Решение по дело №41/2019 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 62
Дата: 11 юли 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Христина Вълчанова Димитрова
Дело: 20195520200041
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 януари 2019 г.

Съдържание на акта

                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 62

                                Гр. Раднево,11.07.2019г.

 

Радневският районен съд в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА

При участието на съдебния секретар Живка Манолова като разгледа АНД № 41/2019 г., по описа на съда, докладвано от съдия ВЪЛЧАНОВА, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административно нарушение и наказание и е образувано по жалба на „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Гоце Делчев” № 33, представлявано от управителя Деница Георгиева Джекова, против Наказателно постановление № 6875, издадено на 25.10.2018 г. от Заместник-министъра на културата при Министерство на културата на Република България, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 97, ал. 1, т. 6, пр. 3 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е наложено административно наказание - „Имуществена санкция” в размер на от 2 500 лева.

Въззивникът моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърди, че не е извършил нарушенията, за които е санкциониран и че дружеството не е препредавало по кабел по електронно съобщителната си мрежа сочените програми. Няма и не ползва кабелна мрежа, по която да е възможно да доставя тази услуга и няма или не ползва техническо устройства, които да позволяват такова препредаване. Сочи, че е нарушен чл. 42 от ЗАНН като липсва описание на нарушението, при които е извършено доколкото проверката по никакъв начин не установява констатациите в констативния протокол и АУАН по отношение на нарушителя. Твърди, че не е посещаван офис или помещение на дружеството, където са разположени технически средства, осъществяващи приемането на сигнала и предаването му, не е установена „широка аудитория”, до която да е разпространен сигнала, няма договор с абоната за доставка на радио и/или телевизионни програми.

На тези основания предлага наказателното постановление да бъде отменено. В с.з. участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адв. Е.М., която заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на цитираното по-горе наказателно постановление, издадено срещу въззивника. В становището си по същество излага аргументи за недоказаност на административното обвинение.

Административно – наказващият орган – Министерство на културата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. В представени по делото писмени бележки излага аргументи за доказаност на нарушенията и техния автор, за правилната им квалификация като отделни нарушения и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Контролиращата страна – РП – Раднево, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира становище по постъпилата жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 14.03.2018г. свид. П.Й.А. – главен експерт в Дирекция „Авторско право и сродните му права” при Министерство на културата, съвместно със свидетелите Б.Б.Д. и Л.А.А. – служители на Министерство на културата, извършили проверка по спазването на ЗАПСП на фирма „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД, като проверката е извършена в хотел „Енергоремонт”, находящ се в гр. Раднево на ул. „Тачо Даскалов” № 12. По време на проверката присъствали свидетелите К.С.М., Б.Б.Д. и Л.А.А.. Услугата кабелна телевизия се предоставяла от „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД. В рецепцията на хотела бил открит в работен режим телевизор към електронно съобщителната мрежа на оператора чрез коаксиален кабел.

По време на проверката са били предоставени касов бон на хотел „Енергоремонт” и заверено копие на фактура № 74 от 14.02.2018г. за услугата кабелна телевизия с доставчик „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Раднево, ул. „Гоце Делчев” № 33, представлявано от Деница Георгиева Джекова, в качеството й на управител.

В рецепцията на хотела е открит в работен режим телевизор, марка „Весо”, свързан към електронно съобщителна мрежа на оператора чрез коаксиален кабел. Чрез използването на дистанционното управление и екрана на телевизора са били проверени всички препредавани телевизионни програми. Сред тях е била и програмата „Fox Life”. Във връзка с извършената проверка е съставен на място и Констативен протокол № 6742 от 14.03.2018г., в който са описани препредаваните телевизионни програми и посочени по-горе обстоятелства.

С писмо изх. № 560046/30.03.2018г. е отправено писмено запитване до телевизионната организация – правоносител, създаваща програмата „Fox Life”. От получения в ДАПСП отговор от дружество TERAPRO”, в качеството му на упълномощен представител за страната на телевизионната организация - правоносител върху програмата, се изяснява, че към датата на извършване на проверката дружество „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД не е имало отстъпени права за препредаване.

Предвид установеното на 27.04.2018г. на „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД е съставен и връчен срещу разписка АУАН 6875 от 27.04.2018г. от П.Й.А. на длъжност главен експерт в ДАПСП към МК на Деница Георгиева Джекова - управител на дружеството.

Актът е съставен от надлежно оторизирано с правомощия на актосъставител лице съгласно чл.98, ал.1 от ЗАПСП и Заповед № РД09-252/12.05.2017г. на министъра на културата, при спазване на сроковете , предвидени в ЗАНН, има всички реквизити съгласно чл. 42 от ЗАНН. Актът е предявен и подписан  срещу разписка на 27.04.2018г. от управителя на дружеството. В хода на производството е постъпило възражение от страна на дружеството, в което се посочват всички възражения, които са посочени и в жалбата. Навеждат се твърдения, че дружеството не е кабелен оператор и не е регистрирано като такъв. Посочва се, че дружеството предоставя единствено интернет услуги и поддръжка на вътрешната кабелна мрежа на хотела, за което представя и копия от Договор № 2а/02.01.2018г. и Договор от 06.06.2017г. Твърди, че кабелната телевизия в хотела се доставя от дружеството „Булсатком”. Наказващия орган е отправил запитване до „Булсатком”, на което последните са отговорили, че нямат никакви отношения с хотел „Енергоремонт”.

Единственото доказателство, на което основават твърдението си за извършено нарушение е фактически фактурата, представена от служител на хотела, с дата 14.02.2018г., която по съществото си противоречи на сключения с дружеството договор за доставка само на интернет услуги.

Възражението на жалбоподателя е обсъдено подробно от АНО и не е прието за относимо и основателно. Наложена е санкция в размер на 2500 лева, за нарушение на чл. 97, ал.1 т. 6 предл. 3 от ЗАСПСП.

Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане като допустима.

Относно компетентния орган:

АУАН е съставен и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи по смисъла на чл. 98, ал.1 и чл. 98в, ал.1 от ЗАПСП, надлежно оправомощени с това правомощие, съгласно приложените към делото заповеди на министъра, отговарящ за културата. За наказващия орган е приложена Заповед РД-09-277 от 19.05.2017 г. на Министъра на културата, а за актосъставителя - Заповед РД- 09-252/12.05.2017г. на Министъра на културата.  

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия и в предвидените за това срокове. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в както точно е обвинен. Описанието на нарушението, дадено както в АУАН, така и в НП е достатъчно пълно и ясно, за да даде възможност на нарушителя да го сведе под конкретната правна норма, посочена като нарушена и по този начин да разбере за какво административно нарушение е санкциониран, за да може да организира адекватно защитата си по него.

АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на ЗАНН, като надлежно връчен и предявен. По този начин е било гарантирано правото на нарушителя в три дневен срок от съставяне на акта да направи възражения срещу него, право, от което той се е възползвал, депозирайки пред АНО своите писмени възражения срещу така съставения му акт.

И тук съдът констатира допуснато от административно – наказващия орган съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в несъобразяване от страна на наказващия орган с разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН, повеляваща при наличие на спорни обстоятелства да проведе разследване на тези обстоятелства преди да пристъпи към издаването на наказателно постановление. В случая още след като е поканен за съставяне на АУАН и при неговото връчване, а след това и с писменото си възражение, нарушителят навежда спорни обстоятелства, като напълно отрича да е автор на нарушението, за което е съставен АУАН. Наведените от него твърдения са налагали наказващия орган да извърши разследване относно спорните обстоятелства – от къде точно се излъчва и препредават този телевизионен канал, за който има издадено наказателно постановление, в състояние ли е дружеството-нарушител да излъчва такъв телевизионен сигнал въобще, има ли съоръжения, способни да препредават телевизионни канали, налице ли е кабелна мрежа за това. В случая наказващия орган не просто не е извършил /или възложил/ разследване на всички тези спорни обстоятелства, но дори не е направил опит да провери в седалището на дружеството-жалбоподател дали е налице предавател на телевизионни програми и т.н. За да се установи извършването на посоченото нарушение и за да бъде осъществено „препредаване” активно действие, регламентирано в §1, т.17 от ЗРТ и представляващо „Едновременно и непроменено приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения. На радио и телевизионните програми, или  на големи части от тях, разпространявани за приемане от широката аудитория” следва да е установено и приемането на сигнала от доставчика - т.е. от жалбоподателя. Проверка на това обстоятелство не е извършена, не е изобщо посещаван офиса на дружеството и това обстоятелство се установи от проверяващите, разпитани в съдебно заседание. Свидетелят Л.А.А. установява, че ходил в офиса на дружеството, но тъй като там нямало приемник не могъл да извърши насрещна проверка. Видял е, че няма телевизор в офиса и не счел за нужно да се представя на стоящите в офиса две жени, както установи.

Доказателствената тежест в административно – наказателния процес лежи не върху нарушителя, а върху АНО и именно затова, според съда, той е бил длъжен да извърши разследване на спорните обстоятелства, за да докаже по безспорен и несъмнен начин, както извършването на нарушението, така и неговият автор. Вярно е, че органът не дължи задължително произнасяне по наведените възражения, а следва само да прецени същите. Очевидно е, че в случая ги е намерил за неоснователни и е преценил, че не е необходимо да извършва разследване на спорните обстоятелства. По този начин обаче наказващия орган е издал оспорваното наказателно постановление при неизяснена фактическа обстановка и при отсъствието на безсъмнена установеност на автора на административното нарушение, визирано в съставения АУАН.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление:

Спазвайки служебното начало, по служебна инициатива на съда бяха събрани редица доказателства, в това число установени и разпитани широк кръг свидетели, както и назначена техническа експертиза. Въпреки положените от съда усилия за разкриване на обективната истина по делото, фактът на извършване от страна на „ВЕЛ НЕТ ТВ” ООД гр. Раднево на вмененото му административно нарушение остана недоказан до изискваната от закона степен на несъмненост.

По същество не се спори, че дружеството – въззивник не е имал сключен договор с правоносителя на горепосочената телевизионна програма, разрешаваща нейното препредаване по кабел на територията на град Раднево към момента на извършената проверка.

Няма спор също така, че в деня на проверката, на намиращия се в проверяваното помещение телевизионен приемник е била препредавана по кабел процесната телевизионна програма. Това се потвърждава категорично от показанията на тримата разпитани по делото свидетели, установили лично тези обстоятелства и отразили ги в приложения към делото констативен протокол. С оглед на това и констатираното излъчване на изброената в НП програма, осъществено чрез кабелно препредаване съдът приема за доказано по безспорен начин.

Прието е в съставения АУАН, че това са помещения на хотел „Енергоремонт” в град Раднево, ползвани като рецепция, като установеното по време на проверката лице е служител на дружеството, работещ като управител на хотела и личен състав. Твърди, че предоставената фактура третира поддръжката на интернета, а не и кабелната телевизия. Проверяващия се представил, че е ръководител на „Булсатком”. Отговорила е на проверяващите, че не плащат кабелна телевизия, тъй като имат в помещенията на хотела разположени съоръжения на КТВ и поради това, че ползват техните помещения те не плащат кабелна телевизия. Прието е също така, че препредаването е осъществено чрез мрежата на жалбоподателя. По делото липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на което и да било от тези обстоятелства, отразени в съставения АУАН и приети за доказани от наказващия орган. Напротив – жалбоподателя ангажира достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията си, че никога не е препредавало телевизионни програми. Тук следва да се отбележи, че собствеността на мрежата, по която се извършва препредаването не представлява елемент от състава на нарушението, но от страна на наказващия орган не са ангажирани никакви доказателства за това, че въззивникът е бил ползвател на тази техника и именно той е осъществил препредаването чрез нея. По инициатива на съда бе назначена съдебно-техническа експертиза, която установи следното :

„ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД не разполага с технически средства да излъчва кабелна телевизия, включително и към 14.03.2018г. Описаното трасе с оборудване е старо и видно от приложените доказателства от вещото лице се използва от години за доставяне на аналогова кабелна телевизия в хотела.

От приложеното като писмено доказателство по делото писмо на БТК става ясно, че излъчваната телевизия и канал, за които има наложено наказание са от „Булсатком”. При проследяване на подавания сигнал към приемника, разположен в хотела става ясно, че се предава от кабелен оператор „Булсатком”, чиято е и кабелната мрежа и тръбата, в която влиза кабела, предаващ сигнала. Според вещото лице единственото най-вероятно предположение е, че и сигнала и кабела, и трасето са на „Булсатком”, т.е. не може да се докаже по безспорен начин извършването на нарушението от жалбоподателя. При извършената проверка на място вещото лице е установило, че няма данни за промяна на кабелната мрежа, т.е. към момента на осъществяване на нарушението не е бил наличен кабел от страна на извършителя и не би могъл той да препредава какъвто и да е телевизионен сигнал.

Действително по делото на лист 36 е приложено копие от фактурата, издадена от дружеството-жалбоподател и е вписано, че предоставя интернет и кабелна телевизия срещу определена цена. Но тази фактура противоречи на представения по делото договор за абонаментна поддръжка, сключен на 02.01.2018г. и на събраните в хода на производството гласни доказателства. Свидетелят Желязков установи по делото, че лично той е изградил кабелната мрежа на „Тракия кабел”, която по-късно била преименувана на „КТВ” ООД. Това била и мрежата, която фирма „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД поддържали и за което имали договор. Всъщност договора не бил за предоставяне на излъчване на кабелна телевизия, а за поддръжка на кабелната мрежа в хотела, предаваща телевизионен сигнал. Именно това била причината за вписването във фактурата на данни за цената на уж кабелна телевизия.

 

Самият факт, че при липса на излъчване на телевизионния екран се изписва „Булсатком” показва, че излъчвателя е „Булсатком”, а не дружеството жалбоподател.

Процесуалния представител на наказващия орган счита, че единствено и само фактурата като факт, ясно и категорично свидетелства за осъществяваната от дружеството дейност, тъй като нямало данни за договорни отношения на Хотел „Енергоремонт” с „Булсатком”. Едно такова становище само по себе си съставлява предположения, но както вече беше отбелязано предположенията в наказателното право, пък макар било то и административно-наказателно, не са доказателства. Ето защо съдът намира, че по делото не се събраха безспорни, категорични и неоспорими доказателства за това, че именно жалбоподателя е автор на осъщественото препредаване на описаната в АУАН и НП телевизионна програма без съгласието на носителите на права. Когато не може да се установи по несъмнен начин, че привлеченото към административно-наказателна отговорност лице е осъществило състава на административното нарушение, за което тя е ангажирана, то съдът следва да постанови отмяна на оспореното наказателно постановление.

Въпреки извода си за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради недоказаност на авторството на нарушението, воден от задължението си за цялостна проверка на обжалвания административен акт съдът ще обсъди и възраженията на въззивника относно твърдяната несъставомерност на нарушението. В становището си по същество процесуалния представител на въззивника счита, че не е доказано по несъмнен начин препредаването на програмата, тъй като не била извършена проверка в офиса на дружеството, за да се установи действително дали се излъчва телевизионен сигнал. Легалното определение на понятието „препредаване”, дадено в §1 т.17 от ДР ЗРТ има предвид извършването на едновременно и непроменено приемане и предаване, изцяло и без никакви изменения на телевизионната програма от разпространител, а не едновременно предаване на програмата от негова страна и приемането й от крайния абонат. Обратното би лишило от смисъл понятието препредаване и би означавало, че е налице предаване на програмата от дружеството - разпространител и приемането на телевизионната програма от абоната на кабелната телевизия. Но това не означава, че не следва да се извърши проверка в седалището на дружеството-нарушител, за да се установи дали действително се извършва нарушението.

Съдебната практика е противоречива при разглеждането на сходни казуси, като по-голяма част от съдилищата приемат, че всяка отделна телевизионна програма е самостоятелен обект на защита от ЗАПСП и препредаването й без съответното разрешение от носителя на правото съставлява самостоятелно нарушение на чл. 97 ал.1 т. 6 от ЗАПСП, за което както следва да се наложи самостоятелно наказание. Оттук и на основание чл.18 от ЗАНН считат, че за всяко едно от тези нарушения следва да се определи и наложи индивидуална санкция.

Другото становище застъпва тезата, че обект на нарушението по чл. 97 ал. 1 т. 6 от ЗАПСП може да бъде повече от една телевизионна програма, предвид съдържанието на цитираната разпоредба.

Настоящият съдебен състав споделя първото становище, изхождайки от чл. 46, ал. 1 от ЗНА съгласно който, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл.

Санкционната норма, съгласно която е ангажирана отговорността на ответника по касационната жалба, предвижда имуществена санкция от 2 000 лева до 20 000 лева за всеки, който препредава телевизионни програми в нарушение на закона. Всяка телевизионна програма представлява самостоятелен обект на защита по ЗАПСП. В случай, че са засегнати правата на множество носители на права, то това несъмнено следва да бъде отчетено при определяне на размера на санкцията. С оглед на това и законосъобразно, според съда е ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 97 ал. 1 т. 6 от ЗАПСП, за което правилно е наложена санкция.

По изложените съображения съдът намира, че следва да отмени обжалваното наказателно постановление, с което отговорността на жалбоподателя е незаконосъобразно ангажирана при липса на безспорни доказателства същият да е автор на установеното от контролните органи неправомерно излъчване на телевизионна програма в нарушение на ЗАПСП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът,  

                                  Р   Е   Ш   И: 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 6875 от 25.10.2018г.от Заместник-министъра на културата при Министерство на културата на Република България, с което на „ВЕЛ НЕТ ТВ” ЕООД гр. Раднево, ул. „Гоце Делчев” № 33, с ЕИК *********, представлявано от Деница Георгиева Джекова, в качеството й на управител е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за извършено административно нарушение по чл. 97, ал.1, т.6, пр.3 от ЗАСП /ДВ. бр.14 от 20.02.2015г/, като неоснователно и незаконосъобразно. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок, считано от получаване на уведомленията за неговото изготвяне.

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: