Р Е Ш Е Н И Е
№
108/ 28.02.2019 година, гр.Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав, на четиринадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР:
ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№124 по описа
за 2018г., намира за установено следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правна квалификация чл.432, ал.1 от Кодекс за застраховането.
Ищците Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН **********
и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т.,
ЕГН ********** *** твърдят, че са наследници /съпруга и деца/ на П.А.Б., ЕГН **********,
чиято смърт е причинена при ПТП на ***. в резултат на виновното поведение на
водача на т.а.“М.С.“ с рег. №РВ****РМ К.Б.Д.. Посочва се, че Д. е признат за
виновен в това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на П.Б., с влязла в сила на 25.01.2018г. присъда по НОХД
№641/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора. Твърди се, че деянието е
причинило на ищците непреодолими болки и страдания от смъртта на техния съпруг
и баща – изживели са шок, загубили са морална и емоционална подкрепа, лишени са
от любов, топлота и закрила.
Твърди се, че с уведомление за настъпило
застрахователно събитие с вх. №ЦУ 15-4671 от 26.05.2017 г. ищците са уведомили
за инцидента ответника, с когото виновният водач има сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“. С писмо с изх.№ЦУ – 99-719 от 13.02.2018 г.
получили уведомление от застрахователя, че е определено обезщетение за
претърпените вреди в размер на 70 000,00 лева за всеки един от
наследниците на починалото лице. Като считат, че така определените обезщетения
са занижени и не са в състояние справедливо да обезщетят преживените от тях
болки и страдания, ищците сезират съда с искане да постанови решение, с което
да осъди „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.***, район „***“, ***да
заплати на всеки един от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на
250 000,00 лева. Сумите се претендират ведно със законна лихва, считано от
26.05.2017 г. – датата, на която ответникът е уведомен за настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
В срока по чл.367, ал.1, ГПК е постъпил отговор от
ответника „ОЗК – Застраховане“АД, който
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че за настъпване на вредоносния
резултат до голяма степен е допринесъл и пострадалият П.Б., поради това, че
същият е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан. При наличие на
съпричиняване счита, че отговорността следва да се разпредели между водача Д. и
пострадалия. Оспорва исковете по размер, като счита, че същите са неоснователно
завишени и противоречиви на принципа за справедливост. Оспорва началния момент,
от който се претендират лихви върху главниците, като счита, че дружеството не е
изпаднало в забава, неговата отговорност е договорна, а не деликтна. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Видно от приложеното
НОХД №641/2017г. по описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора с влязла в сила
присъда К.Б.Д. с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ***. в землището
на общ.*** на автомагистрала „***“ при управление на товарен автомобил „М.С.“ с
рег. №РВ***РМ нарушил правилата за движение и в резултат на това причинил
смъртта на П.А.Б., ЕГН **********.
Видно от представеното удостоверение за наследници,
ищците са наследници по закон на П.А.Б. – Д.И.Т. е негова съпруга, Г.П.Т. и М.П.Б. – син
и дъщеря.
Предвид задължителната сила на присъдата /чл.300 от ГПК/ съдът приема, че е налице виновно противоправно деяние, извършено от К.Б.Д., който е нарушил визираните в присъдата конкретни
правила за движение и в резултат на това по непредпазливост е причинил смъртта
на П.А.Б.. Няма спор и това се установява от материалите по
наказателното дело, че пострадалият при ПТП е пътувал като пътник на предна
лява седалка до шофьора в товарния автомобил, който бил с десен волан.
Страните не спорят, а това се установява и от
документите, представени от ответника, че за участвалия в ПТП товарен автомобил
е имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответното дружество,
валидна за периода 31.08.2016г. – 30.08.2017г.
Приетата по делото медицинска експертиза установява,
че П.Б. е починал от получените травматични увреждания при
претърпяното ПТП. В съдебно заседание вещото лице М.Б. е заявил, че причината
за смъртта на пострадалия е навлизането на оградната мантинела в купето на
колата и преминаването й през мястото, на което той е седял.
Приетата автотехническа експертиза на вещото лице Ст.М.
установява, че причината за настъпилото произшествие е, че водачът не е
контролирал автомобила непрекъснато и по субективни причини е допуснал той да
се насочи към дясната граница на платното за движение, да го напусне и да се
удари в крайпътната мантинела. Вещото лице заявява, че в досъдебното
производство липсват данни към момента на ПТП П.Б. да е бил с поставен
предпазен колан, но от снимките от фотоалбума е видно, че коланът е бил
прибран; какво е било положението към момента на катастрофата не може да се
каже. Разпитан като свидетел К.Б.Д. заявява, че Б. е бил с поставен предпазен
колан и след инцидента именно свидетелят свалил колана. Дори да се приеме, че Б.
е пътувал без колан, това обстоятелство по никакъв начин не обосновава негова
вина за настъпване на вредоносния резултат. Събраните по делото доказателства
/писмени доказателства, показания на свидетели, експертизи/ по категоричен
начин установяват, че в случая предпазния колан на пострадалия няма отношение
към причинените телесни увреждания, от които е настъпила смъртта му. Коланът не
бил могъл да предотврати навлизането на мантинелата в купето, минаването й през
седалката на пострадалия и излизането й през тавана на автомобила. Тъй като не
се установява наличие на виновно поведение от страна на Б., възражението на
ответника за съпричиняване съдът приема за неоснователно.
Предвид установената противоправност на деянието,
виновно извършено от водача на застрахования лек автомобил и настъпилия в
следствие на това вредоносен резултат, съдът счита, че съгласно чл.432, ал.1 КЗ
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на техния
съпруг и баща.
За доказване на конкретно преживените от ищците болки
и страдания са разпитани свидетелите А.Т.и С.Д.. И двамата познават семейството
и имат лични впечатления за това колко добри са били техните взаимоотношения;
живели са задружно, подкрепяли са се; П. бил изключително грижовен и любящ
съпруг и баща; след загубата му всеки един от ищците живее с неутешима мъка.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че ищците
са претърпели значителни по интензитет душевни болки и страдания от внезапната
смърт на техния близък, които ще ги съпътстват до края на живота им. Претърпените
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване от ответника, като размерът на
дължимите за всеки ищец обезщетения следва да се определи по справедливост /чл.52
от ЗЗД/. Като отчита факта, че увреждането е значително и трайно по характер, съдът приема, че дължимите обезщетения в
най-пълна степен биха били справедливи в размер на 200 000,00 лева за всеки
ищец, поради което исковете ще се уважат до този размер и ще се отхвърлят за
разликата до 250 000,00 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ ответникът
дължи лихва за забава, считано от по-ранната дата от тази на уведомяването му
за настъпилото застрахователно събитие и датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице. В случая ищците са уведомили
ответника за настъпилото застрахователно събитие на 26.05.2017г., видно от
печата с входящ номер, положен върху уведомлението /л.46/. Ето защо
обезщетенията ще се присъдят ведно със законна лихва, считано от 26.05.2017г.
до окончателното изплащане.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК в полза на ищците следва да се присъдят направените от тях разноски за
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие Д.Т. и Г.Т. са заплатили
възнаграждение за процесуално представителство всеки от тях по 6 130,00
лева. На всеки от тях ответникът ще следва да заплати сумата 4 904,00 лева
– разноски по съразмерност. Тъй като адвокатите са оказали безплатна правна
защита на ищцата М.Б., на същите на основание чл.38, ал.2 ЗА ще се присъди общо
възнаграждение в размер на 5 530,00 лева, какъвто е размерът на дължимото
минимално възнаграждение с оглед уважената част от иска, съгласно чл.7, ал.2,
т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника също следва да се присъдят разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете. Ответникът е направил следните разноски: 200,00 лева за
експертизи, 25,00 лева за свидетели и
29 754,00 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на ищците за
прекомерност на това възнаграждение е неоснователно. При материален интерес от 250 000,00
лева по всеки от трите субективно съединени искове дължимото минимално
възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.5 Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 6530,00 лева. Или предвид
цената на трите иска дължимото минимално възнаграждение по наредбата е общо в
размер на 19 590,00 лева. Платеното от ответника на пълномощника му възнаграждение
от 29 754,00 лева не надхвърля значително посочения в цитирания текст на
наредбата минимален размер, а и не се явява прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото. Ето защо възнаграждението не следва да
се редуцира по реда на чл.78, ал.5 ГПК.
С оглед изхода на делото
ищците общо ще следва да заплатят на ответника разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете, както следва: разноски за адвокат -
5 950,80 лева и разноски за вещи лица и свидетели – 45,00 лева.
На основание чл.78, ал.6
от ГПК ответното дружество ще бъде осъдено да заплати по сметка на съда
дължимата по делото държавна такса за уважената част от исковете в размер на 24
000,00 лева, както и сумата 320,00 лева – направени разноски от бюджета на съда
за експертизи.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.***,
район „***“, ***да заплати на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********,
последната действаща като непълнолетна лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т.,
ЕГН ********** ***
сума от по 200 000,00/двеста хиляди/ лева на всеки един от тях, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – душевни болки и страдания от
внезапната смърт на техния родственик П.А.Б., настъпила в резултат на ПТП на ***.
в землището на общ.***, виновно причинено от К.Б.Д. при управление на товарен автомобил „М.С.“ с рег. №РВ***РМ, за което деяние е налице влязла в сила присъда по НОХД №641/2017г. по
описа на Окръжен съд – гр.Стара Загора, ВЕДНО със законна лихва върху главниците, считано от 26.05.2017г.
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.И.Т., ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН **********
и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като
непълнолетна лично и със съгласието на
нейната майка Д.И.Т., ЕГН ********** *** против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
Застраховане“АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район „***“, ***за разликата над 200 000,00 лева до пълните предявени
размери от 250 000,00 лева по всеки иск.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.***,
район „***“, *** да заплати на Д.И.Т., ЕГН ********** и на Г.П.Т.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 4 904,00 лева на всеки един от тях, представляващи разноски за адвокат съразмерно с уважената част от
исковете, КАКТО и да заплати по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна такса
в размер на 24 000,00 лева и 320,00 лева – разноски за експертизи.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.***,
район „***“, *** да заплати на адв.Г.К.Т., ЕГН ********** и адв.П.М.М.,
ЕГН ********** общо сумата 5 530,00
лева, представляваща
адвокатско възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 ЗА за процесуално
представителство на М.П.Б., ЕГН **********, действаща като
непълнолетна лично и със съгласието на
нейната майка Д.И.Т..
ОСЪЖДА Д.И.Т.,
ЕГН **********, Г.П.Т., ЕГН ********** и М.П.Б., ЕГН **********, последната действаща като непълнолетна лично и със съгласието на нейната майка Д.И.Т.,
ЕГН ********** ***
общо да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – Застраховане“АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.***,
район „***“, ***разноски съразмерно с отхвърлената
част от исковете, както следва: разноски за адвокат - 5 950,80 лева и
разноски за вещи лица и свидетели – 45,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: