Определение по дело №744/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Галена Петкова Чешмеджиева Дякова
Дело: 20207200700744
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                     О   П  Р Е Д Е  Л  Е Н  И  Е

                                                       № 3

гр.Русе, 14.01.2021 г.

         Административен съд-Русе, IV-ти състав, в закрито заседание на  четиринадесети януари  през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

       СЪДИЯ: Галена Дякова

като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 744 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

         Образувано е по жалба с рег.№4475 от 17.12.2020г. – 14,40ч., подадена от В.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването  за предоставянето  на обществена информация по Заявление  за достъп до обществена информация, изпратено по електронен път и регистрирано с № 93-00-180 от 01.12.2020г.

 На 18.12.2020 г. жалбоподателят  е подал молба с вх. № 4497 / от 18.12.2020г.  с която заявява, че иска прекратяване на делото по подадената жалба против мълчаливия отказ, тъй като административният орган се е произнесъл и за него е отпаднал правния интерес от водене на настоящото производство.  Претендира присъждане на разноски.

Препис от молбата е връчен на ответника, който в дадения срок е представил становище, в което се оспорва искането за присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претенцията и моли съда да съобрази размера на присъдените разноски с разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата.

         След запознаване с молбата и писмените доказателства, съдът установи, че оттеглянето на жалбата е извършено във формата, предвидена в чл.155, ал.3 от АПК, в резултат на което съдът се десезира с правния спор. Жалбата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Относно искането за присъждане на разноски, съдът намира, че същото е основателно по следните съображения: заявителят е уведомен за искана обществена информация с писмо по ел. поща от 17.12.2020 г. – 17,59ч. Макар уведомяването да е извършено след изтичане на 14-дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, следва да се приеме, че не е налице мълчалив отказ за достъп до обществена информация. Уведомяването е административен акт, който е благоприятен за оспорващата страна и с който са удовлетворени нейните права и законни интереси. След като ответникът е уважил молбата на заявителя и е издал искания от него акт, след този момент и към настоящия момент не  е налице мълчалив отказ, поради което е отпаднал правния интерес от търсената защита за неговата отмяна. Предвид изложеното искането за присъждане на разноски за основателно. Ответникът е станал причина за образуване на съдебно производство, като към момента на образуване на производството за жалбоподател е съществувал правен интерес от водене на делото. По делото от жалбоподателят са извършени  разноски, видно от приложените по делото документи, които се изразяват в разноски по заплащане на дължимата се държавна такса – 10лв и по договора за правна защита и съдействие – 700лв. Тези разноски  са били направени преди издаване на индивидуалниия административен акт. Следователно, налице са предпоставките за възлагане на разноските в тежест на Министъра на здравеопазването, в качеството на ответна страна, тъй като те се дължат в резултат на поведението на ответника, с което той е предизвикал процесуалната активност на оспорващия да търси защита по съдебен ред. Подаването на жалбата до съда е обусловено от неизпълнение на законоустановеното задължение за произнасяне в 14 дневен срок / чл. 57, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 28 ЗДОИ/ на сезирания административен орган. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна, невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и акт, в полза на страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице - с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор, разноските по списъка са реално направени преди дата издаването на акта, а постановеното съдебно определение фактически е в полза на оспорващия, тъй като съдебното производство е прекратено поради постигане на целената с жалбата правна защита - издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл. 143, ал. 2 АПК решаващият съд следва да присъди направените разноски. Същите следва да се редуцират до законоустановения минимум, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение и с оглед своевременното възражение на ответника.

Тъй като според чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по административни дела без материален интерес е 500 лева, на оспорващата страна следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, поради липсата на фактическа и правна сложност на казуса,  а в остатъка от 200лв следва да е отхвърлят като неоснователни. Следва да се присъди и сумата от 10 лв държавна такса.

         Така мотивиран, съдът

                                     О    П   Р   Е    Д    Е   Л   И :  

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването  за предоставянето  на обществена информация по Заявление  за достъп до обществена информация, изпратено по електронен път и регистрирано с № 93-00-180 от 01.12.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 744 / 2020г. по описа на Административен съд Русе.

ОСЪЖДА Министерство на здравеопазването   да заплати на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен на РБългария  съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

Препис от определението да се връчи на страните на основание чл. 138 от АПК.

 

СЪДИЯ: