Р Е Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Е“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
при секретаря Елеонора
Г., като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. д. № 2407 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 21.11.2018 г. по гр. д. №
5526/2018 г. по описа на СРС, 153 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , вр. чл. 141,
ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Срещу постановеното съдебно решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от
ответника „Б.а.а.“ ЕООД, с която същото се обжалва изцяло. Излагат се
съображения, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Още с отговора
на исковата молба е оспорена автентичността на договор за възлагане на
управление от 06.06.2016 г., договор за управление от 28.09.2016 г. и протокол
от решение на едноличния собственик на капитала на „Б.а.а.“ ЕООД от 28.09.2016
г., във връзка с което е направено доказателствено искане за допускане на
съдебна графологична експертиза, което в нарушение на процесуалните правила съдът
е оставил без уважение. Твърди, се че делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Излага, че съдът неправилно е възприел фактическата
обстановка по делото и е интерпретирал погрешно чат от доказателствата, като не
е обсъдил всички доводи и възражения в отговора на исковата молба относно
липсата на представителна власт на лицата, сочени като представители на
дружеството, автентичността на положените подписи, датата и съдържанието на
посочените документи. Поддържа се, че възнаграждение за управителя се дължи за
пълен отработен месец, за което не били ангажирани доказателства. С тези
съображения ответникът прави искане въззивният съд да отмени обжалваното
решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски, както и за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
обжалваното решение е правилно. Счита, че по делото е доказано възникването на
претендираното право. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
В полза на ищеца по делото срещу ответника е
издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за сумата 5995,25 лв.,
незаплатено възнаграждение по договор за управление за месеците февруари и март
2017 г., ведно със законната лихва от 30.10.2017 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 382,92 лв. за периода от 01.03.2017 г. до
30.10.2017 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение
и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения срок по чл.
415, ал. 4 ГПК е предявил иск за
установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на
настоящото производство и неговата допустимост.
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 141, ал. 7 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът в срока за отговор по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове.
Представен е договор за управление
от 06.06.2016 г., сключен между ответното дружество, представлявано от адв. Ю.К.и
С.И.Х., с който на същия е възложено управлението и представителството на
дружеството.
Установява се от представения протокол от решение на
едноличния собственик на „Б.а.а.“ ЕООД от 28.09.2016 г., че е взето решение за преизбиране
на ищеца за управител на ответното дружество, определено е възнаграждение за
управителя, одобрено е съдържанието на договора за възлагане на управлението и
е избрана г-жа Ю.К.в качеството й на правен консултант да подпише договора от
името на дружеството. Видно от устава на ответното дружество от същата дата същото
се управлява и представлява от ищеца.
Представен е договор за управление от
28.09.2016 г., подписан от страните, като за дружеството съдържа подпис и
саморъчно изписано името „Ю. К.“. Съгласно договора дружеството-ответник
възложило на ищеца да управлява и представлява на юридическото лице, като действието на договора не е ограничено
със срок. Съгласно чл. 5 от договора при отработен пълен месец управителят имал
право на месечно възнаграждение в размер на 1000 евро, платимо в последния
работен ден на съответния календарен месец. Съгласно ал. 2 управителят има
право на неплатени неприсъствени дни (неплатен отпуск) за времето, през което
дружеството не осъществява дейност (не реализира приходи и не извършва
разходи).
Представени са по делото на СРС фишове за заплати на
ищеца за месеците февруари и март 2017 г.
Пред СРС е представена нотариална покана от
ответника до ищеца, съгласно която С.И.Х. е освободен от длъжността управител
на дружеството с решение на едноличния собственик на капитала, вписано на
17.03.2017 г.
С покана за доброволно изпълнение (отговор на
насрещната покана) ищецът е поискал в тридневен срок от получаване на поканата ответникът
да му заплати неполучени възнаграждения 12171,56 лв., в това число заплата за
февруари 2017 г. - 4088,47 лв., заплата от 1 до 16 март 2017 г. - 1906,78 лв. и
обезщетение за неползван платен отпуск 24 дни - 6176,31 лв. В покана се съдържа
изявление на ищеца за връчена му на 02.03.2017 г., 13,30 ч.
декларация за забрана всякакъв достъп до активи и документи на дружеството. Съгласно
поканата ищецът се задължил до 22.03.2017 г. да предаде на новия управител
ключове, пароли за достъп, документи и книжа.
По делото е представен Протокол № 4/4.09.2017 г. от
решенията на едноличния собственик на капитала.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваните му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо. Същото е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В предмета на делото е включен установителен иск,
предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414,
ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок. Целта на ищеца е
да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването
на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 2, вр. чл.
137, ал. 1, т. 5 ТЗ едноличният собственик на капитала избира управител на
едноличното дружество с ограничена отговорност. Правоотношението между
управителя и управляваното от него дружество възниква от избора на управителя.
Въз основа на това правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ГПК между дружеството и управителя
се сключва договор за възлагане на управлението, който се урежда по правилата
на договора за поръчка по ЗЗД и разпоредбите на ТЗ. Договорът се сключва в
писмена форма от името на дружеството чрез лице, което е оправомощено от
едноличния собственик на капитала.
В случая сключените договори за управление, с
възложител „Б.а.а.“ ЕООД са изцяло съобразени с правомощията по чл. 147, ал. 2, вр. чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ. Предвид характера на договорите
като такива за управление, изричното препращане към разпоредбата на чл. 141, ал. 7 ТЗ, учредителния акт и посочените
във връзка със сключването на договорите решения на едноличния собственик на
капитала - решение № 1 от 06.06.2016 г. и решение № 2 от 28.09.2016 г. се обосновава извод, че процесните договори са сключени в писмена форма от името
на дружеството, чрез посочено от едноличния собственик на капитала лице,
представляващо дружеството - адвокат К., при наличие на взето решение на
едноличния собственик на капитала за това. Предвид изложеното доводите на
ответника, с позоваването на чл.
141, ал. 7 ТЗ, за обосноваване на липса на представителна власт за сключване
на процесните договори, са неоснователни. Възникването на правоотношение между
дружеството и управителя се потвърждава и от представената нотариална покана, изходяща от ответника, в която е посочено,
че с решение на едноличния собственик на капитала, вписано на 17.03.2017 г.
ищецът е освободен от длъжността управител на дружеството. В тази покана самият
ответник е направил изявление, че ищецът е заемал длъжността управител на
дружеството до посочения момент, респ. че е взето решение за освобождаването му,
което по своята правна същност съставлява признание на неизгоден за страната
факт, което съдът цени при условията на чл. 175 ГПК с оглед на всички
обстоятелства по делото.
Във връзка с направеното оспорване на автентичността на договорите за управление и протокол от решение на
едноличния собственик на капитала от 28.09.2016 г. във въззивното производство е
допусната съдебно-графологична експертиза по въпросите, формулирани във
въззивната жалба, но ответникът не е представил оригиналите на посочените
документи и сравнителен
материал за нуждите на
експертизата. С определение, поставено в
открито съдебно заседание на 11.03.2022 г., на основание чл. 158, ал. 1 ГПК съдът е определил на ответника краен
срок за събиране на експертното заключение, като изрично го е предупредил, че
при непредставяне на сравнителните материали и оригиналите на оспорени
документи в рамките на указания срок делото ще бъде разгледано и решено без
заключение на вещо лице. Тъй като указанията не са изпълнени от ответника,
съдът с определение, постановено в открито съдебно заседание на 30.09.2022 г. е
заличил допусната съдебно-графологична експертиза на основание чл. 158 ГПК.
Предвид изложеното ответникът не е изпълнил
доказателствената си тежест за установяване на неавтентичността на договорите
за управление и решението на едноличния собственик на капитала. Същите са частни документи съгласно чл. 180 ГПК и се
ползват с формална доказателствена сила, т. е. че материализираното в тях писмено изявление е
направено и че то изхожда от лицето, сочено за автор. Във връзка с оспорването
на тяхното съдържание следва да се посочи, че верността на съдържанието на
процесните частни документи се преценява от съда по вътрешно убеждение и
съвкупно с останалите доказателства по делото.
Относно направеното оспорване на дата на договорите
за управление съдът намира, че ответното дружество не е „трето лице“ по смисъла
на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата, но
доколкото посочените документи са частни
и не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно датата на
съставянето им, при направеното оспорване, следва датата да бъде установена с
всички доказателствени средства (така решение № 167/03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г., ВКС, ГК, IV г.о.). В
случая датата на оспорения договор за управление от 28.09.2016 г., който има
правно значение за процесните вземания, съвпада с датата на устава на
дружеството, поради което съдът приема същата за установена.
Претенцията на ищеца е за заплащане на дължимото му
се по договора за изпълнение на длъжността „управител“ възнаграждение за месец
февруари и 01 - 16 март 2017 г. През този
период се установи между страните да е било налице мандатно правоотношение по
силата на договор за управление на дружеството от 28.09.2016 г. Съгласно чл.
