Р Е Ш Е Н И Е
№………./……..09.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
ФИЛИП РАДИНОВ
–МЛ.С.
при секретар Петя Петрова ,
като разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 1165 по описа на
ВОС за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
въззивна жалба вх. № 22210/26.03.2019г.
от В.Н.В., ЕГН:********** с адрес: *** срещу Решение № 901/05.03.2019г.
по гр.д. № 11714/2018г. на ВРС,16 св.,с което съдът е ОСЪДИЛ въззивникът ДА
ЗАПЛАТИ на Х.Н.Н., ЕГН:********** с адрес: *** със
съдебен адрес:***,офис №8, чрез адв. А.В.В., сумата от 10
000 (десет хиляди) лева, явяваща се незаплатена главница по договор за заем
от 23.02.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 31.07.2018год. до окончателното изплащане, на основание чл.240 от ЗЗД .
Считайки обжалваното решение за
неправилно и необосновано, моли за
отмяната му и за постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Твърди, че неправилно
съда е приел за безспорно установено по делото, че срока на връщане на заема е
31.03.2016г., доколкото по делото няма събрани доказателства в тази насока. Моли
за присъждане на разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата. Твърди,че фактическата
обстановка по делото е останала неизяснена поради недобросъвестното отношение
на процесуалния представител на ответника, който не се е явил в проведеното
пред ВРС второ заседание.Така водените от ответника свидетели не са били
разпитани. Твърди се, че В. В. не е
знаел какви действия да предприеме и делото е било обявено за решаване. Отправено е искане да бъде отменено
обжалваното решение и делото върнато на ВРС за процесуални действия по
изслушване на свидетели, а в условията на евентуалност да се постанови решение,
с което иска да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на въззвиаемия. Представя писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, в който е изразено становище
за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаването му и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител поддръжа отговора на въззивната жалба. Счита
предявения от него иск за доказан. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред
ВРС е образу***ано по предявен от Х.Н.Н., ЕГН:**********
против В.Н.В., ЕГН:**********, иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 10 000
(десет хиляди) лева, явяваща се незаплатена главница по договор за заем от
23.02.2016год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 31.07.2018год. до окончателното изплащане.
В исковата си молба ищецът твърди, че по
силата на неформален договор за заем с В.В. на 23.02.2016г. му е превел сумата от 10 000 лева от
собствената си банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД по банковата сметка на ответника
в „Интернешънъл Асет Банк“ АД.
В основанието за превод се сочи
заем. Договорено било, последният да му
върне парите до 31.03.2016год. Ищецът твърди, че до настоящия момент това не се
е случило, въпреки обещанията на ответника, което обосновава правния му интерес
от водене на иска.
В съдебно заседание по същество поддържа иска, моли за
уважаването им и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба , в
който оспорва иска по размер. Не оспорва, че сумата от 10 000 лв. му е
преведена в посочения ден и начин. Оспорва наведените от ищеца твърдения, че
дължи връщане в цялост на процесната сума. Излага, че дължи на ищеца сумата от
4000лв., представляваща остатък на заетата сума от 10 000лв. Сочи, че на два
пъти е върнал на ищеца в присъствието на свидетели по 3 000лв. Оспорва, че срокът за връщане на
парите е 31.03.2016год.Твърди, че уговореният срок за връщане на цялата сума е
5 години от получаване на сумата, като в последствие е предоговорен, като страните се съгласяват
сумата от 6000 лв. да бъде върната преди срока, а остатъка от 4000лв., след
уговорения срок от 5 години.
В съдебно заседание по същество, не се
явява и не се представлява.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбите
оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 от ЗЗД с
договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
за заем е реален, неформален и се счита за сключен, когато въз основа на постигнатото
съгласие между страните парите или заместимите вещи бъдат предадени на
заемателя – в случая сумата от общо 10000 лева. По иска по чл.240, ал.1 от ЗЗД ищецът следва пряко и пълно да докаже твърдения юридически факт, източник
на спорното задължение - договора за заем или даването на сумата със
задължаването на ответника да я върне.
По делото е прието
за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и е установено от събраните
по делото доказателства – разписка и информация за сметка /л. 6 и 7 от дело/,
че между страните има сключен неформален
договор за заем, по силата на които на 23.02.2016г. ищецът е предоставил на ответника в заем сумата
от 10 000 лева. Ответникът не оспорва получаването на
сумата. Съгласно чл.240, ал.4 от ЗЗД ако не е уговорено друго, заемателят
трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.
Спорни по делото са
датата, на която е следвало да се върнат парите и дали някаква част от тях е
платена на ищеца.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание
на 28.11.2018г. процесуалният представител на ответника е заявил, че не
оспорва, че първоначално срока на издължаване е бил 31.03.2016г., но твърди, че
в последствие същия е предоговорен. Поддържал е и твърденията, че на ищеца е върната
на два пъти сумата от обща 6000 лева.
Въз
основа на тези твърдения съда е приел за безспорно установено и ненуждаещо се
от доказване, че първоначалният срок за връщане на заемната сума е именно твърдения
от ищеца такъв – 31.03.2016г. В подкрепа на изложеното са и събраните гласни
доказателства чрез разпит на водения от ищеца свидетел А.А.А., който в
показанията си твърди,че на обяд между страните , на който и той е присъствал състоял
се преди две години, зимата – февруари,
март, същите са говорили, че за един месец трябва да се върнат парите.
Съда е
дал възможност на ответника в следващо съдебно заседание да ангажира гласни
доказателства за спорните факти – предоговаряне на срока и плащане на сумата от
6000 лева. Въпреки предоставената му възможност ответника не се е явил в
съдебно заседание,не се е представлявал и не е поискал отлагане на делото по
обективни причини, поради което и свидетелите не са разпитани.
Възраженията
на въззивника относно частична недължимост на сумата от 6000 лева, поради връщането й, както и
относно изправността му, доколкото срока на връщане е бил предоговорен, са неоснователни.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не е доказал, че е изпълнил задължението си за връщане на
заетите пари, или част от тях. По делото, няма събрани доказателства подкрепящи
твърденията му и водещи до положителен извод относно неговата изправност по
процесното заемно правоотношение.
В случая, ищецът е доказал съгласието на страните
по делото, сумата от общо 10000 лева да бъде предадена в заем на ответника,
съответно установява и съществуването на твърдените правоотношения по договор за заем, превърнал
се в източник на задължението на въззивната страна за връщане на сумата.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че жалбата
е неоснователна и следа да бъде
отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено.
С оглед
основателността на главния иск, основателен е и акцесорния за заплащане на
законна лихва върху главницата, считано от дата
на депозиране на исковата молба в съда.
Поради съвпадане на изводите на
настоящата инстанция с тези на ВРС, липсва основание за коригиране на
първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените разноски.
По отношение на разноските пред
настоящата инстанция, на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 830.00 лева, представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат.Възражението на процесуалния
представител на въззивника по чл. 78 ал.5 от ГПК , съда счита за неоснователно
с оглед цената на иска и разпоредбата на чл. 7 ал.2 т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 901/05.03.2019г. по гр.д. №
11714/2018г. на ВРС,16 св.
ОСЪЖДА В.Н.В., ЕГН:********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Н., ЕГН:**********
с адрес: *** със съдебен адрес:***,офис №8, чрез адв. А.В.В.,
сумата от 830 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща
разноски по делото за въззивното производство на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.