№ 349
гр. Варна, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500175 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 49816/08.12.2021г. на Община Варна, бул.
„Осми приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Общината Иван Портних,чрез
процесуален представител срещу Решение № 1706/16.11.2021г. по гр.д. № 10892/2021г. на
ВРС,25св.,с което съдът е ОСЪДИЛ ВЪЗЗИВНИКА да заплати Д. Д. Д. ЕГН ********** с
адрес гр.Варна, ************** сумата от 3 500/три хиляди и петстотин/ лева за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания в резултат от
претърпяно ухапване от безстопанствено куче на 06.06.2021г. в гр.Варна, в морската градина,
както и законната лихва, считано от датата на увреждането 06.06.2021г. до окончателното
плащане, на основание чл.49 вр. чл.86 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната
му и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност да бъде намален размерът на присъденото обезщетение. Излагат се
съображения, че по делото ищеца не е доказал претърпените от него вреди да са в резултат
на виновно противоправно действие или бездействие на натовареното да действа лице ,т.е.
не е налице фактическия състав непозволеното увреждане. Излагат се твърдения и,че
независимо,че е установено, че кучето ухапало ищцата има отличителни белези, по делото
не е доказано, че то е под надзор на Общината. Дори и да се приеме, че е налице съставът на
чл.49 от ЗЗД , то присъденото обезщетение е прекомерно и не е съобразено с характера на
увреждането.Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
1
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.Моли за
потвърждаване на същото и присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество,редовно призован, чрез процесуалния си
представител поддържа отговора и претендира потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Практиката на съдилищата и ВКС /Решение № 324 от 28.07.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 924/2010 г., IV ГО; Определение № 540 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 531/2015 г., III
г. о., ГК, Решение № 279 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1533/2010 г., III г. о., ГК, мн.
др./ е константна, че в хипотеза на причинени болки и страдания в резултат на ухапване от
куче /безстопанствено/ квалификацията на спора е по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. За да е налице
сложният фактически състав на чл. 45 от ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца; тази
вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
По делото няма спор, а и е установено от приетите писмени и гласни доказателства,
че на 06.06.2021г., по обяд в гр.Варна, в морската градина , в близост до детския кът,
ищецът е бил нападнат и ухапан в задната част на крака в областта на коляното от куче-
част от глутница, без порода, около 40 кг. и 70-80 см.височина, маркирано с ушна марка.
От Лист за преглед на пациент в Спешно отделение при МБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД,
издаден на 06.06.20219r./неоспорен от ответника/,се установява , че при преглед на ищеца на
посочената дата е снета анамнеза : ухапване от куче в крака, раната е обработена, поставена
е противобясна ваксина и ТАП .
От Амбулаторен лист № 1715/12.07.2021г. издаден от д-р В.Ч. – психиатър се
установява , че при прегледа е снета анамнеза : ухапан от куче на 06.юни 2021г. в морска
градина Варна,съобщава за неспокойствие, напрежение в стомашната област , нарушен сън ,
които са се проявили след няколко часа и които продължават по настоящем вече няколко
дни. Назначена е терапия с атаракс.
Ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин и негативните психологични
и психически последици от претърпения инцидент –силен стрес и безспокойство,чувство
на вина , че кучето е можело да ухапе детето му. От приетото и не оспорено от страните
заключение по СПхЕ, което съда кредитира се установява, че в резултат на претърпения на
06.06.2021г. инцидент и преживения от него стрес у ищеца са се отключили някои симптоми, които са
дестабилизирали в лека до умерена степен психичното му състояние, като приоритетен от тях е бил нарушението
на съня/инсомния/ , поради което той е потърсил лекарска помощ, както и консултация и няколко поредни срещи
с психолог. Били са констатирани натрапчиви мисли и преживявания следствие на случилото се, последваща
2
вегетативна симптоматика, която в лека степен персистира и към момента на изследването, лека тревожност,
която в екстремални ситуации може да премине в умерена, но е бързо преходна. Може да се наблюдава известна
промяна в емоциите, а когато се правят асоциации с аналогична ситуация на стреса от случилото се, да се повиши
невротичността, да се понижи адаптацията. При посещението при психиатър е била поставена диагноза : остра
стресова реакция, която се появява непосредствено след преживяното травмиращо събитие и отзвучава един
месец след него. Няма данни ищецът да е страдал от психично разстройство в истинския смисъл на това понятие
вследствие на ухапването от куче. Към настоящия момент ищецът е работоспособен, физически здрав, като се
набелязват само някои акценти в поведението и начина на реагиране, както и остатъчни спомени и преживявания
от случилото се, които не влияят съществено върху неговото ежедневие.
В синхрон с казаното от вещите лица са и събраните по делото гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля – М.Д.Д. /без родство със страните/ чиито показания съда
кредитира, като обективни и непосредствени. От същите се установява, че кучето ухапало
ищеца се е насочило към сина му, който няма година и за да предпази детето си ищеца го е
вдигнал, а кучето е ухапало него. То е било с марка на ухото, голямо,черно,мръсно, като
около него имало и други. Свидетеля излага, че кучетата , вкл. и ухапалото ищеца още са в
морската градина. След инцидента, освен изпитаната болка от ухапването в крака, за ищеца
останала травма , не искал да се разхожда в морската градина в гр.Варна, както и въобще на
открито,появил се страх от кучета въобще.
Спорно по делото е дали кучето ухапало ищеца е бездомно –общинско и от там
налице ли е виновно противоправно поведение на ответника в качеството му на възложител
на работа, като същото се изразява в бездействие, неизпълнение на вменените му със
законови норми задължения – чл. 59 ал.3 от ЗЗЖ.
Възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.
Безстопанствени са тези кучета, които са родени като такива, загубени или
изоставени от своите собственици, които не обитават дом или специално определено за тях
място. Съгласно разпоредбата на чл.47,ал.3 от ЗЗЖ безстопанствените кучета са под грижата
и надзора на общината, на територията на която се намират.
По делото няма представени от ответника никакви доказателства в подкрепа на
тезата му , че не носи отговорност за популацията и поведението както на въпросното куче,
така и на други намиращи се в района.Не е представил никакви доказателства,които да
опровергаят посоченото от ищеца и свидетеля , че кучето е имало марка на ухото.
Аргументите на въззивника, че Общината не е бездействала, а е предприела
предписаните в закона действия с дължимата грижа, не води до извод за липса на причинна
връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Настоящия състав
приема, че след като по улиците на гр.Варна и в частност на мястото на инцидента има
кучета, които нападат хора, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес,
мерките по надзора на общината върху безстопанствените кучета, намиращи се на нейна
територия не са приложени адекватно. От там по делото е доказано виновното
неизпълнение на нормативно установеното задължение Община Варна, чрез своите служби
и изпълнители на работата да осигурява безпрепятствено придвижване на хора по
обществените места на общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.
С оглед събраните по делото доказателства и изложените мотиви настоящия състав
намира възражението на въззивника за прекомерност на присъденото обезщетение от
3500.00 лева, за неоснователно. Първоинстанционния съд правилно е приложил критерия
справедливост на обезвредата съгласно чл.52 от ЗЗД, преценявайки конкретните
обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по
чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането,
последиците, възрастта на увредения, общо здравословно състояние, съпътстващи
заболявания. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
3
делото гласни доказателства и заключението по СМЕ и СПхЕ. Преценени са вида,
характера, тежестта и интензитета на търпените от ищеца болки, страдания и неудобства.
Събраните доказателства / свидетелски показания и заключение по СПхЕ/ са
непротиворечиви, че след инцидента, в съзнанието на ищеца са настъпили промени, които
кореспондират с повишена тревожност, и емоционална неустойчивост, затвореност. Същия
е изпитал внезапен страх за детето си и единствено бързата му реакция го е предпазила от
по-сериозен инцидент.
С причиняването на непозволеното увреждане ответника е изпаднал в забава, поради
което и на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД дължи лихва върху главницата считано от дата на
деликта. Основателността на главния иск обосновава основателността на акцесорния такъв –
за законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането –
06.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
При така установеното по делото наличие на елементите на фактическия състав на
непозволеното увреждане-деяние, вина, противоправност, вреда и причинна връзка,
претенцията за ангажиране на обезпечително – гаранционната отговорност на ответника при
условията на чл.49 от ЗЗД е основателна.Въззивната жалба следва да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение, като правилно и обосновано да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК , въззивникът следва да
заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото производство
в размер на 480.00 лева,съгласно направеното искане и приложените доказателства за
извършването им.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1706/16.11.2021г. по гр.д. № 10892/2021г. на
ВРС,25св.
ОСЪЖДА Община Варна, бул. „Осми приморски полк", № 43, представлявана от
Кмета на Общината Иван Портних ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Д. ЕГН ********** с адрес
гр.Варна, ************** сумата от 480.00/четиристотин и осемдесет /лева,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.1 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4