№ 250
гр. Габрово, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Кремена Големанова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20224200500392 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №351 от 15.07.2022г. по гр.д.№1372/2021г. Габровски районен съд е
уважил предявения от Н. М. Б., М. М. Б. и А. А. Н. срещу Т. И. И. иск по чл.422 ГПК за
признаване за дължимо от ответницата на вземането по издадената заповед за изпълнение
№508/18.06.2021г. по ч.гр.д.№1044/2021г. по описа на Габровски районен съд .
Решението е обжалвано от ответницата Т. И..
В депозираната жалба черз пълномоника адв.Н. се излагат доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,че неправилно
са ценени от съда събраните по делото доказателства и са направени необосновани изводи
на относимите към спора факти и обстоятелства. Навеждат се доводи, че е останал
недоказан фактът на реализирано право на наследодателя на ищците да развали
предварителния договор, в кой момент е развален договорът и на какво основание, както и
че съдът се е произнесъл свръхпетитум, приемайки ,че развалянето е извършено от
наследниците на купувача чрез предявяване на иска. Твърди се ,че съглано чл.16 от
договора не е предвидена възможност наследниците да встъпят и в правата на страните. С
оглед на това правото да се развали договора се упражнява едностранно с изявление на
кредитора, като реализация на лично право, отправено до неизправния длъжник, без да е
необходимо съдействието на насрещната страна. Прави се позоваване на чл.87 и чл.72,ал.4
ЗЗД. Сочи се ,че не е посочено в решението на всеки от ищците каква сума следва да се
1
заплати от ответницата, доколкото те са встъпили в правата на своя наследодател. Твърди
се, че по делото не е доказано, че фактическият състав за разваляне на договора се е
осъществил на 01.08.2018г. Съгласно чл.88,ал.1 ЗЗД кредиторът може да търси обезщетение
само от вреди от неизпълнение на договора. При неупражнено право на разваляне на
предварителния договор, не следва да се уважава претенцията на кредитора за пропуснати
ползи. Поддържа се възражението за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави, като страните са се договорили във вреда на представлявания, тъй като
уговорената продажна цена няма да покрие само разходите по промяна на предназначението
на имота и обособяването на четири УПИ. Поддържа се и твърдението за недопустимост на
предявения иск при уговорената в чл.10 от договора възможност за обявяване на договора
за окончателен. Твърди се, че не е доказано наследодателят на ищците да е заплатил
уговореното по договора капаро, като е било уговорено плащането да се извърши
единствено по банков път по сметка на продавача, с оглед на което чл.14 от договора
противоречи на така уговорения начин на плащане.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове
изцяло ,ведно със законните последици.
Ищците са депозирал писмен отговор чрез адв.М. ,в който оспорват жалбата като
неоснователна по съображения, подробно изложени в него.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи,прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415,ал.1 ГПК.
Предмет на заявената от ищците Н. М. Б., М. М. Б. и А. А. Н. срещу ответницата Т.
И. И. искова претенция по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №508/18.06.2021г. по ч.гр.д.№1044/2021г.
по описа на Габровски районен съд за сумата от 12 518,27лв., представляваща левовата
равностойност на остатъка от 6400 евро от дължимия съгласно чл.12 от договора двоен
размер на заплатения от техния наследодател като купувач задатък от 4050 евро по
предварителен договор за покупко-продажба от 14.11.2017г., ведно със законната лихва
върху главницата от 14.06.2021г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК.
Исковата претенция се основава на твърдения за виновно неизпълнение на
договорните задължения на продавача по процесния предварителен договор и възникнало
задължение на същия да върне двойния размер на полученото от купувача капаро съгласно
чл.12 от договора , което е било частично изпълнено с превода на сумата от 1700евро.
Ищците са се позовали на разваляне на договора с едностранно упражнено от купувача
право на отказ поради неизпълнение на ответницата .
2
Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск по чл.422 ГПК , като е
приел за доказано осъществяването на фактическия състав на чл.93,ал.2 ЗЗД и чл.12 от
процесния предварителен договор и съществуването на вземането на ищците като
наследници на купувача за остатъка от двойния размер на капарото от 6400 евро с левова
равностойност 12 518,27лв., като исковата молба изпълнява и функцията на писмено
уведомление за разваляне на договора.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката за недопустимост на предявения
иск.
Основание за предявяването му е подаденото възражение по чл.414 ГПК , като
правото за предявяване на иска по чл.422 ГПК е упражнено от легитимираната за това
страна в заповедното производство по ч.гр.д.№1044/2021г. по описа на РС-Габрово ,в срока
по чл.415,ал.4 ГПК. Клаузата на чл.10 от процесния предварителен договор визира само
една възможност за изправната страна по него. Същата не е императивна норма и по
никакъв начин не ограничава възможността за упражняване от изправната страна правото
по чл.93,ал.2 ЗЗД и на искова защита в хипотезата на чл.422 ГПК при развило се заповедно
производство за вземането , обосновано от това договорно правоотношение в хипотезата на
чл.93,ал.2 ЗЗД , в случая инициирано от наследодателите на купувача по предварителния
договор ,сключен на 14.11.2017г.
Неоснователно е и направеното позоваване във въззивната жалба на чл.88,ал.1 ЗЗД,
тъй като такова вземане не е претендирано от ищците и не е предмет на издадената заповед
за изпълнение по .гр.д.№1044/2021г. по описа на РС-Габрово. Вземането по издадената
заповед по чл.410 №508 от 18.06.2021г. е за неизплатената част от двойния размер на
задатъка , дължим на основание чл.12 от предварителен договор за покупко-продажба,
сключен на 14.11.2017г.
Неоснователно е възражението на жалбоподателката,че с обжалваното решение
първоинстанционният съд се е произнесъл свръхпетитум.
Първоинстанционният съд е обсъдил релевантните за спора обстоятелства , наведени
от всяка от страните , като приетият начин на прекратяване на договорното правоотношение
не касае въвеждането на ново основание ,на което ищците не са се позовали, тъй като
дължимостта на претендираното вземане по издадената заповед по чл.410 ГПК се основава
на осъществена хипотеза на клауза от предварителния договор - чл.12, поради виновно
неизпълнение на продавача по това правоотношение и изправност на купувача, и поради
едностранното прекратяване на договорното правоотношение от изправната страна.
Преценката ,че прекратяването е осъществено с предявяване на исковата молба, е в
съответствие с правомощията на съда по чл.235,ал.2 и ал.3 от ГПК.
Неоснователни са наведените в жалбата въражения за нищожност на процесния
предварителен договор на посочените основания – противоречие с добрите нрави и като
сключен във вреда на представлявания.
3
От доказателствата по делото се установява, че със сключения на 14.11.2017г.
предварителен договор Т. И. И., действаща чрез пълномощника си Д. А. П., се е задължила
като продавач да продаде на М. М. Б. като купувач , собствения си недвижим имот : ПИ с
площ от около 741 /седемстотин четиридесет и един/ кв. метра /описание на имота по
предложения план за разделяне мотивирано предложение за ПУП, имот с номер 4 /четири/,
представляващ част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 3,129 /три дка сто двадесет и девет кв.
метра/, находящ се в землището на кв. **, код по ЕКАТТЕ **, общ. Костинброд, обл.
Софийска, съставляващ имот № 030003 по плана и земеразделяне с идентификатор **., при
договорена продажна цена от 13 500 евро , от която сума при подписване на договора
купувачът е заплатил задатък в размер на 4050 евро, а остатъкът от 9450 евро следва да
бъде изплатен при сключване на окончателния договор пред нотариус, като сумата ще бъде
преведена по банков път. В т.2.1 от договора е обективирано изявление на страните относно
наличието на знание при сключване на договора, че предназначението на имота е
земеделска земя и необходимостта за извършване на необходимите законови действия за
промяна в предназначението на недвижимия имот за жилищно строителство. Като краен
срок за сключване на окончателния договор страните са уговорили 30.03.2018г., с
възможност за промяна на срока с анекс, подписан преди изтичане на тази дата. Съгласно
чл.5 от договора продавачът се е задължил до сключване на окончателния договор да
извърши всички необходими действия за смяна на предназначението на ПИ от земеделска
земя в регулиран имот с предназначение :за жилищно предназначение , с обособяване на
четири УПИ по приложеното към договора мотивирано предложение. В чл.6 от договора е
предвидено, че неявяването на която и да е от страните пред нотарус на 30.03.2018г. ,ще се
счита за неизпълнение на договора, за което обстоятелство ще се състави констативен
протокол. Продавачът се е задължил не по-късно от пет дни преди датата на нотариалното
прехвърляне, да представи за нотариалното оформяне на сделката необходимите документи,
изискани от нотариуса. Уговорено е разноските за нотариални ,държавни и местни такси да
се поемат от двете страни поравно, но ако продавачът е в забава относно извършването на
всички необходими действия по смяна на предназначението на имот по чл.5 от договора, да
поеме разноските за нотариални, държавни и местни такси по сделката. Съглано чл.11 от
договора продавачът се задължава да не прехвърля имота на други лица до окончателното
му прехвърляне по процесния договор. Отговорността на продавача при неизпълнение на
процесния договор е уговорена в чл.12 , като размерът,в който следва да бъде върнат
задатъка е обвързан от това дали е налице виновно неизпълнение от продавача или се касае
за обективни причини. Съгласно чл. 14 на сключения договор, същият служи за разписка и
удостоверява разплащането между страните на уговорения задатък в размер на 4050 евро по
чл.1.2 от договора.
Съгласно постановеното решение по ТД№1/2020г. ОСГТК , съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
4
или от събраните по делото доказателства. В мотивите на тълкувателното решение се сочи,
че при нарушение на добрите нрави е възможно да е налице поведение на страните, което не
може да се установи от съдържанието на сделката и в този случай съдът не може да се
произнесе служебно по нищожността, без страничните факти да бъдат въведени от страните
и доказани по делото. В други случаи нарушението на добрите нрави е обективирано в
самия договор.
От клаузите на процесния предварителен договор не може да се изведе , че е
осъществена някоя от хипотезите на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, обосноваваща неговата
нищожност . Наличието на такъв порок не се установява и от събраните по делото
доказателства.
Съгласно съдебната практика при преценка дали договорът е нищожен поради
накърняване на добрите нрави, следва да се има предвид, че се касае до неписани
общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от
тях и са критерии за оценка на сделките. Относно нееквивалентността на престациите като
конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо до нищожност на сделката по
смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, се възприема изключително голямата разлика в престациите.
Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и
при тяхното явно несъответствие е изводимо,че е налице нарушение, водещо до нищожност
на сделката . Тази неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до
липса на престация. С оглед на това значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е налице,
когато насрещната престация е практически почти нулева. В случая такава
нееквивалентност не е налице относно уговорените престации по процесния договор.
Не е доказано и предварителният договор да е сключен във вреда на продавача.
Осъщественото представителство от пълномощника на ответницата Д. А. П. при сключване
на договора е в обема на предоставената представителна власт с нотариално завереното
пълномощно от 14.12.2016г. Не се твърди и не се установява по делото уговорената
продажна цена от 13 500 евро да се явява значително занижена с оглед вида и стойността на
имота, предмет на предварителния договор. Твърдението ,че тя не покрива разноските за
промяна на предназначението му е неотносимо към преценката дали пълномощникът е
действал във вреда на ответницата при сключване на предварителния договор. Касае се за
разноски по сключване на договора, което задължение е различно от това за заплащане
цената по сделката ,като съгласно постигнатото от страните съгласие по процесния
предварителен договор те се дължат поравно ,при изправност на всяка една от тях, а при
виновно забавяне на престацията от продавача, са дължими изцяло от него.
Спори се по делото дали наследодателят на ищците е бил изправна страна по
процесния договор и дали надлежно едностранно е било прекратено договорното
правоотношение и осъществено основанието по чл.93,ал.2, пр.2 ЗЗД за дължимост на
исковата сума от ответницата, предмет на издадената заповд за изпълнение по ч.гр.д.
№1044/2021г. на РС-Габрово.
5
Безспорно установено по делото е ,че в процесния предварителен договор има
уговорена клуза за задатък и предпоставките, при които купувачът може да иска връщането
на задатъка в двоен размер.
Съгласно правната доктрина, както и съдебната практика, задатъкът по своята
правна същност представлява един по-опростен от предвидения в чл.87,ал.1 ЗЗД способ за
извънсъдебно ,едностранно прекратяване на договора. Уговорката за задатък освобождава
изправната страна от необходимостта да спазва реда по чл.87 от ЗЗД като кредиторът не
следва да дава допълнителен срок за изпълнение с предупреждението ,че при неизпълнение
и в този допълнителен срок ще смята договора за развален.
За да бъде основателна претенцията по чл.93,ал.2 ЗЗД за присъждане на сума,
представляваща здатък в двоен размер, следва да има валидно сключен договор, чието
изпълнение е обезпечено с даване на задатък; неизпълнение от страната, която е получила
задатъка; отказ / разваляне / на договора от страната, която е дала задатъка, като последната
следва да е изправна страна по договора. В случая тези предпоставки са установени по
делото.
Процесният предварителен договор е валидно сключен на 14.11.2017г. и е породил
правно действие за страните по него. Заплащането на уговореното капаро от 4050 евро от
купувача, е удостоверено в самия договор с клаузата на чл.14 от него и подписите на
страните.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателката ,че е било уговорено плащането
да се извърши единствено по банков път по сметка на продавача и че чл.14 от договора
противоречи на чл.1.2 от същия.
Страните по процесния предварителен договор ясно са изразили волята си относно
цената и начина на плащане, като в чл.1.2 от договора изрично е посочено, че задатъкът от
4050 евро се заплаща от купувача при подписване на договора , а остатъкът от продажната
цена от 9450 евро ще бъде преведена по банков път ,при сключване на окончателния
договор пред нотариус. С оглед на това не е налице противоречие между уговореното от
страните в чл.1.2 от процесния договор и удостовереното в чл.14 от същия.
Не е доказано наследодателят на ищците да е бил неизправна страна по договора и да
не е оказал необходимото съдействие за изпълнението му. Същият е престирал уговореното
между страните по процесния договор капаро в размер на 4050 евро , предвид на което е
изправна страна по него. Съгласно клаузите на предварителния договор заплащането на
окончателната цена от купувача следва да стане едновременно с изпълнението задължението
на продавача да прехвърли правото на собственост при сключването на окончателния
договор пред нотариус /чл.1.2/ ,като от доказателствата по делото не се установява това
условие да се е сбъднало и купувачът да се явява неизправна страна поради непрестиране на
остатъка от продажната цена.
В предварителния договор е уговорен срок за сключването на окончателен договор за
продажба – 30.03.2018г., до който продавачът следва да изпълнил поетите по чл.5
6
задължения и представи на нотариуса необходимите за сключване на окончателния договор
документи, ако няма сключен анекс за удължаване на срока. Уговорено е в чл.6 мястото и
нотаруса ,пред който следва да се сключи на 30.03.2018г. окончатерния договор .
Не се твърди по делото, и от доказателствата не се установява ,в уговорения в
предварителния договор срок да е сключен окончателен договор, както и не е представен
писмен анекс за продължаване срока за сключването на такъв.
От писмените доказателства се установява ,че ответницата като продавач по
процесния договор не е изпълнила задълженията си по него, като в уговорения срок за
сключване на окончателен договор за продажба - до 30.03.2018г./ при липсата на подписан
анекс за удължавне на този срок/ не са били извършени всички необходими действия за
смяна на предназначението на ПИ от земеделска земя в регулиран имот с предназначение
:за жилищно предназначение , с обособяване на четири УПИ по приложеното към договора
мотивирано предложение. От данните по делото се установява,че проектът е бил внесен в
общинската администрация на 26.03.2018г. , само няколко дена преди изтичане срока за
сключване на окончателния договор на 30.03.2018г., което е удостоверено в приложеното по
делото писмо рег. № 94- Н-257/06.01.2022 г. на Община Костинброд . Съгласно Писмо изх.
№ 20-82287-29.11.2021г. на СГКК – Софийска област, към 30.03.2018г. и към датата на
изготвяне на писмото, липсва информация в КР на недвижимите имоти , имот със стар
идентификатор 030003, който е нанесен на кадастралната карта като два имота: имот с
идент. № 38978.630.49 с площ 321 кв.м. и имот с идент. №38978.630.48 с площ 2 807 кв. м. ,
тези имоти да са с променяно предназначение от земеделска земя в урбанизирана
територия. Такива доказателства не са представени по делото. Не се твърди и не се
установява продавачът по процесния предварителн договор да се е явил на 30.03.2018г. пред
нотариус за сключване на окончателен договор , както и да е предоставил на компетентния
нотариус необходимите документи за сключване на сделката по нотариален ред към тази
датата . От данните по делото се установява,че през 2020г. ответницата е прехвърлила имота
на трето лице . Тези обстоятелства обосновават извода, че ответницата е неизправна страна
по процесни предварителен договор, поради неизпълнение на задълженията по,чл.4,
чл.5,,чл.6, чл.7 от него.
Твърдението на ищците ,че процесния предварителен договор е бил едностранно
прекратен от техния наследодател с отправено на 01.08.2018г. вербално изявление по
телефон до пълномощника на продавача, е недоказано. Отправянето на такова не се
установява както от гласните доказателства,така и от писмените.
В дадените обяснения в с.з. на 27.10.2022г. ищецът Н. Б. е заявил,че не знае точно кога
баща му се е отказал от договора, като развалянето на договора е станало по телефона. След
това Д. е уведомила ,че не може да върне цялата сума от капарото ,защото част от нея дала
за документацията , като върнала по банков път сума ,с посочено основание: разваляне на
договор. Съгласно обясненията на ищеца Н. Б., причина за неявяване на купувача М. Б. в
деня, определен като краен срок за сключване на сделката пред нотариус, е проведения
предния ден разговор по телефона с Д. П. и съобщеното от нея, че не е готова с
7
документите за сделката и че й е необходим още един месец, за да влезе имота в регулация.
Баща му я уведомил, че има парите за заплащане на имота и желае да го закупи. Предвид
този разговор, на следващия ден М. Б. не се явил при нотариуса за изповядване на сделката,
още повече, че скоро бил изписан от болница след като бил опериран и бил на легло.
Впоследствие наследодателят на ищците уведомил по телефона П. че се отказва да закупи
имота, тъй като тя очевидно не разполага с необходимите документи за изповядване на
сделка.
От показанията на св.М. не се установява купувачът да е отправял по телефон
изявление до пълномощника на ответницата,че се отказва от процесния предварителен
договор .Същата е заявила,че с „неговите неща се занимавал Н.“.
От представените писмени доказателства се установява,че промяната в
предназначението на имота и обособяването на четири ПИ не е била извършена към
30.03.2018г.- карйния срок за сключване на договора, както и че е извършен превод от
пълномощника на ответницата Д. А. П. на 01.08.2018г. по разплащателната сметка на ищеца
Н. Б. , на сумата от 1700 евро, с посочено основание : „разваляне на договор от 14.11.2017г.,
чл.12.1“. Това не доказва ,че на 01.08.2018г. до продавача е достигнало отправено от
купувача вербално волеизявление за прекратяване на договора и че това е основанито за
направения банков предвод по сметката на ищеца, който към датата на превода не е бил
страна по процесното договорно правоотношение, нито има данни да е бил упълномощен да
представлява купувача. Посоченото в банковото извлечение основание за разваляне, касае
друга хипотеза - чл.12.1 от процесиня договор /неизпълнение по обективни причини/ и друг
размер на задължението по нея , от което също не може да се изведе,че към 10.08.2018г. е
имало отправено и достигнало до продавача волеизявление от купувача за отказ от
процесния договора в хипотезата на чл.12 от същия /поради виновно неизпълнение от
продавача/ и че вследствие на него е извършено плащането на 01.08.2018г. на сумата от
1700евро на ищеца Н. Б. . Доколкото изявлението за разваляне на основание чл.12.1 ,е
посочено от вносителя на сумата Д. П., то същото изхожда от неизправна по процесиня
предварителен договор страна – продавача , и същото не е породило правно действие.
На основание изложеното, при липсата на доказано друго по-ранно волеизявление от
купувача по процесиня договор за отказ от него, то правото на отказ е упражнено с
предявяване на исковата молба по делото , от наследниците на купувача ,които след
неговата смърт на 11.11.2018г. са встъпили в процесното договорно правоотношение.
Правото на отказ от договора по чл.93,ал.2 ЗЗД е наследимо . Неоснователно е
възражението на жалбоподателката ,че е могло да бъде упражнено само от купувача по
предварителния договор. От клаузите на чл.16 и чл.17 от предварителния договор не се
установява да е бил сключен с оглед личността на купувача и с неговата смърт да се е
погасила възможността договорът да бъде едностранно прекратен от наследниците му
поради виновно неизпълнение от порадавача .
При така установените обстоятелства, исковата претенци се явява основателна и
доказана.
8
Ищците са доказали твърдяното неизпълнение на задълженията на продавача по
процесния предварителен договор и изправността на купувача , и е налице отказ от
договора с подаване на исковата молба .
Не се твърди и няма данни на 30.03.2018г. продавачът или неговият пълномощник да
са се явили пред нотариус за сключване на окончателен договор, като към тази дата
продавачът да се е снабдил с необходимите за сделката документи и те да са били
представени на нотариус. С оглед на това в случая купувачът не се явява неизправна страна
, поради неявяване на посочената в предварителния договор дата пред нотариус, тъй като и
при явяването му ,не е било възможно сделката да бъде изповядана при липсата на
изискуемите за това документи за имота, с които е следвало продавачът да се снабди.
Продавачът по процесиня договор е неизправна страна по него,като не е изпълнила
задължението си в уговорения срок на 30.03.2018г. да продаде имота на купувача, не е
предприела необходимите действия за изпълнение на задълженията си ,произтичащи от
чл.5 и чл.7 от договора ,като не се е снабдила с необходимите документи за промяна
предназначението на имота, неговото парцелиране и не е предоставила на съответния
нотариус необходимите документи за сключване на окончателния договор за покупко-
продажба , което неизпълнение съществува и към момента на предявяване на иска по
настоящото дело.
Ответницата не е навела доводи и не доказва основание за задържане на престирания
по процесния предварителен договор задатък от наследодателя на ищците.
На основание изложеното предявеният иск по чл.422 ГПК във вр.с чл.415 ГПК вр. с
чл.93,ал.2 ЗЗД ,като основателен и доказан, следва да се уважи, до който извод е достигнал и
първоинстанционният съд. С оглед на това обжалваното решение следвада бъде потвърдено
като законосъобразно и обосновано.
Твърдяната в жалбата неправилност на обжалваното решение в осъдителната му
част, е неоснователна.
Исковата претенция не се основава на твърдения за активна солидарност в някоя от
хипотезите на чл.121 ЗЗД ,нито е заявен такъв петитум . При уважаването на иска
отговорността на ответницата е постановена в условията на разделност , като същата не е
била осъдена с издадената заповед по чл.410 ГПК да заплати исковата сума като солидарно
задължение към тримата ищци и наличието на такава солидарност не е постановявано с
обжалваното решение по предявения иск по чл.422 ГПК . Също така при наличие на спор по
тълкуване на решението , всяка от страните може да упражни правото си по чл.251 ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищците следва да се присъдят
направените разноски за въззивното производство. Основателно е възражението на
жалбоподателката за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищците за
въззивното производство.
С оглед интереса на всеки от ищците / в размер на 4172,76 лв. за всеки от тях/ от
9
съответно предявения иск с една искова молба при субективно съединени искове срещу
един ответник за сумата от 12518,27лв., при условията на разделност на вземането, то
минималното адвокатско възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/2004 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие на 30.09.2022г. с всеки от ищците , за въззивната инстанция е
522,11лв., а с ДДС - сумата от 627лв., или общо 1881лв. с ДДС. Съдът намира, че до този
размер следва да се намали претендираното от ищците за настоящата инстанция адвокатско
възнаграждение, което да се заплати от жалбоподателката , отчитайки обема на
осъщественото процесуално представителство на ответниците по въззивната жалба ,без
събиране на нови доказателства и без явяване на пълномощника в съдебно заседание пред
въззивната инстанция .
На основание изложеното,въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №351 от 15.07.2022г. по гр.д.№1372/2021г. на РС-
Габрово.
ОСЪЖДА Т. И. И., ЕГН**********, с адрес: гр. Габрово, ул. „**” № 52 , да заплати
на Н. М. Б., ЕГН ********** ,с адрес: гр. София, ж.к. „*** М. М. Б., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул.** № 16, ап.1 и А. А. Н. , ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „***,
на всеки един сумата от 627лв. с ДДС - общо 1881лв. с ДДС, разноски по делото за
въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10