Решение по дело №90/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Ц. А. Ц. от [населено място] против Решение № 4 от 26.02.2024 г., постановено по АНД № 20233310200081/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0275-000833 от 01.11.2022 г., издадено от началник група към ОДМВР – Разград, РУ – Исперих. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспореното решение е постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че наказващият орган не е спазил срока по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, а въззивният съд е направил неправилна преценка относно приложението на чл. 25 ЗАНН. Иска се решението на бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът счита жалбата за неоснователна, а фактическите и правните изводи на въззивния съд за правилни. Моли решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че не са налице сочените отменителни основания, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На 12.08.2022 г. служители на РУ – Исперих спрели за проверка управляван от жалбоподателя товарен автомобил Зил 130 с неустановен номер на рама и без поставени регистрационни табели. Автомобилът е собственост на дружеството – работодател на жалбоподателя и е бил бракуван през 2020 г. На водача е съставен Акт № 712 от 12.08.2022 г., серия АД, бл. № 234227 за установяване на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС. Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление с мотиви, че АУАН и наказателното постановление са съставени от надлежни органи, в предвидените срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. ИРС е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал дерегистрирано МПС, което съставлява нарушение по чл. 140, ал. 1, изр.1 ЗДвП. Съдът е оценил показанията на св. А. Д. – ръководител на дружеството-работодател на жалбоподателя, който му е наредил да транспортира автомобила до база на дъщерно предприятие, но е отхвърлил довода за прилагане на хипотезата на чл. 25 ЗАНН, тъй като неправомерната заповед на св. Д. е налагала извършване на очевидно за жалбоподателя нарушение.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Доказано е по делото, че жалбоподателят е нарушил това правило, като е управлявал по път за обществено ползване дерегистриран товарен автомобил. Поради това правилно административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Наложените наказания са определени в минималните предвидени размери, поради което и на основание чл. 27 ЗАНН не могат да бъдат намалени или изменени.

Касационната инстанция споделя извода на въззивния съд, че хипотезата на чл. 25 ЗАНН е неприложима. Съгласно посочената разпоредба, когато извършителят на административно нарушение е действувал в изпълнение на неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, той не носи административнонаказателна отговорност, ако заповедта не е съдържала очевидно за него нарушение. Жалбоподателят е знаел, че автомобилът не е регистриран по надлежния ред и не се допуска по пътищата, при което привеждането му в движение очевидно нарушава изискването по чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Нещо повече, жалбоподателят е възразил срещу полученото от св. Д. нареждане, но го е изпълнил. При това деянието е извършено виновно и деецът не може да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на основание чл. 25 ЗАНН.

Доводът за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неспазване на разпоредбата на чл. 52, ал. 1, изр. 1 ЗАНН, е обсъден от въззивния съд и аргументирано е отхвърлен като неоснователен. В допълнение, следва да се отбележи, че едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 ЗАНН, в който наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката, е инструктивен и с изтичането му не се преклудира или погасява правомощието на органа да наложи административно наказание за извършеното нарушение.

Касационната инстанция не констатира наличие на отменителните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на ОДМВР – Разград следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 80 лв.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 26.02.2024 г., постановено по АНД № 20233310200081/2023 г. по описа на Районен съд – Исперих.

ОСЪЖДА Ц. А. Ц. да заплати на ОДМВР – Разград юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.