140, ал. 7 ТЗ освобождаване на управител имат действие от вписването им в
търговския регистър. От представената нотариална покана е видно, че решението
на едноличния собственик за освобождаването на ищеца е било вписано на
17.03.2017 г. Следователно по силата на сключения валиден договор за управление
ищецът е бил управител на дружеството в процесния период, за което му се дължи
възнаграждение, доколкото по своя характер договорът е възмезден. Основните
елементи на мандатното правоотношение между управителя и едноличното дружество
са възлагането на управлението и дължимото за това възнаграждение, които се
определят с решението на едноличния собственик на капитала. В цитираната
по-горе разпоредба на чл. 5 от договора е посочен размерът на месечното
възнаграждение на управителя, платимо в последния работен ден на съответния
календарен месец. В съответствие с чл. 137, ал. 1, т. 5 предл. второ ТЗ, вр. чл. 147, ал. 2 ГПК е
взето решение на едноличния собственик на капитала на ответното дружество за
определяне на възнаграждението на управителя.
В договора е уговорено, че при пълен отработен месец
управителят има право да получи месечно възнаграждение в размер на 1000 евро, а
след започване на дейността по Техническо обслужване и ремонт на авиационна
техника управителят има право да получи месечно възнаграждение в размер на 2500
евро. С оглед вида и характера на правоотношението между управителя и
търговското дружество, възнаграждението се дължи не за престиране на работна
сила, доколкото правоотношението не е трудово и управителят няма качеството
работник или служител на ответника. Според чл. 135 и чл. 141, ал. 1-2 ТЗ
управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и
решенията на едноличния собственик на капитала, отговаря за дружествените
работи и представлява дружеството пред трети лица и органи, за което му се
дължи възнаграждение в периода на управление. За процесния период ответникът е
бил задължен в първоинстанционното производство да представи ведомости за
начислени възнаграждения на ищеца като управител и направените удръжки, но
поради непредставянето им от ответника, на основание чл. 161 ГПК следва да се
приеме, че към настъпването на изискуемостта на всяко задължение за
възнаграждение е потвърдено основанието за плащане на такова. Следователно
доводите във въззивната жалба за недоказване на отработен пълен месец и че е
започнало техническо обслужване и ремонт на авиационна техника са
неоснователни.
Размерът на дължимото от ответното дружество
възнаграждение следва да се определи според уговореното в договора и представените
писмени доказателства за начислени възнаграждения за периода. По делото са
представени фиш за заплата за м. февруари 2017 г. за 19 отработени дни, от
който е видно, че на ищеца е начислена сума получаване 4088,47 лв. и фиш за
заплата за м. март 2017 г. за 11 отработени дни, с начислена сума за получаване
1906,78 лв. Това води до извода, че дължимото се на ищеца възнаграждение за
месец февруари 2017 г. и за времето от 01 - 16 март 2017 г. възлиза в
начисления от дружеството размер съгласно представените фишове за заплати или в
размер на общата сума от 5995,25 лв.
Предвид изложеното и от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства се налага извода, че са доказани съществените
елементи на мандатното правоотношение и предпоставките, обуславящи дължимостта
на договореното възнаграждение. По делото не се твърди, а и не се установява да
е извършено плащане на процесните суми, поради което иска е основателен.
Ищецът претендира обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 01.03.2017 г. до 30.10.2017 г. в общ размер на
382,92 лв. По делото се установи, че
процесните възнаграждения не са изплатени на падежа - последния работен
ден на съответния календарен месец /чл. 5 от договора/. Следователно за периода
на забава от 01.03.2017 г. до 30.10.2017 г. ответникът дължи обезщетение върху
задължението за възнаграждение за месец февруари 2017 г., а за периода на
забава от 01.04.2017 г. до 30.10.2017 г. дължи обезщетение върху задължението
за възнаграждение за времето от 01 - 16 март 2017 г. За така установените
периоди на забава ответникът дължи законната лихва за забава, която изчислена
по реда на чл. 162 ГПК от съда с помощта на електронен калкулатор възлиза в общ
размер на 389,92 лв., от която сума 277,10 лв. за периода 01.03.2017 г.
до 30.10.2017 г. върху сумата от 4088,47 лв. и сума 112,82 лв.,
начислена за периода от 01.04.2017 г. до 30.10.2017 г. върху сумата 1906,78
лв. Ето защо, иска е основателен в
пълния предявен размер.
Доколкото изводите на настоящия въззивен състав
изцяло съвпадат с тези на СРС, въззивнната жалба е неоснователна, а решението
следва да се потвърди като правилно и постановено в съответствие с приложимите
материален и процесуален закон.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само
на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото не се претендират разноски
от въззиваемия, не са представени доказателства за реално сторени такива и не следва
да се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 541519 от 21.11.2018
г., постановено по гр. д. № 5526/2018 г. по описа на СРС, 153 състав.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.