О П Р Е Д
Е Л
Е Н И Е
№
3
гр.Русе, 14.01.2021 г.
Административен съд-Русе, IV-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: Галена Дякова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д. № 744 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба с рег.№4475 от 17.12.2020г. – 14,40ч., подадена от В.Г.Д. с ЕГН **********
*** срещу мълчаливия отказ на Министъра на здравеопазването за предоставянето на обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
по електронен път и регистрирано с № 93-00-180 от 01.12.2020г.
На 18.12.2020 г. жалбоподателят е подал молба с вх. № 4497 / от 18.12.2020г. с която заявява, че иска прекратяване на
делото по подадената жалба против мълчаливия отказ, тъй като административният
орган се е произнесъл и за него е отпаднал правния интерес от водене на
настоящото производство. Претендира
присъждане на разноски.
Препис от молбата е връчен на ответника,
който в дадения срок е представил становище, в което се оспорва искането за
присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претенцията и моли съда да съобрази размера на присъдените
разноски с разпоредбите на чл.36 от Закона за адвокатурата.
След
запознаване с молбата и писмените доказателства, съдът установи, че оттеглянето
на жалбата е извършено във формата, предвидена в чл.155, ал.3 от АПК, в
резултат на което съдът се десезира с правния спор. Жалбата следва да се остави
без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Относно
искането за присъждане на разноски, съдът намира, че същото е основателно по
следните съображения: заявителят е уведомен за искана обществена информация с
писмо по ел. поща от 17.12.2020 г. – 17,59ч. Макар уведомяването да е извършено
след изтичане на 14-дневния срок по чл.28, ал.1 от ЗДОИ, следва да се приеме,
че не е налице мълчалив отказ за достъп до обществена информация. Уведомяването
е административен акт, който е благоприятен за оспорващата страна и с който са
удовлетворени нейните права и законни интереси. След като ответникът е уважил
молбата на заявителя и е издал искания от него акт, след този момент и към настоящия
момент не е налице мълчалив отказ,
поради което е отпаднал правния интерес от търсената защита за неговата отмяна.
Предвид изложеното искането за присъждане на разноски за основателно.
Ответникът е станал причина за образуване на съдебно производство, като към
момента на образуване на производството за жалбоподател е съществувал правен
интерес от водене на делото. По делото от жалбоподателят са извършени разноски, видно от приложените по делото
документи, които се изразяват в разноски по заплащане на дължимата се държавна
такса – 10лв и по договора за правна защита и съдействие – 700лв. Тези разноски
са били направени преди издаване на
индивидуалниия административен акт. Следователно, налице са предпоставките за
възлагане на разноските в тежест на Министъра на здравеопазването, в качеството
на ответна страна, тъй като те се дължат в резултат на поведението на
ответника, с което той е предизвикал процесуалната активност на оспорващия да
търси защита по съдебен ред. Подаването на жалбата до съда е обусловено от
неизпълнение на законоустановеното задължение за произнасяне в 14 дневен срок /
чл. 57, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 28 ЗДОИ/ на сезирания административен
орган. Отговорността за разноските в съдебното производство е обективна,
невиновна отговорност. Фактическият състав, при който тя се поражда е
съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор,
направени разноски за водене на делото по повод на този спор и акт, в полза на
страната, която претендира разноските. В случая и трите предпоставки са налице
- с непроизнасянето си в срок задълженият субект е предизвикал правния спор,
разноските по списъка са реално направени преди дата издаването на акта, а
постановеното съдебно определение фактически е в полза на оспорващия, тъй като
съдебното производство е прекратено поради постигане на целената с жалбата
правна защита - издаване на искания акт. С оглед на това и в съответствие с чл.
143, ал. 2 АПК решаващият съд следва да присъди направените разноски. Същите следва
да се редуцират до законоустановения минимум, поради прекомерност на
адвокатското възнаграждение и с оглед своевременното възражение на ответника.
Тъй като според чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по административни дела без материален интерес е 500 лева, на
оспорващата страна следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, поради
липсата на фактическа и правна сложност на казуса, а в остатъка от 200лв следва да е отхвърлят
като неоснователни. Следва да се присъди и сумата от 10 лв държавна такса.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.Г.Д. с ЕГН ********** *** срещу мълчаливия отказ на Министъра на
здравеопазването за предоставянето на обществена информация по Заявление за достъп до обществена информация, изпратено
по електронен път и регистрирано с № 93-00-180 от 01.12.2020г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 744 / 2020г. по описа на Административен съд Русе.
ОСЪЖДА
Министерство на
здравеопазването да заплати на В.Г.Д. с
ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
Определението
подлежи на обжалване
с частна жалба пред Върховния административен на РБългария съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се връчи
на страните на основание чл. 138 от АПК.
СЪДИЯ: