№ 701
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100501209 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.263 и следващите от ГПК и е
образувано по Жалба Вх.№ 6269 от 18.04.2023 година на И. И. Н. против
Протокол за разпределение от 5.04.2023 година, по изп.дело № 71/2022
година, по описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719.
В жалбата се излага, че атакувания Протокол отразява неправилно
начислени и претендирани суми, и че от него не става ясно какъв е въобще
размера на задължението. Сочи се още, че ЧСИ неправилно е извършил и
предходно Разпределение от 04.07.2022 година на сумата от 230 800 лева,
както и че това е рефлектирало върху настоящото Разпределение от
05.04.2023 година. Излага се, че е объркан реда за удовлетворение на
Кредиторите и че ЧСИ е подходил незаконосъобразно при представяне на
разноските, като е включил и тези, които са направени за изпълнителни
способи, които не са били приложени. Излага още, че задълженията към НАП
следва да бъдат удовлетворени от по горен ред и че таксата битови отпадъци
не се ползва с привилегия
Отговор е постъпил от страна на „***“ АД, с които се настоява жалбата
да бъде оставена без уважение.
Съобразно мотивите на ЧС става ясно, че Разпределението е било
осъществено в рамките на закона и жалбата се явява неоснователна.
1
В съдебно заседание страните са редовно призовани, не се явяват, но с
писмени становища поддържат процесуалните си позиции.
След като съобрази материалите по делото и застъпените от
страните становища, ВОС констатира следното:
Изпълнителното производство е образувано в кантората на ЧСИ с
peг. № 719 – Станислава Янкова въз основа на издаден ИЛ против
длъжниците „***“ ЕООД и И. И. Н., с които последните са солидарно
осъдени да заплатят сумите, както следва: 94 188.88 лева – главница
сумата от 40 083.65 лева – неолихвяема сума и сумата от 5 285.45 лева –
разноски.
Извършването на Публичната продан от 23.02.2023 година до
23.03.2023 година е дало основание процесния имот да бъде възложен върху
Р. И. Н., които преди това е бил и конституиран в качеството на
Взискател, за сумата от 513 825 лева.
Становището на съда е следното:
Съгласно нормата на чл.297 ГПК, ЧСИ е редно да пристъпи към
предвидените в закона способи за изпълнение.В конкретния случай е била
реализирана публична продан и въпроса, свързан с Разпределението на
постъпилата сума се явява съществен. Излага се в жалбата, че то е
осъществено неправилно, т.к. таксите по изпълнението и разноските, не са
събрани правилно; също неправилно е изчислен размера на задължението и
се сочи, че е нарушен редът на привилегиите по чл.136 от ЗЗД.
Обосновката по повод жалбата на длъжника е свързана най – вече с
изготвената по делото съдебно счетоводна експертиза /вж.л.47/ от която
се установява следното:
Общата стойност на задължението се равнява на 738 083.80 лева без
таксите на ЧСИ, а събраната от осъществената Публична продан сума е в
размер на 513 825 лева. Т.26 включва , без ДДС сумата от 16 195.80 лева, а с
ДДС възлиза на 19 434.96 лева. Видно е от заключението още, че сумата от
48 886.87 лева платени към „***“ ООД и „***“ АД са били отчетени от
ЦСИ при извършване на процесното Разпределение.Т.е. при извършване на
Разпределението от 05.04.2023 година ЧСИ е съобразил горното
обстоятелство и не е налице дублиране или повторно събиране на вече
събрани задължения.
При извършване на Разпределението ЧСИ е съобразил привилегиите и
редът за тяхното изпълнение. В самата експертиза Вещото лице сочи, че не
е налице разлика между дължимите такси и посочените в Протокола за
разпределение; както е видно, че не е бил нарушен редът на чл.136 ЗЗД.
Преценката на атакувания Протокол за разпределение показва, че не е
била нарушена разпоредбата на чл.136 от ЗЗД, т.к. се ползват с право на
предпочтително удовлетворение в реда, по който са изброени следните
вземания:1.Вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното
2
изпълнение, както и за исковете по чл. чл. 134 и 135 - от стойността на
имота, за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от
тези разноски;2.Вземанията на държавата за данъци върху определен
имот или за моторно превозно средство - от стойността на този имот или
на моторното превозно средство, както и вземания, произтичащи от
концесионни плащания, лихви и неустойки по концесионни договори;3.
вземанията, обезпечени със залог или ипотека - от стойността на заложените
или ипотекирани имоти;4. вземанията, заради които се упражнява право на
задържане - от стойността на задържаните имоти; ако това вземане произтича
от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се
удовлетворява преди вземанията по т. 3;5. вземанията на работници и
служащи, произтичащи от трудови отношения, и вземанията за издръжка;6.
вземанията на държавата, освен тия за глоби.
При тези данни и с оглед заключението на вещото лице ВОС приема, че
ЧСИ е спазил изискуемия ред както по отношение на събираните такси и
разноски, така и по отношение на присъединените взискатели, в лицето на
НАП и Община – Варна.
Съдът намира също, че ЧСИ правилно е разпределил продажната цена
по публичната продан, включвайки и вземането на Общината за такси върху
продавания имот. В трайната съдебна практика в района на БАС се приема, че
задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци са
публични общински вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК,
според който публични са държавните и общинските вземания за данъци,
включително акцизи, както и митни сборове, задължителни осигурителни
вноски и други вноски за бюджета; за държавни и общински такси,
установени по основание със закон. Такса битови отпадъци е установена по
основание със Закона за местните данъци и такси. По правната си същност
местните данъци са публични вземания – чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК,
приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се
квалифицират като общински вземания. Местните такси също са публични
вземания по см. на чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК и поради това, че приходите от
тях постъпват също в общинските бюджети на основание чл. 9а, ал. 3 ЗМДТ,
съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по
повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за
общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с
оглед публичния му характер по повод имота следва да е поставено като
привилегировано в разпределението по реда на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД. В този
смисъл са Решение № 88/13.03.2019 г. по в. ч. гр. д. № 54/2019 г. на БАС,
Определение № 487/04.03.2013 г. по в. гр. д. № 778/2013 г. на САС, Решение
№ 89/08.05.2012 г. по ч. гр. д. 223/2012 г. по описа на АС – Варна, Решение №
1082/27.09.2009 г. по гр. д. № 1447/2009 г. на САС, Решение № 206/27.06.2014
г. по в. ч. гр. д. № 186/2014 г. на БАС. Изрично е посочено, че Община Варна
е присъединен по право взискател относно продадения недвижим имот за
сумата от 52.65 лева. Освен това следва да бъде посочено, че жалбоподателя
3
не може да навежда такива доводи, тъй като това е упражняване на чужди
права, а съгласно разпоредбата на чл.26, ал. 2 от ГПК, освен в предвидените в
закона случаи, никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд.
За таксата за битови отпадъци във връзка с недвижимия имот, срещу който е
било насечено принудителното изпълнение и осъществена публична продан,
не е призната привилегията на чл. 136, т. 2 от ЗЗД, тъй като по своята правна
същност таксата за битови отпадъци е нещо различно от дължимите за имота
данъци към държавата и общината. Таксата за битови отпадъци е заплащане
за една вече извършена от съответната Община по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места/чл. 62 от ЗМДТ/, което категорично я отличава от
понятието за "данъка" върху тази сграда. От легалното определение на
понятието такса битови отпадъци се извежда, че не се касае за безвъзмездно
плащане от страна на задълженото лице, каквото е заплащането на данъка
върху сградите, а за едно възмездно плащане на една предоставена от
съответната Община услуга. Следва напълно да бъде споделено виждането на
ЧСИ, че при разпределението на паричните средства по реда на чл. 462 от
ГПК, тази Общината се ползва с привилегията по чл. 136, ал.1, т. 6 от ЗЗД.
Съгласно т.6 от ТР № 2 от 2015 година не всички разноски по
изпълнителното дело на първоначалния взискател се ползват с право на
предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. С такова право се
ползват и в първия ред на специалните привилегии се включват
разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този
ред може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател
за образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един
адвокат.
Т.к. тази жалба не съдържа годни основания за промяна на атакуваните
действия, ВОС приема, че следва да я остави без уважение, като потвърди
Протокола за разпределение от 05.04.2023 година.
На основание изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отмяна на предявения
Протокол за разпределение от 05.04.2023 по изп.дело № 71/2022 година, по
описа на ЧСИ Станислава Янкова, рег.№ 719, с район на действие ВОС, по
жалба с Вх.№ 6269 от 18.04.2023 година по описа на ЧСИ от И. И. Н., ЕГН
**********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски Апелативен Съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5