Решение по дело №205/2019 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 57
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Стефанова-Иванова
Дело: 20192170200205
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е     137

 

гр.Средец, 13.12.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Средец, III наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                Районен съдия: Венета Иванова

 

При секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 205/2019г. по описа на Районен съд - Средец, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на В.К.А., ЕГН **********, срещу НП № 19-0269-000392/17.10.2019г., издадено от началник РУ Средец към ОДМВР Бургас, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, тъй като на 05.10.2019г. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна. Твърди се, че в АУАН липсва посочване  вписаният като свидетел дали е очевидец и не е описано точно мястото на нарушението. При извършване на проверката документите на водача били изрядни. Твърди се, че водачът не е собственик на автомобила и не е негово задължение да прехвърля собствеността върху автомобила в КАТ. Излагат се твърдения, че посочената за нарушена правна норма на чл.140, ал.1 ЗДвП изисква да е налице пълна липса на регистрационни табели, а автомобилът е имал поставени такива.Твърди се, че АУАН е нечетлив и неясен и това поставя в невъзможност жалбоподателя да организира защитата си. Иска се отмяната на така издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.А. А.-БАК, надлежно упълномощен.

Административнонаказващият орган не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.10.2019 г. актосъставителят –младши автоконтрольор при РУ Средец Т.К. и свидетелят мл. полицейски инспектор при РУ Средец С.С., по време на изпълнение на служебните си задължения, около 11.55ч. в гр. Средец на път II-79 пред заведение „Колелото“, посока към кръговото кръстовище, спрели за проверка товарен автомобил Пежо Партнер с рег. № А 01 26 КВ с водач жалбоподателя В.А.. Тъй като при извършената проверка било установено, че собствеността върху управляваното от жалбоподателя МПС е прехвърлена от предишния собственик С. Х., ЕГН ********** на фирма и не е извършена пререгистрация на автомобила в законоустановения срок от страна на новия собственик, актосъставителят Т.К. съставил АУАН серия АА с бл. № 024405/05.10.2019г на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил изготвен в присъствието на  свидетеля очевидец -мл.полицейски инспектор С. и това обстоятелство било посочено в документа. При връчване на акта, жалбоподателят го разписал без възражения.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДВП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 200. 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства –показания на актосъставителя –св. Т.К. и показанията на св. С.С., както и от приложените писмени доказателства АУАН серия АА с бл. № 024405/05.10.2019г., Наказателно постановление № 19-0269-000392/17.10.2019г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., Справка за нарушител /водач.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – И. Д. – Началник РУ Средец към ОДМВР-гр. Бургас, оправомощен със Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП –по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017 г.) – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок от датата на покупко-продажбата да пререгистрира автомобила на свое име.

В конкретния случай по административнонаказателната преписка липсват каквито и да е доказателства за датата, на която е извършена прехвърлителната сделка, както и за периода, в който е следвало да бъде пререгистриран автомобила. Липсват доказателства и за това кое лице е новия собственик и каква е връзката му с водача. Посочените обстоятелства са от значение за преценка субективната съставомерност на нарушението и следва да бъдат изяснени още към момента на издаване на наказателното постановление, за да може съдът да прецени законосъобразно ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето.

Видно от показанията на актосъставителя, както и изнесеното от самия жалбоподател няма спор в случая, че той не е новият собственик на автомобила. В съдебно заседание актосъставителят сочи, че самият водач е заявил, че е управител на фирмата, която е закупила автомобила. Посоченото обаче не е достатъчно, за да изведе автоматично извод, че жалбоподателят съзнава, че управлява автомобил с прекратена служебна регистрация, тъй като не е подкрепено с никакви доказателства в тази посока и не на последно място се отрича от самия жалбоподател. Изложеното от актосъставителя и свидетеля за извършени и други нарушения също не обосновава административното обвинение за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Още повече, че липсват каквито и да е писмени доказателства и в тази посока.

За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл. 7, ал. 1 от ЗАНН/. В конкретния случай административнонаказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, от които да се направи извод, че към датата на управление на МПС – 05.10.2019 г. жалбоподателят е бил наясно с това, че регистрацията на управлявания от него товарен автомобил е била служебно прекратена от Сектор "ПП"-Бургас. Тъкмо напротив – автомобилът е бил с регистрационни табели и водачът е представил свидетелство за регистрация. Административнонаказващият орган не е изследвал тези обстоятелства и незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани доказателства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение. При служебното прекратяване на регистрацията, водачът-несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията, ако не е уведомен за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно поради липса на субективния елемент на визираното нарушение, тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за обществено ползване. Посоченото обуславя отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Що се отнася до релевираните от жалбоподателя доводи, че АУАН е написан нечетливо, същите не се споделят от съда. Видно от представения по делото АУАН серия АА с бл. № 024405/05.10.2019 г.,  актът е в достатъчна степен четлив и разбираем. Не се споделя и възражението, че не е конкретизирано мястото на нарушението. Напротив, същото е в достатъчна степен индивидулизирано с посочване на конкретни    обстоятелства, за да може жалбоподателят да организира защитата си.

От всичко гореизложено, настоящият състав счита, че оспореното наказателно постановление следва да бъде отменено като неоснователно, защото липсват доказателства от субективна страна да е осъществен съставът на вмененото на жалбоподателя нарушение на нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 19-0269-000392/17.10.2019г на административнонаказващия орган И. И. Д., на длъжност Началник на РУ към ОДМВР Бургас, РУ Средец, с което на жалбоподателя В.К.А., ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                   

 

                                                     Районен съдия:........................