Р
Е Ш Е Н И Е
№
120
гр.
Габрово, 16. 12.2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Габрово в открито съдебно заседание от двадесет и пети
ноември,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИН КОСЕВ
СЪСТАВ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-
ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
и секретар: Радина Церовска, с участието на прокурор от
Окръжна прокуратура Габрово Надежда Желева, постави за
разглеждане докладваното от председателя к. адм.
н. д. № 113 на
Административен съд Габрово по описа за 2020
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /АСГ/ Касационна
жалба с вх. № СДА-01-2001 от 5.11.2020 г., подадена от ОД на МВР - Габрово, представлявана от директор на същата
Б. М., против съдебно решение № 260001 от 30.09.2020 г. по описа на Районен
съд Трявна /РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 49 от 2020 г. по описа на същия
съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 196 от 24.04.2020 г.
на директор ОД на МВР – Габрово, с което на С.К.Р. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2,
във вр. с ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложена глоба в размер на 300.00
лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от същия нормативен акт. Касаторът
моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаване на отмененото
с него НП.
Нарушението, за
което от Р. е потърсена административно-наказателна отговорност, се изразява в
следното: На 17.04.2020 г., около 13.55 ч., в гр. *****, на ул. „*******“
до дом № ****, при наличие на обявено в Република България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020 г. на НС и въведена на основание чл. 63, ал.
1 от ЗЗ със заповеди №№ РД-01-143 от 20.03.2020 г., РД-01-154 от 26.03.2020 г.
и РД-01-197 от 11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, не е поставил защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата.
В подадената против
това НП жалба до РСТ Р. изразява становище, че на посочените дата, час и място
той бил не на улица „*******“, а на бензиностанция ******, където
спрял, за да зареди гориво. Слизайки от автомобила си, той забравил да постави
маската си и тя останала на задната седалка в колата му. На бензиностанцията по
това време нямало други автомобили. Той не отрича на практика описаната в АУАН
и НП фактическа обстановка – действително е бил без предпазна маска на дата и
място, на което е следвало да има поставена такава.
За да постанови
съдебния си акт РСТ е счел, че описаната фактическа обстановка е правилно
отразена и доказана. Налице са основания за съставяне на АУАН за извършено
нарушение по ЗЗ от вида на процесното. Причината, поради която НП е отменено, е
че съдът е счел деянието за маловажен случай и е приложил разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН, като е изтъкнал следните причини: жалбоподателят е в пенсионна
възраст – на 70 години. Без маска е бил за много малък период от време, докато
зареди автомобила си с гориво. Нарушението е допуснал неволно, поради
невнимание. Няма данни да е извършвал други нарушения, поради което е било
достатъчно да бъде предупреден устно или писмено, че при повторно нарушение ще
бъде санкциониран.
В законния срок против това съдебно решение е подадена
касационна жалба от заинтересована страна, явяваща се допустима и редовна,
поради което съдът разгледа същата с оглед нейната основателност. Касаторът
намира, че в случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН, т.к. конкретното деяние не се отличава съществено от типичните
нарушения от същия вид. Самото нарушение е формално и е недопустимо нарушения
от този вид да се окачествяват като маловажни, с оглед защитата на обществените
отношения, поради която са уредени като такива. Деянието е извършено умишлено и
деецът подлежи на санкция.
Против касационната жалба Р. е подал писмено Възражение,
с което я оспорва. Самият той сочи, че никой никой не го е уведомявал, че
трябва да носи такава маска, а за да се търси от гражданите изпълнение на
заповед е необходимо на първо място те да знаят за нея. Той научил за този свой
ангажимент от телевизията и се снабдил с нужната маска, като винаги я е ползвал
на посочените за целта места. В случая инцидентно не я е бил поставил и
поведението му не показва умисъл или тенденциозно и грубо погазване на закона,
а небрежност, разсеяност.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът се явява
лично и поддържа депозираната жалба. В допълнение сочи, че е нарушил всъщност
заповед на министъра, а не закон, поради което не следва да му бъде търсена
отговорност за нарушение на ЗЗ.
Представителят на
ОП – Габрово счита, че жалбата е неоснователна и първоинстанционният съдебен
акт следва да се остави в сила.
Съдът извърши
служебна проверка както по отношение на изтъкнатите в жалбата съображения за
незаконосъобразност, така и за наличието на всички основания за оспорване на
процесния съдебен акт.
АСГ счита,
че първоинстанционният съд правилно е отчел като установено по несъмнен начин
осъществено от страна на Р. поведение, което е било описано в АУАН и НП вярно и
в пълнота. Фактическата обстановка е установена от актосъставителя, възприета
от АНО и пресъздадена в НП по ясен начин.
В
съставеният АУАН жалбоподателят е вписал като възражение, че е нарушил само
последната заповед на министъра „за маските“, но не намира, че е нарушил закона.
Съдът
напомня, че между страните не е налице правен спор относно описаната в АУАН
фактическа обстановка, възприета в последствие и от АНО по същия начин.
Настоящата съдебна инстанция споделя
становището на първоинстанционния съд, че в случая деянието е установено по
безспорен начин от обективна и субективна страна, но не и извода, че
нарушението е маловажно, като намира, че за него следва да се носи
административно-наказателна отговорност. Възрастта на жалбоподателя не е
обстоятелство, което прави него или извършеното от него нарушение по-малко
обществено опасно. Непоставянето на маска или друго защитно средство по време,
когато това е следвало задължително да се прави на открити места е законово нарушение.
В случая Р. не е поставил такава не само на открито място – бензиностанция, но
е влязъл и вътре, в помещението, да плати и да отиде до тоалетната, т.е. бил е
без такава маска и на закрито, което е забранено както към процесната дата,
така и към настоящия момент. Как е била проведена проверката е без значение, от
значение е, че тя е била проведена от оправомощени контролни органи и е
установила релевантни за случая и достоверни факти, които не са оборени в хода
на делото. АСГ не споделя виждането на районния съд, че било видно, че
жалбоподателят е притежавал съзнание за спазване на установените в страната със
заповедите на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки – това не е
установено по никакъв начин, а от поведението му на процесните дата, час и
място е видно точно обратното – че е знаел за своите задължения, но не ги е
спазил и това съставлява неправомерно поведение, за което законодателят е
предвидил санкция.
Нарушението
е ясно описано – ненонесене на маска или друго предпазно средство на посочените
дата, час и място в нарушение на забраната, въведена от МЗ на основание чл.
209а от ЗЗ, съгласно която разпоредба който наруши или
не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако
деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а
при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. Самата заповед на
МЗ не може да се сочи като нарушена нормативна разпоредба, т.к. тя съставлява
ОАА, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН и НП е посочена
като нарушена именно тази разпоредба от ЗЗ. Самият С.Р. посочва, че заповедта
му е била известна. Тя е публикувана на сайта на МЗ и за нея е съобщавано
многократно в медиите, не е налице друг начин, по който в закона да се
предвижда уведомяване на адресатите й и е невъзможно това да стане писмено и
лично, с нарочно уведомяване на всеки един от тях. Няма данни заповедта да е прогласена
като нищожна, нито да е била отменена към датата на процесното нарушение,
поради което същата се счита за действаща към този момент.
Актосъставителят
и авторът на НП са оправомощени органи, притежаващи компетентност да издават
актове от типа на процесните. Санкцията е правилно определена. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон. С оглед
така изложеното АСГ намира, че като е отменил процесното НП, районният съд е
издал съдебен акт, който противоречи на закона, поради което същият следва да
бъде отменен, а отмененото с него наказателно постановление да бъде потвърдено.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал.
1 и ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно решение № 260001 от 30.09.2020 г. по описа на
Районен съд Трявна /РСТ/, постановено по н.а.х.д. № 49 от 2020 г. по описа на
същия съд, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 196 от
24.04.2020 г. на директор ОД на МВР – Габрово, с което на С.К.Р. ***, ЕГН: **********,
на основание чл. 209а, ал. 4, пр. 2, във вр. с ал. 1 от Закона за здравето, е
наложена глоба в размер на 300.00 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от същия
нормативен акт.
ПОТВЪРЖДАВА
същото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Решението
не подлежи на обжалване.
Препис
от съдебното решение да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.