Р Е Ш Е Н
И Е
№ 343
гр. Габрово, 01.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на пети септември, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря ВИОЛИНА ТОДОРОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 958 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І
ГПК.
Образувано е по искова молба, вх. №
3839/20.05.2019 г., подадена от „ОЙЛКАРТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Банишора”, ул. „Кавала” № 8, с която
срещу „ТРОЙ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. „Янтра” № 2, ет. 2 и П.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, са
предявени искове за установяване съществуването на тяхно солидарно задължение
за заплащане на сумата 4000 лева, представляваща частично вземане по запис на
заповед, издаден на 29.12.2017 г. от „ТРОЙ БГ” ЕООД и авалиран от П.Д.Т., с
падеж „на предявяване”, за която сума в производството по ч. гр. д. № 47/2019
г. на Габровски районен съд, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист.
Ищецът твърди, че в негова полза на
29.12.2017 г. „ТРОЙ БГ” ЕООД, издал запис на заповед за сумата 10000 лева с
падеж на предявяване. Сочи, че записът
на заповед бил авалиран от П.Д.Т., ЕГН **********, като същият е предявен за
плащане на издателя и авалиста. След настъпването на падежа на вземането по
ефекта, ищецът подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК срещу издателя и авалиста на ценната книга за сумата 4000 лева,
представляваща частично вземане по запис на заповед от 29.12.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с
направените в заповедното производство разноски, като въз основа на заявлението
по ч. гр. д. № 47/2019 г. на Габровски районен съд, била издадена заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, съответно заявителят
образувал изпълнително производство. Длъжниците в изпълнителното производство
депозирали възражения срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, като заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането по чл. 422 ГПК. При така изложените факти, ищецът
претендира установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение,
заедно със законната лихва и разноските в производството.
В депозирания в срок отговор на
исковата молба, ответниците оспорват исковете като неоснователни. Твърдят, че с
анекс № 1 от 05.10.2018 г. подписан след издаване на процесния запис на заповед
ищецът е споразумял с дружеството – длъжник, че неговите задължения към
„ОЙЛКАРТ” ЕООД /не било конкретизирано кои, което означавало всички негови
задължения, вкл.и тези по процесния заповед/ ще се превеждат, т.е. изплащат от
трето за спора лице - „Транс Билд Консулт” ЕООД. Сочат, че всякакви претенции
на заявителя срещу дружеството, както и срещу ответника Т. като авалист по
паричното задължение към заявителя следва да се предявяват срещу това трето
лице, като освобождаването на главния длъжник от отговорност освобождава и
неговия поръчител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Представената ценна книга „Запис на
заповед” обективира едностранно волеизявление на ответника „ТРОЙ БГ” ЕООД,
представлявано от П.Д.Т., в качеството му на издател, извършено на 29.12.2017
г., със съдържание безусловно обещание да плати на поемателя – „ОЙЛКАРТ” ЕООД
сума в размер на 10000 лева, с падеж на предявяване и място на плащане гр.
Габрово, ул. „Янтра” № 2, ет. 2 /чл. 456, ал. 3 ТЗ/. Върху лицевата страна на
ценната книга е обективирано изявление на ответника П.Д.Т. за авалиране на
задължението, при условията, при които е поето. В ценната книга е отразено
предявяването й на 10.12.2018 г., като е положен подпис на издателя и авалиста.
От приложеното за послужване частно
гражданско дело № 47 по описа за 2019 г. на Районен съд - Габрово, се
установява, че въз основа на документа, издаден от „ТРОЙ БГ” ЕООД и авалиран от
П.Д.Т., ищецът „ОЙЛКАРТ” ЕООД се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, на основание чл.417 ГПК за сума в размер на 4000 лева,
заедно със законната лихва върху нея от депозиране на заявлението – 11.01.2019
г. до окончателното й погасяване и направените за производството разноски в
размер на 80 лева – държавна такса и 660 лева – адвокатско възнаграждение.
Срещу издадената заповед за изпълнение, на 14.01.2019 г. ответниците „ТРОЙ БГ”
ЕООД и П.Д.Т. депозирали възражение, при получена покана за доброволно
изпълнение по изп. дело № 20197320400033 на ЧСИ № 732 Весела Цонева.
Представен е анекс № 1 от 05.10.2018
г. към договор от 29.12.2017 г. за представяне на услуги от „ОЙЛКАРТ” ЕООД
сключен между ответника „ТРОЙ БГ” ЕООД, „ТРАНС БИЛД КОНСУЛТ” ЕООД и ищецът
„ОЙЛКАРТ” ЕООД за уреждане на разплащанията и уреждане на взаимоотношенията
чрез прихващане между трите дружества. Съгласно подписания анекс задълженията
на „ТРОЙ БГ” ЕООД към „ОЙЛКАРТ” ЕООД ще се превеждат от „ТРАНС БИЛД КОНСУЛТ”
ЕООД. В споразумението е посочено, че „ТРОЙ БГ” ЕООД дава съгласието си
частично вземанията му от „ТРАНС БИЛД КОНСУЛТ” ЕООД да бъдат превеждани на
„ОЙЛКАРТ” ЕООД за погасяване на задълженията и по издадените фактури от
„ОЙЛКАРТ” ЕООД.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По отношение на обективно субективно съединените установителни искове, с
правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ и
чл. 485, ал. 1 ТЗ.
На първо място, следва да се посочи,
че предявените обективно субективно съединени установителни искове са
допустими, тъй като в производство по чл.417 ГПК, ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение въз основа на документ за процесната сума, поради което
разполага с изпълнително основание. При подадено възражение срещу издадената
заповед, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на
съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок в
случая е спазен.
Основателността на предявените
установителни искове при квалификацията на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ, се обуславя от осъществен фактически
състав, пораждащ съдебно предявеното субективно право, включващ елементите:
извършена едностранна правна сделка – запис на заповед и настъпила изискуемост
на вземането, породено от нея, съответно извършена едностранна сделка на
авалиране на задължението. В случая, субективното право на ищеца се основава на
формална и абстрактна правна сделка – запис на заповед / съответно авал на
задължение по запис на заповед, като доводи за неспазване на изискванията,
предвидени в закона, касаещи формата й, страните не са правили, съответно
документът съдържа всички задължителни реквизити.
С издаването на ценната книга в
правната сфера на ищеца, като поемател, е възникнало право на вземане за сумата
10000 лева, изискуемостта на което настъпва с предявяване на ценната книга,
доколкото падежът на менителничния ефект е уговорен на предявяване. В този
случай, за да е налице подлежащо на изпълнение вземане, т.е. изискуемо вземане,
е необходимо записът на заповед да е бил предявен за плащане, което се
установява от положения от издателя подпис.
В Тълкувателно решение № 1/2004 г.
на ОСТК на ВКС, т. 3 изрично е посочено, че по своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на менителничното задължение и може да има значение на предпоставка за
поставянето на длъжника в забава (но не за съществуването на задължението по
записа на заповед); на условие за запазване правата срещу регресно отговорните
лица - джирантите и техните авалисти (чл. 514, ал. 1, т. 1 вр. чл. 537 ТЗ) или
на начин за определяне падежа на менителничното задължение, когато падежът е
определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 537 ТЗ - на предявяване
или на определен срок след предявяването. Когато падежът на задължението е
обвързан с предявяването на ценната книга, то обуславя настъпването на
изискуемостта на задължението. В случая ценната книга е предявяване на издателя
на 10.12.2018 г., когато е настъпила изискуемостта на задължението.
В случая, предмет на спора е
дължимостта на вземане в по-малък обем от това, за което ценната книга е
издадена. Правният субект, който е носител на вземането, породено от издадената
ценна книга е свободен да избере в какъв обем да потърси защита на
неудовлетвореното си право. В случая съдебната защита се търси за вземане, в
по-малък размер от това, за което е издаден записът на заповед, а именно за
сумата 4000 лева, която се твърди да не е погасена.
Записът на заповед е обикновена
форма на менителничното задължение, създаваща задължение на издателя пред всеки
легитимиран поемател. Поетото задължение е абстрактно – наличието на основание
за извършване на сделката не се поставя като условие за нейната валидност.
Поради абстрактния характер на менителничното волеизявление правата, които то
поражда, са независими от наличността на основна сделка и от развитието на
каузални правоотношения, във връзка с които менителничният ефект е издаден.
В т. 17 от Тълкувателно решение
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че с въвеждането на твърдения или
възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или
обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в производството по
чл.422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото
възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл.154, ал.1 ГПК
за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите,
на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право – за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед. При липса на спор между страните относно
наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с
издадения запис на заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник
релативни възражения, като например: за невъзникване на вземането, за
погасяването му или за недействителност на основанието по каузалното
правоотношение.
В случая страните не са въвели
твърдения или възражения относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издаденият запис на заповед и в
този смисъл в настоящото производство по чл. 422 ГПК съдът не изследва
наличието или липсата на каузалното правоотношение и възраженията, основани на
това правоотношение, които биха имали за последица погасяване на вземането по
записа на заповед /т.17 от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Това принципно разрешение сочи, че
възражението на ответниците отговорността им по процесния запис на заповед да е
погасена в резултат на сключения анекс № 1 от 05.10.2018 г. е по дефиниция
неоснователно, същото е ирелевантно към предмета на спора и не подлежи на
разглеждане в настоящото производство. Видно от съдържанието на анекса същият
се отнася до договор от 29.12.2017 г. за представяне на услуги от „ОЙЛКАРТ”
ЕООД, т.е касае каузално правоотношение, което обаче не е въведено от страните
като част от предмета на спора и в този смисъл в настоящото производство по
чл.422 ГПК съдът не следва да го изследва. Все по тези съображения неотносими
за производството са доводите на ответниците за извършено заместване в дълг,
тъй като промяната на страната длъжник по конкретно каузално правоотношение по
никакъв начин не рефлектира върху менителничното правоотношение и не променя
материално правно легитимирания длъжник по ценната книга. Липсата на замяна на
задълженото по ценната книга лице с друг правен субект обуславя неоснователност
на доводите свързани с погасяване на авала.
Ответникът П.Д.Т. има качеството
авалист и не може да оспорва задължението си, като противопоставя абсолютните
(освен досежно формата) и относителните възражения на длъжника (издател на
записа на заповед) по каузалното правоотношение, обезпечавано със записа на
заповед, освен ако самият не е страна по същото, или когато се позовава на
недобросъвестност при придобиването на ефекта или злоупотреба с право от страна
на хонората- в този смисъл решение № 17/21.04.2011 год. по т. д.№ 213/2010
год., решение № 21 по т. д. № 1091/2010 год., решение № 26 по т. д. № 1027/2013
год., решение № 2 по т. д. № 984/2012 год., всички на ІІ Т.О. на ВКС. Авалът е
самостоятелна сделка и задължението по същия е неакцесорно спрямо главното
задължение, което обезпечава. Единственото изключение е изрично уредено в
чл.485 ал.2 in fine ТЗ, според който липсата на редовен от външна страна
менителничен ефект е основание за недействителност и на задължението на
авалиста. /решение №216/03.01.2017 г. по т. д. № 3204/2015 г. на І ТО на ВКС,
решение № 11 по т. д. № 234/2012 год. на І Т.О. на ВКС /.
Предвид изложеното, елементите,
обосноваващи основателността на предявените обективно субективно съединени
искове – осъществен правопораждащ субективно материално право на вземане
юридически факт – издаден запис на заповед в предвидената от ТЗ форма,
настъпила изискуемост на вземането, съответно извършена едностранна сделка на
авалиране на задължението от страна на ответника Т., са налице, което обуславя
извод за уважаването им, като ответниците дължат вземането при условията на
солидарност, съгласно чл.485 ТЗ вр. чл.141 ЗЗД.
Приетата за дължима от ответниците
сума 4000 лева, следва да се заплати заедно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, по
повод на което е било образувано гр. дело №
47/2019 год. по описа на РС-Габрово – 11.01.2019 год. до окончателното
изплащане – аргумент от чл.422, ал.1 ГПК.
Съгласно указанията, дадени в т.12
на ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство.
Предвид уважаването на
установителните искове право на присъждане на разноските за производството се
поражда за ищеца. Ищецът доказва
извършени разноски в заповедното производство общ размер от 740 лева, формиран
от заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 660 лева и внесена
държавна такса в размер на 80 лева. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно.
Намаляването на заплатеното
адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно
чл.36 ЗА. В чл.36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет,
като в чл. 7, ал. 7 от същата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство в производства за издаване на
заповед за изпълнение да
се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми
/4000:2/. В чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство по дела с определен материален
интерес от 1000 до 5000 лева, да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева,
т.е. в конкретния случай минималното възнаграждение е 370 лева, до който размер
следва да бъде намалено. С оглед изложеното в ползва на ищеца следва да бъде
присъдена сумата 450 лева – разноски за заповедното производство.
За настоящото производство ищецът
„ОЙЛКАРТ” ЕООД претендира извършени разноски в размер на 952 лева, съгласно представен списък,
формиран от заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер 876 лева и
внесена държавна такса в размер на 80 лева. Ответникът релевира възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е основателно. В чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата е предвидено адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по дела с определен материален интерес от 1000 до
5000 лева, да е 300 лева + 7 % за разликата над 1000 лева, т.е. в конкретния
случай минималното възнаграждение е 510 лева. При съобразяване на факта, че предявените
искове са разгледани в едно открито съдебно заседание без да са по извършвани
допълни процесуални действия по събиране на доказателства и при отчитане на
правната и фактическа сложност на спора, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер - 510 лева, върху
която сума да се начисли и ДДС, затова отговорността за разноски на ответниците
за исковото производство следва да бъде ангажирана за сумата 692 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че присъдените разноски за заповедното и исковото
производство се дължат от ответниците разделно, а не солидарно.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по предявените
от „ОЙЛКАРТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Банишора”, ул. „Кавала” № 8, обективно и субективно съединени
установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ, че „ТРОЙ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Янтра” № 2, ет. 2 и П.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, солидарно му дължат сумата 4000 лева /четири
хиляди лева/ - главница, представляваща частично вземане по запис на заповед,
издаден на 29.12.2017 г. от „ТРОЙ БГ” ЕООД и авалиран от П.Д.Т., ведно със
законната лихва, считано от 11.01.2019 г. до окончателното й погасяване, за което
вземане в производството по ч. гр. д. № 47/2019 г. на РС - Габрово, е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „ТРОЙ БГ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Янтра” № 2, ет. 2 и П.Д.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплатят на „ОЙЛКАРТ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Банишора”, ул. „Кавала” № 8,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 692 лева (шестстотин деветдесет и два лева)
– разноски за исковото производство и сумата 450 лева (четиристотин и петдесет лева)
– разноски за производството по ч. гр. д. № 47/2019 г. на Районен съд-Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: