него длъжност. Той заявил това своевременно, но
неправилно не било изследвано коя професия /длъжност/, звено е отразена като
заемана от него във ведомостите като първичен документ. По отношение на шифъра
и кода за длъжността смята за възможно информация да се съхранява в
Министерство на икономиката, Министерство на промишлеността или в друго
ведомство. При разминаване със записването в трудовата книжка, счита, че е следвало
да се даде приоритет на ведомостите за заплати, които съгласно чл.40, ал.3 от
НПОС служат за основа при издаването на трудовите книжки. Отказът да се
установи на коя професия /длъжност/ звено съответстват шифрите и кодовете във
ведомостите за заплати, намира за съществено нарушение на процесуалните правила,
което довело до незаконосъобразно произнасяне на административния орган. Неправилно
не бил признат положеният от него труд в КДД „Васил Коларов“-гр.Варна /с
правоприемник „ВАМО“АД-гр.Варна/ като такъв от ІІ-ра категория. През цялото
време от 28.11.1983г. до 08.08.1998г. работил като „шлайфист“ при вредни
условия, с по-финни абразивни материали и в по-силно агресивна среда. Дейността
по шлайфането на детайлите била свързана с отделянето на дребни метални
частици, силно запрашаване на въздуха и изпарения на химични елементи, поради
което трудът, който положил като такъв във тези условия бил от ІІ-ра категория,
за какъвто бил признат в други сходни предприятия. Това неправилно прилагане на
материалния закон довело до постановяване на незаконосъобразно Решение по
жалбата му срещу незаконосъобразното разпореждане, с което му било отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира се отмяна
на Решение № 2153-03-20/05.04.2019г. и на Разпореждане № **********/21.12.2018г.
и връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне с указания за
правилното тълкуване и прилагане на закона. Претендира се и присъждане на направените
по делото разноски. В хода по същество явилият се процесуален представител моли
жалбата да бъде уважена като основателна, като бъдат анализирани всички събрани
доказателства и присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Заявява, че при произнасяне по заявлението административният орган е
взел предвид отразено в удостоверението. Данните в него били от отразеното във фишовете
за заплати и водените като тетрадки - дневници на работниците. Във фишовете за
заплати имало кодове и шифри по различните месеци, но никъде не било написано
каква е длъжността, която е заемал К., нито имало справочник или легенда към
ведомостите, по които да може да се установи на коя точно длъжност е работил. В
хода по същество моли Решението на директора на ТП на НОИ – Варна да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Съобразно представените пред
пенсионния орган доказателства трудът за спорните периоди бил приет за такъв от
ІІІ-та категория. Решението било съобразено със закона и с всички факти и
обстоятелства по отношение на спорните периоди и със наличните данни, с които
разполагал пенсионния орган, поради което моли жалбата да бъде отхвърлена.
Като
взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на представителите на страните,
въз основа на преценка на събраните по делото доказателства, с оглед
разпределението на доказателствената тежест и приложимите правни норми, Съдът достигна
до следните фактически установявания и правни изводи:
От
материалите в административната преписка е видно, че И.Д.К. *** заявление с вх.
№ 2113-03-2502/18.09.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, вкл. при условията на втора категория труд по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО. В заявлението К. посочил, че към момента получава пенсия за инвалидност.
За осигурителния си стаж представил със заявлението две трудови книжки, военна
книжка и удостоверение обр.УП-3 от БДЖ и посочил, че желае да се ползват
данните от преписката за пенсията му по инвалидност. Поискал да се уточни категорията
на стажа му в НЗХВХПВХ /“Полимери“/-гр.Девня, КДД „Васил Коларов“, ЗИЕСТО-Варна,ЗРНА-Варна.
По
заявлението ръководителят на „ПО“ изпратил на Началник сектор „Осигурителен
архив“ –Варна копие на трудовата книжка на И.К., който е работил в НЗХВХПВХ-гр.Девня
с искане да бъде уточнено дали в съхраняваните в архива документи има данни в
кой цех, звено е работил заявителя или др. данни за преценка на категорията
труд при която е положен стажа в периода от 01.11.1978г. до 25.07.1980г. Поискано
е уточняване на данните за цех, звено или др., в които е работил заявителя в периода
от 28.11.1983г. до 08.08.1988г. в КДД „Васил Коларов“, с оглед преценка на
категорията труд, за която да бъде зачетен стажа. Копие от писмото е изпратено
и на заявителя Ив. К., който го получил на 28.09.2018г.
В
постъпилия писмен отговор от сектор „Осигурителен архив“ –Варна до отдел
„Пенсии“ е посочено, че:
-в
периода от м.11.1978г. до м.07.1980г. Ив. К. фигурирал във ведомостите на „Полимери“АД-гр.Девня
в цех „Пара, вода и канал“, звено „Спомагателни работници“, длъжност „шлосер-монтьор“;
В
предадената от осигурителя документация: „Заповеди, свързани с трудовата
дейност“ за Ив. К. било отразено: ЗХПВХ-2- цех „Пара, вода и канал“- професия/длъжност:монтьор;
дата на назначение 01.11.1978г. и дата на уволнение -25.07.1980г.
-в
периода от м.11.1983г. до м.08.1988г. Ив. К. фигурирал в разплащателните фишове
на „ВАМО“АД-гр.Варна, без отразяване на длъжност, цех или отдел, с посочени
кодове, шифри и номера;
В
предадената от осигурителя документация: „Други документи – азбучници и
справки“ за Ив. К. било отразено: професия/длъжност: шлосер – цех „ЕМО“ и
„Инструментален“.
Пенсионният
орган изискал от „ЗИЕСТО“АД-Варна издаване на документ за осигурителен стаж –
УП-3 на Ив. К. за периода от 10.10.1988г. до 16.03.1990г. със заверка за
категорията труд. В отговор постъпила
писмена справка от „ЗИЕСТО“АД-Варна, че И.Д.К. роден на ***г. не фигурира в разчетно-платежните
ведомости на дружеството за посочения период.
В
допълнителна писмена справка от сектор „Осигурителен архив“ –Варна сочат, че
през периода м.10.1988г. –м.03.1990г. в разплащателните фишове на осигурителя
„ВАМО“АД-гр.Варна / бивше КДД „Васил Коларов“/, в които фигурира Ив. К. няма
отразена длъжност, цех или отдел / посочени са кодове, шифри и номера/. В предадената от осигурителя „ЗИЕСТО“АД-Варна
документация за К. отразяването било длъжност: шлосер – цех „ЕМО, ЗИЕСТО“ –
дата на уволнение: 16.03.1990г.
Пенсионният
орган изискал и от „Черно море“АД-Варна издаване на документ за осигурителен
стаж – УП-3 на Ив. К. за периода от 01.10.1980г. до 16.12.1981г. със заверка за
категорията труд. В отговор постъпило
Удостоверение, че длъжностите „шлосер по РМС“ и „шлосер“ в дружество не се признават за втора категория труд при
пенсиониране. За И.Д.К. с ЕГН ********** е посочено, че не е полагал в
дружеството втора категория труд.
Въз
основа на всички събрани данни и информация по заявлението с вх.№2113-03-2502/18.09.2018г.
Ръководителят „ПО“ в ТП на НОИ-Варна се произнесъл с Разпореждане №**********/21.12.2018г.,
с което констатирал, че към датата на подаване на искането – 18.09.2018г. И. Д.
К. има навършена възраст 58г. 03м. 25дни и има осигурителен стаж:
-
II-ра категория -11г. 08м. 02 дни;
-III-та
категория -26г. 10м. 09 дни;
-превърнат
в III-та категория трудовият му стаж общо бил 41г. 05м. 12дни.
С оглед тези констатации пенсионният
орган заключил, че К.:
1/
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на II-ра
категория труд по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като няма изискуемите 15
години осигурителен стаж от II-ра категория труд;
2/
няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68,
ал.1-2 от КСО, тъй като няма изискуемата за 2018г. за мъжете възраст от 64г.
01м.
Поради
това с Разпореждането е постановен отказ да бъде отпусната на К. лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.68,
ал.1-2 от КСО.
Разпореждането
за отказ е обжалвано от К. по административен ред пред директора на ТП на НОИ -
Варна, който с Решение №2153-03-20/05.04.2019г. на основание чл.117 ал.3 от КСО
отхвърлил жалбата като неоснователна. В решението е установено като правилно
прието в разпореждането, че:
-за
периода от 01.08.1978г. до 23.10.1978г., през който К. работил като „механизатор“/
ел.монтьор в „АПК – Суворово“, стажа му се зачита като положен при II-ра
категория труд по т.66и от ПКТП;
-
за периода от 01.11.1978г. до 25.07.1980г. възлизащ на 1г., 8 м. и 24 дни, през
който К. е заемал длъжността „шлосер монтьор“ в НЗХ-Девня, стажът му е зачетен от
II-ра категория по т.42 от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране /съкратено ПКТП/.
Поради
това в тази част жалбата срещу разпореждането е преценена като неоснователна. По
оплакванията за стажа в периода от 28.11.1983г. до 08.08.1988г. възлизащ на 4г.,
8м. и 9 дни, през които К. *** /правоприемник на КДД „Васил Коларов“- Варна/, решаващият
орган преценил за правилно прието от пенсионния орган, че следва да се зачете за
стаж от III-та категория за длъжността шлосер по чл.66 от ПКТП. Съгласно тази
разпоредба трудът на всички останали работници и служители, невключени в други
раздели, се зачита за III-та категория труд. Този извод е направен въз основа
на записванията в представената от заявителя трудова книжка за длъжността и въз
основа на данните в документацията, съдържаща се в осигурителния архив на ТП на
НОИ-Варна, предадена от осигурителя „ВАМО“АД – Варна /правоприемник на КДД
„Васил Коларов“- Варна/. В тази документация за посочения период записванията
за И.К. били: „професия/длъжност: шлосер – цех „Емо“ и „Инструментален“. По
отношение на твърденията в жалбата на К., че в този период от 4г. 8 м. и 9 дни
е заемал длъжността „шлайфист“ в КДД „Васил Коларов“-Варна, решаващият орган
посочил, че в трудовата книжка на заявителя има запис за заемана такава
длъжност само за периода от 01.11.1984г. до 01.10.1985г. За периодите преди и
след този период - от 28.11.1983г. до 01.11.1984г. и от 01.10.1985г. до
08.08.1988г. в трудовата книжка било отразено, че е бил на длъжност „шлосер“, а
за периода от 09.04.1987г. до 08.08.1988г. е посочена длъжността „шлосер –
инструменталчик“ с код 80537423. Констатирано е, че този код в трудовата книжка
фигурира и във фишовете за заплати на жалбоподателя, а длъжността „шлосер“
фигурира в справките от КДД „Васил Коларов“- Варна /„ВАМО“АД – Варна/, които
били част от документацията, съхранявана в осигурителния архив на НОИ. В
Решението е посочено, че пенсионният орган е взел предвид длъжността
„шлосер/шлосер – инструменталчик“, тъй като тя се потвърждава от останалите
документи по административната преписка. Изрично е посочено, че труда положен
на която и да е от двете длъжности – шлосер/инструменталчик и шлайфист се
зачита за труд от III-та категория, защото попада в хипотезата на труд от трета
категория съгласно чл.66 в раздел Трети от Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране, който определя като положен труд от трета категория от
всички работници и служители, които не са включени в другите предходни раздели,
определящи тези от първа и втора категория. Поради това в Решението е преценено
като правилно зачитането от пенсионният орган на стажа от 4г. 8м. и 9 дни през
периода от 28.11.1983г. до 08.08.1988г. като такъв от III-та, а не от II-ра
категория.
С
тези съображения е намерен за правилно постановен отказа в Разпореждането на
пенсионния орган на И.К. бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст при условията на втора категория труд на основание чл.69б, ал.1 и ал.2
от КСО, поради липса на необходимия трудов стаж от 15г. за II-ра категория труд,
предвид наличния стаж от 11г.08м.02 дни, както и на основание чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО, тъй като бил на 58г. 3 м. и 25 дни при подаване на заявлението и
нямал навършени 64г. и 1м., каквато била изискуемата възраст за мъжете за 2018г.
за придобиване на право на такава пенсия. С тези доводи в Решение №2153-03-20/
05.04.2019г. на Директора на ТП – Варна на НОИ е потвърдено като правилно и
законосъобразно Разпореждането за отказ да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, а жалбата на К. е отхвърлена като неоснователна.
Решението на директора на ТП на НОИ - Варна е
съобщено на заявителя с писмо с обратна разписка на 15.04.2019г., видно от
представеното по делото копие на известие за доставяне. В него се съдържат
указания за реда и сроковете за обжалването му.Това право е упражнено от К. с жалба
подадена в 14-дневен срок по чл.118, ал.1 от КСО, по повод на която е
образувано настоящото съдебно производство. Жалбата е подадена в срок, от лице
с правен интерес и активна легитимация за оспорването на подлежащия на съдебна
проверка административен акт, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
чл.117, ал.1, т.2, б."а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП
на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно
определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към
тях. Съгласно чл.117, ал.3 от КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. В случая
оспорваното Решение №2153-03-20/05.04.2019г. е издадено от Директора на ТП на
НОИ-Варна по повод депозирана от заявителя К. жалба срещу Разпореждане №**********/21.12.2018г.
на ръководителя на ТП на НОИ-Варна, с което е постановен отказ да бъде
отпусната на К. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание
чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО и чл.68, ал.1-2 от КСО по искането му депозирано на
18.09.2018г. Налага се извода, че Решението е постановено от териториално и
материално компетентен орган по чл.117, ал. 3 от КСО.
Решението
е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити. В него са изложени фактическите установявания и правните разпоредби,
въз основа на които е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу
разпореждането за отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на заявителя, а то е преценено като правилно и законосъобразно.
Решението е постановено при спазване на изискванията за мотивираност и форма в чл.
117, ал. 3 от КСО.
Предвид
изложеното не се установява да е налице основание по чл.146 т.1 и т.2 от АПК за
отмяна на Решението, нито за обявяването му за нищожно. В хода на административното производство не се
установяват допуснати нарушения на производствените правила, които да са
съществени и да обосноват отмяна по чл.146 т.3 от АПК.
Заявителят
К. е уведомяван за всички действия и за изисканата по служебен път и постъпила
информация по преписката му от документацията предадена от осигурителите му с
прекратена дейност, която е съхранявана в архива на НОИ, както и от действащите
му осигурители. С оглед на това той е имал възможност своевременно да се
запознае с установеното като записвания и др. данни за положения от него труд
при дадения осигурител, да направи възражения и да представи други документи.
Решаващият орган и ръководителят на „ПО“ са предприели действия по изясняване
на категорията стаж на заявителя при различните осигурители, вкл. при тези на
които дейността е прекратена и са се произнесли въз основа на установените факти
и обстоятелства от значение за случая, както изисква чл.35 от АПК.
По
повод заявеното от жалбоподателя, че не е вярно записването в трудовата му
книжка №26 на заеманата от него длъжност в осигурителя КДД „Васил Коларов“-Варна,
с правоприемник „ВАМО“ АД-Варна и твърдението, че положения от него труд при
този осигурител следва да бъде зачетен като стаж от II-ра категория в съдебната
фаза не се представят нито установяват нови доказателства за гореописаните факти
и обстоятелства, установени от пенсионният орган и от директора на ТП на
НОИ-Варна.
Не се установява други документ, нито
записвания за длъжностите, на които е работил заявителя, цеховете и звената, в
които е бил назначен и наличие на отразявания за категорията труд от вещото
лице при изпълнение на задачите и извършването на проверка на място на
документацията, предадена от КДД „Васил Коларов“-Варна, с правоприемник „ВАМО“
АД-Варна, която се съхранява в архива на НОИ в гр.Търговище. В приетото по
делото заключение вещото лице сочи, че сред предадената от КДД „Васил Коларов“-Варна
с правоприемник „ВАМО“ АД-Варна и съхранявана документация не е личното досие
на жалбоподателя К., няма рекапитулации за внесени осигуровки, нито
класификатор за значението на кодовете, поставени във фишовете за заплати, нито
заповед на ръководителят на предприятието, с която да се определят като труд от
втора категория полаган такъв от работещи на дадени длъжности, в
определени цехове, звена и т.н.
Вещото
лице сочи в заключението и пояснява при изслушването му в съдебно заседание, че
съхраняваните документи са ведомости, които се обработвали като фишове за
заплати в изчислителния център, защото в КДД „Васил Коларов“-Варна работели 3000
човека. Потвърждава, че те не са подписани от гл. счетоводител и на тях липсвало
отразяване на длъжността и цеха, където е работел К., както и на категорията
труд и т.н. От 01.01.1987г. били въведени шифрите, приети с постановление на МС,
които вещото лице установява, че са изписани във ведомостите /фишове от 1987г.
и след това като „класификатор“. За част от този номера, посочен като
класификатор експерта сочи, че означава, че предприятието е от отрасъл
машиностроене. Поради липса на предаден и съхраняван класификатор с информация за
значението за конкретното предприятие на останалите цифри в кода , вещото лице заявява, че от изписания
класификатор не може да се установи в какво звено и на каква длъжност е работил
К.. Поради това и тъй като не констатира разминаване в записването в трудовата
книжка и в тези ведомости /фишове/ в заключението е възприето отразеното в
трудовата книжка на К., че в периода 28.11.1983г. до 01.11.1984г. е работил към
цех „ЕМО“ като шлосер ІV разряд, в периода от 01.11.1984г. до 09.04.1987г. е
работил като шлайфист, а в периода от 09.04.1987г. до 08.08.1988г. е работил,
като „шлосер-инструменталчик“. Вещото лице проследява в годините отразените във
неподписаните ведомости /фишове/ като начислени основни възнаграждения на К., данните
за извънредния труд и др., месечното му възнаграждение и часовата ставка. При
съпоставка на ставката и възнагражденията експертизата заключава, че няма съществена
разлика във възнагражденията, които е получавал ежемесечно в периода
1983-1988г. Въз основа на доказателствата по делото, представени с преписката и
установеното при справката в архива вещото лице също заявява, че не се
установяват данни и записвания, от които да може да се направи извод, че полагания
от К. в този период труд е такъв от втора категория по ПКТП. Тъй като такова
изрично отбелязване нямало в трудовата книжка на К., нито в заповед на
директора на предприятието, който да определя положения труд на длъжностите
заемани от К. като такива от втора категория, стажа му в този период следвало
да се зачете като трета категория. Поради това в заключението експерта описва в
табличен вид – Приложение №1 констатациите си за трудовия стаж на К. през
съответните периоди при отделните работодатели /осигурители/ и изчислява, че трудовия
му стаж от ІІ категория е в общ размер 11г. 8 м. и 2 дни, трудовия му стаж от ІІІ
категория е общо 26г., 10м. и 9 дни, а ведно с преизчислен към трета категория стаж
от втора категория, общия стаж на К. от трета категория бил 41г. 10м. и 9 дни. В
заключението е изчислена възрастта на К. към 18.09.2018г. когато е подал заявлението
и е установено, че той не е имал изискуемия 15 години осигурителен стаж при втора
категория за придобиване право на пенсия по
чл.69б,
ал.2 на КСО, респ. не е имал навършена възраст от 64г. и 1м. каквото е
изискването за мъжете за 2018г. за да придобие право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО.
Тези
установявания и изводи в приетото по делото заключение са идентични с
направените от решаващият орган и от ръководителя на „ПО“. Във връзка с
оплакването на жалбоподателя К., че не е коректно посочена заеманата от него длъжност
в трудовата му книжка п делото не се установи несъответствие със записванията в
предадените за съхранение неподписани ведомости/фишове за заплати от КДД“Васил
Коларов“-Варна. Тези изготвени във формата на фишове ведомости не са подписани
от гл. счетоводител на предприятието, а на някои от тях липсват и подписи на
получаващия възнаграждението. Поради това, а и с оглед липсата на данни в тях
за длъжността на К. и категорията труд, която
е полагал, те не могат да оборят записаните данни в трудовата книжка. Тя е
представена със заявлението от К. и е оформена по надлежния ред, съгласно чл.6
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж и се ползва с материалната
доказателствена сила на удостоверителен документ по отношение на вписаните в
нея обстоятелства, съгласно чл.349, ал.1 от КТ. На основание чл.40, ал.1 от
НПОС трудовата книжка е доказателство за придобития от К. осигурителен стаж. Поради
това записванията в нея за длъжността на която е работил през дадения период К.
правилно са кредитирани както от ръководителя на „ПО“ при постановяване на
разпореждането, така и от решаващия административен орган. Тези органи, както
отбелязва и вещото лице правилно са отчели, че в трудовата книжка липсва запис,
че коя втора или първа категория труд се причислява стажа, който е положил К. през
процесния спорен период от 1983г. до 1988г. в КДД „Васил Коларов“-Варна, с
правоприемник „ВАМО“ АД-Варна. Правилно при липсата на отразяване в трудовата
книжка, че дадения стаж е такъв от първа или от втора категория, той е възприет
и зачетен като стаж от трета категория.
По
повод твърденията в жалбите пред административният орган и до съда, че е
работил на длъжност „шлайфист“ в КДД „Васил Коларов“ и е бил осигуряван на тази
длъжност, труда на която жалбоподателя счита, че е от втора категория, а
неправилно било записано в трудовата му книжка, че е работил като „шлосер“ и
„шлосер – инструменталчик“, освен по гореизложените съображения съдът счита за правилно
посочено в Решението на директора на
ТП-Варна, че длъжността „шлосер/шлосер – инструменталчик“ се потвърждава от
документите в административната преписка. Освен това законосъобразно решаващият
орган посочил, че труда положен на която и да е от двете длъжности –
шлосер/инструменталчик и шлайфист в КДД“Васил Коларов“ не се зачита за труд от втора,
а за труд от III-та категория, защото не е са сред изброените длъжности, които
са от първа и втора категория труд.
Категоризирането
на труда при пенсиониране е уредено в Правилника за категоризиране труда при
пенсиониране, който е отменен към настоящият момент, но е действал по времето
на полагане на труда и съгласно §2 от Постановление №75 на Министерския съвет
от 1998г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
(ДВ, бр.39 от 1998г., трудовият стаж при пенсиониране на работниците и
служителите, придобит до 31 декември 1999г. включително се зачита от
съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на
труда при пенсиониране. В случая се касае за положения от К. *** с
правоприемник „ВАМО“АД-Варна труд през периода 1983г.-1988г., т.е. за стажа
придобит преди края на 1999г. и категорията му, с оглед на която следва да се
зачете при пенсиониране се определя съобразно Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране. По делото няма твърдения, нито спор между страните
положения труд от заявителя в горепосоченото предприятие и правоприемника му да
е такъв от първа категория. По оплакването в жалбата, поддържано от
процесуалният представител, че неправилно решаващият орган, а и пенсионния са
преценили, че трудът положен от К. *** с правоприемник „ВАМО“АД-Варна през периода
1983г.-1988г. е такъв от втора категория, бе извършена проверка дали тези
предприятия и длъжностите шлосер, шлосер-инструменталчик, респ. като шлайфист в
тях са сред изброените изчерпателно като такива от втора категория труд в
раздел II на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране. Комбината
за дизелови двигатели “В. Коларов“-Варна и правоприемника му „ВАМО“АД-Варна както
сочи и вещото лице са от отрасъл машиностроене. В чл.12- 23в от ПКТП са
изброени предприятията и длъжностите от отраслите металургия, металообработване
и машиностроене, труда в които се зачита за такъв от втора категория. КДД „В.
Коларов“-Варна и правоприемника му „ВАМО“АД-Варна не са сред изброените
предприятия в чл.12 до чл.23а от ПКТП. Като труд от втора категория в чл.12а от
ПКТП е посочено, че е труда положен от: „Шлосери, шлайфисти, стругари, фрезисти
и опаковчици в СО "МТОСС" - Нова Загора. Изпитвач при производството
на трактори и на дизелови двигатели.“. В преписката и по делото няма
доказателства и данни, нито твърдения предприятието, в което е работел К. *** и
правоприемника му „ВАМО“АД-Варна да са част от СО "МТОСС" - Нова
Загора. Безспорно е, че предприятията са свързани с производството на дизелови двигатели,
но К. не твърди и няма отразявания в трудовата му книжка и др. документи, той
да е работил като изпитвач на трактори или на дизелови двигатели. Поради това
правилно в Решението на ответника е посочено, че по заявлението в преписката са
събрани данни, от които може да се направи извода, че положения от К. *** с
правоприемник „ВАМО“АД-Варна труд през периода 1983г.-1988г. на длъжностите
шлосер, шлосер-инструменталчик, а и дори като шлайфист е такъв от трета
категория, съгласно чл.66 в раздел Трети от ПКТП, тъй като не попада сред изброените
работници и служители в другите раздели на Правилника за категоризиране на
труда при пенсиониране. С оглед на това правилно и законосъобразно в Решението
е намерено за неоснователно и неподкрепено с доказателства оплакването в
жалбата за неправилно зачетен от пенсионният орган на стажа от 4г. 8м. и 9 дни
през периода от 28.11.1983г. до 08.08.1988г. като такъв от III-та, а не от
II-ра категория.
С
оглед на горното съдът намира, че обосновано органите по пенсионното
осигуряване са отказали да зачетат процесния стаж като такъв, придобит при
II-ра категория труд, и са го зачели като такъв от трета категория.
Правилен
и законосъобразен е крайния извод в Решението, че макар К. да е отговарял на едното
условие - към момента на подаване на
заявлението да е имал необходимата възраст от 58г. и 2 м. за мъжете от
01.01.2018г., тъй като е имал навършени 58г. 3 м. и 25 дни, не е имал
изискуемия 15 години стаж положен при II-ра категория труд, поради което не е
имал право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на
II-ра категория труд по чл.69б ал.2 от КСО. Правилно и в съответствие с
изискванията в чл.68, ал.1 от КСО в Решението е направен извода, че към момента
на подаване на заявлението К. няма навършена необходимата възраст от 64г. и 1
месец и не е придобил право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пенсия
по чл.68, ал.1 от КСО. Решение №2153-03-20/05.04.2019г. на Директора на ТП–
Варна на НОИ, с което на основание чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата на И.К.
срещу Разпореждане №**********/21.12.2018г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП–Варна на НОИ, с което по заявление вх.№
2113-03-2502/18.09.2018г. на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 и чл.68, ал.1 и ал.2
от КСО е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст е постановено при правилно приложение на материалния закон към
установените от доказателствата факти и обстоятелства и не се установи наличие
на основание за отмяната му по чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Поради това жалбата
срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора своевременно направеното искате от процесуалния
представител на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски
е неоснователно и не следва да бъде уважавано. От ответника не е направено
искане за присъждане на разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването с жалба вх.№7425/08.05.2019г. подадена от И.Д.К. *** с наследници Б.Б.Р.
*** и З.Д.К. *** срещу Решение
№2153-03-20/05.04.2019г. на Директора на ТП– Варна на НОИ, с което на основание
чл.117 ал.3 от КСО е отхвърлена жалбата на И.К. срещу Разпореждане №**********/21.12.2018г.
на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП–Варна на НОИ, с което по
заявление вх.№ 2113-03-2502/18.09.2018г. на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 и
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е отказано да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 –дневен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния административен съд по реда на глава ХII от
АПК.
СЪДИЯ: